Entries in the '' Category

Точно обратен разчет

каббалист Михаэль ЛайтманДокато изследваме природата, ние изучаваме много явления, които се случват пред и вътре в нас. За да ги приведем към общ знаменател, ние виждаме, че всеки вид и всяка част в природата се грижат за собственото си съществуване. И колкото повече се грижат за себе си, толкова по-високо е нивото на тяхното развитие. Така растителното ниво произлиза от неживото, животинското от растителното, а човешкото от животинското.

Ние разбираме от науката кабала, че това не се случва от само себе си, а благодарение на решимот, „развиващите гени”, които успешно са реализирани едно след друго в рамките на изначално зададения модел.

Всичко това съществува вътре в стремежа за собствено благо. Програмата, заложена във всички природни елементи, поставя пред нас една задача: какво трябва да направя, за да се чувствам добре? Било то осъзнаване на злото, съзнателно придвижване към добро, сила, скорост, съединение, чувство или разум – в зависимост от своя потенциал, всеки вид се стреми към доброто и се отделя от злото. Това е нашата природа.

На неживото, растителното и животинското ниво тази природа е „еднопосочна улица” – подтиквайки ни да действаме за свое благо. Но на човешкото ниво има още едно особено действие. Човекът е способен да чувства своя ближен и затова той е готов да му даде нещо, очаквайки по-късно да получи възнаграждение и наслаждение. Ние сме научили различни начини, по които да използваме своя ближен, които не съществуват на по-ниските нива.

На неживото, растителното и животинското ниво съществува само получаване. Но човекът знае също как да отдава на своя ближен, за да получи изгода за себе си. Нещо повече, взаимодействието с ближния трябва да му даде много по-голяма изгода, отколкото обикновеното получаване. Иначе той просто е неспособен да получи нещо директно. Но по единия или другия начин – и в двата случая той действа за себе си.

По принцип, директното получаване е примитивен метод за човека. Пораствайки, детето получава възпитание, където го учим как да взаимодейства със света и обикновено това означава как да използваме ближния, така че да избегнем вреда и и да извлечем собствена изгода накрая. Това е човешкото възпитание. Ако нещата са по такъв начин, тогава е най-добре да включим в разчета и ближния. В крайна сметка, често ние искаме просто да вземем, да завладеем и да откраднем без да оставяме следа.

Такъв е нашият свят и затова само възприемаме това, което получаваме вътре в нас. Нашето желание е ограничено и накрая то ни довежда до пустота и отчаяние.

Но съществува също и друга, противоположна възможност – отдаване: от мен нагоре към ближния, а също и извън себе си, надолу към себе си, а след това нагоре към ближния. В първия случай аз отдавам заради отдаване. (Бина, хафец хесед), а във втория случай аз получавам заради отдаване (степента на любовта). Това се нарича точно обратен разчет и съществува само в човека.

Така ние имаме две възможности: получаване с помощта на отдаване или отдаване с помощта на получаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38902]

Всичко зависи от правилната подготовка

каббалист Михаэль ЛайтманЕдно духовно действие зависи изцяло от подготовката. Затова самото действие е предварително предопределено. Нищо не може да се измени в цялата програма от началото до края на творението. Всички тези етапи са вече еднозначно определени.

В определена част от тази програма човек може да се намеси само за да промени нейната скорост. Но има също така и една част, в която той може да промени характера на програмата, която се разкрива в него, т.е. да определи как той ще усети своето развитие.

През тази част на програмата той установява своята независимост и има възможност да изрази себе си. Така той се издига като независима личност, властваща, цялостна, разбираща и постигаща цялата програма на творението, която е била замислена само за тази цел.

Затова подготовката за бъдещото действие изменя своя характер от началото до самия край. Всичко зависи от подготовката и затова отделяме толкова голямо значение на нея.

Сега, в очакване на конгреса в Ню Джърси, в толкова особено време за целия свят, е изключително важно нашата подготовка да бъде правилна и да ни донесе добри резултати от нашето обединение на конгреса.

Нека мощните вълни да се разпрострат от това място в покрайнините на Ню Йорк, от центъра на Америка като добра вълна цунами, която ще измие целия свят с любов и сила на отдаване. Това ще позволи на хората да разберат как да се отнасят един към друг в очакване на новия свят и промените, през които трябва да преминем, съгласно програмата на природата.

Това ще помогне на света да премине през тези промени спокойно, бързо и по-добър начин, подготвяйки се за тях и реализирайки случващото се, а не като пребити животни, пришпорвани напред от камшика на историята и не разбиращи какво да правим.

Затова всичко зависи от нашата подготовка за конгреса, благодарение на който ще подготвим света за промените, през които при всички случаи трябва да премине. Подготвяйки се добре за тях, светът ще може правилно да ги приеме и да види, че те са за добро.

През следващите 10 дена в оставащи часове до началото на конгреса ние трябва да извършим огромна работа. Трябва да видим всеки един момент като подготовка за изключително важно събитие и да разграничим как искаме да преминем през тези моменти, за да се сдобием, ние и целият свят, с очаквания резултат.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38799]

Предлагам да се „присъдените към доброто”!

каббалист Михаэль ЛайтманВсеки човек трябва всеки ден да чувства въздействието на обкръжението върху себе си, а не една вечер по време на конгреса, когато е толкова въодушевен, че се издига над себе си, излиза от себе си навън и се включва в общото добро, забравяйки за егото си. Трябва да дадем на целия свят това усещане на увереност, въодушевление, подем и устременост към целта. Иначе как можем да предложим на света да се „присъедини към доброто”?

Но аз чувам от много хора, че те преживяват упадък и разочарование. Това означава, че ние очакваме да получим нещо за своите действия, а ние не го получаваме и тогава настроението ни е лошо. Но човек, който желае да отдава (хафец хесед), е щастлив със своята съдба. Какво има той? Нищо! Той няма дори риза на гърба си като в притчата за праведника, който живеел в гората – т.е. без обличането на светлината Хохма.

Той няма светлината Хохма или друго напълване, но въпреки това той е щастлив, защото се е издигнал над своето его. Това е поправянето, което трябва първо да постигнем. Очевидно Творецът няма никога да се откаже пред нашата упорита настойчивост и Той няма да се разкрие. Неговото разкриване означава нашето поправяне. Ако постигнем поправяне, което се нарича „получаване заради отдаване”, тогава ще започнем да Го разкриваме.

Аз съм действията на Твореца. Ако получа заради отдаване, тогава това действие, което извършвам, се нарича Творец – силата на Водещия, която действа вътре във водения. Така трябва да работим всеки път, отделяйки се все повече и повече от своето егоистично желание, от разчета: колко съм заработил?

Тогава само обществото може да ме поддържа, така че всеки път да се рея във въздуха и да не падам. Само то може да ми даде силата и стабилността да оправдая пътя, въпреки че не получавам нищо. Аз ще се гордея, защото нямам нищо и въпреки това продължавам. Аз мога да съм щастлив именно защото не получавам нищо за себе си и съм устремен към отдаване! Аз проверявам всичко това и го оценявам съобразно с обкръжението. Затова трябва да изградим това обкръжение, така че постоянно, без прекъсване да чувстваме въодушевление, така както на най-вълнуващата вечер на конгреса, а с времето дори и много повече.

От една страна, трябва да правим конгреси и срещи, но от друга – трябва да се стремим това въодушевление да остава непрекъснато в нас, вместо да се издига и пада. Написано е за съботния ден, който завършва седмицата, че целта е да постигнем състояние, което ще бъде като съботния ден, т.е. че няма да има повече падения, а ще има само един непрекъснат подем, краят на поправянето (Гмар Тикун).

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011
[38676]

Лего от парчетата на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По време на урока ние работим със светлината, която ни поправя. А с какво работим по време на конгреса?

Отговор: Това се случва дори много повече по време на конгреса! Ние нямаме никакви други средства да повлияем на случващото се с нас освен светлината, възвръщаща към източника. Това е единственото нещо, което можем да пробуди.

Ние пробуждаме своите бъдещи състояния, които все още не са били разкрити в нас и които ще се разкрият. Това са състояния на отдаване навън, където всеки човек отдава навън, към своя ближен. Именно това е свойството, което искаме да разкрием – всеки човек вътре в себе си и във всички нас като цяло.

Когато разкрием свойството отдаване – това означава, че сме разкрили Твореца. Както кабалистите ни казват, това свойство ни поражда, формира, разпръсква далече един от друг, така че обединявайки се един с друг, ние отново ще го разкрием.

Междувременно Творецът е в изгнание. Какво означава това? Можем да кажем, че Той също се разпада на малки парченца и се намира вътре във всички тези разбити частици, които са далече една от друга. Когато започнете да ги свързвате, тогава започвате да пресъздавате, да възстановявате Него, общата сила на отдаване.

Ние трябва да изградим за себе си образ, който е близък до истината. Иначе ние живеем в различни религиозни фантазии, представяйки си нереални, нематериалистични картини.

Трябва да разберем, че разликата между вярванията и религиите и науката кабала е в това, че вярванията и религиите искат да си представят духовното в материалните желания, които възприемат всичко „вътре” и затова изграждат своите идеи съобразно земната действителност, в която творението е нисшо, а Творецът висш, така сякаш са разделени от някаква дистанция, вместо от свойства. Те не разглеждат поправянето на човека.

В сравнение, науката кабала казва, че всичко е вътре в човек. Така висшата реалност или измерение се разкрива във вътрешните поправяния и промени на човека. Затова най-важното за нас е да поправим човека. Поправяйки своите свойства, човек чувства, че Творецът се разкрива вътре в него.

От урока по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38657]

Светлите одежди на душата

Между Твореца и творението, светлината и съсъда, желанието за отдаване и желанието за получаване на наслаждение, съществува закон за съответствие на свойствата и формата. Само ако между тях има подобие, творението може да усеща Твореца, да се приближи към Него, да го докосне.

Но какво да се прави, след като творението е създадено противоположно на Твореца? Наистина, материалът на творението е желание за наслаждение. Но това желание може да получи върху себе си одежда, „намерение” и да работи с този материал „в името на отдаването”. Тогава, то напълно ще съответства на светлината.

Желанието за наслаждение включва в себе си 613 частни желания и ние трябва да поправим всички така, че вместо просто желание за получаване на удоволстие, да поискаме да се наслаждаваме само от отдаването – като Твореца, светлината.

Такова поправяне на всяко желание, добавянето към него на одежда „заради отдаване” се нарича изпълняване на заповедите. Тоест поправяйки 613-те желание, ние изпълняваме 613-те заповеди.

Поправянето на желанието е възможно само със силата на светлината, която го е създала. Ако се стремим към отдаване, то нас ни водят в кабалистична група, където можем да го реализираме. Там разкриваме, че не сме способни на отдаване и сме напълно противоположни на съединението. Тоест разкрива ни се нашия реален материал – желанието за наслаждение.

И тогава, благодарение на собственото ни обучение, можем да разкрием светлината, която връща към Източника, наречена „вътрешна светлина на Тора”.

Външната част на Тора са оригиналните кабалистични текстове, в които се разкрива тази светлина. И благодарение на желанието си да се поправим, четейки тези текстове заедно, ние привличаме към себе си светлината.

Светлината разкрива още по-голямото ни зло, за да пожелаем още по-силно да се избавим от него, за да установим, че сами не можем да направим това и да поискаме да се съединим със светлината. Така удвояваме желанието си за светлина.

Първо молим светлината да ни поправи на отдаващи. А после молим, за сметка на това отдаване да се прикрепим към светлината – да стигнем до прегръдка, до сливане, което е и била целта на творението.

Човекът, които иска такова поправяне се нарича „Исраел”, от думите „направо към Твореца” (яшар-ел). Ако той учи в група и иска да се съедини с другите, тогава получава от светлината сила, която го съединява и поправя. Тази сила се нарича светлина Хасадим (милосърдие). Тя запълва цялото пространство между тях и вместо ненавист, те започват да усещат съединение и любов, а вътре в това съединение чувстват самата светлина, т.е. разкриват Твореца.

Така, желанието за наслаждение придобива одежда на отдаване и вътре в нея разкрива своя Създател.

Тоест ние трябва да се погрижим за дрехата на своята душа! Има много такива одежди, 125 стъпала на съединението помежду ни. 125 пъти трябва да разкрием: ненавист -> съединение и отново ненавист -> съединение, повишавайки все повече и повече своята чувствителност. Така се поправяме, получаваме все „по-светли” одежди за душата, докато не завършим цялото поправяне. А светлината, която ни облича, също става все по-възвишена и светла.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39058]

Излизане от илюзорната лъжа

каббалист Михаэль ЛайтманЗад всяка дума или фраза на „Зоар” трябва да се опитаме да разпознаем форми на връзката между човека и неговото обкръжение.  Точно това е описано в „Зоар”. Няма нищо повече в реалността освен формите на връзката между човек и околните.

Дори сега когато гледам хората и стените на тази стая пред мен, или се вслушвам в шумовете отвън, всичко това са форми на връзката между нас. Няма нищо освен тези свързващи ни сили, които са сили или желания, проявяващи се пред мен по този начин в земното ми възприятие за реалността.

По същия начин, ако се опитаме, ще започнем да си представяме други видове връзка, други сили, които не действат в получаване, а в отдаване между нас. Тогава ще видим, че в действителност между нас никога не са съществували егоистични връзки. Усещали сме ги като в сън, за да може, основавайки се на тази илюзорна връзка, която е противоположна на истинската, да разпознаем действителната, единствената, която съществува в сравнение с илюзорния свят – желанието за наслаждение с цялата негова сила.

В крайна сметка, желанието съществува само за да го променим в желание за отдаване. Творецът го поддържа в тази материална форма, но тя няма реална същност сама по себе си. Само силата на отдаване съществува в света.

Затова „Зоар” ни описва цялото разнообразие от сили на отдаване, които ние разкриваме в различни форми, както и противоположните силите на получаване, като основа, върху която се разкриват силите на отдаване в процеса на вътрешната борба на човек.

Само за това трябва да мислим, докато четем книгата „Зоар”, като правим усилия, така че разкриването на тези духовни стъпала да ни помогне и да ни се открият, за да ги включим в себе си.

От урок по книгата „Зоар”, 23.03.2011

[38881]

Колко още ненавист трябва да разкрием

Въпрос: До каква степен е необходимо да разкрием ненавистта между другарите, за да стигнем до истинската потребност от поправяне?

Отговор: Напълно трябва да се разкрие първото решимо от разбиването, отблъскващо ме от останалите.

То се разкрива до такава степен, че не просто ги пренебрегвам и не им обръщам внимание, а дори им желая злото, отделям се от всички и смятам, че за мен е по-добре да бъда сам, да се уча от дома и да не поддържам никаква връзка с останалите.

Хората дори идват при мен и ме молят да им давам индивидуални уроци. Човек не разбира, че реализирането на духовната методика се осъществява в групата.

И след такава вътрешна борба, отделяне, разочарование и отчаяние, с течение на времето, той започва да разкрива своята вътрешна връзка с другарите – като че ли престава да забелязва техните външни лица и физически тела. Започва да прониква вътре в тях и да усеща вътрешното желание на всеки към духовното. Дори онова, което самите хора не чувстват в себе си. А той сякаш се докосва до техните души.

Ето тогава може да се каже, че се е приближил към съединяването с другарите. И тук открива, че сам не е в състояние да се съедини с тях – че му е необходима помощта на висшата сила. Той желае да разкрие тази сила вътре във връзката, за да може тя да го съедини – и така постига реализацията.

Това е поетапна работа, придобиване на все по-голямо знание за себе си – все по-големи вътрешни състояния.

От урок по статия Рабаш, 25.03.2011

[39067]

Мъдрият гледа далеч напред

Докато вървим по духовния път, преминаваме през поетапно и в същото време през творческо развитие. Така е и в нашия свят – човек не живее само за единия хляб.

Не храним децата си, само за да укрепват и не ги оценяваме само по добавянето на килограми. Най-важно е в каква степен детето става човек – разбиращ, чувстващ, откликващ, привлечен и стремящ се към качествени, а не към количествени постижения. Именно това показва, че расте. Проблем е, ако е лишено от това.

И в духовното е същото. Нима можем да проверим себе си по количеството часове, прекарани в учене? Не. Защото искаме качествено израстване, за да могат нашите желания и мисли всеки път все повече да се фокусират върху принципа „Исраел, Тора и Творецът са единни” – върху целта на нашето израстване.

От Природата получаваме целенасочения характер на развитието и това ни задължава да възпитаваме себе си така, че целенасочено да се отнасяме към всичко, което правим в живота. Което означава, че е необходимо да определим за себе си, какъв трябва да бъде човек. Защото мъдрият гледа далеч напред. Ако се развиваме целенасочено, тогава трябва да разберем, какво иска природата.

Природата ни демонстрира цялостност, взаимовръзка, интегралност на всички части, непрекъснато развитие. Така че и ние трябва да различаваме в своето развитие съответните етапи, приемайки ги като желателни.

Днес от правилно възпитание се нуждаят и бащите, и децата. Трябва да доведем до всеки основните принципи: постоянно самоусъвършенстване, курс към обединяване,  доброто, което ще донесат количествените и качествени връзки между нас, естествено произтичащи от асоциирането, единението, хармонията, хомеостазиса с Природата.

Ако самите ние се държим по този начин и започнем да учим на това младото поколение, ако норма станат постоянните стъпки към обединяване, сближаване, взаимно разбиране, включително до любовта към ближния като към себе си – тогава ще напредваме все по-напред към целта. Нашето възпитание ще бъде целенасочено.

И макар че по време на развитието ще преминаваме през състояния, противоречащи на нашия егоизъм, трябва да разберем, че краят на действието е заложен в изначалния замисъл. Природата е определила крайната цел – длъжни сме да се обединим помежду си. Затова друг изход няма – необходимо е да обучаваме себе си и подрастващото поколение на методиката за постигане на обединение.

В противен случай вместо да се устремим към сладкия плод, все повече ще се потапяме в горчивината на предшестващите го стадии на узряване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39003]

В сияещата сфера на душата

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.465: В съботния ден Тора се увенчава с тях, тя се увенчава от всичките заповеди, от всичките забрани и наказания, които се намират в седемдесетте клони на светлината, светеща от всяка страна.

… Кой е видял клоните, излизащи от всеки от седемдесетте клона? … Кой е видял портите, които се отварят от всяка тяхна страна – където всяка се състои от десет, и всичко прави петдесет порти? Всички те сияят и светят със светлината, която излиза и не престава.

Къде мога да открия всичките тези детайли? Само във вътрешната връзка между другарите. «Зоар» описва всички видове връзки, които ще разкрием – включително безкрайната връзка помежду ни, когато напълно я поправим.

Всички състояния, отношения, за които става дума в книгата «Зоар», всевъзможни образи на неживата, растителната и животинската природа и хора, различни ситуации, или на езика на кабала – парцуфим/души, оламот/светове, решимот/духовни гени, свойства/сфирот, техните подеми и спадове – всичко това са изрази на връзките между нас – хората, готови  да се свържат, за да открият висшия свят помежду си, в своите отношения.

Всеки напредва в това, че вижда, как 613-те желания на душата му излизат от него за отдаване към останалите души, и вижда, как от всяка душа нейните 613 желания също излизат към всички останали.

Представете си: има милиарди души, според броя на хората в този свят. От всяка душа излизат 613 желания към всяка душа, и всички те се включват едно в друго, и, с новите взаимни прониквания, отново отдават един на друг, – и отново се включват, и отново отдават.

Излиза, че в крайна сметка ще видим сфера, в която не остава нито едно свободно „пространство“ – всичко е запълнено от връзката между душите. Ако разкриваме връзката в минимална степен – 1/125-та част, ние започваме да разкриваме светлината, която протича във връзките между тях. Това се нарича разкриване на Твореца, тъй като тази светлина – тя е Творецът. За това разказва «Зоар».

От урока по книгата «Зоар», 25.03.2011

[39073]