Entries in the '' Категория

Новият Вавилон

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Какво е нашето послание към жителите на Америка?

Отговор: Колкото е възможно по-бързо да разкрият истината: къде действително се намираме и как можем да спасим ситуацията. Повтарям, всичко зависи от нас. Желая добри възпитатели на американския народ – това сте вие!

Въпрос: Америка се намира на особени място, защото тя е новият Вавилон?

Отговор: Да, но това не е същото място, което е било преди 20 години. Днес цялата Земя е Вавилон. Преди Америка бе мястото, в което се събираха множество народи и култури, и затова беше особено място. Днес всеки е свързан с всеки. Целият свят е Вавилон.

Невероятно е, че мъдреците са писали преди хиляди години, че това ще се случи. Аз не вярвах, когато Рабаш говореше за това. Аз просто му се усмихвах. Но изминаха 20 години и ние изведнъж намираме себе си свързани и зависещи един от друг.

Законите на природата са неизменими. Ние ще имаме полза, ако обясним това на хората, и разберем, че нямаме друг избор.

От 7-я урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011
[41453]

400 години в планината на омразата

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Всички наши намерения ли отиват направо в устата на Фараона, напълваме ли го?

Отговор: Всичко зависи от намеренията. Фараонът е особена сила – егоизмът, който се разкрива срещу светлината. Това е резервоарът за егоизма, желанието за получаване, което трябва да построим.

В мъдростта кабала няма „Фараон” без „Исраел”, т.е. стремежът към Твореца в човека, който работи, за да се обедини с другите и да достигне до отдаване. Така, в зависимост от големината на стремежа към отдаване, човекът изгражда Фараона, развива неговите желания (келим) в себе си, от които по-късно той бяга, а след това и поправя, получавайки по този начин възнаграждение.

Цялата работа в Египет се състои в изграждане на Фараона, правейки го велик, властен и богат, т.е. израствайки своя егоизъм от малката точка на своя естествен егоизъм до статуса на Твореца. В крайна сметка, какво ни дава целият този егоизъм? Дава ни желание за храна, секс, пари, слава и знания, малкият егоизъм в нашия свят, материалното его, което няма никаква връзка с духовното. Земното его дори не се нуждае от поправяне.

Започвайки работа върху нашето обединение, ние откриваме съпротива, отчуждение, безразличие към нашето единство. Всъщност това е разкриване на злото, но само ако човек го вижда по този начин. В крайна сметка, той може да каже, че не може да се обедини с останалите и че тази работа не е за него преди дори да я е започнал. А някои я започват, но отслабват, падат и „умират в земята на Египет”.

Но има и такива, които издържат, благодарение на разбирането, че няма друг изход. Те се придържат към пътя отново и отново, въпреки че виждат, че продължават да губят, опитват се с всички сили да се обединят със своите приятели, да подсилят групата, но въпреки своите усилия, те виждат, че нищо не сработва. А напротив, те изпитват желание да критикуват приятелите и въобще да ги премахнат от своя поглед. И отново те преодоляват този изблик на егоизъм.

Така всеки път всичко, което човек е спечелил, всички негови усилия са консумирани от неговото его, Фараона, който пораства и се радва. Самият човек изгражда тези свойства в себе си, но чрез свои собствени усилия. В крайна сметка той достига до състояние, в което не може повече да понася своя егоизъм – това е когато той получи всичките съсъди, желания, на Фараона.

С други думи, Египетското изгнание започва с работата на човек към обединение с приятелите. С какво се удостояват Исраел след бягството от Египет, когато Творецът ги освобождава от него? Те се удостояват с обединение на планината Синай (планината на ненавистта), всички като „един човек с едно сърце”, дори и да е само за един миг, докато изваят „златния телец” и отново паднат. Но тези падения са от различно естество сега в златото, което са носели от Египет, „Египетските съсъди”, които са взели със себе си, за да ги спасят и да ги поправят.

И все пак, какво са искали те по време на всичките тези години на изгнание? Те са искали да създадат единство между себе си, което най-накрая са достигнали в планината Синай. Без тези ежесекудни усилия да устоят планината Синай, „400 години на Египетско изгнание” не ще премине.

От урока по книгата „Зоар”, 21.04.2011
[41115]

За важността на ежедневния урок

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „We”, Ню Джърси, урок №5

Човек не може да напредне в духовното без да участва в нашите ежедневни уроци. Тези, които не могат да гледат целия урок, могат да присъстват само на една част от него.

Има хора, които предпочитат първата част на урока, която включва статии на Рабаш и втората част върху книгата „Зоар”. Други предпочитат третата част, която е върху Талмуд Есер Сфирот. Четвъртата част е по-обща, в която разглеждаме световните проблеми, възпитанието и всичко останало. Всеки един от вас трябва да си избере най-подходящата част, въпреки че препоръчвам да ги сменяте от време на време.

Може би ви е трудно да присъствате на всичките три часа от урока, които съдържат и четирите части. Но днес съществува толкова широк избор от съобщителни средства, че може да си запишете уроците или да ги слушате по радиото. Нашият Интернет сайт непрекъснато се обновява. Може също да носите слушалки и да слушате урока по всяко време и тогава определено ще напреднете много по-бързо.

Но във всички случай е жизнено важно да се свържете към ежедневния урок (поне с една част от него). Казано е: „Ако Ме оставиш за един ден, Аз ще те оставя за два”. Човек, който пропуска един ден учене, се отделя два пъти повече от духовния източник. Този закона в духовния свят се нарича „мяра против мяра”. Така че бъдете внимателни!

Но най-надеждното средство е MP3 плеър или друго подобно средство, с помоща на което може да останете свързани с нас по всяко време.

От 5-я урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011
[40869]

Ние сме най-особените в цялата Вселена!

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: В покрайнините на Слънцето ни се отдава да проследим два спирални клона, отдалечени от нас примерно на 3 хиляди светлинни години. По съзведията, където са открити тези участъци, са наречени ръкав Стрелец и ръкав Персия.

Слънцето се намира почти посредата между тези спирални клона. Скоростта на въртене на Слънцето около центъра на Галактиката практически съвпада с тази скорост, с която в дадения район се движи плътна вълна, формираща спирален ръкав.

Такава ситуация най-общо е неординарна за Галактиката: спиралните клони се въртят с постоянна ъглова скорост, като спиците на колело, а движението на звездите се подчинява на съвършено друга закономерност. Затова почти цялото звездно население на диска ту попада вътре в спиралните клони, ту излиза от тях. Единственото място, където скоростта на звездите и ръкавите съвпадат – е така наречената коронационна окръжност. Именно близо до нея се разполага Слънцето!

За Земята това е изключително благоприятно обстоятелство. Тъй като в спиралните клони се извършват бурни процеси, пораждащи мощно излъчване, пагубно за всичко живо. И никаква атмосфера не би могла да ни защити от него. Но нашата планета съществува в относително спокойно място в Галактиката и в течение на стотици милиони и милиарди години не е претърпяла катострофалното влияние на катаклизма.

Реплика: Вселената се развива по програмата на творението, за да даде възможност на човека да съществува в такива условия и с такива свойства, които биха му позволили и биха го принудили да достигне планираната цел – подобие на Твореца. А живот извън земята няма…

[41799]

Методика за изучаване на кабала

каббалист Михаэль ЛайтманГрупа от единомишленици

Във всяка съвременна наука всяко по-сериозно постижение е следствие от работата на голям колектив от учени.

Изучаването на Висшия свят практически е невъзможно, ако неговият изследовател не се намира в група от кабалисти и се занимава с постигането му без нейната поддръжка.

Получените знания се предават, обогатяват, обновяват и по такъв начин те съставят кабалистичната наука.

Главното в работата трябва да стане стремежът да се измени егоистичното възприемане на света, което ограничава постигането на истинската картина на мирозданието.

Картината на света е единен модел на човечеството. Физическите тела и материалните обекти съществуват само като реакция на информацията, получена с помощта на нашите органи на възприятие.

Вътрешната същност на човек, неговите желания представляват сами по себе си огромна система от взаимовръзки, енергетично поле, управляемо от Висшата сила – Твореца.

Сам човек никога не ще успее да постигне цялата пълнота на картината, тъй като той е затворен в себе си и усеща само своя малък свят.

Съвместното обучение е много важно условие, без което цялото обучение се свежда само към механично запомняне на термините, но не и към усещания и постижение.

Сериозните изследователи в областта на кабала е необходимо да работят само в колектив, макар че първоначалният етап на запознаване може да бъде преодолян индивидуално.

Взаимодействие между преподавател и ученик

В кабала отношенията между учителя и ученика са важни, докато в другите науки е достатъчно само получаването на знания от него.

Връзката между преподавателя и ученика зависи само от необходимостта на последния. Тя е обусловена от способностите на ученика да възприеме от учителя вътрешната същност на кабалистичните източници.

Учителят постепенно, без твърди указания или намеци довежда ученика до самостоятелни изводи, как правилно да настрои себе си на усещането за духовния свят.

Учителят се смята за истински ако:

Е получил духовни знания от признат кабалист.

Обучава учениците си по оригинални кабалистични източници и не ги заменя със свои текстове.

В никакъв случай не привлича вниманието на учениците върху собствената си личност.

Насочва учениците към Твореца, т.е. към придобиване на Неговите свойства.

Ролята на преподавателя в кабала

Преподавателят трябва така изкусно да обясни на учениците си материала, че той да предизвика още повече въпроси в тях. Т.е. съдържанието на отговора трябва да настройва ученика на по-нататъшно вътрешно развитие.

Ученикът не е способен пряко да възприеме истината, затова преподавателят казва това, което ученикът иска да чуе, но вътре в този отговор е скрита информация, необходима за увеличаване на постоянния стремеж към целта.

Преподавателят е длъжен да даде на ученика знание за строежа на духовния свят, историческия процес на развитие на обществото, за вътрешната работа на човека.

Кабалистични книги

Всички кабалистични трудове съдържат описание на системата от взаимоотношения между Твореца и създадените от Него творения.

Кабалистите описват всички състояния на спускане от най-високата точка на сливане с Твореца до нашия свят.

В книгите се съдържа информация за всички потенциални състояния, през които човечеството и всеки лично трябва да премине в своето духовно развитие.

Всички духовни състояния или светове (свят – «скритие») се усещат вътре в нашите желания, в по-голяма или по-малка степен подобни на Висшите закони на природата или Твореца (природа = Творец).

Кратко описание на трудовете на Баал а-Сулам

Предисловията, статиите („Поръчителство“, „Мир“ и др.) са написани специално за начинаещи ученици и ги насочват към самопознание, към вътрешно изследване на своята природа.

Писмата като правило не са написани за общо изучаване, а за да бъдат използвани за частно, тясно използване. Писмата се изучават избирателно в зависимост от вътрешните състояния на ученика.

Учението за Десетте Сфирот– основополагащ учебник по кабала, който описва цялата духовна работа на човек, преминаващ по стъпалата на поправяне на своята природа, а също така е и източник на въздействие върху вътрешните качества на начинаещия. ТЕС се започва да се изучава след статията «Въведение в науката кабала» в следния порядък: 4,6,8,16,3,15,1,2,7 9,10,11,12,14,13,5 части.

Книгата Зоар с коментари на Баал а-Сулам – тя е обяснение на духовната работа по метода на трите линии. «Книгата Зоар» може да бъде възприета само от хора, които вече се намират на определено духовно ниво на възприятие на Висшите сили. «Книгата Зоар» се изучава след статиите на Баал а-Сулам «Преисловие към Книгата Зоар» и статиите «Въведение в науката кабала».

Три фактора за напредване на ученика

Обучение по истинските кабалистични източници.

Група от единомишленици.

Преподавател.

Учителят дава направление и обяснение на методите на изследване.

Групата от единомишленици е място за провеждане на изследване.

Книгите трябва да бъдат оригинални, истински кабалистични източници – това са Книгата «Зоар, произведенията на АРИ, Баал а-Сулам и РАБАШ.

Цел на изучаване на кабала

Истинската цел на обучение се състои в проявяване на истинската връзка с изучаваните материали.

Въздействието на на учебния материал за изменение на вътрешните качества с цел уподобяване на свойствата на Твореца. Книгите на великия кабалист Баал а-Сулам са най-адаптирани за нашето поколение.

Обучението трябва да бъде не насилствено, а в съответствие с нивото на развитие. Всяко постижение в кабала предполага вътрешен стремеж да се изследват върху себе си действията на Твореца и тук всичко зависи от собственото желание.

Процес на обучение

Изучаването и постигането на науката кабала е средство да изменим себе си, на своята егоистична природа.

Ученикът трябва да постигне такъв подход към обучението, когато той го възприема в себе си в качеството на лаборатория, а себе си като обект на изследване, който той поправя, изменя и усъвършенства.

Необходим е максимално прагматичен подход към процеса на обучение – настоятелен и целенасочен.

Книгата е източник на сила, а натрупаните знания са второстепенно нещо. По книгите ние изучаваме законите на Висшия свят и по този начин предизвикваме върху себе си тяхното въздействие.

Много е важно за започваме занятията сутрин, преди работа, макар и в продължение на четвърт час.

Кабалистичните книги са преведени на множество езици. Кабала може да бъде изучавана на който и да е от тях, но основните определения, а те са няколко стотин, трябва да се научат на оригиналния им език.

Урок

Подготвителната част на урока заема 10-15 минути и е предназначена за изясняване на целите на присъствие на ученика на занятията.

Първата половина на урока (обикновено около половин час) се занимава с продължение на подготовката, настройване за вътрешна работа, но вече строго специфична, в зависимост от избрания материал. Препоръчва се да се четат статии и писма на Баал а-Сулам, РАБАШ за духовната работа.

Втората половина на урока е задължително изучаване на книгата на Баал а-Сулам «Учение за Десетте Сфирот» или за начинаещите «Въведение в науката кабала».

Правилен подход за изучаване на кабалистичните текстове

Получаването на знание в кабала е многостепенен процес: преди всичко се усвоява най-горното, най-лекото ниво – общата картина.

Втори етап – подробен анализ на всеки детайл.

Трети етап – съединение на всички детайли в обща картина.

Процесите се постигат не умозрително, а чувствено.

В кабала е нужно многократно осмисляне на текста, докато не се появят впечатления, адекватни на изучаемия материал.

Ученикът трябва да заучава наизуст всички определения. В него не трябва да възникват материални образи в ума и различни представи за обектите, изучавани в кабалистичните книги.

Цялата тази работа е необходима за да може всяка една дума да предизвика съответната чувствена, а не само умозрителна реакция вътре в нас.

Преходът от мислена представа на геометричните фигури и чертежи към желанието чувствено да участваме в описаните процеси изисква ясно знание на определенията на всяко понятие.

Книгата не въздейства на човек, ако той иска само умствено да разбере изучаемия материал. Например, аз искам да разбера защо тези окръжности се разминават именно така, а не по друг начин. Това не е правилен подход за изучаване на кабалистични книги.

Книгата ни въздейства според степента на нашето желание да влезем в тези състояния, да им се уподобим по свойства.

Домашна работа

Домашната работа е подготовката за следващия урок, който задължително трябва да се състои в следващите 24 часа. Откъсването от обучение за повече от 24 часа влече след себе си изоставане с цяла седмица и дори за месеци.

Няма смисъл да изучавате материали по 10 часа подред, а след това да прекъсвате за една седмица. Много по-ефективно е да се занимавате макар и по един час в ден, но всеки ден.

Много е важно през деня да четете и работите с кабалистичните материали. Целта на такива занятия е подготовка за работа с урока, а също така и построяване на вътрешна основа на общата информация, запомняне на термините и определенията.

Работа с текста

Няколко примера по работа с текста:

Определете основната тема на прочетената статия.

Съставете резюме, като използвате думите на автора, а след това се опитайте да опишете със собствени думи.

Определете кой от долу изброените подходи са използвали авторите на статията:

Описва причинно-следствената връзка, с помощта на която авторът на статията води до разрешаване на поставената задача.

Опитайте да постигнете същия резултат, но като използвате друг метод, примери от други науки.

Възможности за обучение

www.kabbalah.info – Неограничен достъп до текстове от кабалистичните първоизточници на повече от 20 езика без регистрация. Достъпни преводи до оригиналните статии на Баал а-Сулам и други кабалисти.

http://live.kabacademy.com/ – Виртуално изучаване на кабала (Учебен Център на руски език) – Международна Академия по Кабала (МАК) предоставя на всички желаещи възможност за изучаване на класическата наука кабала. На Ваше разположение са виртуалните учебни курсове, обширна библиотека с оригинални кабалистични източници, първокласни преподаватели, възможност виртуално или физически да участвате в разнообразни мероприятия, организирани от МАК по целия свят. С наша помощ Вие ще можете да създадете за себе си обкръжение от единомишленици, заедно с които ще намерите отговорите на най-важните за Вас въпроси, например, за смисъла на живота. Вие ще можете радикално да разширите и задълбочите усещанията си и представите за света, в които ние съществуваме.

http://www.kabacademy.com/selfstudy – Възможност за безплатно, задълбочено и интерактивно изучаване на науката кабала в курсове чрез дистанционно обучение. В програмата на курсовете са включени сравнителен анализ на науката кабала с другите науки, възгледи на учени и кабалисти за възникването и еволюцията на материалната Вселена, основните методи за взаимодействие на човека с обществото и природата. Всички материали са в свободен достъп. След завършването на курса студентът получава диплома и възможност за участие в конгреси, провеждани от Международната Академия по Кабала в различни страни на света.

www.kab.tv – Интернет-телевизионен канал „Кабала ТВ“:

– Ежедневна пряко предаване на уроците със синхронен превод на 5 езика, възможност да се задават въпроси в реално време.

– Всяка неделя се излъчват уроци за начинаещи (16:00 българско време) – на руски език.

– Голяма колекция от филми, видео клипове, теле-мостове и беседи с известни учени, актьори и журналисти.

www.kabbalahmedia.info – Медиен архив, където се съхраняват всички записи на занятията в свободен достъп.

Задочни курсове на обучение

В програмата:

– уводни курсове по основа на кабала, състоящи се от 10 лекции

– тригодишен академичен курс.

[41723]

Защо не съм принц Уилям?

каббалист Михаэль ЛайтманПо пътя към духовното възниква въпроса: какво става с нашите вродени свойства?

Един човек е с добър характер: той обмисля, умен е, сговорчив е, виждайки, че работата си струва, веднага се включва в групата, привлича светлината и върви напред. А друг – ненавижда всички, нищо не иска да прави, ленив е, накратко – държи се като лошо момче. Но той не е виновен, такъв е създаден.

Какво да направим? Хората са различни: глупави, съобразителни, нерешителни, талантливи, бързи, бавни, надменни, властолюбиви и т.н. Качества много и във всеки в различна комбинация. Творецът ми е дал определен комплект свойства и аз нямам власт над тях. Това не е бил мой избор, аз не поставям отметка в списъка.

Тогава къде е моята свобода на волята? Къде е равенството в духовния път? Къде е общата степен на избора? Къде е шансът, предоставен на всеки? Не стига че сме различни в това, че съдбата към едни е добра, а към други сурова. Понякога в хората възникват такива проблеми, че да не дава бог.

А уж свободата на волята трябва да се основава на равните възможности. Къде е това равенство на стартовото начало и по нататък по пътя? При нас всичко е съвсем не така.

В отговор на това Баал а-Сулам обяснява защо творението трябва да се развива именно по такъв начин. Работата е в това, че ние изхождаме от крайното, съвършено състояние. Казано е: «краят на действието е заложен в изначалния замисъл».

Творецът сякаш казва: «Аз искам да видя всички точно в такова състояние». Той изведнъж е създал това финално състояние, където ние се намираме в цялото си великолепие и съвършенство.

Как да направим така, че сами да достигнем до него? Затова от крайното съвършенство се простира обратен път – назад от него, в този свят.

И нека видим тук множеството «пропуски» и «слабости», нека всички сме различни, нека всеки си има своя съдба и свой набор от качества – всичко това се е случило и «развило» от финалното, съвършенно състояние.

Интересно защо все пак ситуацията се е получила именно така? Защо аз не съм принц Уилям, чиято сватба целият свят следи днес? Изобщо защо от съвършенството са произлезли толкова несъвършени състояния с безчет извратености?

На тези и други въпроси Баал а-Сулам отговаря в статията «Свобода на волята»

От урока по статията „Свобода на волята“, 29.04.2011

[41786]

Подреждаме общата мозайка в правилния ред

Баал а-Сулам, „Съзидаващият разум”: „Всеки човек е длъжен да постигне корена на своята душа. Това означава, че желаната и очаквана цел на творението е неговото сливане с Твореца по свойства.”

Казано е, че „няма да бъде отхвърлен от Твореца отхвърленият”. Цялото общо желание, включително неживото, растителното, животинското и човешко ниво, цялата реалност, трябва да се върне към източника, към корена. Творението е излязло от корена само във въображението си и сега, стараейки се да преодолее тази илюзия, отделяща го от корена, трябва да свали покривалата и да се върне назад в своите усещания.

Като цяло реалността на мирозданието представлява желание, подразделящо се на четирите по-горе изброени нива. Само най-голямото желание, отнасящо се към човешкото стъпало, може да осъществи тази работа.

Предшестващите го нива са лишени от избор – те не трябва да работят, да полагат усилия и да реализират тази цел, тъй като не могат да привлекат светлината, не могат да задължат Твореца да ги промени и да свали скриването. Само човекът е способен да доведе себе си и цялата реалност до поправяне – с други думи, назад към усещането на корена или към свалянето на покривалата.

На свой ред човешкото стъпало също се подразделя на четири нива и всъщност, именно „човекът в човека” осъществява замисленото. Това значи, че сред хората има такива, които изпълняват необходимите действия и въздействат на другите, увличат ги след себе си. А другите пък увличат след себе си останалите нива – животинското, растителното и неживото. Така всички се връщат към общия корен.

По такъв начин всички хора трябва да постигнат корена, сливането, но се различават по осъществяването на тази работа и по крайната форма. В зависимост от корена на своята душа, от своето желание, всеки се връща по своему, слива се според своята степен, изпълнява своята функция и се издига на своето стъпало.

Разбира се, става дума за самия процес на връщане, когато сваляме скриването и подреждаме мозайката на общата картина. А след това, когато всеки заеме своето място, започваме да разбираме, че няма разлика между големите и малките, между отделните желания – всичко това е важно по време на работата по обратния път към корена.

А след като се включим в корена, всички различия между нас изчезват. Тогава възниква единната сила, единното желание, единната светлина, единната реалност – както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41718]

„Нека любовта покрие всичко”

Групата е мястото, където може да се разкрие Твореца. Защото Той желае да ни се разкрие и ако Неговото желание не се изпълни, това се нарича „страданията на Шхина”.

Но няма Творец без творение, а творението е това, което създаваме с нашата връзка помежду си. Малхут от света Ацилут е само точка. Тя, всеки ден се връща отново към изначалното си състояние, както е казано: „Малхут, всеки ден отново става девствена”.

А за да порасне, трябва да включи в себе си всички души „Исраел” (стремящите се към Твореца) и всичко това зависи от моите усилия (спрямо мен)! Или в зависимост от твоите усилия – спрямо теб или от неговите усилия, и т.н.! Докато всеки не я разкрие като „Събрание на душите на Израел” (Кнесет Исраел), включващо в себе си всички души.

Ако я виждам толкова поправена, означава, че съм издигнал в нея всичките си разбити желания от световете БЕА и целият съм се присъединил към Малхут. А ти, по същия начин правиш своята част, а той – неговата. Но ако съм изпълнил своята част, то Малхут се разкрива пред мен като Шхина – предал съм там всички свои разбити желания (решимот) и искам това място да стане място за разкриване на Твореца, за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41632]

Разрешение за доставка на светлина

каббалист Михаэль ЛайтманЗа разпространяване на кабалистичните знания кабалистите трябва да получат „разрешение свише”. Ние не знаем какво е това и как точно се получава. Подават молба и чакат резолюция? Вземат справка от деловодството?

Има определен тип души, които са способни да превеждат висшата светлина към низшите. Всъщност, „разрешение свише” – това е наименованието на такива души. А другите души не са способни на това. И макар да знаят много, те, както се казва, не бива „да си отварят устата” – да разкриват своята мъдрост.

Как става това? Нали се намираме в обща система, където всичко трябва да е взаимосвързано.

И въпреки това, духовното развитие означава, че аз действам не пряко. Напротив, преграждам светлината в себе си, без да я разкривам на никого и работя с други системи. Те разкриват светлината, а аз се разкривам чрез тях.

Ето защо раби Шимон, автора на Книгата Зоар, е скрит в нея като таен източник. Той се разкрива чрез друга система, наречена „раби Аба”. Това не е човека, записващ книгата, а именно система. И двете тези души са могли да разкрият мъдростта, защото са се отнасяли към обкръжаващата светлина, обаче раби Шимон се е отнасял към нейната вътрешна същност, а раби Аба – към външната част. В това съчетание те са действали: от устно изложение – навън  към писменно изложение.

Не са много кабалистите в историята, известни като автори на книги и активни деятели, допринесли за разпространението на мъдростта. Много от кабалистите са останали неизвестни: те не са написали нищо и ние нищо не знаем за тях. Те са горяли от желание да разкрият светлината, но не са могли да действат открито, защото техните души не са произлизали от обкръжаващата светлина.

От урока по статията “ Разкриване на мяра – скриване на две“, 26.04.2011

[41570]

Изход от черната дупка

каббалист Михаэль ЛайтманКабалистите съветват да се упражняваме в нашата малка „игрална зала”, в „балона” на този свят. Да се упражняваме дотогава, докато разберем, че нищо не се получава.

Кой ще ни даде това усещане? Висшата сила, която се намира извън нашето възприятие, извън нашия свят. Именно тя ни „препъва”. Именно тя, вместо към успех ни подвежда към провал.

Защо? За да ни раздразни, да ни възбуди. Творецът флиртува с нас, за да Го поискаме още по-силно, за да можем действително да развием, според възможностите си, потребност към отдаване, която се намира извън нашата природа.

Формирайки това желание да излезем от познатото егоистично кътче, ние вече разбираме колко малко и затворено е то. То е като черна дупка, от която светлината не може да се откъсне заради непреодолимата сила на притегляне. И ние се намираме в такава черна дупка без сили да се измъкнем на воля. Но ние можем да развием в себе си потребност да излезем навън –„желание без желание”. Способни сме на това.

Защо? Защото групата, ако я изградим правилно, задължава всеки. Така се случва и в обичайния живот. Навсякъде ми предлагат да закупя множество вещи, които никога не бих поискал сам. Хапчета за главоболие – това е насъщната ми потребност. А какво се случва ако всичко ми е наред – веднага ми казват:”Как така!? Нямаш най-важните неща! Ето съседът вече си ги е купил! Имаме такъв избор, който не си и сънувал!” Наистина, аз никога не съм мислил за такива наслаждения, но настоятелно ми предлагат да ги опитам и да се убедя.

Казано другояче, в мен формират желание, насочено към това, за което нямам желание. И така отново и отново. Така въздейства обществото.

Ето и ние трябва да създадем рекламна фирма на духовния свят, за да ни обработва постоянно, формирайки потребност за това, което ни е необходимо. Аз трябва да работя в тази фирма, разбирайки, че по този начин, чрез външно посредничество, работя върху себе си.

И не е проблем, че аз искам да пробутам на самия себе си духовна стока по измамен начин. Аз прекарвам това послание чрез другите, чрез техните желания – и то се връща при мен в такъв вид, че вече не можеш да го разпознаеш. Резултатът е, че се въодушевявам и буквално по необходимост се устремявам към духовно напълнение.

Прекараното през другите вече не е мое. Моето първоначално послание се е просмукало с желанието на другарите и сега цялата група подема тази лъжа: „Знаеш ли там, в духовния свят колко е хубаво! Сравнено с нашия свят, разликата е от земята до небето!” Те ми промиват мозъка с послания, в които самите не вярват, искат да ми продадат стоката и печелят от рекламното си посредничество – а аз приемам думите им напълно насериозно и прилагам големи страдания, да си купя духовния свят.

Ето това не ни достига. Само това и нищо друго. В този „балон”, в тази „черна дупка” ни е подготвена възможност за изход.

От урока по статията на Рабаш, 21.04.2011

[41149]

Какъвто ученика, такъв и учителя

каббалист Михаэль ЛайтманБаал аСулам, Писмо 10: „Ако ученик е в изгнание, неговият учител също е в изгнание с него.” Но как може егоистичните претенции да затрупат ученика в ученето и работата му толкова много, че той да излезе от духовния път, въпреки връзката му с автентичния кабалистичен учител?

Всичко е поради факта, че през паденията ученикът мисли, че неговият Учител също е в падение. И това е истина, тъй като той може да получи помощ от Учителя само в степента, до която оценява величието на своя учител.

Ето защо, неговият учител сега е нисш и слаб, според това как ученика го вижда и това означава, че Учителят пада заедно с ученика си. Началото на Египетското изгнание започва с това „нов крал се издигна над Египет, който не познаваше Йосиф” – нова сила в съзнанието на всеки, който пада от предишната си степен (и така стана и с неговия учител).

Следователно, той „не познава Йосиф (праведния човек)” и си го представя подобен на себе си. И това е начало на робството, тъй като в противен случай праведният човек би ги предпазил от робство и изгнание.

Този откъс не разказва историческо събитие, а по-скоро за човек, който преживява своята „духовна история” точно сега. От момента, в който започва да търси смисъла на живота, той е воден до място, в което може да напредва духовно и да разбере целта на живота, да разкрие неговата тайна, което означава, че намира кабалистична група и учител.

И тогава, всичко зависи от това, доколко той оценя какво е получил: групата, Кабалистични текстове и учителя. И неговото „Египетско робство”, изгнание, разширяване на егото му, започва с неговото игнориране на учителя.

Преди всичко, учителят му показва пътя. В противен случай, човек от този свят никога не би постигнал истината, която е скрита от нас: няма шанс да я намери сам. Всички души са подредени според веригата: АХАП на висшия се спуска в ГЕ на нисшия и само придържайки се към предишния, можем да напредваме.

Следователно, Египетското изгнание започва, когато игнорираме учителя, което е естествено развитие и което той трябва да премине. Първо, изобщо не чувства какво се случва и че променя посоката, излизайки от пътя. Той мисли, че всичко е напълно наред: той напредва, разбира и чувства повече, и може да взима свои собствени решения и преценки, знаейки какви стъпки прави.

С други думи, има мнение за всичко, въз основа на „здрав разум” и „логика”, докато той забравя, че всичко е добро само по отношение на неговия собствен егоизъм, а не по отношение на „учителя, книгите и групата”, където човек винаги трябва да напредва чрез „вяра над разума”.

Казано е, че той повече не усеща Йосиф (праведника в човека), в смисъл, че човек вече не отразява своята точка в сърцето, която преди това го е свързвала с напредъка, духовния път и отдаване до определена степен. И той напълно премахва връзките си с духовния напредък, тъй като няма учител на когото да се опре, изчезнал е този, който го е водил по пътя.

Човек мисли, че продължава да се развива, докато това развитие само го бута по-дълбоко в робството, което той тепърва ще разкрива. Няма какво да се направи, това е необходимо състояние, през което човек трябва да премине.

От урок по Писмо 10 от Баал аСулам, 20.04.2011

[41106]

“И вдъхнал в ноздрите му дихание за живот“

Въпрос: Как изграждаме в себе си подобие на Твореца?

Отговор: Подобно на това как настройваме радиоприемник на определена вълна. Спрямо това, доколко ти ще успееш да възпроизведеш вътре в себе си определена духовна “вълна“ – нея и ще поемеш отвън, съгласно закона за съответствието на свойствата.

Ние не знаем какво е Творецът. Висшата светлина няма никаква форма, и тя се намира в абсолютен покой – тя е просто абстрактна светлина.

Това е общата сила отдаване, която аз не мога да различа, тъй като винаги я възприемам само в конкретна форма. Но колкото повече форми на отдаване аз мога да построя в себе си – в един момент те започват да оживяват!

Както ако направя зайче от пластелин – и ако е слепено правилно  във всички детайли, то сякаш изведнъж оживява! После слепвам още някаква форма, да кажем – жираф. Лепил съм, лепил съм и накрая той – също оживява! Тоест ми е нужно само да направя духовен съсъд, а в мигът, в който той бъде готов, простата светлина причакваща отвеън, ще напълни този съсъд с живот.

Така аз започвам да постигам, чувствам и разбирам – какво е това Творец, чрез всички тези форми. Построявам ги вътре в себе си – това са части на моята душа, която аз започвам да събирам, след като съм се научил още малко повече да отдавам, повече да обичам и да не мисля за себе си.

Сега се стараем да построим нашата първа духовна степен, полагаме усилия. Пробваме и не знаем, как да я съберем и защо не ни се получава. Но в мига, в който ти завършиш строежа на  тази първа форма, ще почувстваш, че си се родил! Тоест, в теб вече съществува определен духовен образ и той е започнал да живее! Вътре в тази опаковка, която си построил, със всички нейни правилни форми – сега там има светлина.

Така ние постепенно, етап след етап, градим образа на Твореца.

От всички детайли, които ти събираш от всички другари, съединявайки се с тях по целия свят, ти строиш подобието на Твореца – или своята истинска душа.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41763]

За сметка на Твореца, моля

каббалист Михаэль ЛайтманВсички сме марионетки, лишени от свобода на избора. Хората се прераждат в този свят, в материалния, в «животинския» живот. А в това време, техните егоистични желания растат, докато не се стигне до особени отчаяни състояния, насочени към разкриване на зачатъка на душата, точката в сърцето.

А може би и не точката в сърцето, а просто страданията подтикват човека да търси и тогава той се присъединява към тези, в които душата вече се е «врязала».

Вътре в общия котел на желанията не престава варенето, а на определен етап част от човечеството придобива възможност за свободен избор. Това означава, че хората действат, така да се каже, независимо от Твореца. Тъй като те се освобождават от своето егоистично желание, а то изцяло и напълно се намира в Неговите ръце.

Аз ставам свободен и независим от егоизма, т.е. от Твореца, който го управлява. Заедно с другите ние се превръщаме в самостоятелно действащи лица, искаме сами да разберем и да осъзнаем случващото се и сами да вземем участие в процеса.

Аз не искам Творецът да ме управлява, аз искам да действам като Него, но по своя воля. Благодарение на това аз опознавам Неговата работа, Неговите действия, Неговите цели. Моята «печалба» е в това, че аз се уподобявам на Него, ставам Човек, изпълнявайки в точност същата тази работа, която Той е правил по отношение на мен.

В крайна сметка цялата изгода е в това, че аз доставям на Твореца удоволствие. Няма нищо друго, освен това.

Но има също така и хора, които не притежават такъв тип душа. Техните души могат само да се приобщават към развитието в една или в друга степен. Ставайки, както се казва «прах под краката на праведниците», те получават благодарение на това светене, одухотворение, разбират важността на процеса и също придобиват своя душа.

Така и в нашият свят има лидери, «водещи» и «водени», такива които просто живеят свой живот без да си задават въпроси за него. Те съставляват 99.9% от населението, заработват хляба си и не изпитват нужда за нещо повече. Но в единението между всички, всеки достига своя корен в общата Малхут.

Благодарение на взаимовръзката, всички ние усещаме себе си живеещи в един свят. Разбира се, големите учени, философите и мислителите го разбират много по-добре отколкото градинаря или търговеца на пазара, който умее само да продава дини и да гледа футбол по телевизията. Съвсем не е нужно да го презираме, те в нищо не са виновни – просто неговите желания имат такава структура и той действа по такъв начин. А някой друг човек има нуждата да познае света от висотата на Малхут на Безкрайността, в противен случай той чувства себе си нереализиран.

Цялата разлика между тях е в желанието, което Творецът е създал и пробужда към живот. Всичко е от Твореца. И затова мислителят трябва да разбере, че в своята реализация той не е с нищо повече от търговеца. Защото обстоятелствата изобщо не зависят от него. И излиза, че в този смисъл в тях има пълно сходство, тъй като всички техни сметки се подписват от Твореца.

От урока по статията „Съзидателният разум“, 28.04.2011

[41714]

Обявявам общото събиране на душите в себе си

Конгресс "Будущеее - в единстве мира", Москва, 06.2011„Разумът” в духовното е светлината хохма, светлината на мъдростта, която се облича в съсъд. В съответствие с тази светлина, усещаме и разбираме Твореца. Става дума, не за самата светлина хохма, а за приемащата я светлина хасадим, тоест за тази степен на отдаване, на която сме способни. Тези две светлини се съгласуват, съизмерват се една с друга.

В нашия свят, ние получаваме направо в своето желание някаква част от светлината, без да я обличаме и не се уподобяваме на Твореца. Затова сме много ограничени в своя разум. Това не е съзидаващ разум, защото не ни учи, не ни показва, какво да правим по-нататък за разкриването на Твореца.

От друга страна, в духовния свят получаваме висшата светлина, тоест разкриването на Твореца в съсъд за отдаване. Това означава, че разкривам Твореца, като напълно разбирам кой е Той и какъв е Той.

В нашия свят мога да гледам на човека, като на стена. За мен, той е „непробиваем” – не разбирам неговия език, не се ориентирам в неговите свойства, не знам неговите мисли. Той е скрит от мен. А в духовния свят, нашият контакт означава обединяване. Аз генерирам в себе си свойството отдаване, в което се облича светлината и тогава го разбирам – с други думи, разбирам другия. Моето желание приема неговата форма, неговата структура. И така е с всеки.

Аз имам „сиво”, безформено получаващо желание, отнасящо се до Малхут на Безкрайността. И в това желание, чрез любовта и отдаването, изграждам различни модели, за да приемат формите на всички души, съществуващи извън мен. Създавам в себе си място за сглобяването на „конструктора” на душите и по такъв начин, включвам всички в себе си.

Но това става при условие, че в своето желание отделям на всеки неговото място, представяйки си кой, къде трябва да застане. Откъде знам това ли? Просто в степента на своето отдаване, позволявам на другите да влязат вътре.

В резултат, се създава картина, сходна с емблемата на Московския конгрес. Кръгът – това е цялото мое желание и в него отделям сегмент за всеки. Постепенно, този кръг се напълва с души и така, си връщам своята собствена душа. Защото сега, тя е един вид извън мен: всичко, което си представям отвън, е именно моята душа.

Излиза, че свойството отдаване, което генерирам е само средство, условие, позволяващо ми да върна в себе си моята душа.

От урок по статията „Съзидаващият разум”, 28.04.2011

[41704]

Точката на твоето начало

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да поискаш от висшата сила и как да я попиташ? Просто да кажеш вътре в себе си: поправи моите свойства?

Отговор: Когато човек е в самото начало, той се обръща към Твореца като към някаква личност, странична власт, външна сила, намираща се извън него – все едно се моли на “идол“ или на някакъв измислен образ. Но какво да се прави, в началото всички ние си представяме Твореца така.

Но след това започваме да разкриваме, че тази сила се намира само вътре в нас – в съответствие със забраната: “не си прави чужди богове“, тоест – намиращи се извън теб.

Ние се задълбочаваме все по-навътре и по-навътре и разкриваме, че в нашето най-дълбоко място – там се и намира Твореца. Подобно на майката, която те е родила, и след това ти я усещаш като най-вътрешната сила, създала те, точката на твоето начало, твоят източник. Така човек чувства Твореца.

Творецът започва да се усеща в теб като най-вътрешния източник на сили, чувства, разум.

От урока по статията на Рабаш, 28.04.2011

[41667]

Да нарисувам в себе си картината на Твореца

Въпрос: Ако не усещаме Твореца, как можем да получим Неговите свойства и да станем подобни на Него?

Отговор: Човек не усеща нищо извън себе си, извън своето тяло. Tова се отнася както за Твореца, така и за другарите и групата. Затова първо трябва да работя върху отдаването си на ближния, за да го обикна като самия себе си. А ако постигна това, значи ще мога да отдавам и на Твореца.

Ако съм съгласен да работя само за Твореца, но не и за ближния, това е знак, че не съм готов да работя и заради Твореца. Защото все още не си правя сметки „извън своя интерес”, а оставам вътре в себе си и искам да получа резултати от работата, награда.

Тоест цялата работа се извършва само по отношение на групата, в която всъщност създаваме място за разкриването на Твореца.

Ние не получаваме никаква светлина – напълваме се от своето отдаване! Ще „произведа” това свойство от себе си, с помощта на силата, която идва при мен и ми дава възможност да се намирам в отдаване – в това усещам силата на Твореца, обличаща се в мен. Именно това ми служи за напълване.

Никога няма да разкрия нещо „извън себе си”, дори ако се казва, че „излизаме навън от себе си” и се свързваме с другите. Всичко това е моето въображение , моето възприятие – сякаш излизам от себе си.

Казано е, че Малхут на света Ацилут се нарича „картина на Твореца”.

А също така е казано, че трябва да доставям на Твореца радост с всички състояния, които получавам от Него. Но какво означава да получавам от Него състояния? Защото те зависят от желанието, което се пробужда в мен: повече или по-малко, от преодоляването на моето егоистично желание и неговото поправяне. Как е свързано това с Твореца, който не се променя?

И какво изобщо мога да му дам? Няма на кого да отдавам, няма кой да приеме работата ми.

Накрая разкриваме, че поправяме само своите свойства и не излизаме никъде от тях. А самото свойство отдаване е чисто свойство – не мога да работя за някаква „изгода” от него. Мога само да го ценя като особено, възвишено свойство, съгласно своето трепетно отношение към светлината и ближния, които ми внушават усещане за величието на отдаването и любовта.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41640]

Кабалистите – за Тора и Заповедите, ч.40

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Само светлината заключена в Тора, възвръща човека към Източника

Човек е създаден с желание за получаване за себе си, което се нарича желание да получава поради егоистична изгода. Но му казват, че той трябва да се откаже от това желание да получава, и да придобие ново кли (желание), което се нарича желание да отдава. Но не всеки човек се удостоява с това, тоест може да придобие тези келим (желания), пригодни затова – в тях да може да влезе Висшата светлина (да се разкрие Творецът).

Относно това как може човек да придобие желание за отдаване, мъдреците са казали (Кидушин 30): “Аз създадох злото начало (егоизмът в човек), и Аз създадох Тора – като подправка (добавка към егоизма във вид на намерение “заради отдаване“)“. Именно  с помощта на Тора (изучавайки я, с цел да поправя себе си), той (човекът) може да придобие отдаващите намерения.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 6. „Важността на  вярата присъства винаги“.

[41678]

Властта на амулетите

Въпрос: Може ли да се случи така, че човекът, дошъл в кабала, да донесе със себе си своите предишни мистически представи и амулети?

Отговор: При новите има периоди, когато те вярват в силата на предметите от материалния свят и на някакви особени действия. Всички ние сме свързани в обща система, и затова във всеки стои този вирус. Въпросът е в това, умее ли човек да му се противопостави и да остава независим в точката-зародиш на своята душа. Постепенно той се избавя от мистиката, но на пътя всичко се случва.

Ние сме като малките деца, пленяващи се от простите играчки. Хващайки се за нещо в своя живот, ние придобиваме увереност, успокоява ни привичният ритуал, примамват ни „свръхестествените“ възможности. Всичко това е психология.

Въпрос: Как да разпознаем в себе си властта на амулетите?

Отговор: Има ли нещо в твоя живот, на което придаваш особено значение, сякаш това е нещо повече, отколкото материален предмет? Разбира се, старата семейна фотография може да ти бъде много скъпа, тъй като на нея са запечатани хората, които обичаш. Но не поставяш ли ти нещо от материята на този свят – по-високо? Не храниш ли особени чувства, да допуснем към халата на своя учител? Не ти ли се струва, че намятайки го, ти се повдигаш в духовния свят?

Нито в един материален предмет, нито в едно материално действие не трябва да се търси нещо духовно. Защото, по този начин се покланяш на идоли. Амулет може да бъде всяка вещ, която не се отнася към вътрешното намерение, устремено към единството на групата, към създаването на „мястото“ за разкриването на Твореца.

От урока по статията “ Разкриване на педя – скриване на две“, 27.04.2011

[41613]

Черната точка в океана от Добро

Цялата разлика между кабалистите (хората с точка в сърцето, вървящи по пътя на духовното развитие) и религиозните маси, се заключава в тяхното отношение към Твореца. Кабалистите казват: „Всичко зависи от мен“, аз трябва да се променя, а Творецът е постоянен, понеже е абсолют. Да се променя може само този, който е лош или добър, а Творецът е само „Добър, творящ добро“. Как да Го молим да се измени и да стане по-добър? Значи сега е лош?

Кабалистът счита, че само той трябва да се измени, – и повече никой не подлежи на поправяне – нито светът, нито другарите, нито групата, нито един човек. Аз се намирам сега в Добрият, творящ добро, в Твореца, в единствената сила на природата. „Няма никой освен Него“. Как Го усещам – зависи от моите свойства.

Ако аз работя с групата, то аз работя, аз се изменям – затова ми се струва, че съществува група, която преминава различни състояния… Но всъщност, аз работя със своята сянка, със своите свойства.

И точно така е с Твореца. На мен ми се струва, че Той по различен начин се отнася към мен, ту се приближава до мен, ту се отдалечава от мен. Но това съм аз, работя сам със себе си – на фона на абсолюта, на „Добрия и творящ добро“, освен който няма никой. Аз съм в Него.

Затова „всеки съди в степента на своята непоправеност“ – аз виждам своята сянка на фона на Твореца. Това съм аз и виждам отвън – самия себе си, отражението на своите собствени свойства.

Т.е. целият свят, освен кабалистите, молят Твореца да се измени и са готови да изпълняват всичко – само Творецът да е добър към тях. Те не считат, че трябва да изменят своята природа, да поправят своето „зло начало“, своето его, но молят Твореца, да бъде Той добър към тях, каквито са.

А кабалистите казват обратното: Творецът е „Добър и Творящ добро“, „Няма никой освен Него“, всеобхватната, единствено съществуващата сила на природата. Освен Твореца никой не съществува. Освен Него има само точка от желанието за наслаждение, „нещо, създадено от нищото“. Вътре в тази точка стават всевъзможни действия, изменения в нейното осъзнаване – това, че тя пребивава във висшата светлина.

Внезапно тази точка усеща, че се разширява до мащабите на Малхут на Безкрайността, след това се образуват световете, стават някакви изменения. Но всичко това усеща тази същата точка. Нищо не се е изменило. Всички промени стават само в нейните усещания. И така, дотогава, докато тя не достигне постоянното състояние – усещането, че тя като черна точка се намира в „Добрия и Творящ добро“, единствено съществуващ.

Целият този кръговрат, който ние преминаваме вътре в творението, до неговото пълно поправяне (Гмар Тикун) е предназначен само за това, да определим, къде се намираме всъщност – да разкрием Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 26.04.2011

[41552]

Изходът от Египет

каббалист Михаэль ЛайтманЛекция в аудиторията „Кабала за народа“, 12.04.2011

Изходът от Египет – това е изходът от нашия егоизъм. Това е процесът на осъзнаването за нашата собствена природа – като зла,  и до нейното пълно поправяне. Процес на нашия подем  обратно към духовния корен, от който са се спуснали световете и душите до днешния свят.

Ние сме дошли тук от света на Безкрайността, чрез спускане през петте свята до най-низкото място, до Големия взрив, пробивът на искрата на висшата светлина в егоизма, и пораждането ѝ в тази светлина (в нашия свят) и на нашето пораждане. След още по-голямото падение – развитието на егоизма в нашия свят, включвайки и нас, когато нашият егоизъм е достигнал своето низше състояние в нашия свят – сега на нас ни е необходимо да започнем да се издигаме обратно в света на безкрайността.

И както е казано в статията на Баал а-Сулам “за егуда“, падението ще завърши с това, че ние ще го почувстваме като най-лошото състояние, по-лошо от което не може и да бъде (то е условно обозначено, като 2011 година). А след него ние трябва да се издигнем в нашия корен.

Рис. 1

Но за изходът от Египет, т.е. подемът от най-лошото състояние, обезтелно условие се явява осъзнаването на това състояние като най-лошо, като зло, с което ние не можем да се съгласим, в което не можем да останем.

Кабалистите ни казват, че до това състояние не може да се достигне по нормалния път, – защото егоизмът през цялото време ще ни “замъглява“, ще ни отвлича – защото той всячески бяга от неприятни усещания.

Затова, по пътя на природата, ние не можем напълно да усетим злото в нашия егоизъм. Ние винаги само променяме една негова форма на друга. Просто защото се намираме в нея и не можем да си представим нищо извън нея.

Затова ни се дава усещането за пустота, смърт, разочарование и се разкрива науката кабала – методиката за привличане на светлината отдалеч, от висшия свят (сфера). В степента на нейното далечно светене, ние започваме да усещаме нашето състояние още по-ощетено. Това може да ни отблъсне от кабала – на кого му се иска да знае горчивата истина! Но ако желанието за истината е по-голямо от страданието от горчивината, то човек все пак използва светенето на далечната невидима светлина и полага всички необходими усилия за обединяването с другарите, за излизането от егоизма, за изхода от Египет.

Колкото виждам бъдещото духовно състояние като по-добро, в сравнение със своето сегашно егоистично състояние, толкова мога да положа усилия, за да избягам от егоизма. И тогава, не се нуждая от кризи и удари, за да осъзная егоизма като зло и да избягам от него. Моето издигане към духовния свят може да стане просто и леко – без удари и „египетски наказания”. Защото Тора ни разказва за пътя на природното развитие, без моето съзнателно участие, чрез положените с другарите усилия за осъзнаването на егоизма като зло.

Затова, отсега осъзнаването на злото може да не върви по естествен път („Беито” – с лични и общи кризи), а с бързо и приятно саморазвитие („Ахишена” – работа по обединението, отдаването и любовта към ближния).

Ето защо, Баал а-Сулам пише, че освобождаването започва, когато животът се усеща като робство в абсолютно егоцентричния егоизъм, става непоносим, усеща се като изгнание от живота в отдаване и любов към ближния. А в степента, в която се чувстваме така, в същата степен ще се стремим да излезем от този свят в духовния – ще ускорим нашия „изход от Египет”.

Излизането от Египет продължава непрекъснато – до пълното поправяне на егоизма на любов към всички, т.е. до пълното подобие на Твореца. Затова е казано, че всеки ден човек трябва да се чувства така, като че ли сега е започнал да излиза от Египет. Защото ние излизаме от Египет чак до Крайното (окончателно) поправяне, тъй като в нас постоянно се пробуждат (разкриват се) всички нови егоистични желания (злото начало, Фараонът, нечистите сили, клипот, ситра ахра). Като ги поправяме, ние се издигаме „над тях” по 125 стъпала – докато окончателно не поправим себе си (Египет в нас), няма да „излезем от Египет”.

В началото, само излизаме от „границата на Египет” – само сме избягали от Фараона, излезли сме изпод неговата власт, потиснали сме го в себе си посредством въздействието на висшата светлина, на Твореца. Но злото начало, все още остава в нас. Ние само сме го потиснали, извършили сме съкращаване върху него и сега то, всеки път се пробужда все по-силно и по-силно, за да може да го поправим и да се издигнем над него по стъпалата на световете.

Затова четем в Тора разказа за постоянните прегрешения на народа при излизането от Египет, редуващите се с поправяния, покаяние – и така до последната дума на Тора. Но това не са прегрешения, а предварително предвидено постепенно разкриване на злото и съответстващото му поправяне.

В нашето състояние (в света), има само един проблем: отсъствието на обединение между нас. Ето защо, всяко поправяне се свежда до едно действие – необходимо е да станем като един човек, с едно сърце. Само в този случай, ще станем подобни на Твореца – единствената сила за отдаване и любов, която властва в природата. Творецът е и самата природа.

Трябва глобално и интегрално да се обединим помежду си, въпреки разделящия ни егоизъм, който сякаш запълва разстоянието между нас. Именно съединяването над него се явява излизане от него (от Египет). А после, постепенно го извличаме и поправяме на противоположното му свойство – отдаване и любов.

Степента на нашето съединяване, сливане, единение ще бъдат 125-те стъпала, по които се издигаме в духовния свят, в съответствие със слизането ни от него. Всеки от нас, в съответствие с корена на своята душа, се издига точно по този път, по който душата му е слязла от света на Безкрайността. И тогава, той придобива своята независимост (от егоизма).

Защото, в началото на слизането от света на Безкрайността, сме били капка семе, а при връщането си в него, всеки от нас придобива съсъд от света на Безкрайността. Защото когато се обединяваме, всеки е задължен да се съедини с всички – като клетката на организма, която трябва да бъде свързана с цялото тяло. И с помощта на това, всички придобиваме знанието, усещането и напълването на всички души заедно, а всеки от нас ще усеща себе си като един, единствен и особен, стоящ срещу Твореца – и се съединява с Него.

Душа се нарича свойството отдаване и любов към ближния. Душата в нас, е част от Твореца свише. Докато не постигнем това свойство, ние сме без душа, само с нейната точка (капката семе, духовния ген – решимо). С помощта на висшата светлина, свойството, силата на Твореца, преработваме нашия егоизъм на любов към ближния и това свойство се явява нашата душа.

Целият наш път е път на въпроси и отговори, както се описва в Пасхалното Сказание („Агада шел Песах”): задават се въпроси – и се отговаря на тях. Но най-важен от тях, се явява въпросът: „С какво нощта на излизането, се различава от другите нощи?” – защото се изтръгваме от властта на злото, на егоизма и се спасяваме от него с бягство.

По-рано сме се примирявали с властта на егоизма над нас. Но днес „се събираме заедно” в състоянието „Нощта на излизането от Египет”. Усещаме злото, което ни препълва, как не ни позволява да се съединим заедно, за да излезем от властта на собственото его и как всеки чувства само своя малък свят.

Аз се намирам вътре в собственото си его и светлината на Безкрайността ме обкръжава. Но когато тя ми свети и нанася удари по обвивката на егото, тогава тя филтрира тази светлина и ми предава само онова, което интересува моето его: добро ли е или лошо за мен. От онова, което е лошо за мен, аз се отделям, побягвам, отклонявам се, а към добрите за мен (за моето его) неща, бивам привлечен и се приближавам.

И доколкото моето его е много малко, а да си егоист в егоистичното е интересен избор, то 99,9% от реалността остава извън мен, аз не я усещам.

Рис.2

Но ето този висш свят и той остава извън мен. В същото време за мен е съвършено неизвестно какво става около мен. И само една малка частичка от която моето его се интересува, влиза вътре и именно това аз усещам и наричам мой свят.
Само посредством изучаване на кабала човек започва да чувства, че извън него има някаква голяма сила, безкрайна светлина, която му свети отдалечe.

Относно мен ,това е обкръжаваща светлина, но светлината, намираща се извън мен, това е вътрешна светлина.

И аз започвам да усещам различие между тази тъмнина, в която се намирам и огромната светлина извън мен. Това чувство ме довежда до състояние, наречено „египетска тъмнина”.

Тогава започвам да чувствам, че извън тази обвивка, в която живея има друг живот. И започвам да търся изход: как да изляза от своята обвивка?

В този момент идва и състояние, когато чувствам, че не е в силите ми да живея както преди и аз пробивам тази обвивка и излизам в света извън мен. И това се нарича изход от Египет. След това в този момент започват усещанията за висшия, духовен свят и всичко, което се разкрива, както и желанията за отдаване, намиращи се извън мен. И така все повече и повече започва да се разкрива света на Безкрайността, докато  не достигнем Последното поправяне.

На нас ни се струва, че на изхода от Египет в Тора е посветена само малка част, а след това излизаме и забравяме за това, доколкото се появяват други проблеми. В действителност не е така, защото Фараонът от който сме избягали след това всеки път  се разкрива все повече и повече, а после го преобразуваме в отдаване и разкриваме духовния свят.

Но да си кажем истината – Фараонът е положителна, много добра сила, помощ от противоположното. И така трябва да се отнасяме към цялата реалност. Свише е само Твореца, Той е един, и няма никой, освен Него. Той ни въздейства посредством две сили (нека да са положителна и отрицателна).

Необходимо е да разбера, че тези две сили произлизат от единният Творец и чрез тях Той ме ръководи. Тук има и фараон(-), и Творец(+), като че ли са двама, но аз трябва да се отнасям като към една реалност. Творецът е един, а цялото зло и добро е само, за да мога да уравновеся себе си между тях и правилно да се издигам към целта.

Рис.3

Нашата цел се заключава в това, да балансираме себе си относно Твореца през целия път, а задачата на силите добро и зло е да ме доведат  в съответствие с Твореца. Затова аз не се съединявам и не прекъсвам връзката с Фараона просто така, а напълно осъзнато и осмислено се старая правилно да го използвам. Тогава при условие, че човек напредва правилно, той може да върви така, както върви на два крака.

И ето затова Творецът винаги ни кани: „Да тръгнем към Фараона, защото съм ожесточил неговото сърце”, т. е направил съм го безжалостен, и с негова помощ да се научиш да вървиш по правилния път и да се предвижваш още по  далеч и в дълбочина в духовния свят.

Получава се, че на човек му е нужно както Моше да се държи за Твореца от една страна, така и от друга да стои пред Фараона, доколкото само тогава той може да върви, защото едното без другото не е възможно.

И затова когато Авраам, олицетворяващ малкото свойство милосърдие, попитал Твореца как може да достигне поправяне:”Къде  е увереността ми в това, че моите потомци ще наследят великата земя?”, Той му отговорил:”Пришълци ще са потомците ти в чужда страна” и ще ги измъчват 400години.

С други думи, не се безпокой, ще попаднеш в изгнание, а после поради липса на избор ще излезеш от него, защото изгнанието ще бъде много тежко и ще продължи 400години, т. е четири пълни измерения.

Ние учим , че развитието на нашите души протича в четири стадия. То започва с нейният корен и преминава 1-ви, 2-ри, 3-ти стадии, докато не достигне 4-ти стадии, съвършеното желание.

Рис. 4

Ние говорим за построяването на душата, за нейното изясняване, когато тя достига своята зрялост, това и отразява числото 400, което означава четирите степени, всяка от които съдържа 10 сфирот на височина и 10 сфирот на ширина (4х10х10=400).

Ето защо Авраам някак мълчаливо се е съгласил с това, че от Вавилон до Крайното поправяне се преминава през изгнание.

Затова ние трябва да разберем, че изгнанието – това е задължително условие. Сега ние завършваме последното, 4-то изгнание и се намираме на пътя към последното освобождаване. Така се е получило, защото Творецът е създал нашето егоистично желание да получаваме като точка, вътре в голяма светлина, явяваща се висшата сила или силата на Твореца. Казано е, че той е сътворил всичко на всичко малка точка, съществуваща от нищото. Тази точка притежава свойството да получава, за разлика от свойството отдаване и любов, т.е. Твореца. Тази малка черна точка е възникнала сред безкрайната светлина.

Рис.5

Но как може да бъде това, тази нищожна черна точка да стане такава огромна, както светлината на Безкрайността, т.е. творението да стане подобно на Твореца – безкрайно, пълно и съвършено?

Затова Авраам е и питал Твореца, как може да се случи такова нещо? На което, Творецът му отвърнал, че ситуацията ще се обърне по такъв начин, че тази малка черна точка ще може да набъбне и да израсне до светлината на безкрайността.

Това означава, че тя ще попадне в изгнание и ще придобие цялата тази светлина с противоположен образ, а значи, ще получи усещането за Фараона, противоположността на свойствата на Твореца и преминавайки през това, ще стигне до поправяне.

За каквото и да си говорим, Египет се явява в основата на всичко. Например, в повествованието за изхода от Египет се споменават четирите сина. Синове (баним) – това е разбиране (авана), тези четири стадия, които ни предстои да преминем. И с помощта на развитието ние можем да достигнем до пълно разбиране за цялото творение.

Въпрос: Всяка година имаме изход от Египет. Какво не ни достига, за да излезем окончателно от него?

Отговор: Ние засега не чувстваме тъмнината – в това е цялата причина. Не ни се е удало да достигнем последната точка на спускането, и макар да се намираме в падение, то все още не е завършило, не сме достигнали края му.

Започвайки от нашето време – и до края на падението, има спускане. И да достигнеш до неговото отрицателно усещане (-) може, само с помощта на огромни удари (и ние виждаме, как това започва да се случва по целия свят) или, използвайки обкръжаващата светлина, която ще ни покаже, колко духовността е по-добра от нашето, все по-влошаващо се състояние.

Рис.6

До 1995 година ние трябваше да се спускаме надолу без знанията на кабала, не разбирайки, защо и къде се спускаме и за какво? А, започвайки от това време и по-нататък, както е предвидил Баал а-Сулам и другите кабалисти, с помощта на науката кабала ние вече можем да установим къде се намираме и в какво се състои целта на съществуването на света?

Тоест, можем да видим себе си при съпоставяне със светлината на света на Безкрайността. И тогава ние ще разберем, че не си заслужава физически да се спускаме и да понасяме удари и страдания. Защото е възможно това да се избегне само, щом като  видим себе си, спрямо светлината, вече ще се почувстваме зле, защото злото и доброто са относителни понятия.

Някога сме живеели в пещери, постоянно изпитвайки чувството на глад, и нас това ни е устройвало, защото така е бил устроен света. Затова всичко е относително. Така че, ако ние пробудим върху себе си светлината на света на Безкрайността, то още сега ще се почувстваме в тъмнината.

За нас е проблематично да стигнем до състояниета на тъмнината. Египетската тъмнина – това е моята противоположност, на свойството отдаване и любов, към което съм задължен да се издигна, да се приближа и да се уподобя на него.

Аз нямам изход – мога да направя това или под натиска на непрекъснатите удари (както се разказва в Тора), или извиквайки върху себе си светлината. Тора ни разказва всичко, което ще стане съгласно законите на природата и развитието без нашето вмешателство, сякаш науката кабала не се е разкрила, и ние сме като стадо овце, гонено на заколение, вървим и вървим насреща с ударите.

Така се разказва в Тора, защото тя ни излага законите на света, които гласят, че съществуват сили, които ни въздействат и които способстват нашето развитие дотогава, докато не достигнем до непоносимо състояние. И тогава ние се спасяваме с бягство и постъпваме така от безизходност.

Затова преди да дойдем до последния етап от тези удари, насочени към духовността, ние вече чувстваме, че този свят се намира под удари, насочени към неговата глобалност, интегралност, възможността да стане цял и единен.

Чак едва сега се разкрива науката кабала, за да можем да преминем този последен етап с помощта на светлината, а не по пътя на нещастия и беди. А за това Тора не ни разказва. Тя ни разкрива методиката, но не казва по какъв път да тръгнем, тъй като това зависи от нашия свободен избор.

Самата тя ни разказва за пътя на естественото развитие, за тежкия път, ако ние нищо не предприемехме и не използвахме науката кабала и висшата светлина.

Така че, ще се надяваме, че ще се възползваме правилно от тях, и ще започнем да се издигаме по стъпалата на възвишението, вместо да се спускаме още по-ниско. Всичко зависи от това, доколко аз, посредством висшата светлина мога да определя сегашното състояние като истинска тъмнина.

Въпрос: Има ли връзка между четиримата синове, за които разказва Пасхалната Агада и четирите вида растения, използвани в Сукот?

Отговор: Този въпрос се отнася повече за празника Сукот. Връзка наистина съществува, но се осъществява чрез Зеир Анпин на света Ацилут, на който съответства филизът на финиковата палма (лулав), Малхут – плодът на цитрусовото дърво (етрог), ХАГАТ НЕХИ – клонките на дървото митра (адасим) и речната ива (аравот).

Едновременно с това трябва да обясня, къде се намират те в четирите стадия на развитие на директната светлина, и къде се намират синовете – тоест отдаването заради отдаване, отдаването заради получаване, получаването заради получаване и получаването заради отдаване. Как всичко това е свързано помежду си? Трябва да обясня природата на всяко от тези четири вида растения. Така че нека малко изчакаме с отговорите.

Но когато се говори за числото четири, се има предвид пълната мяра – Зеир Анпин на света Ацилут, наречен Творец (Кадош Барух Ху – Светият благословеният, Свят – значи намиращ се само в свойството отдаване и любов, в свойството на Бина). От него излиза цялата светлина, Висшето управление и контролът, и затова това винаги съответства на числата четири или четиристотин.

Това е причината, поради която изгнанието трябва да продължи 400 г., тъй като този механизъм е призван да ни въздейства с цялата обща мощ, и само тогава ще успеем да се издигнем.

Едновременно с това, всичко, което сме придобили с негова помощ в отрицателна форма, трябва да започнем да превръщаме в положителна, в освобождение, защото разликата между думите „изгнание” (на иврит – галут – גולה) и „освобождение“ (геула – גאולה), се състои в буквата алеф (א) и се нарича Алуфо шел олам – „Повелител на света”.

Затова, намирайки се в изгнание, за нас е необхадимо да разкрием в каква степен не ни достига тази висша сила – механизма Зеир Анпин на света Ацилут. Разкриването трябва да стане в изгнание и затова неговата продължителност е 400 г.

И тогава освобождението се разкрива чрез тези четири стадия, които от тъмнина, превръщаме в светлина. Ето защо Фараонът се явява противоположност на Твореца и се нарича „помощ срещу Него”. И винаги злото се            явява помощ срещу Него, за да превърне тъмнината в ден, да премине от отрицателното въздействие към положително.

Въпрос: Защо участта на някои хора е да преживяват тежки изпитания и беди, а други получават удоволствия от живота? Свързано ли е това с личното развитие, през което всеки трябва да премине?

Отговор: За това няма отговор. В определена степен то може да бъде видяно от духовния свят като ред за поправяне на душите. Невъзможно е пълното и точно виждане от духовните нива, намиращи се малко над този свят. Това може да направим, само ако видим цялото творение – отначало докрай и предназначението на всеки в общата съвкупност от душите.

Проблемът е в това, че всяко явление е дотолкова свързано с другите, че е невъзможно да се каже каквото и да е за частната душа. Няма частни души – свързани сме заедно в единен организъм. Затова човек може да страда, защото другите още не са се включили в общата система и това се явява причина за неговото нещастие. Той дори не разбира, защо му се е паднала такава съдба. Понякога това се вижда ясно, понякога е скрито – всичко се изяснява в Края на поправянето.

Въпрос: Казано е, че евреите излезли от Египет с голямо имущество. Какво означава „голямо имущество” в духовния свят и как се използва то в „пустинята”?

Отговор: Праотецът Авраам е казал, че неговите потомци ще живеят 400 г. в Египет. Това значи, че човек трябва да премине през четирите нива на дълбочина на егоистичното желание, наречено „клипа” и буквално да потъне в него, да попие цялото зло. Именно това е и „голямото имущество”: желанията, жестокостта, силите – огромният обем на духовния съсъд.

Първоначално, в безкрайната светлина имало черна точка. Нима тя може да приеме цялата светлина? Тази черна точка е Авраам. Затова той пита: „Как аз, който съм толкова малък, мога да погълна цялата светлина на Безкрайността, с която Творецът иска да ме напълни?” С други думи, как мога да бъда равен на цялата светлина на Безкрайността?

И тогава Творецът, висшата светлина, му казва: „Ти трябва да се разшириш за сметка на същата светлина, но от обратна й страна, и да запълниш със себе си целия обем на Безкрайността. За тази цел трябва да придобиеш четирите степени на дълбочина на желанието – всичко, което прави с теб светлината. И в степента, в която ще се разширяваш, ще почувстваш колко си противоположен на светлината, която се намира около теб”.

Разкривайки това, човекът вижда, че не се напълва със светлина, а с нейната противоположност – с тъмнина, с Фараона. Фараонът е обратната страна на Твореца – егоистичното желание, вместо желанието за любов и отдаване на Твореца. И когато, затъвайки до най-голямата дълбочина на египетската тъмнина, човек осъзнае, че е противоположен на светлината, става достоен да излезе оттам. А какво означава „с голямо имущество”?  Той може да превърне своето егоистично желание, развило се за сметка на светлината, която го е заобикаляла отвън, в желание за отдаване и да се уподоби на тази светлина.

Излиза, че 400-те години изгнание е придобиването на егоистично желание, когато Фараонът властва над нас напълно и не сме способни да направим нищо. Но това е хубаво. От една страна виждам, че той ме напълва от главата до петите, така че аз съм всъщност Фараона. Отъждествявам се с него и нищо не мога да направя, освен едно – в мен има точка, готова да избяга от него. Тази точка ме изтегля от Фараона.

Какво се случва, когато се издигна над Фараона? То е подобно на излизането извън точката, която е била създадена от нищото. Излизайки зад пределите на егоизма, тя започва да обработва егоистичното желание, наречено „голямо имущество”, и го превръща в светлина.

Рис. 7

Първо прави съкращаване, символ на което се явява Крайното море – аз не използвам своето его, Фараона – откъсвам се от него. После, след Даряването на Тора, излизам в пустинята и започвам да се издигам над желанието за получаване.

Издигането се състои от два етапа: първо постигам стъпалото Бина, а после – стъпалото Хохма. Първото съкращаване означава, че аз не използвам егото – това е изходът от Египет. Чрез поправянията в пустинята, аз постигам стъпалото  Бина, а когато влизам в Земята на Израел, строя Храм и постигам стъпало Хохма. Бина – това е отдаване заради отдаване, а Хохма – получаване заради отдаване.

Рис. 8

Така работя с огромния фараон, който е в мен. Аз излизам от него и се издигам чрез пустинята на стъпало Бина. След това влизам в Земята на Израел на стъпало Хохма. По този начин съм  реализирал Фараона и цялото желание за получаване заради отдаване. Такъв е пътят, който трябва да преминем.

Искам да добавя, че в общото поправяне има две нива: първите две степени на дълбочина на желанието се наричат Галгалта ве-Ейнаим или Исраел – нашето поправяне. Третата и четвърта степен на дълбочина на желанието се наричат „народите на света“ – с това, всъщност, се занимаваме сега, като осъществяваме последното избавление, до което е достигнал целият свят. Такъв е целият процес от началото на сътворението до Края на поправянето- можем да го наречем изход от Египет.

Въпрос: Какво чувства човек в навечерието на изхода от Египет? Как трябва да се подготви?

Отговор: Ние трябва да разделим своята работа по следния начин.

Първоначално човек се намира в желание да получава – това е Египет, властващ над него, т.е. тъмнината. За да почувства така егоистичното желание за получаване на наслаждения, трябва да се включи в група. Египет е противоположен на обединението, и именно затова се усеща като тъмнина.

Аз искам да се обединя с другите хора, но не съм способен – това се нарича тъмнина, а не просто несгоди в живота. Човечеството трябва да почувства че, от една страна, природата ни задължава да сме обединени, иначе взаимно ще се унищожим и ще сложим край на живота. От друга страна, не сме способни да се обединим, защото нашата природа възпрепятства това.

Този проблем – осъзнаване на злото, властта на фараона – ще се изправи пред човечеството в близко бъдеще. Няма съмнение в това: виждаме, с каква бързина се приближаваме до това състояние.

Едновременно се разкрива глобалната връзка между всички и неспособността на всеки да се съобразява с другите хора. Това състояние ще се разкрие като тъмнина. Тъмнина означава, че искам да се обединя с другите, разбирам, че така спасявам своя живот, но не съм способен на това!

Ние правим това в групата: обединяваме се и помежду си разкриваме тъмнината, без да дочакаме целият свят да дойде до това. Но когато се опитвам да се обединя  с другарите, то колкото повече работя над това, колкото по – тясно свързан искам да бъда с тях, толкова по – ясно ми става, че това никак не ме привлича, а ме отблъсква.

Тогава усещам тъмнината, както е казано: „И нададоха вик синовете на Израел от тази работа“. Те, които искат да излязат при Твореца, не могат да се освободят от егоизма.

Само проявата на силата на обкръщаващата светлина ми дава възможност да направя съкращение. Сега мога да се изключа от егото си и да бъда над него – това се нарича Изход. Но това още не е свързване.

След изхода от Египет, аз стоя пред планина от ненавист  и още не съм готов да се обединя. Тогава разбирам условието за влизане в духовното: „Ти желаеш да влезеш в духовния свят? Засега не си влязъл там, а само си се издигнал над своето его, за да видиш  истинските условия. Какво ще направиш сега? Стоейки пред планината от ненавист, искаш ли да се обединиш около нея, като един човек с едно сърце?“ Всички ли желаят това или не?

Това условие се отнася за цялото човечество, но засега се отнася за нашата група – човечеството в миниатюра. Ако си готов и искаш да получиш сила за преодоляване на ненавистта, ако твоята точка е съгласна да бъде над ненавистта – това се нарича Моше, който изкачва планината, – тогава получаваш методика, която се нарича Тора: инструкция за постигане на поправянето.

Рис. 9

Тогава ти напредваш и започваш да работиш с егоизма: отдаването заради отдаване  се нарича 40-годишното пребиваване в пустинята, а получаването заради отдаване е истинското поправяне. Такива са етапите.

Днес човечеството започва да открива тъмнината. Виждаме, че ръководителите на държавите искат да направят нещо, но не могат. Светът става все по – непредсказуем и неуправляем. Проявява се общо безсилие: нито тази, нито друга страна, нито Европа, нито Америка, нито Сирия или Иран  властват. Никой не знае какво да прави и никой не печели – просто всеобщ хаос без каквато и да е светлина.

Това състояние няма край – ние тепърва ще видим, как ще се случва всичко. Същото се отнася за кризата: тя се разтегля и размазва, докато не пресова всичко в истинска тъмнина. И тогава ще стане ясно, че нямаме никаква възможност да продължим съществуването си – до такава степен, че няма да знаем, как да живеем на Земята без суровини и препитание.

Въпрос: Каква е връзката между кабала и книгата с Псалмите (Теилим)?

Отговор: Веднъж Баал а-Сулам заболял и повикали лекар. Това се случило в Ерусалим през 40-50 години на миналия век, лекарят бил със стара закалка, не като днешните, които ни тъпчат с лекарства, той прегледал болния и казал: «Вие сте болен и трябва да си отдъхнете. Не ви препоръчвам да пишете или да учите. Съветвам ви просто да полежите една седмица в леглото и да почетете Псалмите». Когато лекаря си тръгнал, Баал а-Сулам казал: «Лекарят не знае, че четенето на Псалмите е трудна вътрешна работа, изискваща много големи усилия».

Книгата с Псалмите е цялата светлина на Творението, която малхут може да разкрие. Защото Давид Амелах (от думата малхут) – цар на Израел е олицетворение на цялата малхут. Цялата светлина, с която някога ще се напълнят, ще получат, ще разкрият всички души в света Ацилут, е заключен в 150 песнопения в книгата с Псалмите. Затова Псалмите включват в себе си всички тайни и всички действия, които трябва да извършим. В науката кабала се използват строфи от Псалмите, за да се опишат стъпалата на нашето възвисяване. Затова, когато достигнем до високо духовно ниво, ние ще можем да разкрием книгата с Псалмите, да я четем и да разбираме това, което е написал цар Давид. Няма да се отнасяме към тези песнопения, като към нещо странно и чуждо, няма да ги възприемаме просто като красиви думи. Псалмите са написани толкова точно, че понякога в тях се използват странни, непознати думи, а понякога думите са написани като че ли «неправилно», но всичко това съвсем точно съответства на гематрията на духовните стъпала. Да четеш Теилим – това не е никак проста работа, ако човек преживява по време на четенето тези състояния, които описва цар Давид.

Въпрос: Най-ярката отличителна черта на празника Песах е, че не ядем «хамец» (заквасено). Защо?

Отговор: От Твореца идва светлина, наслаждение. Преди да получа наслаждение, аз с помощта на екран искам да я върна на Хазяина. Благодарение на това аз ставам равен на Него, постигам Го и започвам да Го усещам – аз ставам точно такъв, като Него. От сфира кетер до сфира есод, без да включваме малхут, се спускат девет сфирот на пряката светлина, а аз издигам към Твореца девет сфирот на отразената светлина – моето желание да насладя Твореца. По такъв начин деветте сфирот на пряката светлина плюс деветте сфирот на отразената светлина образуват 18 сфирот.

Рис. 10

В съответствие на това съществува молитва, която се нарича «Осемнайсет благословения» и 18 минути са максималното време, след което тестото започва да втасва. Преди изтичането на 18-те минути сместа на водата с брашното се нарича кашерно (пригодно) за Пасха. Това означава, че моето отношение към Хазяина съответства на Неговото отношение към мен. С други думи, ако аз използвам своите желания за отдаване, това се нарича маца, а ако използвам повече, отколкото мога да отдам се нарича «хамец» (заквасено).

Въпрос: Защо след празника отново започваме да ядем «хамец»? Отново ставаме егоисти?

Отговор: След празника ние излизаме от Египет и можем да превърнем егоистичните си желания в желания за отдаване. Ние не използваме желането за получаване, отблъскваме го и напълно се устремяваме към отдаване, но след празника, когато излизаме от Египет, ние започваме постепенно да извличаме от всички съсъди голямото имущество, което е останало от фараона и ги превръщаме в съсъди за отдаване. Затова аз ям «хамец», но вече го правя заради отдаването. Пасха символизира изхода от Египет. На седмия ден на празника ние излизаме от Египет, преминаваме през Червено море (Ям Суф), излизаме в Синайската пустиня и вървим към получаване на Тора – това вече е следващият етап. Получаването на Тора означава, че аз получавам висшата сила, силата на светлината, благодарение на която започвам да работя с този егоизъм, който съм изнесъл от Египет. Нося на плещите си голяма торба – 400 нива на голямото егоистично желание, аз влека зад себе си самият Фараон! Аз бягам от него, което означава, че вървя пред него, но защо въобще съм бил там? За да го влача след себе си. И след това в продължение на всички тези години, които прекарвам в пустинята и всичките години на поправяне, до самият край на поправянето аз превръщам фараона в Творец, сам Го създавам. Придобил съм този фараон и сега трябва да му придам друга форма.

Въпрос: Тоест фараонът е нещо като сурова, необработена материя?

Отговор: Ние имаме желание за получаване и намерение заради получаването, това се нарича наш егоизъм или фараон, вместо него, аз трябва да построя желание за получаване с намерение за отдаване. Желанието остава неизменно, но в началото на пътя то представлява само една точка, нищо друго нямам!

Рис. 11

Затова Авраам е попитал: «Къде е увереността, че потомците ми ще придобият Святата земя?» Как ще достигна до края на поправянето, в което трябва да бъда равен на Твореца?

Затова ти трябва да се спуснеш в Египет и да придобиеш голямо желание с намерение за получаване за себе си, трябва да разшириш себе си от точка до размер на фараон. Как да направя това? Отначало огромният фараон властва над тебе, той те «поглъща», това се нарича «погълнал изобилието и го изтръгнал». Фараона «поглъща» целият народ на Израел, а след това го изтръгваме, което означава, че излизаме, освобождаваме се от неговата власт. Отменяме егото си, своето егоистично намерение и това се нарича излизаме от Египет. А какво понататък?

А понататък желанието за наслаждение остава такова, каквото е било, но с помощта на Твореца аз започвам да поправям егоистичното намерение в намерение за отдаване. Затова след изхода от Египет ние получаваме Тора, т.е. методиката за поправяне, светлината, възвръщаща към източника, за да сатане Фарона такъв, какъвто е Твореца.

Рис. 12

Ти съществуващ заедно с фараона и постепенно в тебе той се превръща в Творец. Така, че фараон, както и всички имена в Тора е свято име, всичко това са сили и действия на Твореца. И не трябва да виждаме в него нищо лошо.

Въпрос: Има ли в «Пасхалната Агада» светлина, възвръщаща към източника?

Отговор: Агада, както и всички «святи книги» (говорещи за придобиване на свойствата на Твореца – отдаване и любов), са написани от кабалистите (излезли от духовния Египет в постижение на висшия свят). Въпросът за изхода от Египет е много важен, доколкото сега ние сме длъжни да изпълним това на практика и целият свят ще бъде принуден да го направи. Няма нищо по-важно от Пасха, казано е, че човек трябва всеки ден да помни, че е излязъл от Египет и това действително е така. Една след друга ние поправяме частта от фараона в себе си и по такъв начин напредваме, след това отново поправяме в себе си частта на фараона, частта на злото начало и отново напредваме. Само като превръщаш плюса в минус ти напредваш и така, дотогава, докато фараона в тебе приеме формата на Твореца – това се нарича край на поправянето.

Въпрос: Какво трябва да вземем със себе си, за да излезем действително от Египет тук и сега?

Отговор: Трябва, доколкото ни е възможно да се постараем да се съединим помежду си. Цялото човечество трябва да го направи, доколкото единствено във връзката между нас ние разкриваме силата, властта на фараона и нашата неспособност да постигнем връзка между нас. Прилагаме все повече усилия и отново търпим поражение, дотогава, докато не изпаднем в отчаяние и не започнем да крещим! Този вик води до това, че ние получаваме сила свише и излизаме от Египет, издигаме се над егоизма и започваме да чувстваме духовния живот. Измъкваме се от тъмнината в този свят и започваме да чувстваме не ограничената и мизерна действителност, която прониква до нас през филтрите на нашия егоизъм, ние излизаме над неговите предели и започваме да усещаме светлината! Всичко това е в нашите ръце, така че хайде да се движим напред.

[41072]