Разказът за излизането от Египет и свързаните с него традиции са предназначени само да посочат нашите вътрешните състояния. Намираме се в теснина, в беда, под удари, в атмосфера на бягане, бързане, тъмнина. Всъщност, този процес на духовно раждане е сходен с раждането на физическото тяло.

До него трябва да стигнем. Но как? Защото ние, винаги бягаме от страданията. Как да не избягаме от състоянието на излизането от Египет? В материалния свят мога да се окажа в ситуации, от които има само един изход.

Но в духовното, всичко става в съответствие с моето желание. Ако не искам да преживявам египетските наказания, то няма и да ги изпитам. Наистина тогава, заедно с човечеството ще тръгна по трънливия път, под натиска на „развитието на валяка”. Но аз искам да ускоря пътя. Така няма ли сам да попадна „под удара”?

На това кабалистите отговарят: ударите и проблемите трябва да разкриеш не къде да е, а в текущото състояние. Как? Нима в своето усещане трябва да „превъртя” действителността от доброто към злото?

Да.

Но нали, усещайки злото ще избягам!

Няма да избягаш. Тъй като ще разкриеш злото спрямо висшата цел. Трябва да цениш духовното като нещо желано, наистина безценно – и тогава сегашните състояния ще ти изглеждат лоши. Така ще можеш да напредваш без да се отклоняваш от пътя.

Ние пробуждаме духовната цел, за да ни свети. Тогава ще  пожелаем да я постигнем, а текущото състояние ще стане за нас изгнание, тъмнина и египетски наказания. Това ще позволи да извисим духовното в своите очи, да извисим важността на отдаването, на любовта към ближния, на единството на другарите – до такава степен, че изгнанието ще стане непоносимо и ще бъдем длъжни да избягаме от него.

Въпрос: Ако излизането от Египет става в такива тежки условия, как да го съчетаем с оптимизма и енергията, които ни напълват след конгреса?

Отговор: Ние се стремим само към доброто – и тогава сегашното състояние ни се струва нетърпимо. Чрез ускоряването, разкривам добрите състояния, намиращи се напред и в сравнение с тях, текущата ситуация ми изглежда лоша.

Съвсем не съм длъжен да страдам в безизходното положение, не знаейки къде да се скрия. Това се нарича „напредване в своя срок” – докато „развитието на валяка” все пак не ме подтикне напред.

Трябва да разкриваме доброто напред. В това се състои цялата разлика. Сравнявайки текущото състояние с желаното единство, с любовта към ближния и отдаването, чувствам, че съм в беда, в тъмнина. Така, сам се подготвям за духовното възприятие –  сега, вече формирам в себе си духовните ценности. Извисявайки в очите си отдаването, аз се подготвям за спасението и ускорявам пътя.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →