Фараонът и всичките му министри са верни роби наТвореца, “ангели” – т.e. сили, реализиращи програмата на творението. Те изпълняват заповедите на висшата сила, Твореца – освен когото нищо повече не съществува.

Но докато Творецът поставя Фараона да царствува – т.е. с цялата си преданост да работи за Твореца и вместо Него да властва над човека в този свят, за да му даде усещане за тъмнина и да го доведе до необходимостта да разкрие противоположната сила – отдаване и любов.

Сега в нашия свят започва да се разкрива самият Фараон. Преди ни са се разкривали само неговите помощници, министрите му. Ние не сме чували за Фараона до самия край на „Египетското изгнание”, когато изведнъж се казва, че е „станал нов цар над Египет”. А до тогава са действали някакви негови управляващи и министри.

Така се случва и в историята на човечеството. Въздействали са ни всевъзможни по-дребни сили, насочвайки ни към развитието на човешкото общество, към нови изобретения, към откриването на нови континенти, нови технологии, докато не достигнахме глобалния свят.

И точно тук започва да се разкрива самият Фараон – силата, която пречи и не ни дава възможност да се съединим. Вече много хора по света чувстват, че спасението е само в съединението. Ние виждаме, че при такава взаимозависимост нямаме друг избор – щом светът е толкова глобален. Единственият път да подобрим живота е да се обединим.

Защото при такава зависимост един от друг нямаме друг изход. Не можем да се разведем като в несъстояло се семейство и да тръгнем в различни посоки. Ние се намираме на малко Земно кълбо и няма къде да отидем – затворени сме като в клетка.

А ние не можем да се договорим помежду си в този свят, да организираме някакво общо световно правителство, да достигнем някакво общо мнение и през цялото време спорим. И тези разногласия няма да свършат – те само ще растат.

Много ще е странно да видим това,  та нали всички толкова много зависят един от друг: Европа, Америка, Арабските страни, Азия, Росия, Япония, Китай – нима не може да се съберат някъде на едно място, да проведат поредните „G-50” и дойдат до съвместно съглашение? Иначе светът просто ще се върне към първоначалния „хаос и тъмнина”.

Но хората няма да могат да се договорят. Силата на злото през цялото време ще застава между тях и те няма да могат да разберат кое ще ги обедини. Те ще разкрият само своята неспособност към съединение, но така и няма да разберат как да го достигнат.

Защото да разкриеш „как” да се съединиш – вече значи да разкриеш висшата сила – единственото средство, способно да ни съедини. Към това състояние вървим.

Очаква ни нелеко време. Засега на човечеството някак си му се отдава да продължава да живее по старому, все едно че светът не е вече глобален и може да се съществува без да се отчитат интересите на всички останали. Но нашето развитие непременно трябва да ни доведе до обединение. А сили за това обединение няма да има – ето тук ще се разкрие Фараонът, който ще ни раздели.

И тогава, както е казано в историята за Египетското робство, „ ще закрещят/ този път синовете на целия свят/”, не знаейки какво да правят. И ето тук ще им се разкрие, че има методика, науката кабала – разкриваща Твореца на творенията в този свят.

Защото без да разкрием тази сила, ние не ще можем да подредим даже най-обикновен живот този свят, ние просто няма да можем да съществуваме – ще се изядем един друг. Така ще се разкрие необходимостта от науката кабала като средство за разкриване на Твореца и ние ще разберем защо светът е бил създаден в такава форма и е преминал през такова развитие – само за това, стремеийки се към Неговото разкритие да се уподобим на Твореца и да се слеем с Него. С това ще се реализира цялата програма на Сътворяването.

От урока по статията на Рабаш, 22.04.2011

[41290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →