Нашето настроение определя връзката с духовността, с Твореца, със Светлината, с напълването, което сме имали в света на Безкрайността. Но когато се стремим към добро състояние, ние естествено мислим за напълване и забравяме, че това напълване предполага поправяне, намерението „за да отдавам”.

С други думи, ние преди всичко трябва да придобием намерение за отдаване; напълването ще последва. Следователно, ни е дадено усещането за празнота, липсата на напълване, за да не се фокусираме на него, а на намерението, тоест на напълване на другите, а не на себе си.

Това е необходимо, за да построим в себе си „неутрално” отношение, освободено от егоистично наслаждение, когато можем да използваме напълването заради другите, а не за себе си. Просто си представете какво би станало, ако ни беше дадена способността да напълним себе си егоистично с Висшата светлина! Ние бихме мечтали за нея през цялото време вместо да мислим за това как да напълним другите!

Следователно, Висшата светлина е скрита. По този начин ни е дадена възможност да мислим за Висшето напълване неегоистично, освободени от нашия егоизъм, който не разпознава скритото духовно наслаждение. Дори ако не съм съвсем щастлив и приятелите също не изглеждат съвсем радостни, това е единственият начин да потисна егоизма си и жаждата за наслаждение да заспи, и да използвам това празно пространство за построяване на връзка с останалите.

Това е изключително ценна помощ и трябва да сме благодарни за нея! В противен случай, вероятно бихме останали да прислужваме на егоизма и нямаше да имаме никакъв шанс да се откъснем от него. А тук, даден ми е шанс да търся себе си и изкуствено, в смисъл не според моето желание, но почти от нулата, започвам да рекламирам радост, важността на духовната цел, на обкръжението, на всичко, което ми липсва!

Аз самият пробуждам тази радост и важност, построявам ги изкуствено и ги предоставям на обкръжението. Действам като дете, което играе с играчка, и по този начин я въвежда в живота си. То тегли колата играчка и бръмчи, и изглежда сякаш колата действително се движи и моторът ù работи.

Това е начинът, по който и ние задействаме Висшата система с желанието си. Това желание – единственото нещо, което трябва да достигнем – е нашата молба (МАН). Ние изразяваме нашето желание, така че да го реализираме без никаква охота от страна на нашето его, без предварително усещане, но напълно изкуствено. Така ние започваме да строим нова форма от нулата.

Не би трябвало да се срамуваме от това, че е очевидно изкуствено. Със сигурност не е автентична форма, в смисъл, че не произлиза от предишните ни желания. Напротив, ние трябва да се гордеем, че това не са нашите истински, естествени (егоистични) желания, а е игра на отдаване!

От урок на тема “Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →