„Коментар на Пасхалната Агада” на Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): Приятно ни е, когато ядем днешната маца (по време на вечерната пасхална трапеза), да си припомним опитването на египетската маца (в първата кабалистична група).

Защото (днес) ние също се намираме, един вид, в робство извън Земята на Исраел (Земята на Израел – на иврит е Ерец Исраел, което означава „Желание, насочено към Твореца”) и затова искаме с тази заповед да привлечем спасението (от Фараона – егоизма), за да се извърши то колкото може по-бързо в наши дни – затова днес ядем маца, подобно на нашите (духовни) бащи в Египет.

Разказва се за съществуването на група кабалисти, която под предводителството на Авраам е излязла от Вавилон (преди 3700 години), с цел да се съединят помежду си с връзките на любовта, както е казано: „Възлюби ближния като самия себе си”. И те почувствали върху себе си как се затруднява сърцето и се ожесточава властта на властващия над него его – Фараона.

Но въпреки всичко, започнали да преодоляват това затруднение макар че егоизмът нараствал все повече. Те постигнали вътрешното състояние на излизането от своя егоизъм, което се нарича изход от Египет, и вместо егоистичните връзки, които съществували между тях, те се свързали с връзките на отдаването и любовта, които означават излизане зад пределите на Египет.

Ето защо, всичките действия, които изпълняваме по време на празничната трапеза, се извършват от нас с единствено намерение: да стигнем до същото освобождаване от егото. Ние повтаряме всяко действие и обичай, установени от тази група кабалисти, съгласно Баал а-Сулам, който много подробно обяснява всеки етап от празничния ритуал, защото това изразява, доколко човек наистина желае да излезе от своя Египет!

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41004]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →