Въпрос: Ако не виждам величието на другарите, откъде да черпя сили?

Отговор: Преди всичко, човек е длъжен да си изготви стегнат дневен ред и да не си позволява нито един ден без урок. Три часа, или два часа, или поне час – в зависимост от обстоятелствата – но непременно. По този начин той вече действа по график, независимо дали го иска или не.

Освен това, обезателно трябва да се участва в разпространението. Това също помага да станеш част от системата и да се удържаш в нея. Ако човек не е свързан нито с обучението, нито с разпространението, той е духовно мъртъв. Излизането от системата причинява непоправима загуба. Оттук можеш да разбереш цялата сериозност на ситуацията.

Необходимо е да имаш стриктно разписание – иначе увисваш неизвестно къде и не е ясно кога ще се събудиш.

И разбира се, необходимо е колкото се може по-здраво да се привържеш към групата, да поемаш ангажименти заедно с другарите, да участваш в определени, подготвени от по-рано мероприятия, като в никакъв случай не нарушаваш поетите ангажименти.

Като краен резултат животът ти е изграден и ти вървиш напред, в съответствие с „механичния” график, който спазваш, като неотменен закон, като армейски устав. Това се нарича, – нежива основа, от която можеш да прорастнеш.

Как? Ти търсиш възможности да добавиш намерение, чувство, вътрешно усилие. Това също зависи от твоята взаимовръзка с другарите и съвместните действия.

Въобще, във всяко действие трябва да се залага тази връзка. Мнозина седят зад екраните на компютрите и не чувстват другите. Те се учат, просто за да се учат, а след това разказват, колко много са допринесли за разпространението. Всъщност, за това не знае никой, но даже ако приноса действително е велик, човек въпреки това е изключен от въздействието на групата и неговите усилия носят твърде малко полза.

И затова първия ни въпрос към човека е: доколко той може да удържа връзкат с другите? Нека да е виртуално – няма значение, но връзката е необходима. И тогава чрез тези свързващи нишки нека човек намери за себе си пътя към обединението и участието.

Не е възможно по друг начин. Ежедневното разпространение, ежедневното обучение и връзката с някоя от групите – това е задължителен набор, без който не виждам човек да има какъвто и да било шанс.

От урока по статията Рабаш, 15.04.2011

[40799]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →