Ние сме привикнали със своята реалност. Но по същество, тази реалност е небалансирана. От началото на образуването на Вселената до днес, развитието е резултат от борбата на две винаги противоположни една на друга сили.

Те се проявяват по различен начин: положителен и отрицателен заряд, привличане и отблъскване, топло и студено… Природата се развива именно посредством тази борба.

Възниква въпросът: защо природата е устроена по такъв начин? Каква е ползата от прогреса, основан на борбата на две сили? Защо светът се намира в дисбаланс, с други думи – в развитие?

Съвсем не е случайно, че всичко се случва именно така – поредица от нови форми, от неживото ниво до човека. Борбата на двете сили всеки път пораждат все по-висши, прогресивни, напреднали, развити стадии.

Това развитие за доброто на творението ли е? Камъкът разбира се, не страда така, както растението, а на човешко ниво страданията са максимални. Като най-възприемчив, човекът страда за всички. Но от друга страна, в него е най-силно развито усещането за живот. В крайна сметка ние виждаме, че не трябва да прекъсваме това развитие, доколкото то е определено от самата природа.

И така, развитието е постоянен резултат от борбата на две сили. Те не се унищожават една с друга, а противоборстват, пораждайки като резултат трета форма, по-прогресивна и включваща ги в себе си. Това, което ни се струва като раздор и разрушение, всъщност е съзидание. Като не разбираме процеса, ние виждаме в него борба на две непримирими противоположности.

Но в действителност тези сили влизат в контакт, за да се включат една в друга и да породят нещо по-висше от самите себе си. Това, което ни се струва като борба, по същество е не нещо друго, а обединение.

Това обединение поражда нова форма, водещо към определена цел. Всичко в природата съществува според причинно – следствения принцип и се подчинява на общия процес, пораждащ все по–прогресивни, развити стадии.

Така че каква е ползата, какво е предимството на по-развитите форми пред предшестващите, по-малко развитите?

Както вече говорихме, ползата тук е в осъзнаването на злото. По-развитото съзнание усеща повече зло в себе си и в обкръжението, благодарение на което е способно да проникне на по-дълбоко ниво на природата, изграждайки връзка със силите, действащи вътре в нея.

Това осъзнаване на злото води творението към равновесие с природата. Усещайки себе си между двете противоположни сили, то намира точката на равновесие, започва да изгражда себе си от тези две сили и по този начин се развива.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 28.03.2011

[39394]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако всеки миг, човек се ражда отново в духовното и сякаш започва всичко отначало, то как може, веднъж отклонил се от пътя, след това да отиде все по-далеч от него?

Отговор: Баал а-Сулам е нарисувал това така – повтарям неговата рисунка. Ако в началото на пътя се отклоняваш малко от него (да допуснем на 1см), то продължавайки да напредваш, с времето се отклоняваш от правилния път вече на 5см.

А на теб ти се струва, че напредваш: получил си знания, повече разбираш и през много си преминал. В теб нараства увереността, че си на правилния път, а на практика вече си свърнал от него и вървиш покрай целта.

Никой не ти е отнел свободната воля и възможността да се поправиш. Но ако не подозираш, че си се отклонил от пътя, ако не чувстваш, че си се объркал, тогава мислиш, че можеш да продължиш по същия начин.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 28.03.2011

[39378]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Правилно развиващата се част на творението в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че развитието се осъществява посредством две противоположни сили. Техният натиск я принуждава да осъзнае злото и всеки път служи за „родилни болки”, изтласквайки я от текущото състояние в следващото. Така природата ни придвижва напред.

На човешкото стъпало на развитие творението предварително разбира ползата от този двустранен натиск на природата и се развива съгласно целта, която вижда пред себе си. А целта е да постигне равновесие, да уравновеси в себе си натиска на двете сили, правилно да ги съчетае вътре и така да формира следващото състояние – третата реалност.

Преди това двете сили просто са принуждавали творението да върви напред, да приема нови прогресивни форми, без да влага своя принос. Но сега то разбира механизма на тяхното въздействие и само се включва в процеса – предварително, не дочаквайки натиска, използва двете противоположности, за да излезе на следващия етап на развитие. Това му дава нов разум, ново чувство, които не е било възможно да има по-рано – по време на принудителното развитие на неживото, растително и животинско ниво.

Аз изграждам собствено отношение към въздействието на двете сили и ги използвам, избирайки сам курса нагоре. Съгласявам се с тази посока, искам я и с помощта на обкръжението добавям своя импулс, своя натиск. Излиза, че сам напредвам, сам изграждам себе си – и тогава придобивам разума и чувството, които се изискват за това.

Ето в какво се състои ползата: включвам себе си в двете противоположни сили, издигам се към чувството и разума на новото стъпало и започвам да разбирам в каква реалност се намирам. Сам създавам новата реалност и сега тя е моя.

Преди това съм се придвижвал от стъпало на стъпало без да добавям нищо от себе си. Това е бил пътят на страданията. От мен не е израснало творение – оставал съм си на земната плоскост. Просто на всеки етап са ме избутвали отзад.

Сега вече добавям все повече собствено участие и то ми дава новото ниво – стъпалото на човека, подобен на Твореца. Аз разкривам Твореца. Спирайки да се развивам на нивото на животното, стъпвам на новия път и сега правя всяка крачка по собствен избор.

Казано на езика на кабала, аз извършвам Първото съкращаване, излизам от естествения натиск на природата и се развивам, свързвайки правилно двете нейни сили – посредством Второто съкращаване, средната линия. Сега изграждам средната линия в себе си – с други думи, намирам в себе си правилната форма на равновесие за всяко състояние.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 28.03.2011

[39391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво ще ни даде равновесието с природата?

Отговор: Когато всички сили са балансирани, ние се намираме в състояние на покой. Природата ни показва това чрез примера с изравняването на температурата, на натиска и на други величини.

В човешкото развитие на материално ниво „покой” е постоянния стремеж да бъдат балансирани противоположните сили. По този начин се учим да бъдем в равновесие. То се променя от състояние в състояние, от стъпало на стъпало –  и в резултат израстваме, създавайки все по-мащабен баланс.

Друг изход няма – ние ще продължим да се развиваме, но по добрия път на нашето развитие ще вървим в състояние на покой. Под непрекъснатото въздействие на различни сили се променяме ние самите, а също и външните условия. Това ни хвърля в непрестанно безпокойство, в неспирно търсене – но същевременно, именно това е покоят. Защото не се подлагаме под ударите на отрицателните сили на природата, а напротив – поддържаме с нея взаимно разбиране и взаимодействие.

Важно е да помним, че природата е нашата „обвивка”. Намираме се вътре в нейната сфера и нищо не можем да направим по този въпрос. Само се учим, как трябва да постъпваме в дадените условия.

Не можем да спрем въздействието на двете противоположни сили, защото тяхното предназначение е да ни развиват. Ако ги приемем именно с цел развитие, ако разберем, че тяхната програма е насочена към равновесието, което ще се прояви в единението на обществото, тогава ще се развиваме по добрия начин, комфортно, подслаждайки неприятните моменти.

Това е начинът, по който равновесието с природата ни дава покой – не спиране по пътя, а спокойно, мирно развитие. Защото, не можем да спрем природата, но можем отново и отново да намираме точката на равновесие, постоянно да успяваме да се задържаме на линията, която съставят тези точки.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 28.03.2011

[39326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако започваме своя път в пълна тъмнина, не виждайки истинското вътрешно състояние на групата, а само лицата външно, не можейки да оценим учителя, нямайки представа за какво говорят кабалистичните книги, или още по-лошо, мислейки, като че ли разбираме, за какво е писано там – какво ще ни помогне да не сбъркаме по този път?

Отговор: Надявай се на помощ свише. Но трябва наистина да си в постоянен страх, че можеш да пропуснеш великия шанс, който ти е предоставен, и да се отклониш от този път.

Баал а-Сулам пише в едно от писмата до свой ученик: преди една година ти беше в по–напреднало положение, отколкото сега. Но не губи надежда за милост от страна на Твореца и продължавай, възможно е и да върнеш предишната възможност.

Невозможно е да оценим, според нашите егоистични критерии, стъпките,чрез които напредваме – те не се поддават на земния ни разум. Струва ни се, като че ли стават някакви случайности, съществува някаква протекция или, напротив – нещастен случай, когато един обърква другия. Но всичко е пресметнато свише – освен собствената ти “чувствителност на изтънчената душа”.

Тоест всичко зависи от това, доколко по-фино и по-точно през цялото време ще настройваш себе си на това, което си представяш като духовно. Макар засега да не знаеш какво е това, но провери, действително ли духовното е такова?

Да се надяваш на помощ свише, не значи, да чакаш и да си оставаш пасивен. Помощта се дава на този, който сам я призовава! Не смятай себе си за най-умен, всезнаещ, чувстващ, разбиращ и умеещ сам да взима решения, но също така, не говори, че всичко зависи от Твореца, и ние нямаме какво повече да правим, от нас нищо не зависи.

Не отивай нито в едната, нито в другата крайност! А през цялото време се чувствай като закачен във въздуха. От този свят не можеш да вземеш никакви показатели за своето духовно напредване, но и отгоре не можеш да ги получиш, нямайки връзка с тях. И какво ще правиш?

И тук, попадайки в абсолютно безнадежно състояние, ти започваш да търсиш и да си изясняваш, какво представляват книгите, учителя, групата. Тъй като това не са материалните им образи: не е подвързаната книга, не е човекът, който няколко часа на ден ми преподава урок, не са приятелите, с които идвам да поседя около масата.

От своето безпокойства и страх, аз започвам да търся тези вътрешни понятия.

От урока на тема “Подготовка за конгреса в Ню-Джърси”, 28.03.2011

[39382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В природата действат две противоположни сили, но тя ги принуждава към взаимен баланс на всички нива. Всичко се стреми към равновесие.

Изключение прави само човешкото ниво. Природата по странен начин ми е оставила “свободна територия” – човешкото общество. С развитието си то не идва до равновесие, а напротив – до дисбаланс: хората желаят само разрушения един на друг.

Днес се намираме пред големи сътресения. Тъй като сме свързани заедно, зависим един от друг, и затова всеки може да предизвика такъв дисбаланс, който да унищожи целия свят.

И ето тук, за разлика от предишните нива на развитие, ние можем сами да създадем баланс. Тук получаваме “картите в ръце”, за да постигнем самостоятелно, на своя территория, равновесие с природата. Тя оставя това на тебе – возможността да станеш свободен, здравомислещ и чувствителен човек, независим от природата.

Ако ти, както преди искаш, природата да действа вместо тебе, то ще си останеш животно.

Или ще те управляват, или работи сам и запълни празнината. Именно тук човек трябва да изпълни своето предназначение и да създаде равновесие, което да компенсира всички дисбаланси.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 28.03.2011

[39320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Исраел (човекът, устремен „направо към Твореца”), Творецът и Тора (светлината, възвръщаща към източника) – трябва да се съединят в едно цяло. Това още се нарича „средна колона”, „средна линия”.

Работата в трите линии (дясна, лява и средна) става от това, че творението не може да направи нищо със своите сили. Защото то е създадено от неподвижен материал – желанието за наслаждение, което само не може да се премества (да се изменя) в духовното, без да има желание да отдава. А само желанието да се отдава може да се движи в духовния свят, създаден от форми за отдаване, отдаващи намерения, за нещо, желаещо да се предаде на другия, да излезе от себе си.

Но ако творението действа в друга форма, то сякаш не съществува в духовното. То въобще съществува само в нашето въображение! Творецът е създал в нашето възприятие такава въображаема картина, че ние да можем някак да съществуваме, още не достигнали свойството отдаване.

Духовното движение, духовната реалност – са възможни само в отдаването. А да се съществува в духовното може само, ако се движиш в това отдаване. Невъзможно е в духовното да се стои на място, както става в този свят: да спреш и нищо да не правиш. Духовното пространство е над времето, тоест цялото време се намира в движение на отдаване, което постоянно се усилва.

Тъй като творението поначало няма способност за отдаване и то даже не знае, какво е това – отначало става съкращаване (цимцум) на неговото желание за наслаждаване. А след това се създава връзка между желанието за наслаждаване на творението и желанието да отдаваш на Твореца, за сметка на второто съкращаване (цимцум бет), особени действия, подготвящи нашата реалност още в духовните светове.

След това става разбиването, разрушава се границата между желанието да получавам и желанието да отдавам – за това, че да ги свържат едно с друго. А вече от тази връзка се раждат стоящите един срещу друг светове: на светостта и на нечистотата, и между тях възниква „неутрално място”, откъдето може да поникне самостоятелно творение.

От урока на тема “Подготовка за конгреса в Ню-Джърси”, 28.03.2011

[39284]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Имам много силно желание да напредвам и да достигна отдаване, но съм напълно объркан. Накъде трябва да се обърна: навътре, към групата или към Твореца?

Отговор: Човек не знае какво е истинската молитва. Той просто чувства натиск и не разбира какво се случва с него, и накъде да се обърне. Само след дълго време, когато постигне контакт с Твореца чрез приятелите, той започва да си представя правилно своята молба, молитвата.

Но за сега тя е просто вик от сърцето. И не се тревожи много, че си объркан и не разбираш; в крайна сметка, ти реално не знаеш какво се случва с теб. За сега  забелязваш само външни промени и материални преживявания в твоята външна обвивка. Но отвътре душата ти е като „матрйошка” и всеки от нас съдържа 125  включени една в друга части.

В момента ти възприемаш само най-външния слой на „матрьошката” (обвивката), който все още няма нищо с 125-те. Но останалите твои вътрешни „матрйошки”също ти влияят. И въпреки че сега чувстваш, че извършваш някакви дребни действия (тъй като не усещаш техните резултати), но като ги използваш активираш частите на твоята вътрешна душа.

Затова, ние трябва да се отнасяме сериозно към всичко, което правим, дори когато просто пеем или си прекарваме добре с приятелите и си мислим, че това е нещо глупаво. Но по този начин ти задвижваш всички светове като зародиш в своята майка, който определя цялото нейно съществуване без да има и идея за това, или като новородено, което не разбира защо десетина души изведнъж работят за него.

Така е и с нас, докато все още не разбираме нищо за духовното. Но в момента, в който поне малко започнем да го желаем, ние веднага активираме всички наши вътрешни духовни системи и светове!

Следва, че вие все още сте далеч от това да видите или да разберете влиянието, което имате, и какво правите, но това няма значение. Ключът е да продължиш да правиш на каквото си способен днес..

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→