Убивайки животното, заедно с това, човек “убивал“ и собственото си желание да се наслаждава. Изпичал животното на жертвеника, и заедно с това поправял  и своето егоистично желание. След това ядял месото на това животно – и получавал заради отдаване в своето желание да се наслаждава на 3-тото ниво на своя авиют, дебелина.
Те осъществявали всички обичаи в материалното и заедно с това извършвали действия-заповеди с обкръжаващите и вътрешни светлини и желания в духовното.
Празникът “изходът от Египет“, излизането от желанието да се насладиш в желанието да се отдава – е обичай, в който ние трябва да изпълняваме определени вътрешни действия като намек за изхода от егоизма към любовта, от отблъскването и ненавистта между нас – към свързването и единството.
Затова, четейки Пасхалната Агада“, ние преминаваме по всички действия, отражаващи духовните действия, с помощта на които, ти излизаш от Египет: “кидуш“ (благословение), “урхац“ (помиване на ръцета), “карпас (потапяне на магданоза в солената  вода), “яхац“ (пречупване на мацата), “магид“ (разказът за изхода от Египет) и т.н..
Ако изпълняваме всичкия този порядък от действия в нощта на Песах (Песах идва от думата “пасах“, прекрачване, прескачане) – ние прескачаме от своето сегашно състояние – и излизаме на новото, първото духовно стъпало.
Освен това този порядък не съответства на обичайната последователност от етапи на развитието “зараждане“, “изхранване“, “съзряване“, които ние изучаваме в 12-те части от Учението за Десетте Сфирот: три дни закрепване на семето, 40 дни формиране на зародиш, 9 месеца развитие на плода, преобръщането му с главата надолу, родовите мъки и раждането, кръвта, която се издига от матката към гръдта и се превръща в мляко, двете години изхранване, последващите етапи до възрастно състояние (гадлут) – 3 години, 6, 9, 12, 20, 70 години.
Но изходът от Египет не е обичайния, не е по редът на развитието. При теб дохожда светлината на голямото състояние (гадлут) до светлината на малкото състояние (катнут), голямото състояние – до малкото. В начало ти влизаш в нови свят с помощта на големите светлини, а после започваш да се развиваш в тях.
Ние не разбираме самия смиъл на понятието “раждане“, дори и в нашия свят, просто сме свикнали да възприемаме това като естествен процес: плодът се е развивал вътре в живия организъм, а сега продължава да расте извън него.
В нас дори и не възниква такъв въпрос: защо тези три килограма плът били вътре в матката, сега излизат навън? Защо плодът излиза цял? Нали на следващото стъпало той би трябвало да започне да се развива също от капка – и да расте с нея.  Завършил развитието си на преходното стъпало – на трите килограма, сега тези три килограма трябва да се превърнат в капка на следващото стъпало…
Къде се е виждано това – цялото придобито на преходното стъпало желание/кли, със всичкото негово напълване да премине на следващото стъпало цяло, както е ?! Как е възможно?!