Рабаш, Шлавей Сулам, 1985 г., “Да отидем при Фараона – 1”: Казано е: „Да отидем при Фараона”. Това означава: „Да отидем заедно, Аз също идвам с теб…”

Творецът говори с Моше – с точката в човека, с желанието, което иска да го измъкне (лимшох) от този свят във висшия свят, във висшето постижение. „Да отидем заедно”, – казва Той. Това вече е голямо разкриване – Творецът се проявява като Сила, реализираща поправянето.

„…Аз също идвам с теб, за да променя природата. И Аз искам само ти да Ме помолиш, за да ти помогна да промениш природата…”

От наша страна е необходима само молба, а по-точно искане, твърдо, точно и много, много мощно. Ние искаме от Твореца, още сега Той да поправи това, което е създал.

Казано е за това: „Победиха Ме синовете Мои”. С други думи: „Аз съм създал злото начало, а те искат от Мен, да го променя в тях на добро начало”. Именно тогава творението се нарича „синове”. Към това искане и ни води програмата за развитие.

„ Аз искам само да Ме помолиш, за да ти помогна Аз да измениш природата си и да я обърнеш от егоистичното желание в алтруистично”.

Само тази молба е готов да чуе Творецът. Никакви други молби, никакви викове и ридания не постигат резултат. Той е открит само за това – съгласно закона за подобие на свойствата. Ако ние плачем за това, което не води към единството, то в съответната степен получаваме още по-лошо състояние, за да ни помогне това зло да осъзнаем, какво си струва да поискаме всъщност.

От историята ние виждаме, че молитвите нямат никакъв ефект. Защо Висшата сила не ни идва на помощ? Защото, ние не се обръщаме с тази единствена молба, към която тя се вслушва и на която веднага се откликва.

И това е молбата за обединяването.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →