„Коментар на Пасхалната Агада” от Баал а-Сулам (от статията „За Йехуда”): „През тази година – тук, през следващата година – свободни хора”. Ние изпълняваме тази заповед при вкусването на маца, както са правели нашите бащи в Египет, възнамерявайки по този начин да пробудят спасението, което безусловно ни очаква в бъдеще.

С това показваме своята увереност, че непременно ще излезем на свобода – ще се освободим от чуждата власт на своето его, което преднамерено ни угнетява. Когато поискаме да излезем от нея и сме готови да се издигнем над егоизма, тогава ще се освободим от него.

Фараонът затруднява нашето сърце, сякаш добавя тежест върху щангата, с която човек прави физически упражнения. Всеки път се налага да повдигаме все по-голяма тежест и все повече пъти, за да постигнем някакъв резултат. Фараонът се нарича „помощ, стояща срещу Него” – срещу Твореца. Творецът нарочно настройва жестокия Фараон против нас, за да бъдем принудени да се обединим срещу него.

А при нас обединението не се получава, независимо от всичките ни поредни опити. Колкото повече усилия полагаме, толкова по-силен става Фараонът и само ни добавя товар. И ни се струва, че отслабваме и губим сили по пътя, но това не е така. Напротив, ставаме все по-силни – просто работата става все по-тежка: и по количество, и по качество.

Но ако не я отхвърляме и продължим по този път, то постепенно изграждаме за себе си обкръжение и ставаме готови за излизането от Египет. Всичко зависи от нашата подготовка.

Силите ни трябва да нараснат до такава степен, че при Фараона да не остане повече товар, който да добави, за да затрудни нашето сърце! И тогава ще се освободим от Египет.

Не знаем предварително кога най-накрая ще дойде състоянието, при което силата на нашето единство и стремежът да се обединим ще стане по-голяма от тежката ръка на Фараона и той няма да има какво да добави. Обратно, колкото повече напредваме, толкова повече за нас се сгъстява тъмнината, започваме да строим „бедните градове”, които не ни донасят никакво напълване, и стенем от тази тежка работа.

Тоест ние преминаваме през тежки състояния, а в края и през „10-те наказания”, и през черната египетска тъмнина, и през всевъзможни проблеми, които трябва да преодолеем, заради създаването на връзката помежду ни. Колкото и тежко да ни е било това, колкото и разделени да сме се чувствали, ако се съединим, ще се откъснем  нагоре от своята природа.

От урок по статията на Баал а-Сулам „За Йехуда”, 18.04.2011

[41025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →