Въпрос: Девизът на бъдещия конгрес е „Ние правим това реално”. Но в същност, какво правим, за да стане това реалност?

Отговор: „Ние правим това реално”. Иначе казано, откриваме истиската реалност, а не тази, която ни се представя през призмата на егоизма, желанието за получаване.

Защото, ние включваме в себе си двете сили: желанието за получаване и желанието за отдаване. И ако се намираме под властта на желанието за получаване, а желанието за отдаване ни дава само малко жизнена сила, то това, че чувстваме определящата роля на получаването се нарича наш свят.

Ако стигнем до състояние, когато желанието за отдаване ще определя всичко, това ще се нарича висш, духовен свят.

И така, в света съществуват две сили и ти определяш какво искаш да усещаш, в какъв свят, в каква реланост искаш да бъдеш.

Ако твоето желание за получаване властва над желанието за отдаване, тогава чувстваш този свят. И тъй като желанието за получаване е ограничено от кличеството наслаждения, които може да събере в себе си, то и нашият живот е ограничен.

Но ако искаш да се усещаш в желание за отдаване, тогава ще почувстваш отдаването, а това вече е живот и вечно, неограничено развитие.

Нашето пребиваване в желанието за получаване е реално – то съществува и ние се намираме в него, но то е далеч от живота, защото само си въобразяваме, че наистина съществува. А цялата реалност на желанието за получаване, на самата му материя произлиза от намиращото се в него желание за отдаване.

Затова, то е нереално и подобно на детска надуваема играчка. Създава се впечатление, че тя е жива, но въздухът, който я изпълва, цялата жизнена сила, всъщност произлиза от желанието за отдаване и не се явява нейна собствена. Ето защо, нашият свят се нарича „въображаем свят”.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[39368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →