Излязохме на нов етап и започваме да разбираме, че изолирани хора просто няма, че цялото човечество всъщност е едно цяло. В това единство е включена неживата, растителната и животинска природа и само вътре в него възприемаме реалността.

Вече се приближаваме до такова разбиране за света. Необходимо е само да запазим неговия проблясък и да се стараем през цялото време да гледаме света през тази призма.

Заобикаля ни многобразие от хора и действия, частите на реалността ни се струват раздробени и независими една от друга, а ние трябва да ги обединяваме, да ги спояваме в едно цяло. В това се състои нашата работа, изискваща големи усилия. А освен това, необходимо е да търсим своето място в тази реалност, да се грижим за себе си и отново да се връщаме към единството…

Лошо е, ако човек не гледа на всичко това като на един завършен „слайд”. В такъв случай той несъмнено греши. Преди всичко, необходимо е състоянието да се види, колкото се може повече поправено и вече после, през тази призма, да погледнеш своята картина – реалността, развиваща се пред теб в усещанията. По този начин създаваш два екрана, две картини: желана и действителна.

Първата картина е цялостното съвършенство, което си представяш. А втората е несъвършенството, представящо се в твоите усещания. Защото ти виждаш света така, а другите иначе. Между тези две картини са и твоите вложени старания, водещи към последващата молитва за поправяне.

От урок по статия от брошурата за Песах, 14.04.2011

[40695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →