Entries in the '' Категория

Единството на хората като връх на равновесието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде е връзката между природното равновесие и обединението на хората?

Отговор: Объединението между хората е най-високата форма на равновесие в природата.

Всъщност, природното равновесие е интеграция на всички сили. В крайна сметка, всички те се проявяват в човека на човешкото стъпало. Истинския проблем не е в заобикалящата ни среда, не във вълните цунами, не в земетресенията, не в изригването на вулкани или изригванията на Слънцето, не в проблемите в растителната и животинската природа и даже не в болестите на тялото ни.

Проблемът е в човешкото ниво: неговият дисбаланс или равновесие покрива всички останали сили, действащи по-долу. Уравновесявайки себе си, ние уравновесяваме цялата останала природа, от неживата до животинската.

Човек трябва да направи това не инстинктивно, не по принуда, а осъзнато, осмислено, по желание, въпреки собствения си нрав, собствената си природа, въпреки изключително мощните сили на ненавистта, страстта, суетата и властолюбието. По този начин той изгражда себе си, уравновесявайки не силите на заобикалящата го природа, а своите вътрешни сили, своята същност.

Защото, всъщност аз ненавиждам, аз искам да лъжа, крада, убивам и т.н. В крайна сметка, аз искам да властвам над другите в една или друга степен. И тогава аз формирам себе си отново, балансиран с този порив. Изграждам в себе си модел на равновесно състояние на две противоположни сили – казано по друг начин, своята „душа”.

В призмата на това равновесие аз гледам на света вече по друг начин, придобивам нов поглед. Сега аз не искам да използвам света в своите интереси, а напротив, изхождайки от своето равновесие търся равновесие в него. И тогава виждам, че той целият е балансиран. Оказва се, че целия свят – отвътре и отвън- представлява равновесно обличане на две сили.

Така аз постигам покой, умиротворение. Състоянието, което чувствам, е душата, нъпълнена с облечената висша светлина. Усещането на равновесието между двете сили ми дава нова реалност.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 28.03.2011

[39323]

Като заек след морков

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли да се пробудим към обединение с приятелите ни чрез страха от предстоящите удари?

Отговор: Ударите не влияят на точката в сърцето! Страданията действат на егоистичното ми желание, на „магарето” ми! А за човека в мен, за точката в сърцето ми те не са ефективни. Човек трябва да напредва в духовното за сметка на това, че сам върви напред.

Затова, ако вътре в себе си не развивам стремежа да вървя напред, тоест с помощта на групата не строя вместилище за Висшата светлина, – това означава, че се развивам като животно, чрез „тоягата”, посредством удари. Но тези удари ме карат да се замисля защо се сипят те върху мен. И тогава, може би ще започна да присъединявам точката в сърцето ми към останалите.

Въпрос: А как да изплаша човека в себе си, за да го накарам да напредва?

Отговор: Ако ти изведнъж чуеш по радиото, че в нашата посока се движи радиоактивен облак, „животното” ти  би потреперило от такова трагично известие.

Ето, примерно такова въздействие можеш да получиш от групата. Само че ние не говорим за това какво ще се случи с нас, ние не се развиваме за сметка на страха. Ние искаме да вървим напред, осъзнавайки важността на духовната цел.

Важността на целта е нещо много виртуално, неосезаемо и зависи от това, как ще си я нарисуваме. Ако всеки път си я представяме все по-висока, съответствено ще напредваме.

С други думи, аз съм като заек, тичащ след моркова, който държат пред него на въженце. При това, човекът в мен държи и въженцето и моркова, а моето „животно” тича след него.

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[39117]

Човекът спи – работата си върви

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как кабала се отнася към това, което усещаме по време на сън?

Отговор: Цялото време, когато човек не е зает с вътрешна работа и не полага усилия, опитвайки се да се съедини с групата, за да разкрие Твореца в нея  е зачертано от живота му.

Но доколкото ефективно използваме за достигане на правилно намерение времето, когато сме будни, дотолкова ще можем да присъединим към него и нощните часове, когато спим.

Да допуснем, че един час през деня, тоест 10% от цялото си време, докато бодърствувам мисля за намерението и прилагам усилия – тогава същите тези 10% от нощта ще ми се зачетат като усилия.

А сънищата са просто следствие от мислите ни през деня. През нощта трябва да въведем ред, да ги „подредим по рафтовете” в архива на нашия мозък. Затова мозъка работи и през нощта в съня, но обработва тези данни, които е получил през деня. В следствие на това ние сънуваме разни сънища, частично отразяващи преживяванията и събитията през деня, като част от тях са абсолютно абстрактни като плод на нашата фантазия.

Но в сънищата ни няма нищо духовно – всичките животни също сънуват, а не само ние.

От урока по статията на Рабаш, 25.03.2011

[39046]

Защо е избухнал Големият взрив?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В интернет постоянно се сблъскват два подхода към еволюцията на растителния и животинския свят: дарвинисткия и креационисткия. Какво казва кабала за това?

Отговор: Честно казано, Дарвин е прав почти във всичко. Може би, това даже е излишна уговорка, защото него просто не са го разбрали правилно. Та той е бил дълбоко религиозен човек.

Еволюцията действително върви по последователен път, на който едното произтича от другото. Поетапното развитие е заложено в природата и ние не можем да го отречем.

Обаче това не се случва случайно. Защото егоистичното желание непрекъснато търси възможност максимално да се реализира. То живее в настоящия момент и не е способно да гледа в бъдещето. На него не му е известно какво ще се породи след няколко етапа. Получаващото желание има изключително егоистичен подход: „Как да сграбча желаемото? Как да напълня себе си?”

Ако действа само това желание и разумът го обслужва – абсолютно не е възможно каквото и да е напредване или последователно развитие. Защото ти непрестанно угаждаш на егоизма си. При такива условия еволюцията не би се помръднала от мястото си, от първата частица на мирозданието.

А науката кабала говори за решимот – информационни данни, заложени в първоначалната искра, от която е произлязла цялата материя. Тези решимот се проявяват едно след друго, верижно, а общото желание ги реализира, изграждайки материала. Именно това се явява фактор на поетапното развитие. В теорията на Дарвин ние виждаме неговата външна проява, но същността е във вътрешния двигател, в първопричината на еволюционните сили. Те произтичат от решимот.

Какво е съдържала тази изконна точка, от която е избухнал Големият взрив? Нима там е била заложена цялата материя на бъдещата Вселена? Логически подобно утвърждение няма никакъв смисъл. В тази искра има само две неща: енергия и информация. Те включвали в себе си цялото творение и от тях започнало развитието. Енергията /светлината/ оказала въздействие на информацията /решимо/ – и процесът тръгнал.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 24.03.2011

[38994]

Радостта, даваща сили по пътя

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят „играта” се възприема като нещо нечисто и човек бива упрекван:”Защо си толкова неестествен, а играеш, фалшив си?”

Но в нашия случай – това е игра в най-естествените и неподправени действия, защото аз се издигам над материалния свят. Аз си представям, играя си на духовни състояния и се издигам към тях.

Аз не просто искам да позабавлявам другите, предавайки им радостта си. Радостта – това не е смях, а напълнение от увереността в правилността на пътя, целта, в която вярвам. И такава радост придава сили.

Това е напълнението, което трябва да се възцари във всички нас благодарение на нашето съединение – тоест в неподправено, поправено състояние в Света на Безкрайността. И играейки си на нея, аз полагам усилия, за да запълня общото ни желание /духовния съсъд, кли/, като в състоянието на Света на Безкрайността.

Това е много възвишена и достойна игра, която с нещо напомня играта на Твореца с Левиатан/митичен кит/. Творецът, желанието да отдаваш, играе със създаденото от него творение, желанието да се насладиш, върти го във всички посоки и го напълва със светлината Хохма.

По същия начин аз искам да напълня със светлината Хохма общото ни желание за наслаждение на цялата ни група, намиращо се между нас. Тоест аз играя с много възвишени неща, макар на пръв поглед това да изглежда много просто действие, което е по силите на всеки.

Трябва да се разбере, че от страната на човек, тази игра е необичайно сериозно действие. И нашето его не ни позволява да преклоним гордостта си, за да се включим в тази игра и да започнем да изпълняваме такива действия по отношение на групата.

Разбира се, има хора, на които във външната форма им се отдава лесно да го правят. А има такива, по-естествено се изразяват вътрешно. Но вътрешната работа е задължение на всеки и следствие от нея е, че в групата трябва да се съхранява приповдигната настроение.

А отвън може да е различно. Има такива случаи, когато и външно си задължен през цялото време да играеш на въодушевление, защото ако си заобиколен от „малки деца”, не можеш да им покажеш истинското състояние.

Ако, обаче, това е група от напреднали ученици, там може да се направи обратното – да не се играе външно, а да се запази сериозността и даже да се показва печал, за да се създаде противостояние на вътрешното с външното. По такъв начин са се държали великите кабалисти в миналото. Но ние сме още малки и трябва да играем външно, изобразявайки радост.

И, разбира се, цялото разпространение трябва да се състои от такива програми, които ще носят радост и ще оставят след себе си добро настроение. По-малко тъжни и печални песни – повече радост! Трябва да почувстваш сърцето на приятеля или на широката публика и да се погрижиш да не я вкарваш в дълбока печал, а да и дадеш да усети радост и обединение. В това е цялата мъдрост.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38787]

Годеницата в очакване на сватбата

каббалист Михаэль ЛайтманДнес ние живеем в такова време, когато целия свят навлиза в етап на духовно развитие. И тази група, която изграждаме, като „ноевия ковчег”, е нашата обща майка, в която ние всички можем да се включим и да отгледаме себе си.

Тоест тя ще бъде майчина утроба за цялото човечество – това е Шхина, която строим помежду си.

Същото място ще ни приеме, когато бъдем „изгонени” от майчината утроба и се родим. И в степента, в която ще и носим нови „одеяния” на светлината Хасадим и поправяния, ние ще я издигаме все по-високо, до самия край на поправянето, докато не се превърне в годеница, готова да влезе под свадбения балдахин /хупа/ с Твореца.

Затова, групата съотнесена към всеки човек, а също така към цялото човечество – това е мястото, намиращо се винаги на едно стъпало над нас. Това е Висшия ни духовен обект, във връзка с който ние през цялото време разкриваме следващите си, все по-високи стъпала – в такава степен, в която можем да се издигнем над егото си.

А егоизмът винаги остава като разделяща ни и затова помагаща ни сила. Защото именно, когато го преодоляваме можем да установим по-тясна връзка с обкръжението си – или като зародиш с матката, или като хранещо се бебе, или като възрастен, който получава за да отдаде.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 23.03.2011

[38909]

За тайните на Тора, ч.1

„Зоар”, Баалотха, 59. Казал раби Шимон: „Горко на хората, твърдящи, че Тора разказва за обикновени земни деяния (пшат), които уж са извършили Ейсав, Лаван и другите. Ако е така, то ние можем и днес да пишем разкази – още по-привлекателни от древните повествования на Тора.

Ако Тора трябва да ни показва нашия свят, неговите управляващи, как да го усъвършенстваме, то хайде от нашия свят днес да направим Тора (което и правят!). Но в действителност, казаното в Тора са висши ценности и тайни.”

„Сефер Абрит” 1,4,15: „Невъзможно е да се учиш и обучаваш в този свят на духовните тайни чрез материалното, от устата в ушите на нашия свят, четейки написаното – защото така ни се струва, че духовното се спуска и се облича в материалното.”

„Сефер Ахинух”, Трума: „Дори при простото разбиране на Тора, няма да намерим правилното разбиране без обясненията на кабалистите, които трябва да извикаме, за да ни разкрият казаното в Тора.”

[39293]

Без жените не може да се живее…

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо в обществото съществува пренебрежително отношение към жената? Защо мъжете смятат, че тя е на по-ниско ниво от тях?

Отговор: Това отношение произтича от факта, че жената не може сама да постигне духовното – в това отношение тя зависи от мъжа.

Нашата обща душа се състои от мъжка и женска част. Женската част – нуква – е желанието за напълване.

В нашия свят то намира израз в това, че на жената е необходим дом, тя трябва да ражда деца и да се грижи за тях. Нейните деца поглъщат целия й живот. И затова тя в по-голяма степен от мъжа е зависима от обществото. Необходима й е стабилност, сигурност в утрешния ден.

С други думи, жената усеща себе си по-неудовлетворена, което се явява предпоставка за духовното й развитие, но в нашия егоистичен свят това се възприема като слабост.

В духовното движение всичко е обратно. Защото колкото по-голямо е желанието, толкова повече човек напредва. Ние, творенията, зависим само от желанието. И ако то е ориентирано правилно, в това е ключът към успеха.

Затова, ако мъжете не вземат в себе си желанието на жените, няма да могат да напреднат към духовното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[39110]

Намерението не може да бъде изразено с думи

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Бихте ли могъл да разкажете за Вашето намерение по време на четене на книгата „Зоар”?

Отговор: Кабалистите ни обучават какво трябва да е намерението. Всеки трябва да реализира онова, което е прочел в степента на своето разбиране.

Не е възможно да се разкаже за намерението, защото е невъзможно да се обясни на друг, тъй като намерението произтича от вътрешното състояние на човека, което той разкрива.

Намирам се в неизвестно за мен състояние. Разкривам го в степента, в която то се проявява в мен. От разкриващото ми се състояние, създавам намерението.

Всъщност, не е възможно това намерение да се облече в думи. За него няма думи. Защото, то включва в себе си вътрешното желание/хисарон на човека, степента на връзката му с висшата реалност в опитите му да намери средства, които да го доведат до най-голяма близост с Хазяина/Твореца – до сливане (зивуг де-акаа) с Него.

Какви са тези средства? Книгите, Учителят, Групата. Човекът включва в себе си всичко, което разбира и усеща от цялата им съвкупност и чрез тях стига до сливането с Твореца.

Всички тези средства трябва задължително да присъстват. Ако изпуснеш едно от тях –няма да има правилен контакт. При това, всяко едно от тях, трябва да се намира в правилен баланс с другите.

От урок по книгата „Зоар”, 28.03.2011

[39309]

Да бъдеш човек

каббалист Михаэль ЛайтманЛекция в аудиторията „Кабала на народа“, 22.03.2011

Според степента на нашето ежедневно развитие и под влияние на случващите ни се събития, ни става все по-ясно, че стоим пред призив, пред абсолютно особено изменение.

Може би хората все още не осъзнават това и им се струва, че всичко е нормално, просто събитията стават с голяма интензивност, а времето е станало по-наситено, но това не е така.

Политолозите, социолозите и икономистите, с които съм свързан по целия свят и които ми звънят все по-често и често, осъзнават че в тях отсъства разбиране за вътрешната същност на протичащите измененията.

Те знаят как с помощта на обществото, правителството, борсовата политика, на банките и законите да изменят сегашното състояние, за да постигнат определена цел, но ако по-рано те мислеха, че имат ясна цел, то сега тази цел изчезна някъде.

Това предизвиква голямо безпокойство и усещане на безпомощност и от отчаяние и неизвестност те извършват случайни, непоследователни и понякога безсмислени действия, частично или дори напълно неверни. Всичко това се случва регулярно в течение на последните няколко години.

Това е удивително, но се оказва, че в продължение на хиляди години ние сме се развивали на животинско ниво и не сме развивали човека в себе си. Във всеки от нас са се разкривали вътрешни информационни данни – решимот, склонности, желания и мисли, а ние сме ги реализирали. Аз искам – и го правя, аз мисля за нещо и по такъв начин се приближавам до него или се отделям от него. Постъпвали сме по указание на Природата, която ни е заставяла да действаме по нейната програма.

Но сега целият свят сякаш е стъпил на нов път на развитие. Природата сякаш ни е оставила и не ни дава ясна указания. Аз не намирам в себе си нито желание за развитие, нито мисли за това как да го направя. Великите философи, политолозите са били уверени в своята позиция, отстоявали са гледната си точка, казвали са накъде да вървим и как да се придвижваме.

И изведнъж всичко изчезна! Пустота! Ние не генерираме нови идеи, ние се спускаме до ниво на общество за просто потребление. Затова днес човек започва да мисли: „Какво става с мен? Как да се развивам по-нататък?”

Би трябвало да има някаква програма, тенденция, желание на обществото, желание на правителството, с което се съгласяваме или против което се борим, правим революции… Няма нищо!!! Никой не чувства в себе си какъвто и да е стремеж за развитие!

Всичко това са признаци за това, че нашето егоистично развитие, под управление на природата е дошло до края си. Природата не ни тласка повече напред и ние сме като малки деца, които са оставили в къщи сами. Аз стоя насред стаята, плача и не зная къде да отида – в такова безпомощно състояние се намират всички хора, от които зависи вземането на решения и които разбират и правилно оценяват ситуацията.

Развитието на нашето желание е изчерпало себе си. Във всеки от нас поотделно и във всички заедно постоянно се пробужда решимот – вътрешна информация и затова сме се организирали в народ, заселили сме материците и сме създали всичко това, което се нарича човечество. Решимот са развивали нашите мислени способности и ние сме се учили да развиваме своите желания.

Искали сме по-бързо да се движим и сме изобретили автомобилите и самолетите. Нашето желание е способствало за нашето умствено развитие и ние сме осъществявали мечтите си. Но ако отсъства желание, ние не знаем в каква насока да се развиваме. Днес се закриват дори космическите проекти! Най-висшата мечта на човечеството – да излезе в космоса, да усвои космическото пространство…

И изведнъж всичко се закрива просто, защото не си струва да влагаме пари в него и питаме „Какво ни дава то?”. Изчезват най-естествените желания, които винаги са ни тласкали към нещо ново, а днес стоим на едно място. Оказахме се в ново състояние и не знаем какво да правим.

На фона на това в човек започва да се развива ново, неизвестно желание. Що за желание е то, откъде се е взело и как да го развиваме? Това желание не се намира на нивото на този живот, а над него, на нивото на вечния живот. Аз искам повече, отколкото този живот може да ми даде. Въпросът за вечността, въпросът за смисъла на живота започва сериозно да вълнува човечеството.

Затова днес ние преставаме да мислим дори за децата, а всичко, което се случва на Земята, губи важността си в сравнение с въпроса, какво да правим с това ново желание, което предизвиква в мен въпроси, стоящи над този живот. В какво е смисъла, в какво се състои същността на живота? Съществува ли вечен живот?

Ако няма смисъл, човек започва да чувства, че всичко което му остава е някак си да просъществува оставащото му време, просто защото инстинкта за самосъхранение не му дава да прекрати съществуването си. Това води до отчаяние, наркотици, разводи и т.н.

Виждаме, че в човечеството няма никакъв отговор и за последните 20 години стана ясно, че в него няма никаква система за развитие. Ако по-рано всеки 10 години се появяваха нови направления във философията, изкуството, образованието и виждахме някакви цели пред себе си, то днес тях ги няма.

В нас се разкрива точката на новото желание и ние трябва да разберем как да я реализираме. Що за желание разкриваме в себе си? Желание за вечен живот – нима е възможно? От една страна ако желанието се разкрива, значи то може действително да бъде реализирано, в човек не възникват неосъществими желания. Ако има желание – всичко е възможно.

Неслучайно сме достигнали реализация на егоизма си и сме завършили развитието си на животинско ниво. Развитие на животинско ниво означава, че ние естествено и последователно сме се развивали под влияние на природата. Било ни е ясно, че искаме по-добър живот, да бъдем по-задоволени, по-спокойни, да се стремим към благосъстояние, уважение, образование, власт, всеки в съответствие със своите наклонности. А новото желание ни казва, че можем да намерим живот над пределите на нашия живот, но че той съществува в други тенденции, не в получаване, а в отдаване.

Съществуват две сили в природата, силата на получаване и силата на отдаване. В нашата природа има само едно желание: да получаваме заради себе си и да отдаваме заради себе си. Готов съм да отдавам на ближния, ако това ми дава нещо. Аз притеглям всичко към себе си, това се нарича получавам заради себе си и съм готов да отдавам на ближния при условие, че то отново ще се върне към мен. По такъв начин ние съществуваме и това се нарича съществуване в рамките на този свят.

И има съвсем друга форма на съществуване, в която аз отдавам или получавам, за да отдавам. Тези две сили, силата на отдаване и силата на получаване ни дават четири възможни варианта на взаимодействие. В рамките на получаване има възможност за получаване заради себе си и отдаване за себе си, в рамките на отдаване – отдаване заради отдаването и получаване заради отдаването.

Рис.1

Първият модел на съществуване се нарича „този свят”. Отначало ние действаме под влияние на простия инстинкт, което е видно от примера с децата, които всичко хващат и слагат в устата. Тук работи единствено желанието. Когато започнем да растем, ни казват: „Дай му, а той ще ти даде, започнете да си давате един на друг”. В нас започва да се развива разумът, да се появява мисълта, ние използваме определен план. Готов съм да давам, за да получа – това съвсем не е просто ниво, това е ниво на развит човек и колкото по-развит е човек, толкова повече той е готов за такъв вид отдаване.

Баал а-Сулам привежда примера със собственика на лавка, който дава продукти срещу заплащане, той вижда доходност, която може веднага да прибере в портфейла си. А човек с по-развито мислене купува продукти и ги продава след няколко години, но той трябва добре да размисли, да състави план, да вложи пари, да вложи време… това е разликата от човек до човек.

А другият модел на съществуване – това е висшия свят, светът на отдаването. Ние не знаем какво означава да отдаваме на другите, но предполагаме, че е възможно. В светът на отдаването аз използвам своя разум и работя, желая да получа за да отдавам.

В наше време ние с вас сме длъжни да направим прехода от една форма на съществуване в друга. Този преход се извършва за сметка само на особена сила, ние не сме способни да направим това. Ние сме създадени и съществуваме само в този свят, в ограничен квадрат, от който не можем да излезем. Но намирайки се в него, ние получаваме желание да излезем от неговите предели, това желание възниква в една точка, която се нарича точка в сърцето.

Тази точка ни тревожи с въпроса: „Защо живееш? Защо живееш по такъв начин? Твоят начин на живот просто ти отнема живота, докато не умреш”. Тази точка в сърцето ни влече в друга парадигма, която придобиваме с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Светлината трябва да ни подейства и да възпроизведе в нас действие по прехода от този свят към висшия свят.

Рис.2

Ето, в такъв исторически момент ние съществуваме.

Ние с вас преживяваме такъв исторически момент, когато искам или не (а и никой не ни пита) под въздействието на вътрешните и външни изменения, с всеки ден все повече се придвижваме към преход от нашия свят в духовния свят. В Тора това се нарича пресичане на Червено море или духовно раждане.

Рис. 3

Това е особено състояние, което може да се окаже много сложно. На жените до болка им е известно, какво представляват родилните мъки и как въобще протича раждането. Но в нашия свят ние ги преминаваме относително леко: природата иска да ни предвижи като проявява милосърдие.

А духовното раждане е много труден и мъчителен процес. Това е преход от един свят в друг, пълна трансформация на човека. Така и плодът, намиращ се в утробата на майката, получава от майката абсолютно всичко необходимо за своето съществуване, а веднага след раждането си изведнъж започва да получава всичко от този друг свят: храна, въздух, въздействие на температурата и т.н. всички процеси на поглъщане и отделяне се извършват във взаимодействието с външната среда. С други думи в един миг то започва да живее вътре в един нов свят.

Кабалистите ни описват подготовката към духовното раждане и самият този сложен процес в 12-тата част на Учението за Десетте Сфирот. В 11-тата му част ние изучаваме светлините, искрите, келим, които се намират в духовните зародиши. И този зародиш – това сме ние. Т.е. разказват ни как от капка семе, от точката в сърцето ние се придвижваме към раждане в духовния свят, а също и за това, през какви действия трябва да преминем.

И ако всичко това екстраполираме на цялото човечество, то всеки един от нас изучава себе си и се получава много сложна картина. Защото през този процес на раждане трябва да преминат много хора с различна менталност, намиращи се на различни нива на развитие. Тези тежки състояние, предшестващи духовното раждане се наслагват към обстановката в света с неговата страшна гонитба по въоръжаването. Човек усеща безнадеждност, изпитва вътрешно напрежение от всякакъв род.

Този свят оказва натиск върху него като утроба, принуждавайки го да се роди духовно, но освен това, подобно на плода, той сам трябва да приложи усилие за това. Той трябва да се преобърне надолу с главата. А това означава пълна трансформация на всички негови желания, мисли, възприемане на обкръжаващия свят. Човек преживява драматични изменения: изменя се цялата негова ценностна система. Всичко, което му се е струвало по-рано добро, сега се усеща като лошо, а това, което по-рано е отхвърлял – сега трябва да приеме. Тъй като духовния свят е пълна противоположност на нашия свят.

Но ако говорим за духовното си раждане – за духовното раждане на хората, които изучават кабала, то този процес се извършва в група, при нейната пълна поддръжка. Вместо целия свят, групата трябва да стане за нас майчина утроба. А ние трябва да се съединим помежду си и да построим за себе си обкръжение, помагайки си един на друг. Защото майката се грижи винаги за това, раждането да се случи в определен период, а също и да не причини вреда на плода. С други думи това е относително лек процес, макар и съвсем не прост.

Що се отнася до цялото човечество, ако ние не разпространяваме кабалистичната методика, то може да се изпълни предсказаното от Пророците: върху света ще се стоварят страшни беди и нещастия.

Затова сме длъжни да разберем, че сме получили голям подарък, тъй като ни е известно, какво ни предстои и какво трябва да правим. Ние буквално имаме инструкция, която описва как трябва да напредваме, да построим правилно обкръжение – да смекчим нашия свят.

С други думи, вместо нашия свят ние трябва да създадем около себе си някаква мека среда. Това и ще бъде обкръжението, което ще ни помогне да преминем през тесния отвор на утробата в духовния свят. На иврит думата „тесен” (цар) има общ корен с думата „царот” – беди, нещастия. Това е много тежък период – с отсъствие на светлината Хасадим, проявяваща се като колосално вътрешно и външно налягане, удари на природата. И за да отмине всичко това ние трябва да бъдем непоколебими в своето желание да излезем от този свят в духовния свят.

Но духовния свят ние не виждаме. Затова тези състояния, които при раждането на плода преминават по естествен начин, т.е. върху него оказват натиск и той се предвижва – ние трябва да ги преживеем душевно. Оттук става ясно, че развитието на ниво говорящ преминава по-различно от животинското ниво, както сме се развивали досега.

Сега от нас се иска вече разбиране, чувствено възприятие, самостоятелно участие. С други думи, ако аз искам по някакъв начин да смекча тази ситуация, аз трябва да разбера и построя някакъв помощен механизъм, подобен на акушерката, която помага по време на раждане. Така трябва да видим групата, която ще помогне на всеки от нас да се роди в духовното.

Ако останем в обкръжението на околния свят, който не разбира целия този сложен процес, то ще излезем в духовното под огромно налягане: в резултат на войни, на големи проблеми, беди и нещастия. Но организирайки за себе си меко, приятно обкръжение, ние комфортно ще преминем през този „тесен мост” и ще излезем в свят, пълен с добро.

С други думи, ние трябва да придобием противоположно желание. Т.е. всички девет месеца, предшестващи раждането, ние сме се намирали в положение „с главата нагоре”, а преди раждането се преобръщаме с „главата надолу”. Всичко, което е било лошо, става добро и обратно. Изменя се цялото ни възприятие, толкова много всичко се изменя. Ние се преобръщаме и след това се раждаме.

Преминавайки през този процес ние заставаме с „нова” глава вдигната нагоре. С други думи, ако по-рано егоистичното ми наслаждение е било добро, то сега то се превръща в отдаване. И съответно, през тази призма аз започвам да оценявам останалите и да проявявам към тях своето отношение.

Осъзнавайки, че в духовното отдаването е нагоре, а получаването е долу (фиг. 4), аз мога да се подготвя за този преход, за да не се окаже той толкова остър, такъв удар за мен, че „детето да се роди мъртво”. И тук на помощ идва науката кабала.

Рис. 4

Ако я използваме правилно, то тя ни помага да се подготвим, подобно на подготовката на жената за раждане в този свят. Науката кабала разказва на човека какво представлява духовния свят, как да се отнасяме правилно към него и какво означава да построим обкръжение.

Тъй като обкръжението е не просто среда, където аз се чувствам добре. Създавайки обкръжение, аз строя духовен свят, но го правя изкуствено, за забавление. Но аз привиквам към него, говоря за него, предвижвам се някак си към него, макар все още да не се намирам там. Аз съм все още тук, моето външно обкръжение – това е все още този свят. Но в него аз искам да построя някакво обгръщащо ме пространство, което ще се нарича духовно обкръжение. Аз искам това да се случи!

Аз проверявам отношението си към другарите, тяхното отношение към мен, заедно ние изучаваме своя духовен път на развитие. Ние сякаш строим модел на духовния свят. И всъщност този модел става средство за превръщане от проста точка в сърцето в обкръжение. Всъщност, самото обкръжение ще стане тук, на същото това место, духовен свят.

Във всичко това разбира се, присъства елемент на игра. Ние като деца, трябва да играем на някаква игра, наричана „духовно обкръжение”, да развиваме и да изпълняваме духовните му закони и норми на поведение. Трябва да си представим себе си сякаш вече се намираме в духовния свят, строейки съединение помежду си и тогава ще можем да преминем в този противоположен свят. Всъщност това се нарича Човек.

В продължение на милиони години от своето развитие ние сме се предвижвали от неживото ниво на развитие, което е продължило 15 милиарди години, към растителното – няколко милиони години. Човек също се отнася към животинското ниво и неговото развитие е продължило няколкостотин хиляди години.

А сега ние достигнахме до някаква граница, зад която трябва да достигнем нивото на развитие на говорящ.

Рис. 5

Но засега това все още не сме ние – ние се намираме на ниво животно, само че по-развито.

Между всички тези етапи, през които сме преминали (нежив, растителен, животински) – няма никаква разлика. Общото се състои в това, че там винаги се изпълняват законите на природата, които са се пробудили в тях. Това се отнася и към хората.

Ако хвърлим поглед върху цялата история на своето развитие и попитаме учените: генетици, биолози, то те с увереност могат да кажат, че цялото наше развитие протича под въздействието на гените и хормоните. Колкото повече изследват човека, толкова по-ясно става, че всички негови свойства са заложени в него.

Това е същата тази форма, която е присъща на неживите обекти, растенията и животните, само че в тях не се извършва обновяване на желанията. Те просто се развиват до животинско ниво, живеят, раждат потомство и завършват своя живот.

А човек, освен това желае и да израсте своето ниво. Не просто да се роди в този свят, да просъществува в него, да роди деца и да умре, а всеки път да се повдигне на по-висока, по-качествена, по-съвършена степен, всъщност на по-сложно ниво на живот.

С други думи, на всички предишни нива от своето развитие ние сме се предвижвали под влияние на Природата. На нивото на говорящ, в човека се разкрива ново решимо, точка в сърцето. А всичко останало, т.е. духовната цел, ние трябва да си представим сами на основата на методиката получена от нашите велики учители – мъдреците в кабала. Ние трябва да реализираме тази методика, като се съединим помежду си вътре в групата и само така да напредваме.

А ако не изпълним това – Природата ще ни принуди, нанасяйки ни много тежки удари. И ако на неживо, растително и животинско ниво Природата е оказвала натиск върху нас, проявявайки милосърдие, то на говорящото ниво това въздействие ще бъде като страшните мъки на духовното раждане.

Въпрос: Съществува ли в духовния свят раждане чрез цезарово сечение? Какви процеси могат да предизвикат появата на мъртвородено дете? Какво означава понятието „аборт” в духовния свят?

Отговор: В процеса на нашето развитие в миналото е имало няколко случая, когато е могло да стане раждане в духовния свят, но са станали така наречените „изхвърляния” и плода се е раждал мъртъв. Такива изменения се случили в групата на Авраам, преминали през различни състояния. Но с това този път на развитие не завършва. Ние трябва наново да преминем процеса на зараждане в духовния свят, само че под друга форма и в други условия.

Баал а-Сулам пише в статията „Отзад и отпред Ти ще ме обгърнеш”, че Творецът устройва на човек особено състояние, необходимо за неговото развитие. И ако човек не приема това, то Творецът сякаш подбира за него особена буква, но ако и с нейна помощ той не се развива, то свише изтриват тази буква, отнемат му я и вместо нея поставят друга. И това също прилича на неудачно раждане.

Например сега всички ние в световната група Бней Барух се намираме в състояние на плод на етап, предшестващ раждането – преминаване на махсом (духовна бариера). Затова ни е нужно да открием нов проход от нашия свят към духовния и това е тежък процес, който ние също така наблюдаваме в природата.

Рис.6

Въпрос: Към каква категория вие отнасяте хората, намиращи се в отдаване, помагащи на бедните, хранещи котките? И как вие се отнасяте към хората, които оставят след себе си не само потомство, но и произведения на изкуството, картини или прекрасна музика?

Отговор: Нашият свят е една голяма измама и нищо не можеш да направиш с това. Ние отбелязахме, че съществува желание за отдаване с намерение за получаване. И ако съществуваше само желание за получаване на наслаждение, то ти би бил прав. Тогава аз открито бих вземал за себе си, както прави детето. То се доближава, вижда нещо в теб и без да пита го взема – това е инстинкт, даден на хората от природата.

Но започвайки от три годишна възраст и нагоре, децата вече действат осъзнато и ние ги учим, че могат да си играят с другите деца. Същността на играта се състои в това, че детето дава нещо на другото дете, а то на свой ред поделя с него нещо свое или те могат да си играят заедно.

Но това ни обърква, защото ако аз отдавам и едва след това получавам, то това се счита като използване на ближния за собствено благо. Да кажем при среща с тебе аз отначало ще се разсипвам от комплименти по твой адрес, а след това сякаш неволно ще те помоля за услуга. С други думи аз извличам полза от това, че ти причинявам нещо приятно или ти подарявам подарък.

И това ни кара да си мислим, че едва ли не по този начин ние допринасяме полза и даваме нещо добро на света. Но в такава постъпка няма никакво отдаване. Нещо повече – това е използване на света в своя полза. Това, че раздаваш храна на бедните, от една страна ти сякаш ги спасяваш от глад и смърт, а от друга – ти ги използваш, за да успокоиш себе си, че си добър човек. Тъй като единственото, което те подбужда да дадеш храна на гладуващите е твоето самоуважение.

А ако вземем под внимание общата картина, то това не способства за поправянето на света. Когато ти даваш нещо на човека, с това ти не го повдигаш на по-високо ниво, а с това го унижаваш още повече.

А по отношение на въпроса за изкуството, на всички ни е известно, че преди някакви си 50 години изкуството се приемаше за духовност. А и сега, влез в Интернет, под рубриката „духовност” ще намериш, че това е свързано с певицата Мадона или с някакви танци.

В творческия човек има абсолютно егоистично вътрешно подбуждане да изрази себе си. Подобно е на родилните мъки. Творението му трябва да види бял свят, доколкото без това той не може да живее – той започва да се задъхва.

И когато му се отдаде да реализира това желание, той се чувства така, сякаш е дал живот на нещо и от това се чувства добре. Но, освен това, себеизразяването му го възвисява, вселява чувството на собствено достойнство, защото това е съзидание, творчество.

Въпрос: Но хората се наслаждават на неговото творчество!

Отговор: Действително, поклонниците на изкуството получават от тези шедьоври наслаждение, но майсторът ги създават, движен от много големи егоистични желания. То не може да бъде сравнявано с егото на тези, които нямат никакво отношение към изкуството.

На хората на изкуството им е присъща завист и ненавист, техният живот се съпровожда от огромна борба – и това е реалната необходимост. Иначе не биха били велики хора. Голямото его е характерно за големите хора. На тях им е свойствено не желанието да отдават, а желанието да изразят себе си. С други думи, за да се наслаждават хората от това, с което искат да ги „нахранят“.

Те са готови дори да умрат за това. И разбира се поклонниците получават наслаждение от тяхното творчество. То успокоява човека и напълва егоистичните му желания. Той се удовлетворява, става му добре – и значи, че един егоист е напълнил друг.

Не мислете, че се отнасям с пренебрежение към произведенията на изкуството – напротив, те много ме впечатляват. Но трябва да отделим този свят, в който се намираме, т.е. цялото човечество, от висшия свят, с който нямаме връзка. В него действат други закони.

Въпрос: Излиза, че такъв вид изкуство не може да поправи света?

Отговор: Не, и ние виждаме това. Много произведения на изкуството се съхраняват в сейфовете на богати хора и им служат като добро капиталовложение. Ето в какво за съжаление се превърна така наречената „духовност“ в нашия свят.

Въпрос: В материалния свят плодът знае как да излезе от утробата на майката и как да действа…

Отговор: Той чувства това инстинктивно. А ние трябва да се научим на това как да се родим в духовното само от собствения си опит. Разберете какво всъщност става: съществува период, наречен „три дни прикрепяне на семето в матката” – дясна, лява и средна линия.

В първият ден ние възприемаме капката семе като подразбираща се от самосебе си, дадена ни от природата. А на вторият ден аз вече трябва да се определя в своите желания, да се абсорбирам в групата, „да се прилепя към стената на матката“. Това се нарича абсорбция.

А сега кажете, някой от вас чувства ли, че той вече се е абсорбирал в групата (в матката), че тя започва да го храни и той е готов да се откаже от всичко, за да бъде свързан с нея и да се храни от нея? Такова състояние се нарича завършване на трите дни абсорбция на семето.

След това в продължение на 40 дни от формирането на плода става развитие. Цифрата 40 съответства на буквата „мем” в ивритската азбука, свойството Бина. През този период аз се занимавам с това, че непрекъснато да черпя от групата сили за отдаване. Желаейки да раста, аз напълвам своята единствена точка и тя се увеличава и става все по-голяма.

И тогава след тези 40 дни за първи път започвам да чувствам и да разбирам какво е това отдаване, макар и все още да се намирам в обкръжаващата ме среда и все още не съм се родил в духовния свят и не излизам навън. Но съм организирал за себе си изкуствено обкръжение и се развивам в него.

Така че, преди всичко, дайте да се прикрепим към стената на кли (съсъда) и да му дадем пълна власт над нас, за да може обкръжението все повече и повече да ни влияе. По такъв начин преминават първите три месеца и това е първия мадор (отдел), след това следващите три месеца – втория мадор и още три месеца – третия мадор. С това завършва формирането на деветте сфирот, а след това се извършва преобръщане на плода, доколкото малхут не може да се намира в тези сфирот.

Тъй като девет сфирот получаваме от обкръжението, а малхут принадлежи на нас, но не е възможно да останем вътре в нея. Ако останем в нея, целият организъм ще се отрови и изхода от раждането ще бъде неуспешен. Трябва да разберем, че не трябва да се задържаме и минута. И тогава обкръжението ни оказва натиск и ни изгонва.

Сега в човек става определено изменение по отношение на средата, проявяващо се в неговата самостоятелност. Това означава, че той не ѝ противостои, а е способен смислено и осъзнато да действа заедно с нея, да чувства в себе си сили за това.

Т.е. в неговото мислене се извършва обрат, той вече не отменя себе си, както тогава, когато се е намирал в обкръжението (матката). Там той е отменял своя егоизъм, за да се постави под влияние на средата и неговото его е нараствало: от точка, то се е разраствало, да кажем до 3 килограма. На човек непрекъснато му се е налагало да отменя егоизма си, за да не стане като чуждо тяло в средата (матката). Защото чуждото тяло в организма предизвиква отравяне и тогава моментално ни изгонват.

Ето защо му се е налагало непрекъснато да отменя своето „Аз“, тъй като само при това условие той може да получи от обкръжението, от групата, всичко, което му е нужно, за да развива своето желание за отдаване. И с това той придобива вече 3 килограма отдаване, ако го съпоставим с нормалното тегло на новороденото.

И ето той се е родил в духовния свят, а значи, в него има девет сфирот, три периода и още много процеси, през които трябва да премине. В нашият учебник „Учение за Десетте Сфирот“ на развитието на душата в периода на вътреутробното ѝ развитие, т.е. развитието на духовния зародиш са отделени повече от 300 страници, а на темата „раждане“ е посветена още една част. След това ние преминаваме през състояние катнут и гадлут (малко и голямо състояние), т.е. всички състояния, присъщи на живота в този свят, ни предстоят да изминем и в духовния свят.

Само с тази разлика, че нашето пребиваване в материалния свят някога ще завърши, а в духовния свят всички ние достигаме 70 степени (ЗАТ – седемте долни сфирот), след това придобиваме ГАР – трите първи сфирот: кетер, хохма, бина и така придобиваме десет сфирот.

С това завършваме своето лично крайно поправяне и очакваме, докато всички останали не завършат общото крайно поправяне. А след това ни предстои още едно раждане и не е известно къде ще ни отведе то. От този свят има някакъв изход в още един свят, но засега за него няма да ви разкажа.

Рис.7

Въпрос: Във физическия свят след раждането, родителите остават, а в духовното ние преминаваме в нов свят. Как можем да сравним този процес с родилния? Къде са тук „родителите“?

Отговор: Справедлив въпрос: кой ще се погрижи за нас след това? Обкръжението, в което се раждаме е едно: то е и група и матка. Бил съм точка в това обкръжение, а след това съм пораснал до 10 основни сфирот и съм станал „новороден“.

Това „новородено“ е свързано с цялото обкръжение и различава в него две сили: Аба (баща) и Има (майка). Така и в нашия свят в полето на отношенията между всички аз различавам майка и баща. Аз ги определям така, защото чувствам връзка с тях.

По такъв начин аз виждам себе си след раждането в духовния свят: има Аба и Има, а аз съм ЗОН – получавам от тях и всички мои връзки се реализират чрез тях. Аба се намира над Има и действа чрез нея. Като правило така се случва в нашия свят, особено веднага след раждането.

Само когато пораснем, започваме да се свързваме с Аба, а първоначално чувстваме само Има. Има е Бина, групата, връзката с целия свят, в който чувстваме висшата сила – силата на любовта. Това се нарича „Възлюби ближния както себе си“. Разкривайки тази сила ние се развиваме.

Рис. 8

В духовния свят поддръжката е много голяма – от обкръжението, от духовните „родственици“. Ние откриваме, че цялата плеяда от кабалисти, които в течение на хилядолетия са постигали духовното и са осъществявали връзка между частите, светят ни, както звездите на небосвода. Всеки един от тях помага, поддържа и подкрепя. Но силата на Има аз чувствам като най-голяма в цялата реалност. Това е не просто някаква система – нея можете да я сравните с усещането за добро, топло отношение на целия свят към тебе. Така, че не се вълнувайте – ще имате поддръжка!

Въпрос: Какво е това „Възлюби ближния както себе си“, ако не помощ? Нима цялата институция по даренията се явява егоистична фикция?

Отговор: Прав сте!

Въпрос: А какво да кажем за японците, които жертват себе си заради цялото човечество, отстранявайки аварията на атомната централа?

Отговор: Тези въпроси ни връщат към първата рисунка: или получаваме пряко, заради себе си, или отдаваме, за да получим. Когато нямаме избор, то ние сме готови да пожертваме себе си – много хора умират вследствие на своите разчети, но то все едно е заради получаването, т.е. в рамките на този свят.

Ако подейства светлината, ако човек не израсте в групата, както в утробата на майката, до състояние на раждане, ако не се е свързал с обкръжението, за да разкрие в отношенията с тях духовните сили на отдаване, то няма за какво да говорим. Всички негови действия са изключително егоистични, а в него и нищо друго няма. „Цялото тяхно милосърдие – е само за собствена изгода“ без съществени изменения на човека, даже проявената милост в този свят произлиза от егоизма.

Разбира се отношението на обществото към човека, който помага на други се отличава от отношението към убийците – разликата е голяма. Но и това и другото действие произлизат от егоистичните разчети на всеки. Така е устроен целия наш свят и няма какво да се стесняваме: такива сме родени и само сега придобиваме способност да преминем към друга реалност, в ново измерение.

Въпрос: Къде и в какъв смисъл можем все пак да видим отдаване в нашия свят?

Отговор: Никъде. Това е цялата ни природа! Целият наш свят е създаден: в пълно скриване, изцяло заради получаването! Можеш да измениш този свят, връзката между нас – не трябва накъде да летиш, – превърни я „в отдаване“ и това ще бъде духовния свят. Нашето животинско тяло умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка между нас.

Въпрос: Мисля, че повечето от въпросите показват, че хората не умеят да разпознават своя егоизъм. Много е трудно да се направи, но както ми се струва, веднага щом като човек познае егоизма си, се ражда свойството отдаване.

Отговор: Егоизмът може да бъде разпознат само при условие, че работим в правилната среда, желаейки да я превърнем в матка, а себе си в зародиш. Така трябва да работи всеки – няма друг изход. Задължени сме да направим цялото човешко общество среда, която ще превърнем в матка, за да може всеки да се почувства като зародиш.

Сега се намираме на етапа на предвижване към това състояние. Не бих казал, че съм доволен от нашето положение. В действителност можем да се движим много по-бързо. Всичко зависи от подготовката ни и от всеобщата помощ. Разберете, всички се намираме в една утроба, пред нейната стена, и трябва да я построим. Доколкото обкръжението ни повлияе, дотолкова всеки ще развива по-бързо. Хайде да станем удачни зародиши!

Въпрос: В последно време много се активизираха политическите сблъсъци и природните катаклизми, макар че ни се струваше, че по степента на приближаване на хората към науката кабала бедите намаляват и изчезват. Свидетелстват ли тези признаци за скорошно „раждане“?

Отговор: Вярно е. Понякога жената узнава по-късно за своята бременност, след месец, два. Но през това време плода расте, става по-тежък и се появяват различни проблеми. Именно това става с нас. В групата от начинаещи всички се намират в приповдигнато настроение, а след това възникват проблеми, отблъскване: да се включи или не?

Ако абсорбцията на човека в групата, укрепването му в матката става дори в течение на много години, то се смята за успешно. Само си представете през колко много вътрешни действия трябва да преминем! Ние не знаем, но нашите вътрешни информационни частици трябва да работят.

Сега сме достигнали до такова състояние, когато матката е повече или по-малко готова, зародишите се намират вътре и могат да започнат правилно да се развиват. Много се надявам, че и външният натиск на света върху нас, с всички събития, които се случват сега и неизбежно ще се проявят в близко бъдеще, ще ускорят развитието ни. Всичко това ще ни застави колкото може по-бързо да разкрием духовния свят. Нямаме никаква възможност да се избавим от бедствията, освен преминавайки в следящия, духовен свят.

[39159]

Придобиване на независимост

На творението са му необходими две страни, две свойства, без които не може да направи разлика между себе си и Твореца. То усеща само онова, което се намира в него – и затова няма Творец извън творението.

Само първото действие – създаването на „съществуващо от нищото”, е било един вид външно, изхождащо от вечната, съвършена същност. Кабалистите разкриват това по следния начин: свойството отдаване създало черната точка на творението – нещо извън себе си.

Всички останали действия се извършват вече в творението – в същата тази точка. В нея започва да се разпространява светлината, започва да се проявява свойството отдаване, и спрямо него, тя познава себе си, разбира разликата между получаване и отдаване.

Постигайки своята природа, творението изпитва много силен порив за поправяне, за постигане на максимално равенство, за подобие с изначалното свойство отдаване.

Част от този процес се осъществява принудително. Двете противоположни свойства, въздействащи си едно на друго, предизвикват слизането на световете, докато техните взаимоотношения не породят нещо особено – средното свойство, което е неутрално и не се отнася нито към получаването, нито към отдаването – нито към свойството на Твореца, нито към свойството на творението.

Вътре в творението, между лошото и светостта, възниква клипáт нóга – неутралната част. Тази нова реалност дава независимост на творението, способност да изразява себе си. Нещо повече – сега творението не само е способно, но и длъжно да реши какво представлява само по себе си, към какво отнася себе си.

Това изисква особена работа. Защото творението трябва да приема наравно двете противоположни сили. Но как тогава да реши кое е добро и кое лошо?

Тази дилема оказва влияние и върху нас – проявява се като светлина и тъмнина, като помътняване на чувствата, като вяра над знанието, като нещо възникващо и изплъзващо се. Това средно свойство намира израз в нашите мисли и желания, докато накрая не придобием независима позиция, за да разкрием в нея своята самостоятелност според собственото си решение.

Това не е никак лесно – природата ни подготвя, за да станем самостоятелни извън нея, извън творението. Тогава и Творецът, и творението, и цялото мироздание ще наблюдаваме отвън. Ето за какво ни подготвят двете противоположни сили.

Използвайки като основа средното свойство, ние включваме в себе си и светостта, намираща се над него, и лошото, намиращо се под него – за да изградим пълноценен духовен парцуф. В него Творецът и творението се сливат в едно – благодарение на това, че правилно използваме тези две сили и поемаме в себе си цялото мироздание.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39231]

Зърното, поверило се в добра почва

Въпрос: С какви действия можем да се избавим от мислите за самия себе си?

Отговор: Единственото действие, което ще ми помогне да се отделя от мислите за самия себе си – това е включването в група. Аз трябва да направя всичко, което е по силите ми, докато не разкрия вътрешната сила на обкръжението, към която да се прилепя – а дотогава, нищо няма да ми помогне.

Отначало аз възприемам обкръжението, точно като зърното, попаднало в сух пясък. Но след това аз започвам да виждам, че това е почва, в която има някакви минерали и влага, която може да бъде полезна за моя растеж. Тази „влага” може да размекне моя егоизъм, за да поискам свойството отдаване. А „минералите” – това е вече светлината Хохма, която може да ми даде храна за моя растеж. Така аз започвам да получавам от обкръжението светлините Хасадим и Хохма и да раста, в тази степен – доколко  се отменям пред тях.

И тогава аз вече разбирам, че отмяната ми, на себе си, пред обкръжението – това е егоистически полезно и правилно решение. За сега това следва от моя егоизъм, и аз не възнамерявам да им отдавам безкористно. Аз искам да се отменя пред тях, аз да се храня от тяхното обкръжение и да раста. Ако да се расте може само от отдаването, то аз съм готов да мисля за него – но засега това е разчет за своите собствени интереси.

Аз искам да получа свойството отдаване и да стана отдаващ – това е такъв особен вид егоизъм, но вече по пътя към духовния свят. На нас още много пъти ще ни се наложи да изменяме тези облекла, докато не достигнем до истинското отдаване без разчет за самия себе си. А засега ние не знаем какво е това – само светлината, възвръщаща към източника, може да ни придаде такава форма. А по пътя ние ще сменим още множество форми, обратни на окончателната форма, все повече и повече хитри, и егоистични.

Отначало на нас ни се струва, че ние добре напредваме, съвсем сме се приближили към отдаването и почти влизаме в духовния свят. А след това изведнъж се разкрива, че всичко това е още скрито получаване – и така ние се развиваме. Главното е през цялото време да получаваме поддръжка от обкръжението, отменяйки се пред него, и да не се боим от никакви състояния – защото ти се намираш на пътя.

Необходима е обществена молитва – тоест, моите мисли и желания да станат такива, като вътрешните желания и мисли на групата, когато аз навлизам все по-дълбоко вътре в групата и искам да плувам заедно с останалите по едно течение. До такава степен, че където са те, там и аз, без всякаква критика от моя страна. Това се нарича обществена молитва – което искат всички, това и аз.

Защото за мен обществото – това е вътрешното желание на групата, а не нещо отвън. Макар че, после аз ще разкрия, че и във външните хора действа тази сила.

В крайна сметка: ако аз искам правилно да напредвам, аз трябва да направя всичко възможно, за да се включа в група. И да гледам не на външните лица – а на вътрешните мисли и желания, да се стремя да се обединя с тях. Това означава обществената молитва: каквото иска това общество, към каквото се стреми – аз се присъединявам към него и се стремя към същото!

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 27.03.2011

[39190]

Облеклото, усмиряващо егоизма

Всичко зависи от това, с какво намерение човек, от самото начало, идва към обкръжението: към учителя, книгите и групата. Идва ли той, за да заработи егоистично от тях и да получи знания, статус, да удовлетвори своята гордост. Или той иска да получи от обществото свойството отдаване, формата на Твореца, който се скрива вътре сред обществото.

Ако човек правилно пристъпва към обкръжението, към обществото, той ще намери там свойствата на Твореца. Това се нарича: „Творецът се намира вътре в своя народ”. Това е най-главната проверка на отношението на човека.

Естествено, че когато ние, току що започваме своя път, то идваме с обикновените егоистични желания, приети в този свят. И макар че, сме готови да слушаме красиви думи за любовта към ближния и отдаването, ние все още пресмятаме какво можем да получим от това за своя егоизъм.

И само при условие, че човек дълго време се намира в правилното обкръжение и попива от него външните форми на отдаване, прекланяйки се пред учителя, книгите, групата, той постепенно ще получи от тях силата за разбиране и за усещане, силата за съединяване. За да разбере той, че съединяването се осъществява не чрез външни действия: да вика, да скача, да се весели, а трябват непрекъсната, скрита вътрешна работа – невидима за очите.

Тази работа, която прави, се казва „през нощта”. И тогава той постепенно започва да придобива свойството отдаване. А преходът става в този момент, когато той започва да вижда в обкръжението, в неговия вътрешен потенциал – силата, която може да го поправи. Той разбира, че без тази сила  ще пропадне. Оттук започва неговата „обществена молитва”.

Когато той разбира, че трябва да се молиш за обществото – това означава, че той придобива намерение заради отдаване, обличане в светлината Хасадим – правилното облекло на своето желание за наслаждение.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в НюДжърси“, 27.03.2011

[39177]

Как егоистът може да моли за отдаване

Въпрос: Как егоистичното сърце може да моли за отдаване?

Отоговор: Ясно е, че егоистичното сърце не е способно за моли за отдаване. То се моли за нещо, което смята за най-добро за себе си. По друг начин не може да се моли.

Но едно нещо е природата, в която се намира човекът, а друго е как използва този механизъм. Независимо, че е егоист, неговата молитва и отношение към другите са егоистични. Той настройва целия този механизъм така, че с негова помощ да привлече към себе си светлината, която връща към Източника.

Как действа Тора – светлината, връщаща към източника? Аз, егоистът, възнамерявам да я използвам егоистично, но по този начин включвам механизъм, който привлича към мен светлината, превръщаща ме в противоположност на онова, което съм днес. Това означава, че тази светлина връща към своя Източник.

Ако сам, вече съм поискал отдаване, нямаше да бъде необходимо да се върна към Източника – всичко вече щеше да бъде ясно. Но всичко е направено така, че дори когато крещя за отдаване – това все още е скрито получаване.

И така става на всяко стъпало. Когато се издигна на него, проверявам: за какво съм се молил, какво съм правил, за каква любов към ближния съм говорил – изяснява се, че всичко това е било егоистично. Онова, което е изглеждало като святост на по-ниското стъпало, при поглед отгоре изглежда като „отпадъци”.

Но, съществува специален издигащ механизъм – връзката между АХА”П на висшия и Г”Е на нисшия. Ако съм изправен пред тъмнина и неразбиране, и се прекланям пред обществото, което ми помага да се преклоня, тогава привличам към себе си светлината, която връща към Източника. Аз смесвам Малхут с Бина – милосърдието, царящо във висшето със силата на съда, която се намира в мен. И така постигам своето поправяне.

Тоест от нас не се изисква да бъдем изначално свети, а само да организираме всичко в зависимост от своите сили, за да привлечем към себе си светостта. А дотогава, аз съм противоположен на нея! В противен случай, как е възможно да се поправиш след разбиване?

И всеки път, когато получаваме някакво ново състояние, всички предишни състояния се изтриват от паметта ни, за да не се объркаме. Текущото състояне също не ни е много понятно и трябва от цялата тази тъмнина, да започнем да правим всичко така, че да привлечем към себе си въздействието на висшата сила – на по-високото стъпало, свойството отдаване, което го няма в нас. Всеки път, ние получаваме нова сила и ставаме ново творение.

На това е посветена обществената молитва – молитва за това, да придобием сила да се включим в обществото и да почувстваме грижата за ближния.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 27.03.2011

[39196]

Като семе, посято в почвата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може групата да ме накара да не прекъсвам своите вътрешни усилия?

Отговор: Ти трябва напълно да се потопиш в групата и там да разкриеш вътрешна мрежа от взаимна връзка. Представи си, че съществува определена система, наречена твое обкръжение, с която си свързан сякаш е неразделима, интегрална част. Ти зависиш от всички и напълно те контролират: твоите мисли, желания, намерения и действия.

Но това да бъдеш под тоталната, абсолютна власт на другите, напълно да се изгубиш в тази вътрешна система, като се свържеш с всички като един човек с едно сърце е твое желание. Ти си готов да бъдеш хипнотизиран от тях.

Подобно на това, как едно семе, посято в почвата, се подчинява на нейните правила, като се храни от това обкръжение, придобива сила да расте и да се развива.

От урок по писмо на Рабаш, 11.03.2011

[39122]

Самият Фараон ще ни помогне да избягаме от него

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво пречи на човек да достигне молитвата за обкръжението, ако вече вижда, че всяко негово намерение е за собствена изгода?

Отговор: Проблемът е, че човек разбира, че неговите намерения са егоистични, но той е готов да ги понесе. Тоест понеже вижда само колко са грозни тези намерения, но не разбира каква вреда му нанасят. Това е целият проблем!

Ако аз просто приема факта, че съм егоист, тогава какво от това? Трябва да усетя как това ме убива. Само тогава ще мога да се отделя от егоистичните си намерения. Егоизмът ми ще ме отдели от това, което ми нанася вреда.

Така че първо аз се отделям от егоистичните си мисли чрез силата на самия егоизъм. Това се има предвид с това, че Фараонът довежда синовете на Израел по-близо до Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 27.03.2011

[39193]

Време за промяна

каббалист Михаэль ЛайтманСега е време, в което се случва сериозен икономически процес. Надига се нова кризисна вълна и това изисква от световния елит да вземе решение, за което той не е готов. Това е така, защото всеки ще трябва да ограничи своята потребност.

Потребителското общество свърши! Земята не разполага с ресурси за неограничено развитие. Златният милиард не може да предложи своя начин на живот и своите идеали на останалите шест милиарда. С това той предизвиква силна омраза към себе си, както и желанието на другите да го ограбят.

Природата не разполага с енергийни запаси за продължително нарастващото потребление, а освен това ние ще трябва и да се откажем от атомната енергия. Ние по неволя ще станем общество на „разумни” потребители, т.е. ще консумираме в зависимост от необходимостта. Необходимост означава „достатъчно за съществуване” в съвременните условия.

Съвременният политически и икономически елит са оправдали легитимността на своята власт, обещавайки на хората все по-високи степени на консумиране. Имено това е причината, поради която те не могат да променят посоката от увеличаване на потреблението към „разумно потребление”.

Всяко изказано решение неизбежно ще предизвика остър конфликт в обществото и най-вече ще създаде недоверие в елита, защото при всички случаи обществото ще разбере, че доходите повече няма да растат, че предстоят много тежки времена пред нас и че това ще продължат за дълго време. Още повече, последиците от този натиск върху обществото са непредсказуеми…

Необходимо е да се появи нова идеология, но вече не по посока на консумиране. Под новата идеология трябва да бъде издигнат нов политически елит, който да може да измени системата. Но предишният елит няма да изчезне. Той ще се съпротивлява. Затова е необходимо да се даде широко обяснение на разкриващите се обективни закони, на ограничените ресурси на природата и на интегралното общество. Това ще създаде широк кръг от обществена подкрепа и критическа маса от заинтересувани хора.

Необходимо е да се развие широка обществена дискусия за обективна необходимост от изменение на егоистично развиващото се обществено потребление с глобално, интегрално развитие, което е в баланс с природата, т.е. такова, в което обществото консумира от природата до степента, до която обезпечава всеки човек с необходимото и заслужено съществуване. Интензивното обществено обсъждане ще доведе бързо до появата на голяма група от хора, които постепенно ще разберат как да изградят обществото на основата на новите принципи.

Това ще предизвика ново разбиране на методите на управление на бизнеса и правителството, как да се обедини идеологичната с управляващата схема, а също и да се развият концепции на новото управление и пътища към неговата промяна.

Завършващ коментар: „Най-простият” метод на ограничено потребление може да бъде илюстрирано чрез забрана на рекламите, които са „двигателят на търговията”. Необходимо е постепенно да се забранят рекламите, които принуждават хората да купуват огромно количество продукти, които изобщо не са необходими, с изключение на продуктите, които обществото определя като необходими.
[39039]

Най-сериозната шега

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво да направя, ако очаквам с нетърпение да бъда поправен, но не съм готов все още да получа това от Твореца?

Отговор: Това са състоянията, през които преминаваме по пътя. Когато в началото достигнем до кабала, ние въобще не разбираме къде се намираме. В крайна сметка, ние сме водени от вътрешния еволюционен ген (Решимо), който обикаля като заредена частица в електромагнитно поле и ни води към място, където можем да достигнем някакъв временен баланс.

По този начин се придвижваме напред в силовото поле и в крайна сметка стигаме до групата, източника на Светлината. Все още не разбираме къде сме; просто усещаме, че сме намерили нещо много интересно за нас и че бихме искали да чуем повече за него. Но човек все още не осъзнава какво се случва с него и какво е това място, където се намира.

Цялото човечество постепенно се развива в продължение на цялата земна история и от поколение на поколение нашето желание се развива. И сега сме достигнали последното решаващо въплъщение. В крайна сметка, ние никога преди не сме разбирали какво се е случвало с нас. И днес за първи път се доближаваме до реализацията на нашата душа.

Обаче човек се губи и не разбира какво се случва с него. Не вижда, че е в крайното състояние на много дълъг и изключителен процес, през който преминава цялото човечество: има хора, които са най-отпред, и такива, на които още не е дошло времето, но и техният ред ще дойде. Въпреки това, истинската работа започва, когато човек разбере, че трябва да работи за обединяване с другарите.

И това е, когато той открива много пречки, които той не може да оправдае. Той се съгласява да се предаде на това течение и на омразата към всички, докато попада в безкрайни претенции и изчисления. Това е най-проблематичната точка, която ни спъва и отказва – до следващия път, в който ще получим тази възможност още веднъж, може би след няколко години или може би дори в следващия живот.

Никой не може да избегне това, тъй като душата трябва да достигне поправянето и това няма нищо общо с желанието на човек. Това, което човек може да направи, е да осъзнае какво представлява неговата свободна воля, тоест да извърши  това поправяне сега или след известно време.

Следователно, истинската работа започва веднага след като почувстваме отблъскване от групата. В този момент успехът на човек зависи от това, колко добре разбира, че това е просто игра, която Висшият играе, а не е реалност.

Няма нищо истинско в живота ни; дори този живот по себе си е обикновена игра. А най-сериозната игра е, когато човек започне да усеща отблъскване и омраза от тези специални другари, с които е предназначено да достигне единство и заедно да влязат в духовността!

Тези другари, които се събират с него в групата, са части от неговата душа, най-близо са до него. Но му е дадена възможност да почувства омразата точно към тях, така че да поиска да бъде обединен с тях от Твореца. И това е обединението, където той действително ще намери Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39055]