Защо е изчезнала светлината

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №2

Искайки да се погледнем отстрани и да изследваме самите себе си, стигаме до изучаването на науката кабала.

Цялото учене, всъщност се базира на два първоизточника: книгата „Зоар” на Рашби и „Дървото на живота” на Ари, тоест коментарът на Баал а-Сулам върху тази книга, който се нарича „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, изучаваме всевъзможни статии, който ни обясняват как да подхождаме към този материал.

В действителност човек, който стига до науката кабала е готов да направи всичко заради постигането на духовното. Освен това, тя наистина изисква да се издигнеш над своята природа към другата природа.

Книгата „Дървото на живота” започва с много красиви стихове: „Знай, че преди началото на сътворението имало само висша, изпълваща всичко със себе си светлина…” – само висша светлина, една обща сила на природата и нищо, освен нея.

А когато били създадени творенията, светлината изчезнала. Тя си отивала постепенно, по малко, по 125-те стъпала. Защото творението все повече и повече увеличавало своето егоистично желание и съответно, светлината отстъпавала все повече – като по конус. Колкото по-егоистично ставало творението, по-агресивно и грубо, толкова повече изчезвала светлината. Докато не сме се спуснали до нашия свят, до състояние, в което присъстват само творения, а от висшата светлина останала само миниатюрна искра – оживяващата ги сила.

Но защо творенията пречат на висшата светлина да се проявява?! Защото в нея е включен целият наш живот: тя е вечна и съвършена! Но защо не сме способни на бъдем заедно с Нея и да Я усещаме?

Кабалистите казват, че за всичко е виновна егоистичната ни природа – затова и се наричаме „творения” (нивраим) – от думата „извън” светлината (бар). Защото цялата наша природа е насочена към получаване на наслаждения и така гасим светлината, вместо да ѝ позволим да премине свободно през нас, просто като през нещо прозрачно.

Ще можем да направим това, ако прекараме през себе си светлината – от единия към другия така, че никой да не я задържа и да не я спира. Тогава, тя ще участва заедно с всички нас в единна система, прозрачна за светлината.

Това е системата на нашите желания – ние действаме само със своите желания, а биологичното тяло изобщо не ни пречи. За него изобщо не става дума. Говори се за това как аз, в своето егоистично желание искам да спра, да попия в себе си и да погълна светлината.

Именно такива мисли преграждат пътя към светлината. Но в мига, в който ги отменим в себе си, започваме да се чувстваме във вечен свят, в друго намерение – по-високо от тази материя и без никакви граници, в пълна хармония. До това състояние трябва да стигнем сега.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40058]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: