Бащи и деца: кой кого не разбира?

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №6

Темата за възпитанието е особена тема. Удивително: през всичките хилядолетия на своето развитие човечеството почти не е мислело за възпитание. Малкият човек растял сред големите и се е учил от тях. Не се налагало родителите да преминават специални курсове, за да знаят как да възпитават децата си. Подобно на животните ние сме практикували обичайното, естествено възпитание.

Детските градини и училища се появили през епохата на индустриализацията, когато хората започнали да работят по фабриките, а след това и на майките се наложило да ходят на работа. До тогава повечето от децата растели в домовете си, както дойдело.

Всъщност няма нищо по-важно от възпитанието. Не е случайно, че кризата днес се проявява именно в тази област. Хората никога не са мислили, че трябва да възпитават децата по някаква система, че към подрастващото поколение е нужен осмислен подход.

Да вземем самите себе си: кой ни е възпитавал? Съгласно какви критерии, по какъв метод, по каква програма? В училище ние получаваме не възпитание, а образование.

Въобще, училището се е появило тогава, когато е възникнала необходимостта да се преместят селяните в града, за да ги обучат на елементарна грамотност и на прости аритметични действия за работа с не толкова сложните промишлени станове и машини. Трябвало е да се обучат хората да четат и да разбират инструкциите. Оттам води началото си 200 годишната история на училището за масите.

Ние си представяме всеобщото образование като продължение на древната мъдрост на човечеството, а по същество, едва в 19-20 век хората започнали малко по малко да се издигат над животинското ниво.

Но за истинско възпитание човечеството никога не се е замисляло сериозно. Какъв трябва да стане човек, когато порасне? Правим ли от него Човек? Досега тези въпроси са били игнорирани. Изпращаме детето в училище с математически, физични или компютърни наклонности, без да се замисляме над това, каква личност се формира от него. Какво общо имаме ние с личността? Само да се устрои в този наш „буржоазен“ живот.

А освен това, причината за случващото се е в това, че човечеството не е достигнало до консенсус, не са се разбрали в мнението какво е да „бъдеш Човек“. „Отнасяй се с другите добре – казваме на детето – за да се отнасят и с тебе добре“. Това по принцип е и цялото ни възпитание.

Проблемът е в това, че на обществото не му е нужна взаимовръзка между хората. И днес когато достигнахме до всеобща криза, в нея особено се откроява кризата във възпитанието. Защото младото поколение – това са нови души, които имат нови изисквания към новия свят. Ние ги наричаме „деца индиго“, тъпчем ги с риталин и мислим, че те не ни разбират. В действителност ние сме тези, които не ги разбираме, ние изоставаме от живота. Нас не са ни възпитали, за да можем да разберем тези деца.

Те искат развитие на ново ниво. Така, както човек, в който се е пробудила точката в сърцето, престава да разбира другите хора, живеещи прост, „земен“ живот. Така и нашите деца гледат на нас с неразбиране: „За какво живеете? Ние не сме съгласни с вашия живот, не го искаме, неспособни сме на такъв живот“.

Ако искаме да намерим връзка с тях, трябва да въведем ново възпитание. И макар и да не съответстваме на тази роля, олицетворявайки преходния етап към новото поколение, въпреки това трябва да изминем този етап докрай.

От 6-тия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 02.04.2011

[40961]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: