Entries in the '' Category

Непримиримият спор между Твореца и Фараона в мен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как пред конгреса да се издигна над всички разпри в групата?

Отговор: Готвейки се за конгреса, трябва да видим, че всички тези разпри са ни дадени като „Помощ против Него” – като Фараона, който въстава и пита: „Кой е Твореца, че да Го слушам?!”

Творецът ти казва как да се съединиш с другарите си, а Фараона ти казва: разделете се! Творецът ти казва, отстъпи – а Фараона: не, трябва да властваш над тях с твърда ръка! Творецът казва: Работете в радост – а Фараона: не, ще работиш в униние, като мой роб.

Тези две сили спорят в човека, когато той достигне до „10-те египетски наказания” и си изяснява кой от тях е прав. И трябва да разбера, че аз определям кой ще се задържи на върха и кой ще властва – Творецът или Фараона! Всичко зависи от мен.

Това е най-решаващата точка, а аз стоя по средата между тези две части на реалността: положителната и уж отрицателната, приготвени за мен в такава форма, че да ми дадат свобода на избора. А аз трябва да реша, че искам да взема властта над силата за отдаване, любов, свобода от егоизма, и да се възвися над него.

Готов съм да приема ударите, нанасяни по Фараона и егоистичния Египет, и да им се радвам. Нека ударът да бъде върху мен, но той удря по моя егоизъм, помага ми да се освободя от него, да се повдигна над него и да се намирам вече не вътре в него.

Затова след такива удари аз вече излизам от Египет и повече не се намирам в негово робство!

Но човек не трябва да работи над самия себе си, а по отношение на обкръжението, групата. Той не трябва да поправя каквито и да е качества вътре в себе си, а своето отношение към другите. Тук главното е да не се обърка и да не измени насоката на усилията си.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню-Джърси“, 22.03.2011

[38784]

Застой по обективни причини

каббалист Михаэль ЛайтманСегашният застой в материалното развитие на човечеството е задължителен. Виждаме, че той е предизвикан не само от вътрешните причини, заложени в човека, но и от самата природа отвън.

Именно природата ни заставя да прекъснем гонитбата. Това вече е очевидно и работата не е в нейните защитници, призоваващи да се откажем от използването на нефта и въглищата.

Вчера разговарях с известния руски икономист Михаил Хазин. По негови думи днес вече е ясно, че ни е нужен нов подход в развитието на държавата и на целия свят. Но реална замяна няма, а има само море от въпроси за това какво ще стане с промишлеността, а главното, с правителството.

Тъй като правителството държи властта благодарение на това, че постоянно обещават на хората по-добър живот. Веднага щом тези обещания станат в очите на хората неизпълними – започват революциите. Дори там, където изобщо не са чували за тези обещания. И тогава на правителството му се налага да облекчи народа и буквално да раздава пари, само и само да не последват съдбата на вече свалените режими.

Днес правителствата не могат да обещаят, че утре ще бъде по-добре. На тях елементарно не им достигат ресурси, както природни, така и човешки. Губи се възможността за власт над масите. Развитието достига до такъв стадий, когато правителството разбира, че то никому не е нужно. А интернет прави тази ситуация още по-прозрачна.

Властите, казва Хазин, търсят нова форма за правителствена изява, нова форма на връзка с народа. Проблемът не е в това, че никой не иска да се измени, а в това, че не знаят как, в каква насока. Ясно е само, че старите механизми не работят.

Нещата стигат до елементарна глупост: коалицията бомбардира Ливан, обяснявайки това с такива причини, които по-рано са отминавали леко, с махане на ръката. Властимащите не знаят какво да правят. В никой няма ясна линия, всичко се разпада и не се поддава на контрол.

Това е и признак за застой в материалното развитие.

На „животинско” ниво ние искаме както и по рано нормален, обезпечен живот за себе си и за децата и внуците си. Но на по-висшата степен цари безпомощност и отчаяние.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание“, 22.03.2011

[38825]

Другарите на моята „точка в сърцето”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Една част от мен се стреми към конгреса, а друга – толкова силно се съпротивлява, че не искам никого да видя. Какво да правя?

Отговор: Трябва да направиш своя собствен избор. Трябва да разбереш, че и тази част, и другата –  всичките мисли и желания, които се събуждат в нас всеки миг, получаваме от Твореца. Това са вече зададени в мен условия, а не аз самият.

Не решава моето тяло, което се измъчва и не иска  да ходи на конгреса, нито пък моето настроение. Ние действаме като механизъм – всички електрически сигнали вътре се управляват от висшата сила, съгласно програмата, водеща ни към някакво състояние.

И животът, и смъртта, и всичките състояния между този живот и смъртта се определят свише – и в това няма нищо случайно. Ето защо, във всяко състояние трябва да се отделя и да погледна сякаш от страната на този „механизъм” моето тяло, включвайки неговото настроение и всичко, което се намира в него. За да видя, че това е работа на Твореца и да разбера, че сега, Той иска да ми покаже до какво състояние трябва да доведа моето „магаре” (хамор/магаре, хомер/материал). И тогава ще разбера, как да работя с него, а няма да отъждествявам себе си с това „магаре”.

Колкото повече пъти на ден човек успява да се отдели по този начин от самия себе си и да се погледне отстрани – като на тяло, в което се пробуждат някакви сили, без се отъждествява с тях, а като използва това, за да постигне целта с негова помощ, толкова по-скоро ще постигне успех.

Така трябва да се отнасяме и към другарите, и към всички. Без да гледаме лицата и характерите, а тяхното вътрешно желание – „нетото”, което не зависи от нищо външно. Именно то се явява другар на моята „точка в сърцето”.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38805]

Възможно е всичко да се обясни

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да се решат проблемите, в които затъва светът, трябва да се приведе в действие широкомащабна система за възпитание, която да обясни на хората същността на необходимите промени. Отчитайки ограничеността на ресурсите, на дневен ред стои принципът за справедливото разпределяне. Вместо да храни илюзии, човекът трябва да разбере, че няма друг избор.

В противен случай му предстои да напипа дъното, в състояние на свободно падане. Беднякът от третия свят ще стане просяк, а на обезпечения европеец няма да му остане нищо, когато Еврапа се наводни с десетки милиони бежанци и емигранти.

Затова вземаме решение – за да се спасим и да го представим на света. Говорим не за „добра воля”, а за безизходна ситуация, за необходимостта да се стигне до равновесие с природата. Тук няма нищо ново. Просто се учим от природата, ориентираме се в нейната програма и се държим по съответстващ начин. Това не е някаква прищявка, а повелята на времето.

Днес има достатъчно научни и статистически данни, които потвърждават, че всичко е точно така. В резултат, човекът вижда ясна картина – ние сме в менгеме: отвътре ни притиска егоизмът, а отвън – природата.

Правилните, обосновани обяснения ще извършат своята работа. И всяко правителство, което разбере това, ще се превърне в едно голямо Министерство на просветата.

Има много добър пример за подобна агитация – кампанията за забрана на пушенето на публични места. Тя е обхванала целия свят. Скоро, вече и у дома ще може да се пуши само в тоалетната. Ето, така се решава въпроса с вредните явления, от които е необходимо да се избавим. Пушачите мълчат, всички останали са съгласни. Няма никакви вълнения и безпорядък.

Работата е в това, че кампанията е била проведена умно. На хората е обяснено, че пушенето вреди не само на самия пушещ, но и на околните. А освен това, на обществото се налага да губи много пари за лечението на хроничните пушачи. По такъв начин, става дума за социален проблем, за вреда нанасяна на цялото общество – човек просто няма къде да отиде.

Така може да се реши всеки проблем. Най-важно е правилно да се организира общественото мнение. Агитация или иначе казано глобално възпитание – ето ключа към успеха. Само че, в този случай говорим за здравето на целия общочовешки организъм. Започни да обясняваш на хората какво изисква от нас природата и те ще видят, че това е действително така.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38822]

Някак не ни се иска…

Съвременните кризи са катализатори на развитието. Неслучайно не ни оставят на мира. Бихме искали да се примирим с това, което е, да се успокоим, да затворим очи пред пустотата вътре, да се принизим до животинско ниво на съществуване, без да задаваме въпроси за висшите материи… Но не се получава.

Преди сто години се уповавахме на постиженията на културата, преди петдесет години – на техническия прогрес, а днес сме готови да се принизим до земята. Повече не ни е нужно високото изкуство, не ни трябва напредналата наука. Достатъчно – хайде просто да същестуваме.

Нашето желание се е издигнало над културното наследство и космическите полети, над всички постижения, които съществуват и които могат да се осъществят в бъдеще. Вече нямаме достатъчно нерви и стимули, за да влагаме в това пари и страдания. Спонтанно възниква простият въпрос: „Какво ще ни даде това?” – и  слага кръст на всички начинания.

Наистина, болката от опустошеното желание ни прави по-мъдри, а мъдрият вижда последствията. Ето, и ние виждаме, че предишните мечти  няма нищо да ни донесат. Вече сме минали през това, човекът отдавна е стъпил на Луната – и какво?

Спрели сме и вече не се стремим към материално развитите, защото е ясно, че то няма да ни донесе напълване. Всички ресурси на потребителската икономика няма да подсигурят растящите желания на всеки. По пътя, чрез страдания, ние стигаме до решението, за което пише Баал а-Сулам: в бъдеще ще трябва да ограничим потреблението си до приемливо ниво, което ще обезпечи на всеки необходимото за нормално съществуване – но не и повече.

Разбира се, само по себе си това няма да реши всички проблеми. Защото такъв подход отменя конкуренцията и лишава човека от мотивация. Но все пак ще получи онова, което му се полага. Като резултат, хората просто няма да искат да се трудят – както е било в СССР. Когато егоизмът не вижда възможност да печели повече от другите и да се издигне по-високо в сравнение с обкръжението – той отказва подкрепа.

Преди, селяните са били щастливи, виждайки, че имат две крави, а съседът – една. Днес, хората държат в гаража по две коли, купуват престижни апартаменти и т.н. И какво ще ме възбужда, стимулира в общество, основаващо се на равно разпределение?

Защото, то не ми предлага никаква материална перспектива. Съседската трева е със същия цвят като моята. Такъв начин на разпределяне не обещава никакво удоволствие на моя егоизъм, той просто няма за какво да живее.

Затова, трябва предварително, още преди разболяването да се вземят профилактични мерки. Трябва да се разбере: Природата специално създава всички външни обстоятелства, за да може духовното напълване да стане необходимост. То не трябва да бъде сурогатно – нещо, което вземаме по необходимост. Не, ние ще дадем на човека такова духовно възпитание и духовно напълване, че да поиска да се издигне над другите в отдаването.

Това ще му осигури безгранична, неограничена мотивация. Той ще може да се грижи за другите и благодарение на това, да се удостоява с всеобщо уважение, признание, почетни звания. Ще има с какво да се гордее и тази гордост ще бъде следствие от неговото отдаване на обществото.

А останалото ще направи силата, която се крие в единението – светлината, връщаща към Източника. Тя ще поправи човека и ще го доведе до истинското, алтруистично отдаване.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 22.03.2011

[38828]

Нека да не изискваме „Дай ми!”

каббалист Михаэль ЛайтманМисля, че по време на WE! Конгреса в Ню Джърси ние ще достигнем връзката, която вече сме способни да създадем. Това е, когато всеки забравя за себе си и се отдава на обществото, като напълно се потапя в общото усещане на съединение и в общата поправена душа, в която той не усеща себе си, а само това общо желание.

Освен това, всеки един иска и прави всичко възможно да запази това състояние в нас завинаги и го използва да се издигне по-високо и по-високо. В крайна сметка, само благодарение на такова обкръжението, като полагаме взаимни усилия спрямо него: аз към него и то към мен, ще разкрием вътре силата на отдаване. И тогава ще добием свойството Бина, без да очакваме някаква реакция или отговор за себе си. Ще останем в радост от това, че сме управляване от свойството отдаване.

Аз получавам сила и подкрепа за това само от обкръжението. Аз сам трябва да развия такава способност; иначе това няма да се счита за мое постижение.

Очевидно, за сегашния ми егоизъм това изглежда безразсъдно: Защо трябва сам да създавам обкръжението, което ще ме обърква и ще ми предава своите ценности, принуждавайки ме да действам според тях и дори да се радвам на това? Това ще ми даде ли изобщо някаква ползва?

Вярно, аз няма да получа нищо за егоизма – но ще се издигна над своята природа. Това е първият етап на поправянето, наречен „вяра над знанието”. После, благодарение на тази вяра, аз ще привлека светлината Хохма (мъдрост) „в разума”, в желанието, като получа заради отдаване. Но преди всичко, трябва да се издигна над своето егоистично желание.

Но за съжаление, ние упорстваме като деца и изискваме Творецът да се разкрие, без абсолютно да съзнаваме кой е Творецът и какво съдържа Неговото разкритие. Ние имаме всички условия за разкриване на свойството отдаване: Хайде, направете го! Но ще се разкрие свойството отдаване, а не ново, много хитро прикрито напълване за вашия егоизъм.

И нашето разочарование само показва колко са егоистични нашите очаквания. Ние дори не осъзнаваме, че изискваме „Дай ми!”.

Затова силата на взаимно поръчителство е толкова съществена. Тя дава на всеки увереност, основа, необходимост да се издигне над егото, отдаване без никакви мисли за себе си и без компенсация. Това е първото свойство Бина, което трябва да придобием.

Единственото нещо, което можем да направим в нашето състояние е непрекъснато да се обръщаме за помощ към обкръжението. Освен това, човек не трябва да иска напълване за себе си, а само подкрепа, която му позволява да остане над егоистичните изисквания. Радостта идва от „добрите дела”, от външно движение към другите, защото това те прави подобен на Твореца.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 21.03.2011

[38673]

Не вярвай на сладките обещания на Аман

При разпространяването на светлината отгоре надолу: Кетер, Хохма, Бина – сякаш е трябвало да стане спиране, защото Бина – това е вече свойството отдаване, което не се нуждае от нищо за себе си: накъде повече да се развива?

И тук, Бина усеща желанието на Твореца, заложено в Кетер – желанието за сливане. И тогава, тя се разделя на ГА”Р и ЗА”Т, който чувства връзката с Кетер и затова развива в себе си получаването, за да отдава на долните. В противен случай, нямаше да има по-нататъшно развитие.

Точно по същия начин, когато се издигаме нагоре и стигаме до Бина, първо придобиваме Г”Е, свойството отдаване заради отдаването, „хафец-хесед”, което се нарича Мордехай. И тук трябва да решим, как да използваме своето желание за наслаждение – това за нас е ЗА”Т де-Бина, свързана с нашата Малхут на отразената светлина, най-висшата сфира, която достига Кетер на пряката светлина.

 

Това е точката, в която трябва да се вземе решение. В това е разликата при използване  желанията на Аман – егистично или заради отдаване. Ако започнем да отдаваме егоистично, тогава се връщаме обратно долу. А ако изберем отдаването, то използваме желанията на Аман с намерение Мордехай, т.е. получаваме заради отдаването.

Именно това е „съдбоносната точка” Пурима. „Пур” означава „жребий, съдба”, при който се решава какво да правим по-нататък?

Тоест трябва да решим: в каква посока да тръгнем – но това, все още не е възможно да разберем. Ние не виждаме отвън, отстрани всички останали свои свойства, освен Мордехай. Не виждаме, че във всички други посоки, освен неговата, ни очаква пълна тъмнина. Това е истинската точка на избор за човека, която е много фина. Защото, как да разбера, че отдаването заради себе си не е влязло в програмата на Твореца?

Затова ни се налага да стигнем до самия край, докато не видим, че Аман погребва цялото отдаване, което сме постигнали. В противен случай, няма да почувстваме, че това свойство изчезва. Трябва да почувстваме, че ако дадем властта на Аман, от нашето отдаване няма да остане нищо!

В нас и сега се случва същото. Понякога много силно се объркваме и мислим, че за сметка на някакви действия можем да стигнем до целта – докато не почувстваме, че това напълно ни изолира от нашата основа, от отдаването и освен егоизъм, тук нищо не остава – цялото ни отдаване е също заради себе си. И само ако проверим до самия край, ще можем да решим, че сме задължени на унищожим този Аман, да се измъкнем изпод неговата власт.

В началото ни се е струвало, че това е нещо полезно за напредването ни към целта – а сега разкриваш, че всичко е абсолютно обратно и може да погребе целия ти напредък, целта, целия ти път. Но това се разкрива едва в самия край, когато вървиш и вървиш заедно с егоиста – с Аман и той по малко откъсва от теб мънички порции и заграбва за себе си всичко, което имаш. Докато не останеш без нищо и не видиш, че избор няма – трябва да избягаш от властта му.

Такива изпитания все още ни предстоят по този път, когато Аман може да се въплъти в някакви реални хора или просто в идеи…

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38646]

Интернет като властна структура

Цялата история на човечеството – това е история на развитието на егоизма. Днес ние със собствените си очи виждаме, че егоизмът повече не може да доставя на човека удовлетворение.

Преди ме влечеше напред: исках кола, яхта, самолет и т.н. Но сега в мен вече не пламват перспективни, многообещаващи желания. Защото аз всеки път трябва да се наслаждавам от нещо ново, а ново вече няма откъде да се вземе.

Чувството за напълване, наслаждаване в моите желания – е за мен усещането за живота. Ако аз не чувствам напълване в желанията, то няма и живот – желанието е мъртво. Тогава, от безизходица, аз съм готов даже да умра, само да не усещам пустота. Такава е изконната схема, по която се движим напред.

В наше време човечеството подсъзнателно си устройва проблеми и неразбории, извършва глупости – само и само да не чувства този вакуум отвътре. Хората са готови да се сражават, да правят революции – каквото и да е, само за да усетят поне някакво напълване, макар дори да е отрицателно. Например, ако нямам апетит, аз вземам нещо кисело, за да ми се прииска после да закуся и да се насладя.

Ако ние не излезем на верния път, такъв подход ще ни доведе до война. И ние ще отидем натам, за да може после поне малко да почувстваме: ето сега има за какво да се живее. Действително, защо да не повоюваме, за да се оживим и обновим?

Това е много голям проблем. За него са добре осведомени правителствата и СМИ. И затова те се стараят да объркват населението, да го обезпечат с всевъзможни дразнители, които ще пробуждат хората да се занимават с нещо и да получават удовлетворение от това. А иначе хората ще застанат пред пустотата и в безпомощността си ще започнат да свалят властителите, да помитат границите, да завършват живота си със самоубийство.

Те вече няма да могат да се управляват. Как може да се властва над човек, който не му е до нищо, който от нищо не получава удоволствие?

И затова трябва да се разбере, че с обществото се провеждат мащабни манипулации, в това число и посредством виртуалната мрежа. Неслучайно тя е получила такова развитие, неслучайно тя е така достъпна и се стреми да влезе във всеки дом. Това не е за нас – това е за това, да властват над нас.

Само така днес могат да се управляват хората, всеки път да им се показват допълнителни „източници на доход”, т.е. напълвания. А иначе човекът ще бъде готов на всичко. Защото без наслаждение животът губи за него всякаква ценност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38701]

Равенство в общото семейство

Всички души са обединени помежду си и са разпределени по различните нива: неживо (Н), растително (Р), животинско (Ж), човешко (Ч) и духовно (Д).

На духовното ниво се намират душите, които се поправят. В тези, които са на човешко ниво, има „точка в сърцето”, те се стремят към поправяне. А всички останали – не.

При това, възможно е, на всички останали да не им е необходимо такова напредване. В когото се пробуди точката в сърцето, той може да се издигне на върха – но това ще бъдат особени, изключителни случаи. А като цяло, душите не претърпяват такива резки промени.

 

И означава, че не трябва да се изисква от човечеството, цялото, то, да приеме структурата на развитите общества.

Заради това ни е трудно да повярваме на Баал а-Сулам, който пише, че всички хора вече са станали едно семейство и, че човечеството е готово за духовен подем. И всъщност това е така.

Мъничка част на мозъка, с размер милиметър на милиметър, управлява цялото тяло. Така и малка част трябва да управлява цялото човечество, свързвайки го с Твореца. От тази част всички ще получават поправяне в пасивна форма, каквато съответства на техния тип душа.

С това не трябва нищо да се прави. Не трябва да се изравняват всички по демократичен образец. Те ще станат равни после, когато всеки се поправи съобразно с егоистичния си потенциал, със своето решимо. Тогава всички ще станат единно „тяло”, но в това тяло ще има 90% „плът”, „кости”, „мускули”, „сухожилия” и т.н.

Колко важни органи има организма? Колко се подчиняват на мозъка? И каква част от мозъка представлява човека като такъв? Малка точка, „микропроцесор”, не повече.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38707]

Не съди по себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние наричаме желанието материал на творението. Но как оттук да направим паралел с материята в нашия свят?

Отговор: Струва ти се, че материята в нашия свят е твърда, течна и газообразна. Изпарявайки се тя все едно се изплъзва от твоите усещания, а след това отново се връща, кондензирайки във влага. Този кръговрат на материята изглежда такъв само за теб.

Всъщност става дума не за материя, а за сила. Тази сила въздейства на нашите сетива, разслоява се в тяхната призма и ни се представя като вещество от материалния свят. Такава картина се рисува на екрана на нашето съзнание.

Например, ти не можеш да докоснеш въздуха, различните вълни и много други явления. Материални ли са те или не? Материални са. Що за материя е това? Желанието да се наслаждаваш. „Но нали аз не мога да го докосна”. Да, не можеш. И какво от това? Нали тялото ти е е животно, ограничено от петте сетива и възприемащо в тях много тесен спектър от явления.

Нима можеш по себе си да съдиш за природата? Представи си някое животно, което сортира света само съгласно това, което чувства и разбира. Нима можем да наречем това сериозно обективно изследване, истинска наука?

Например, чувстваш парче лед в ръката си. Но ето той се стопява и се изпарява – в това число и в усещанията ти. Значи, това вече не е материя?

Кабалистите обясняват, че в действителност твоят свят се очертава от сила – само за теб тя представлява, да кажем, парче студен лед. Всъщност, на някои той съвсем няма да се стори студен, а и в техните усещания ще изглежда съвсем друг.

Било е създадено само желанието да се наслаждаваш, силата на получаването. А след това, развивайки се, тя достигнала четвърти стадий – но само благодарение на светлината, която прониквала в нея и я просмуквала все повече и повече. Така маслото попива в тестото, за да може накрая то да се измени и да придобие нова форма. Ето и нашия материал, желанието да се наслаждаваш, се променял под въздействието на светлината, докато не си задало въпроса:”Кой съм аз?”

Откъде идва този въпрос? От съпоставянето със светлината. „Откъде съм? Защо съм? Кой ме управлява? Кой още се намира вътре в мен?” Ето какво, всъщност, пита творението. Всичките ни въпроси, са въпроси за Твореца, който се крие в нас. И те са предизвикани от действието на светлината. Ние нямаме друг избор, длъжни сме да Го разкрием и да се уподобим по свойства с Него.

И така, има само сила и тази сила рисува на нашия екран картината на реалността. Твореца е отдаващата сила, ние-получаващата, а между нас е екрана. Какво е това? Откъде се взе? Силата на отдаването, проникнала в силата на получаването, поражда в нея особено отношение, желанието да се уподоби на отдаването. Това е екрана.

В крайна сметка, цялата реалност – това са само две сили.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 18.03.2011

[38459]

Пази нашата обща лодка

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът е скрит, скрито е свойството отдаване, скрито е бъдещето, и аз не мога да го видя с егоистичните си очи.

Никое духовно свойство, не би могло да се разкрие в сегашния ми егоизъм и аз нямам никаква възможност да повлияя на разкриването му, освен работата с обкръжението. Защото именно в нея аз разкривам колко не искам и не съм способен да отдавам. Готов съм на всичко друго, само не това!

Това се нарича „разкриване на злото”, пречки от Фараона – и ако ние всички заедно не ги преодолеем, те ще ни погребат под себе си. Всички тези престъпления и спорове, които са се случили в Египет, а след това в пустинята, сблъсъците един с друг и с Твореца – това е искане на някакво напълнение, плащане на място, където трябва да мислиш само за отдаване и да не мислиш за себе си.

Помислиш ли за собствената си изгода – това е престъпление. Независимо от това, че нищо не си получил, самото очакване на възнаграждение за отдаването е вече грях. Трябва да се грижим този стремеж да бъде едностранен и тази едностранност постоянно да се усилва. Защото в момента, в който отслабваме натиска, по естествен път възниква искане за самия себе си. Затова е необходима поддръжка и поръчителство от обкръжението.

Какво ще ми помогне, за да не пробия дупка в борда на общата лодка – да не мисля за себе си, а само за обкръжението, за нашия кораб? – Само подкрепата на другарите ми. Защото аз се намирам под тяхно влияние, те владеят моето сърце и моя разум и стават по-важни от мен. Такова отношение трябва да ми внуши обществото.

Това ще ми позволи да се откъсна от мислите за самия себе си и да превключа цялото внимание, всичките чувства и разум навън, както майката, всичките нейни желания, сърце и чувства, на която са в нейното бебе. Ако достигна до такива усещания – значи съм получил отдаващо свойство.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38664]

Пурим – краят на поправянето

Dr. Michael LaitmanОбикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]