Египет, където тече мляко и мед

За хората Песах е исторически празник, свързан с излизането от Египет: „Някога сме били роби, построили за Фараона няколко града и пирамиди, а след това сме се освободили”.

Но в действителност ние не празнуваме датата от календара на историята. Защото днес ситуацията е много по-лоша от тогава.  Достатъчно е да сравним положението на народа на Исраел в Древния Египет със сегашното му състояние – и веднага ще се втурнеш да целуваш ръцете на Фараона, само и само да те пусне да се върнеш обратно.

Евреите живеели в земята Гóшен – най-благодатния край на Египет, с най-плодородните земи и охранени стада. Прави каквото искаш, защото Фараонът не само властва, но и те пази. Никой няма с пръст да те докосне – каците са пълни с месо, мрежите – с риба, а в хранилищата има плодове. Ти си „роб”, само защото трябва да слушаш Фараона. А това означава: действай така, както ти заповядва твоят егоизъм и нищо повече.

Евреите живеели добре и неслучайно роптаели пред Моше: „Къде са месото и рибата, лука и чесъна, които ядяхме в Египет!? Беше ни добре, къде ни заведе?

За какво си спомняме на този празник? Нима тогава сме били заобиколени от ненавистници, както е сега? Напротив, възползвали сме се от всички блага, а властта на Фараона ни е защитавала от враговете. В своята страна той ни е позволявал да живеем както искаме – на отделна територия, според собствените си закони. Какво лошо има в това, в сравнение с настоящата ситуация?

Днес, както пише Баал а-Сулам, ако евреите можеха да се преселят в други страни, в Израел нямаше да остане почти никой.

Трябва да разберете: Египет се превръща в затвор, когато се замислиш за духовното изгнание, когато не ти достига Твореца. Ако не е необходимостта от духовно спасение, Египет, сам по себе си, е земя, в която текат мляко и мед. Тук имаш всичко, освен Твореца, освен отговора на въпроса за смисъла на живота. Всичко останало е в изобилие – живееш царски живот, но не ти достига само едно: „Искам отдаването и любовта към ближния”.

Когато започнеш да искаш точно това, тогава ще видиш Египет като изгнание. Само това го няма тук – любовта към ближния. И ето, излиза, че празнуваме Песах в памет на хубавия живот в Египет, а не за спасението, от което никой няма нужда. Защото да излезем от Египет означава, да захвърлим всичко, което имаме, освен любовта.

Усещаме ли в себе си изгнанието? Напротив – хората не разбират за какво става дума. А любовта към ближния трябва да стане единственото ти желание. Моше иска от Фараона:

– Пусни моя народ! Искам да напусна!

– Какво не ти достига, Моше? Израсна в ръцете ми. Остани принце египетски. Защо правиш революция? Заради любовта към ближния ли? Да не си полудял!

Само в края на пътя Египет става за нас страна на изгнанието. А дотогава имаме достатъчно от всичко, освен отдаването.

Излиза, че празнуваме в чест на това, че някога не ни е достигала любовта към ближния. Само ако можехме действително да го обясним на народа и да покажем истинското положение на нещата в наши дни. Нима днес сме съгласни да оставим сития живот заради любовта към Твореца, към ближния, към другарите, заради взаимното отдаване, взаимното участие? Близо ли сме до това? Заслужено ли празнуваме празника на освобождението!

Защото става дума за освобождаването от егоизма, когато той има всичко, а аз искам да избягам от това, ненавиждам изобилието, не го искам. Не ми е нужна обилната храна, нито безопасността, нито комфорта и здравето – нищо. Готов съм да се задавя с водата в Граничното море или да изсъхна от жажда в пустинята, само и само да се измъкна от оковите.

Така че искаме ли да бъдем на свобода?

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40588]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: