Много хора смятат, че духовното е обичаен способ да напълнят себе си. Човек си мисли, че много скоро Творецът ще му се разкрие, и тогава той ще може да получи целия свят. Но това е грешна представа, защото всъщност духовното е отдаване.

С други думи, аз се чувствам напълнен не от това, което ми се разкрива, а ако отворя правилно себе си, то аз се напълвам с отдаване. В крайна сметка, светлината никога не влиза направо в кли (желанието), а само когато се облече в отразената светлина. Значи аз трябва да стана отдаващ и да се наслаждавам от отдаването. Но как да направя това?

За да достигне това, човекът се нуждае от обкръжение, което да му въздейства, за да мисли, че отдаването е много важно, високо свойство, че то е напълване. Всеки един трябва да издигне важността на отдаването в очите на своя другар, предавайки му така своята част от поръчителството. И тогава, благодарение на осъзнаването на важността на тази цел, човек получава осветяване, което му помага да се придвижи в духовното.

Но вместо това, човек трябва да разбере, че всичко е игра, тъй като от своето сегашно състояние, той не може да види целта. И затова цялата негова работа се нарича подем към състоянието, което за момента е неясно, недоловимо за него, противно на това, което може да възприеме днес. С други думи, човек трябва непрекъснато да мисли за важността на някаква лъжлива цел. Но тя е лъжлива само за него, защото тя е противоположна на неговото егоистично желание.

Затова обкръжението трябва да възпита човек, да му осигури правилната скала от ценности и да бъде достатъчно силно, за да превъзмогне неговата егоистична природа. А що се отнася до човека, той трябва да подпомага своето обкръжение, да се принизи пред него, да му се подчини и буквално да се разтвори в него. Тогава той ще може да получи от него важността на целта, въпреки своето его, което се разкрива все повече и повече в него.

Иначе той няма да може да се предвижва, тъй като има две сили, които участват в това: силата на отблъскване и силата на привличане. Силата на отблъскване, на съпротива се проявява по естествен начин – това е неговото его. И въпросът лежи само в това, дали ще може да му се противопостави с по-голяма по величие сила, силата на обкръжението, която ще го повлече към духовното.

Затова всеки един трябва да мисли как да организира за себе си правилното обкръжение. Това и означава, което Рабаш описва: „Ние се събрахме тук, за да се издигнем до стъпалото на човека.”

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[39113]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →