Въпрос: Защо пътят към любовта е толкова труден и объркан?

Отговор: Обърканите сме ние.

В мен царува егоистично желание и всичко, което чувствам и мисля го чувствам и мисля в него- заради собствената изгода.

Представи си, че се въплътяваш в някой друг и започваш да разсъждаваш като него. Едва преди сто години хората са достигнали до разбирането на подобни неща.Неслучайно този период се олицетворява от Фройд и Айнщайн, които не само паралелно са правили епохални разкрития, но и са поддържали приятелски отношения.

След стотици хиляди години развитие, едва столетие назад великите умове на човечеството са изобретили най-после психоанализата- с други думи са пристъпили към вътрешния анализ на човека на материалното ниво. Едва тогава започва изследване на човешкото възприемане:”Аз и заобикалящият свят, аз и ближния”.

Това не е лесно.Огромен срок е бил необходим, за да се приближим поне към животинската душа на човека.Какво да говорим за духовното.Цялата работа е в това,че не можем, не искаме да се въплътим в другите.Обществото е длъжно да се погрижи всеки да направи това, да пробва, да започне да си изяснява как изглежда в очите на ближния си и какво иска този ближен.

Това е много трудно, а става въпрос за психологически упражнения в плоскостта на нашия свят, които още не се отнасят към духовното. Искаш повече? Заповядай. Организирай си обкръжение, което ще започне, в крайна сметка, да ти въздейства.

Пътят е дълъг именно поради това, че никой не ти въздейства. А без въздействие няма напредване. Откъде човек ще вземе духовните детайли на възприятието? Само от обкръжението.

От урока по статията на Рабаш, 13.04.2011

[40585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →