Какъвто ученика, такъв и учителя

каббалист Михаэль ЛайтманБаал аСулам, Писмо 10: „Ако ученик е в изгнание, неговият учител също е в изгнание с него.” Но как може егоистичните претенции да затрупат ученика в ученето и работата му толкова много, че той да излезе от духовния път, въпреки връзката му с автентичния кабалистичен учител?

Всичко е поради факта, че през паденията ученикът мисли, че неговият Учител също е в падение. И това е истина, тъй като той може да получи помощ от Учителя само в степента, до която оценява величието на своя учител.

Ето защо, неговият учител сега е нисш и слаб, според това как ученика го вижда и това означава, че Учителят пада заедно с ученика си. Началото на Египетското изгнание започва с това „нов крал се издигна над Египет, който не познаваше Йосиф” – нова сила в съзнанието на всеки, който пада от предишната си степен (и така стана и с неговия учител).

Следователно, той „не познава Йосиф (праведния човек)” и си го представя подобен на себе си. И това е начало на робството, тъй като в противен случай праведният човек би ги предпазил от робство и изгнание.

Този откъс не разказва историческо събитие, а по-скоро за човек, който преживява своята „духовна история” точно сега. От момента, в който започва да търси смисъла на живота, той е воден до място, в което може да напредва духовно и да разбере целта на живота, да разкрие неговата тайна, което означава, че намира кабалистична група и учител.

И тогава, всичко зависи от това, доколко той оценя какво е получил: групата, Кабалистични текстове и учителя. И неговото „Египетско робство”, изгнание, разширяване на егото му, започва с неговото игнориране на учителя.

Преди всичко, учителят му показва пътя. В противен случай, човек от този свят никога не би постигнал истината, която е скрита от нас: няма шанс да я намери сам. Всички души са подредени според веригата: АХАП на висшия се спуска в ГЕ на нисшия и само придържайки се към предишния, можем да напредваме.

Следователно, Египетското изгнание започва, когато игнорираме учителя, което е естествено развитие и което той трябва да премине. Първо, изобщо не чувства какво се случва и че променя посоката, излизайки от пътя. Той мисли, че всичко е напълно наред: той напредва, разбира и чувства повече, и може да взима свои собствени решения и преценки, знаейки какви стъпки прави.

С други думи, има мнение за всичко, въз основа на „здрав разум” и „логика”, докато той забравя, че всичко е добро само по отношение на неговия собствен егоизъм, а не по отношение на „учителя, книгите и групата”, където човек винаги трябва да напредва чрез „вяра над разума”.

Казано е, че той повече не усеща Йосиф (праведника в човека), в смисъл, че човек вече не отразява своята точка в сърцето, която преди това го е свързвала с напредъка, духовния път и отдаване до определена степен. И той напълно премахва връзките си с духовния напредък, тъй като няма учител на когото да се опре, изчезнал е този, който го е водил по пътя.

Човек мисли, че продължава да се развива, докато това развитие само го бута по-дълбоко в робството, което той тепърва ще разкрива. Няма какво да се направи, това е необходимо състояние, през което човек трябва да премине.

От урок по Писмо 10 от Баал аСулам, 20.04.2011

[41106]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: