Кабалистите съветват да се упражняваме в нашата малка „игрална зала”, в „балона” на този свят. Да се упражняваме дотогава, докато разберем, че нищо не се получава.

Кой ще ни даде това усещане? Висшата сила, която се намира извън нашето възприятие, извън нашия свят. Именно тя ни „препъва”. Именно тя, вместо към успех ни подвежда към провал.

Защо? За да ни раздразни, да ни възбуди. Творецът флиртува с нас, за да Го поискаме още по-силно, за да можем действително да развием, според възможностите си, потребност към отдаване, която се намира извън нашата природа.

Формирайки това желание да излезем от познатото егоистично кътче, ние вече разбираме колко малко и затворено е то. То е като черна дупка, от която светлината не може да се откъсне заради непреодолимата сила на притегляне. И ние се намираме в такава черна дупка без сили да се измъкнем на воля. Но ние можем да развием в себе си потребност да излезем навън –„желание без желание”. Способни сме на това.

Защо? Защото групата, ако я изградим правилно, задължава всеки. Така се случва и в обичайния живот. Навсякъде ми предлагат да закупя множество вещи, които никога не бих поискал сам. Хапчета за главоболие – това е насъщната ми потребност. А какво се случва ако всичко ми е наред – веднага ми казват:”Как така!? Нямаш най-важните неща! Ето съседът вече си ги е купил! Имаме такъв избор, който не си и сънувал!” Наистина, аз никога не съм мислил за такива наслаждения, но настоятелно ми предлагат да ги опитам и да се убедя.

Казано другояче, в мен формират желание, насочено към това, за което нямам желание. И така отново и отново. Така въздейства обществото.

Ето и ние трябва да създадем рекламна фирма на духовния свят, за да ни обработва постоянно, формирайки потребност за това, което ни е необходимо. Аз трябва да работя в тази фирма, разбирайки, че по този начин, чрез външно посредничество, работя върху себе си.

И не е проблем, че аз искам да пробутам на самия себе си духовна стока по измамен начин. Аз прекарвам това послание чрез другите, чрез техните желания – и то се връща при мен в такъв вид, че вече не можеш да го разпознаеш. Резултатът е, че се въодушевявам и буквално по необходимост се устремявам към духовно напълнение.

Прекараното през другите вече не е мое. Моето първоначално послание се е просмукало с желанието на другарите и сега цялата група подема тази лъжа: „Знаеш ли там, в духовния свят колко е хубаво! Сравнено с нашия свят, разликата е от земята до небето!” Те ми промиват мозъка с послания, в които самите не вярват, искат да ми продадат стоката и печелят от рекламното си посредничество – а аз приемам думите им напълно насериозно и прилагам големи страдания, да си купя духовния свят.

Ето това не ни достига. Само това и нищо друго. В този „балон”, в тази „черна дупка” ни е подготвена възможност за изход.

От урока по статията на Рабаш, 21.04.2011

[41149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →