Въпрос: Ако не усещаме Твореца, как можем да получим Неговите свойства и да станем подобни на Него?

Отговор: Човек не усеща нищо извън себе си, извън своето тяло. Tова се отнася както за Твореца, така и за другарите и групата. Затова първо трябва да работя върху отдаването си на ближния, за да го обикна като самия себе си. А ако постигна това, значи ще мога да отдавам и на Твореца.

Ако съм съгласен да работя само за Твореца, но не и за ближния, това е знак, че не съм готов да работя и заради Твореца. Защото все още не си правя сметки „извън своя интерес”, а оставам вътре в себе си и искам да получа резултати от работата, награда.

Тоест цялата работа се извършва само по отношение на групата, в която всъщност създаваме място за разкриването на Твореца.

Ние не получаваме никаква светлина – напълваме се от своето отдаване! Ще „произведа” това свойство от себе си, с помощта на силата, която идва при мен и ми дава възможност да се намирам в отдаване – в това усещам силата на Твореца, обличаща се в мен. Именно това ми служи за напълване.

Никога няма да разкрия нещо „извън себе си”, дори ако се казва, че „излизаме навън от себе си” и се свързваме с другите. Всичко това е моето въображение , моето възприятие – сякаш излизам от себе си.

Казано е, че Малхут на света Ацилут се нарича „картина на Твореца”.

А също така е казано, че трябва да доставям на Твореца радост с всички състояния, които получавам от Него. Но какво означава да получавам от Него състояния? Защото те зависят от желанието, което се пробужда в мен: повече или по-малко, от преодоляването на моето егоистично желание и неговото поправяне. Как е свързано това с Твореца, който не се променя?

И какво изобщо мога да му дам? Няма на кого да отдавам, няма кой да приеме работата ми.

Накрая разкриваме, че поправяме само своите свойства и не излизаме никъде от тях. А самото свойство отдаване е чисто свойство – не мога да работя за някаква „изгода” от него. Мога само да го ценя като особено, възвишено свойство, съгласно своето трепетно отношение към светлината и ближния, които ми внушават усещане за величието на отдаването и любовта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →