Световен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №5

Сред законите за работа в групата има един много любопитен, макар и да ни се струва, че е до няма и къде егоистичен закон: длъжни сме да развиваме в себе си завист. Казано е: „завистта на мъдреците увеличава мъдростта“.

Трябва да завиждам на всичките си приятели, но с „добра“ завист. Искам да ги видя велики и самият аз искам да бъда като тях. Не завиждам с „черна” завист, не мечтая те да загубят преимуществата си. Напротив, искам да се сравнявам с тях.

Такава завист е много позитивна и необходима. Струва си да я отгледаме в себе си. По същество, подобен подход е близък на егоизма ни – само трябва да не пристъпваме границата между полезната и вредната завист. Как да проверим това?

Ако аз завиждам на някого негативно, то не обичам този човек. И обратно, ако му завиждам за добро, аз го обичам. Чрез добрата завист той ми помага да се издигам и да напредвам, тъй като възприемам правилно неговото влияние.

В сборника „Шлавей Сулам” (1985/86, статия 21, “Над знанието”) Рабаш пише:

“Завистта към другарите, когато човек вижда, че те притежават по-добри, в сравнение с него качества, му дава импулс, подбуждащ го да придобие достойнствата, които присъстват в тях и отсъстват в него. И тогава той им завижда.

С това той придобива от групата нови качества, усвоява ги поради факта, че другарите му се намират на по-висока степен и той им завижда. По тази причина сега той може да се издигне по-високо, отколкото би бил без групата. Защото с помощта на другарите си той придобива нови сили”.

Гледайки на другарите си, трябва да се старая да видя в тях достойнствата, които аз самият не притежавам. Това е много добра проверка. Разбира се, ние не гледаме на външното. Един е добър поет, друг готви добре, трети разбира от програмиране – подобни неща изобщо не се вземат под внимание. Важното е да видим, доколко другарят ми е предан в сърцето си на целта и обкръжението. Той иска да постигне духовното – на това трябва да завиждам.

Ако виждам това във всички мои приятели, значи аз действително напредвам към входа в духовния свят.

Започнете да проверявате себе си: как се отнасяте към обкръжението? Завиждате ли на другарите си с добра завист? Цените ли ги? Ако е така, значи напредвате. Ако още не сте преодолели презрението, ако ви се струва, че не трябва да се обединявате с тези другари, значи сте още далече. Всеки отрича съгласно своите недостатъци.

Рабаш пише за това в друга статия от „Шлавей Сулам” (1984, статия 17, част 1, “За важността на другарите”):

“Ако човек види някакъв недостатък в другаря си, значи, този недостатък не се намира в другаря му, а в самия него. С други думи, той е повредил другарската любов и затова вижда недостатъци в другаря си. В такъв случай, той трябва да разбере: не трябва да поправя другаря си, а самият той се нуждае от поправяне”.

От 5-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 01.04.2011

[40005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →