Entries in the '' Category

Осигури си насъщния, заеми се с душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да дадеш на ближния всичко, което не му достига?

Отговор: Разбира се, изобщо не става дума за реалността на нашия свят. Ще започнат да те укоряват за коравосърдечността ти: „Как не те е срам! Занимаваш се с кабала и не раздаваш всичко, което имаш”. Неосведомените хора смятат, че трябва с пот на лицето да осигуряваш материалните потребности на ближните.

Всъщност, да помогнеш на ближния означава да му покажеш, в какво може да се поправи.

Изключение от това правило се явява само насъщно необходимото. Трябва да осигурим всички, с онова което е от първа необходимост, за да не останат в света хора, на които им липсват най-нужните неща.

Но нашето най-важно задължение е да се грижим изключително за поправянето на душата. Тук няма място за съмнение: първо, човек е длъжен да осигури за себе си елементарното „животинско” съществуване, а във всичко останало – да обезпечава Човека в себе си, тоест душата.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38896]

Тайното разкриване „Зоар”

„Зоар” говори само за разкриването на връзката между нас. Пророците са велики кабалисти, които са проникнали през своето его, за да видят връзката между всички души и сега ни разказват за разкриването на тази връзка в келим/желанията, и за напълването й със светлините.

Те казват, че само това могат да разкрият, че всичко се разкрива само във връзката между душите – желанията на отдаването и любовта на хората.

Баал а-Сулам пише, че книгата „Зоар” е изпълнена с неразбираеми образи, че ни обърква. Но не е възможно да ни бъдат предадени в друга форма големите разкрития, които са постигнали авторите на „Зоар”.

Защото именно те са разкрили реалността на всичките 125 духовни стъпала и през цялата история не е имало друга група кабалисти, която би могла да бъде сравнена с тази велика група.

Но, предавайки своите постижения, те не са могли да го направят пряко, а трябвало да понижат тяхното ниво и да ги облекат в подходяща за нас форма. Представете си: раби Шимон говори за онова, което постига, а всички ученици го слушат и обсъждат разкритото от него – раби Аба ги слуша и записва всичко, което казват. Тоест раби Аба чува онова, което раби Шимон говори на всичките си 9 ученика – на цялото това кли/съсъд, състоящо се заедно с него/кетер, от 10 сфирот.

Раби Аби включва всички тях в себе си, защото всички те са учили чрез взаимното проникване един в друг, образувайки пълно кли/съсъд. Затова раби Шимон извършва разкриване вътре в съсъда от десетте съединили се заедно души. Раби Аба, който е един от тях, взема оттам тяхното напълване, за да облече това разкриване в думи, тъй като по природа притежава тази способност.

Как е говорил раби Шимон – не ни е известно. Знаем само, как раби Аба го е написал в книгата „Зоар”. Всичко е предадено чрез него, така както той го е облякъл – и в такъв вид стига до нас, спускайки се през много стъпала в различни одежди. Написано е, че раби Аба е умеел да разкрива чрез тайна, в единството на две противоположности – тоест да защити разкриването така, че то да стигне до човека в скриване. А скриването, на което човек се натъква, ще му помогне да стигне до вътрешното разкриване.

Затова трябва постоянно да се стремим към вътрешната светлина, вътрешната сила, скрита в тези думи, написани преди 2000 години, от нивото на духовното постигане на ГАР (трите горни сфирот) на света Ацилут. Точно това е причината, поради която тази книга се нарича „Зоар” – висше светене.

В степента на нашия стремеж, на желанието ни да се съединим с тези велики души, да се включим в тях, можем да разкрием онова, което са усетили и описали в „Зоар”.

От урока по книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38779]

В сиянието на общата душа

Въпрос: Какво означава: да проникнеш вътре в общата система от души, за която разказва Зоар?

Отговор: Това е невъзможно да се обясни с думи. Ако ние проникнехме вътре в тази система, то бихме усещали духовните явления зад думите на Зоар, бихме чувствали, какво означава всяка дума.

Ние бихме разпознавали всички тези свойства и желания, бихме разбирали защо се наричат с такива имена и се определят такива връзки между тях. Всичко щеше да ни се поясни.

Но всичко това се разкрива от вътрешния поглед на самата система – как душите са свързани една с друга е единен организъм, във взаимна поддръжка, поръчителство, партньорство, отмяна на всяка душа пред всички – в една или друга степен, на всевъзможни нива, но всяка над своето его.

В системата, където ние сме свързани помежду си на вътрешно ниво, ние се съединяваме над своя егоизъм. Тогава ти разкриваш тази система, и заедно с това виждаш този свят като по-външен в сравнение със същата система, понеже той пребивава във властта на егоизма, и го управлява с него.

В духовната система ни движи стремежът към единение, а в този свят ни управлява тенденцията към разобщаване, отделяне един от друг, желанието за собствена власт, гордостта. Това са две противоположни сили: тук аз отменям другите и се издигам, а във вътрешната система – отменям себе си и въздигам другите. Такава е тенденцията. И затова тези две системи изглеждат такива различни.

Според това как човек се включва във вътрешната система, той разкрива връзките между всички души: как всичко се устройва в пълна хармония, и силата на живот циркулира между всички – всеобщото отдаване един на друг, образуващо милиарди канали между тях, и цялото това множество светещи канали се превръща в съвършената светлина, напълваща отношенията между всички души.

От урок по Книгата „Зоар”, 22.03.2011

[38811]

Раздяла със стария свят

Материалното развитие на човека спира и освобождава място за нов етап.

Днес всички сфери на нашия живот се пропиват с отчаяние. Работата е стигнала до там, че ние не знаем какво ще стане с децата ни. Нали сме ги родили за хубав живот, но на хоризонта нищо подобно не се наблюдава.

Защо му е на човек да се впряга в семейния впряг, ако той не обещава промени към по-добро? Няма да се обременим с толкова тежък товар просто така.

Привързаността към определено място и даже към определена страна също отива в миналото. На човек просто му се иска хубав живот. Където има такава възможност, там и се готви да отиде.

По такъв начин ние изтриваме всички граници, рушим всички ограничения, скриваме всички минали „обвивки”, в които сме се развивали хилядолетия.

По-рано на човека му е било ясно, че той принадлежи на отделен народ, отнася се към определено място, причастен е към определена култура, привързан е към семейството, към децата и родителите си – към всичко, което е съставлявало основа на живота в предишните времена. От поколение в поколение бащите са обучавали децата си на своите професии: синът на ковача с времето също е ставал ковач, а синът на пастира – пастир. Момъкът от самото начало е знаел, че ще се ожени за някое момиче от съседните дворове или от околните села. Целият живот е протичал по такива правила.

Но днес всичко се е изменило, и това не е временно явление. По целия свят хората се отказват от предишните канони. Нашият егоизъм, нашето вътрешно желание, нашето съзнание много бързо и рязко се трансформират. В какво? Ние самите не знаем.

Желанието за наслаждение ни указва курса, разрушавайки всички граници и прегради, които са ни удържали в общоприетите рамки. В наше време не е останало нищо общоприето, което се разбира само по себе си. Всичко е изменчиво и непостоянно. Което сега на мен ми е удобно, това е правилното.

Човекът се е издигнал над ограниченията, в които е живял в продължение на цялата история. В разгара на този процес ние не осъзнаваме мащаба на промените, които стават с нас. Границите се загубиха, хората са готови да се почувстват като у дома си във всяка страна. Искаме това или не, Земята става обща територия. И макар, че ние се намираме само в началото на тази „тенденция”, то тя вече е необратима.

И заедно с това на нас ни се разкрива пустотата – нова, която ние още не сме познали. Нея с нищо не можеш да я напълниш, където и да се преселим, каквато и работа да захванем. Подемът над остарелите ограничения и готовността към нови форми на развитие все едно няма да ни позволят да напълним нарасналото желание, което ни е и подхвърлило над стария свят право във вихъра на промените. То иска от нас такова огромно напълване, където няма никъде.

Човечеството е в беда. Или то ще намери нова форма за напълване, или ще му се наложи да се успокоява с алкохол, наркотици и антидепресанти. Което и става в нарастващи мащаби. Всъщност, това не е изход, и затова рано или късно (по-добре рано) ние ще разберем, че е дошло времето да сменим материалното напълване с духовно.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 22.03.2011

[38832]

Различни части на единната система

Въпрос: Обикновено говорим за човечеството като цяло. Но нали то е нееднородно. Не всички изпадат в отчаяние, изчерпвайки своето егоистично желание.

Отговор: Специално това се отнася за развитите хора, получили възможността да реализират своите желания, отнасящи се към богатство, почести, власт и знания. Те са минали тези етапи сами или заедно с обществото, от което, в резултат, и идва усещането за празнота.

Именно такива хора изпадат в отчаяние. Това се вижда по начина им на живот, по това, колко харчат за развлечения, за да си намерят поне нещо. Като пример може да се приведе разпространяващата се туристическа индустрия. Така човек търси напълване: „Може би, отпътувайки от къщи, аз ще позабравя за своята празнота и ще намеря нещо ново?“

И в същото време в света има огромно количество хора, напълно далече от това. Те се борят за парче хляб. Ти казваш на сина си: „Ако си изядеш целия обяд, ще ти дам сладолед“. А той се инати. Опитай се да поставиш същото условие на африканско дете, което изобщо не знае, какво е нормален обяд.

Така че, на съвременния етап е невозможно да се сравняват всички по единен критерий. И затова говорим за човечеството като цяло. Някои вече са преситени и не знаят, с какво още да се захванат. Други глодуват и буквално се борят за живот. А в резултат – и едните, и другите заедно се намират в единна система и взаимно се допълват. Просто ние не виждаме взаимовръзките в тази система.

Мислите и желанията бродят по света – така че всъщност, и едните, и другите, изпитват отчаяние. Макар в Африка хората да не са напълнили себе си нито със знания, нито със завист, нито с власт, нито с богатство, за да изпитат след това празнота. И все пак дори на тяхното стъпало вече се усеща неприязън и съпротива към всичко това. От какво е възникнало? От това,че всички сме единно човечество.

И затова не очаквай, че всички останали ще трябва да повторят западния път на развитие.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 21.03.2011

[38710]

Да ви се намира друг глобус?

Въпрос: Защо твърдим, че егоистичното желание е изчерпало себе си? Може би хората нямат достатъчно средства, за да придобият желаните наслаждения?

Отговор: Не разбираме правилно какво представлява желанието и неговото удовлетворяване. Дори ако имам възможност да си купя хиляди прекрасни неща и го направя – в действителност това означава, че моето желание ще си остане неудовлетворено.

Парите, които харча, все още не означават, че се чувствам добре. Богат е онзи, който е доволен от своята съдба. Представи си: купил съм си нещо – то ми е достатъчно и го харесвам.

Така че защо без отдих да продължа да бягам, в търсенето на нещо ново? За какво ми е нужна тази поредица от желания, възпламеняващи се непрекъснато от онова, което ми поднасят СМИ? Всичко това е признак на моята неудовлетвореност. Цялото изобилие, което имам свидетелства за това, че нямам нищо – и затова съм принуден отново и отново да попълвам намаляващите запаси.

В какво се състои европейската или американската мечта? В придобиването на стоки, все повече конкуриращи се в обществото на потребителите. Защо? Защото вътрешното напълване изчезва – това се изясни още преди 60-70 г.

Аз през цялото време търся нещо, от което да изпитам удоволствие – и никога не стигам до състояние, в което мога да спра и да кажа: „Достатъчно”. Ето какво е празнотата. Прекарвам вечерите си на интересни места, пътувам по света, сменям приятелите и приятелките си… Струва ми се, че имам много възможности! Само че в крайна сметка това не са възможности, а следствия от моята празнота. Тези наслаждения няма да останат с мен – само за пореден път ще ми покажат, че не се напълвам с тях. Обществото ми поднася целия свят на сребърен поднос – но това означава, че целият свят ме удовлетворява.

Ако на желанието му е добре, то не се движи и се наслаждава от умиротворението. А цялата наша суета не е нищо друго освен търсене, предизвикано от неудовлетвореността.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38698]

Виж корена на нещастията в света

Да се надяваме, че със своите усилия ще подсладим гвурот – суровите събития, които се разкриват днес в света и изискват преодоляване. Ние трябва да мислим за това и да се постараем.

Скоро започва голям конгрес в Америка, и ние ще се постараем да окажем положително въздействие на света със своето мощно обединение.

Тук е много важен правилния подход. „Положително въздействие“ не означава, че ще отстраним всички лоши явления. Ние не можем да ги отстраним или поправим. Ние трябва да се грижим хората да напредват към взаимно отдаване, към взаимовръзка. Тогава, като следствие на тази взаимовръзка, земното кълбо ще се успокои, ще се разрешат проблемите, ще утихнат революциите и т.н.

Не върви против природата, стараейки се да предотвратиш бедствията. Това е неправилна молитва, тъй като никога няма да се случи. Обърни се към причината за нещастията, към източника на природните явления. Проблемът е в нас, и затова ние трябва да поправим  собствените си състояния – това е всичко.

Трябва да се обединяваме колкото се може по-силно и да искаме, посредством нашето единство, целият свят, макар и малко, да се придвижи към същото. И веднага всичко ще се успокои – и това, което се слува сега, и нещастията, които са ни приготвени в бъдеще, за да ни подтикнат към поправяне.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.03.2011

[38598]

Творецът не съществува извън нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е да помолим Твореца за помощ, за да отдаваме, без да получаваме нищо за себе си?

Отговор: Точно за това молим. Аз моля Твореца да ми даде възможност да отдавам, където „да отдавам на Твореца” означава да отдавам на групата, защото е написано „Аз живея сред Моя народ”. Това е същото нещо.

Няма друг Творец. „Аз живея сред Моя народ” означава, че Той се разкрива в групата. Общата сила на групата се нарича „Творец”. Да отдаваш на групата като цяло означава да отдаваш на Твореца.

Ние мислим за това по земен начин и затова ни изглежда като „Какво е толкова особено за групата? Какво мога да им дам? Колко глупаво!”. Но ако ти наистина излезеш от себе си, за да отдаваш на другите, ще разкриеш висшата реалност вместо този свят. Просто ние не постигаме това.

Повдига се въпрос: Но много философски учения са проповядвали отдаване на обществото и са считали гласа на хората за глас на Твореца. И все пак, това е неправилно, защото те не са използвали поправящата светлина, вътрешната сила, която я има в обществото.

В крайна сметка, какво казва науката Кабала? Ти нямаш нищо освен желание. Вътре в това желание има особена сила, наречена „Творец”, която е била скрита там от началото. Ти можеш да пробудиш тази сила в групата, ако наистина искаш да се придвижиш към нея, да отдаваш на групата. Там виждаш крайните резултати – себе си, групата и Твореца. Всичко е вътре в нея, в отдаването, което придобиваш извън себе си.

И няма никаква разлика дали отдаваш на групата или на Твореца. Отдаване в групата означава отдаване на келим или желанията на другите, а отдаване на Твореца означава, че ти включваш себе си повече в общата сила на отдаване, която царства в тези желания.

Трябва да се отделим от религиозните идеи, от нашата наследена вяра в някакъв си Творец, който управлява някъде високо в небето и от там ни влияе. Вижте с колко голяма сила влияе върху нас този стереотип! Но всъщност, няма висша сила извън нас! Тази сила е в групата, във връзката между нас. И няма нищо освен тази реалност, която разкриваш. Няма нищо извън реалността.

Ровейки се все по-надълбоко в тези идеи, започваш да разбираш, че това е много материалистичен подход.

От урок по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38659]