За сметка на Твореца, моля

каббалист Михаэль ЛайтманВсички сме марионетки, лишени от свобода на избора. Хората се прераждат в този свят, в материалния, в «животинския» живот. А в това време, техните егоистични желания растат, докато не се стигне до особени отчаяни състояния, насочени към разкриване на зачатъка на душата, точката в сърцето.

А може би и не точката в сърцето, а просто страданията подтикват човека да търси и тогава той се присъединява към тези, в които душата вече се е «врязала».

Вътре в общия котел на желанията не престава варенето, а на определен етап част от човечеството придобива възможност за свободен избор. Това означава, че хората действат, така да се каже, независимо от Твореца. Тъй като те се освобождават от своето егоистично желание, а то изцяло и напълно се намира в Неговите ръце.

Аз ставам свободен и независим от егоизма, т.е. от Твореца, който го управлява. Заедно с другите ние се превръщаме в самостоятелно действащи лица, искаме сами да разберем и да осъзнаем случващото се и сами да вземем участие в процеса.

Аз не искам Творецът да ме управлява, аз искам да действам като Него, но по своя воля. Благодарение на това аз опознавам Неговата работа, Неговите действия, Неговите цели. Моята «печалба» е в това, че аз се уподобявам на Него, ставам Човек, изпълнявайки в точност същата тази работа, която Той е правил по отношение на мен.

В крайна сметка цялата изгода е в това, че аз доставям на Твореца удоволствие. Няма нищо друго, освен това.

Но има също така и хора, които не притежават такъв тип душа. Техните души могат само да се приобщават към развитието в една или в друга степен. Ставайки, както се казва «прах под краката на праведниците», те получават благодарение на това светене, одухотворение, разбират важността на процеса и също придобиват своя душа.

Така и в нашият свят има лидери, «водещи» и «водени», такива които просто живеят свой живот без да си задават въпроси за него. Те съставляват 99.9% от населението, заработват хляба си и не изпитват нужда за нещо повече. Но в единението между всички, всеки достига своя корен в общата Малхут.

Благодарение на взаимовръзката, всички ние усещаме себе си живеещи в един свят. Разбира се, големите учени, философите и мислителите го разбират много по-добре отколкото градинаря или търговеца на пазара, който умее само да продава дини и да гледа футбол по телевизията. Съвсем не е нужно да го презираме, те в нищо не са виновни – просто неговите желания имат такава структура и той действа по такъв начин. А някой друг човек има нуждата да познае света от висотата на Малхут на Безкрайността, в противен случай той чувства себе си нереализиран.

Цялата разлика между тях е в желанието, което Творецът е създал и пробужда към живот. Всичко е от Твореца. И затова мислителят трябва да разбере, че в своята реализация той не е с нищо повече от търговеца. Защото обстоятелствата изобщо не зависят от него. И излиза, че в този смисъл в тях има пълно сходство, тъй като всички техни сметки се подписват от Твореца.

От урока по статията „Съзидателният разум“, 28.04.2011

[41714]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed