Entries in the '' Category

Откъде да взема „съд” за светлината?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Веднъж дадохте пример, че на урока трябва да идваме със „съд” – съсъд за получаване на светлината. „Съдът”, с която идваме на урок по „Зоар” – това тъгата от неуспешните усилия да се съединим един с друг ли е?

Отговор: В съсъд с тъга не получаваш нищо. Защото получаване означава разкриване. Светлината се намира в изобилие – трябва само да я разкриеш. Сякаш гледаш в празния съд и изведнъж – хоп! Той е пълен! По-рано нищо не си виждал, а сега – виждаш.

За да усетиш това разкриване, трябва да си подобен по свойства на онова, което се подготвяш да разкриеш и на Който ти го разкрива – на Твореца. Ако си тъжен, не си подобен по свойства на Него. Трябва да си радостен.

Но, как е възможно да си радостен и в същото време да усещаш потребност, желание? Ако твоето желание е да отдаваш на Твореца, без каквато и да е собствена изгода, тогава си радостен, че имаш стремеж към Него и възможност да отдаваш. Именно това е радостта.

От урок по книгата „Зоар”, 20.03.2011

[38595]

Кабала не изисква от нас ограничения

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казвате, че не е необходимо да променяме материалния свят – трябва само да се издигнем над него и да бъдем в духовния свят.

Но ако направя това се променям и съдействам за измененията в нашия свят. Вместо да желая още по-голям дом, по-добра кола, ми се налага да намаля своите потребности.

Отговор: Ако поставя пред себе си някаква цел, например да стана актьор в Холивуд, тогава ще посветя на това целия си живот. От този момент, за мен няма да има нищо по-важно, освен онова, което ще ме доведе до тази цел.

Ще тренирам, ще уча, ще си правя пластични операции и много други неща. А всичко останало – няма да е важно за мен. И ако ме извикаш да се позабавлявям някъде, ще ти кажа: „Остави ме на спокойствие, сега за мен няма нищо по-важно от тази цел”. Това означава, че имайки материална цел, не изоставям този свят.

Но ако имам по-висока цел, която ме напълва още повече, защо трябва да оставя всичко останало? Нали това означава, че ще спечеля още повече. Защо да е лошо?

Не трябва да се отказваш от нищо в този свят. Ако определяш за себе си много висока цел, тогава всичките ти работи се подреждат автоматично, от само себе си така, че да не възникне потребност от много неща, от които си имал нужда преди.

Когато човек се посвещава на нещо, всичко останало губи за него своята значимост. Нима за майката, която се занимава със своето малко дете са важни всички останали неща? Всичко най-важно за нея е съсредоточено в него. Така сме устроени.

И за да бъдем в равновесие с природата е необходимо да вземем от нашия живот само онова, което е нужно за животинското ни тяло. Но ако искаш да получиш повече, то това е възможно само в духовния свят. Когато започнеш да консумираш тук, в своето его, което има духовно предназначение, ти го използваш неправилно.

Човекът, който се намира в духовния свят, се грижи за него и се занимава с материалния свят само в степента, в която този свят го привлича.

От лекция в аудитория „Кабала за народа”, 04.01.2011

[38494]

Аман и неговото семейство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Празникът Пурим символизира противостоенето на двете сили: „Мордехай и Аман”. Тогава защо в този ден е заповядано да се напият така, че да не правят разлика между Аман и Мордехай?

Отговор: Това става вече след анализа, когато използваш всички келим, когато всичко вече ти е пределно ясно. Аман и десетте му синове ти си „обесил на дървото” – с други думи, на клюна на буквата куф (ק). Никакво друго светене не слиза под табур, за да даде сили на скверното (клипот). Няма клипот, ти си разрушил всички егоистични намерения.

По-рано долу е било намерението за получаване – клипа. Тя живее от светенето свише. Над табур се намират буквите-свойства: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת). По-рано краят на тав също се е спускал надолу, но са ѝ „отрязали крака” и сега под табур се спуска само куф. Това означава, сто светлини се спускат надолу, давайки живот на клипа.

Това трябва да бъде направено, тъй като клипа ни помага, тя трябва да съществува, за да ни предоставя възможност за свободен избор – да ни постави между доброто и злото.

Тук, долу се намира Аман и неговото „семейство” – всички присъединили се към него егоистични свойства. Важно е да помним, че става дума именно за намерение за получаване, а не за желания. Тъй като желанието е просто материал.

А по късно от Есод на Зеир Анпин към Нуква идва светенето на Мордехай. То идва вследствие подема на молитва (МАН) от страна на душите на Израел, които се намират долу под властта на Аман. И тогава всички те могат да се повдигнат нагоре с помощта на светлина с името „Пурим” – светлината на Мордехай.

В такъв случай долу ще остане само Аман със своето „семейство”. След това ще се анулира крачето на буквата куф, за да няма светене в клипот, с други думи, Аман обесват на дървото. Тогава клипот във всеки от нас умират, защото те вече не осъзнават, не чувстват възможността да откраднат, да достигнат нещо.

С това завършва всичко. Всички егоистични намерения изчезват поради липса на основа и всичко преминава над парса, в намерение за отдаване, в градивния край на поправянето. Сега всички твои келим са покрити с алтруистични намерения и ти ги напълваш със светлина хохма без каквото и да е ограничение. Тъй като ти си създал големи, съвършени екрани, които те освобождават от необходимостта да правиш разчет.

Целият материал на Аман, намиращ се под властта на егоистичното намерение, е преминал в алтруистично намерение. С други думи, всички желания, които са били долу, са се повдигнали нагоре. Те се подразделят на две групи по 248 и 365 желания и сега дори долните са се оказали горе, тъй като ти си отрязал от тях егоистичните намерения. Долу не остава нищо.

А след като долу не остава нищо, светостта (кдуша) се разпространява от раглин до сиюм, което се нарича до Маслиновата планина.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.03.2011

[38609]

Целта на обединението е раскриване на Твореца

Казано е: „Възлюби ближния, като себе си. Аз съм Твореца. Това означава: ако обичаш ближния както себе си, тогава Аз, Творецът, ще бъда сред вас, обичайки ви.

Паметта на Мириям“

Защо кабалистите (и именно авторите на Книгата „Зоар”) винаги са седели в полукръг?

В кръг са седели, в любов и другарство, в единен съюз, за да се гледат и слушат един – друг и да беседват, докато не засвети учението по нужния начин.

„Талмуд. Хулин“ (РАШИ)

„Колко е хубаво и приятно да седим заедно като братя“. Това са другарите, когато седят заедно и не са разединени помежду си. Отначало те ни се струват че са хора, които воюват и искат да се убият един друг. А след това те се възвръщат към братска любов. Творецът слуша техния разговор и се радва за тях. И се възцарява, благодарение на тях, мир в света.

„Книга Зоар, Ахарей мот“

[38555]

Ноев ковчег за човечеството

От науката кабала е известно, че в резултат на цялото наше развитите в този свят – в рамките на вярванията и религиите, в областта на технологиите, на обществения и социален живот, в сферата на държавното управление и международните отношения – ние трябва да стигнем до пълно разочарование от това развитие, да спрем и да признаем: „Не знаем какво да правим по-нататък”.

Стремим се да постигнем нещо, да изпълним нашите желания – и нищо не сме постигнали. Тази безкрайна надпревара не ни е довела до нищо.

Разбира се, когато човек си прави такава равносметка, тя не го радва. Но именно това тревожно състояние го кара да спре и да се замисли – какво да прави по-нататък.

Тогава, от безнадеждност и безсилие започва да разкрива, че има друг начин за развитие. Но той не може да се разкрие, докато човек не стигне до пълно разочарование от настоящето и безнадежност за бъдещето в целия този живот, който ни е даден сякаш случайно, на това Земно кълбо, където живеем като животни, без да разбираме, за какво и защо. И наистина, ако някой ни погледне отстрани, от която и да е точка на Вселената – целият ни живот на тази планета изглежда много странен, защото систематично се унищожаваме. Защо?!

Задавайки си въпроса: „За какво ми е целия този живот?!”, човек започва да разбира, че се нуждае от водач, който да го води и насочва по пътя. И тук стига до истинските книги, чиито автори вече са постигнали нов начин на живот – не върху тънкия и крехък слой на земната кора, който покрива планетата, на която съществуваме в пълна зависимост от нея за всичко, а живот в съвсем различно измерение. Защото освен Земното кълбо, нашата Вселена и другите галактики, може да се отиде в друго, по-висше измерение.

Разбира се, за това трябва водач, който да ни насочва по пътя. Но цялото човечество сякаш се намира в Ноев ковчег, който сега трябва да се откъсне от този свят и да проникне в следващото измерение.

Този водач е особена сила свише, която „Зоар” нарича „водач на магаретата”. „Магарета”/„хаморим” сме ние – от думата „хомер”/материал, желание за наслаждение, което трябва да се развива, т.е. да бъде водено напред, показвайки му как да постигне другата форма на съществуване.

Затова, „Водачът на магаретата” е особена статия в книгата „Зоар”. Четейки я, трябва да се стараем да се свържем с тази сила – с нашия водач, който ще ни води напред при условие, че успеем да се хванем за него, пожелаем да вървим с него.

„Зоар” алегорично разказва за тази сила – водачът на магаретата като за човек, който върви пред хората, чиито магарета води, като ги боде с остра пръчка, за да вървят напред. Защото магарето разбира само едно: боли го – то върви напред, не го боли – спира. Така се държи нашият материал.

Трябва ни тази външна сила, която да ни „боде” – и тогава ще трябва да вървим напред, а в противен случай ще си останем на едно и също място. Създадени сме от желание за наслаждение и затова не сме в състояние да „бодем” сами себе си или да призовем тази сила отвън. Нима мога, по своя воля да си навлека страдания?..

Затова, както разказва „Зоар”, тази външа сила се изпраща на хора, вече способни да се издигнат във висшето измерение и освен живота в този свят, който усещат в тялото си, в своето „магаре”, да придобият допълнителен живот – в духовното измерение.

Това е напълно възможно, трябва само да се вслушваме във водача на магаретата, когото изпращат свише на всеки човек. Този водач се пробужда в нас и ни движи. Трябва само да бъдем чувствителни към действията му над нас.

Хайде да го намерим в себе си и да пожелаем да се издигнем!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38415]

Стани режисьор на своето лазерно шоу

Кабалистите ни разказват за Твореца, за Неговото съвършенство, и затова в нас възниква въпросът: „Ако Той е велик, вечен и съвършен, как е възможно да ни е създал толкова нищожни?“

Защото ако някой е съвършен, как е възможно да сътвори нещо неизправно, в което да има нещо нередно или дори мисъл и възможност за дефект?

Излиза че, всъщност, ние не сме неизправни, а вечни и съвършени създания, съществуващи в безкрайната реалност. А тук се намира само нашето животинско копие. И всеки от нас трябва само да изяви своята истинска форма.

И когато се разкрие новата действителност, висшето измерение, всеки ще види себе си не тук, а в него, и ще се облече в своята душа, в новата действителност. Той като че ли ще се избави от сегашното одеяние, от егоистичната форма, която усещаме върху себе си, и ще премине в нова, висша, духовна форма.

Това ни се струва твърде мъгляво, фантастично и нереално. Ние все още не разбираме, доколко нашето възприемане на действителността е относително.

Известно ни е, че в природата съществуват две сили: положителна и отрицателна, сила на получаване и сила на отдаване. Именно съчетанието на тези две сили и създава цялата материя. Ние също се състоим от тези две сили, които се намират в различни форми на взаимно включване, като два вектора, намиращи се във всевозможни съчетания на състояния.

Ние възприемаме и чувстваме картината, която те ни представят, и виждаме пъстрия свят, пълен с предмети, тела и различни ситуации.

Точно като на телевизионен екран, в нашия свят ние виждаме съчетание на две сили, действащи на екрана. Но за разлика от телевизионния, този екран е разположен около нас, той е триизмерен, и ние живеем вътре в него.

Подобно на поток от лазерни лъчи, които се проектират във въздуха и създават изображение. Ние с вас също чувстваме себе си и всичко наоколо, защото се намираме вътре в триизмерния екран, а всички отрицателни и положителни вектори на силите създават формата на нашата действителност.

Затова, че ни заобикаля действителността, фактически ние чувстваме вътре в себе си, в главата, а извън нас тя не съществува, е казано още в книгата «Зоар» преди повече от 2000 години. Така че науката кабала ни открива правилното възприемане на действителността.

Тя казва, че затова ние тряябва да излезем от тази триизмерна картина и да я видим отвън, т.е. да придобием екран, който се намира между положителните и отрицателни вектори на силите (желанието за получаване и желанието за отдаване). И тогава ние ставаме режисьори на действителността, която, от този момент, ще се разкрие пред нас.

Ето защо „човек“ (адам) означава „подобен“ (едаме) на Твореца. Тъй като сега той започва да създава и строи отдолу нагоре новата действителност и я разкрива на своя екран.

Притежавайки двете сили: положителната и отрицателната, той събира реалността отдолу нагоре, строи светове, докато не дойде до съвършенния свят, наречен свят на Безкрайността. Посредством тази работа човек опознава Твореца, и в това се състои същността на науката кабала.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38498]

Наркотикът и духовният напредък са несъвместими

Въпрос: Може ли човек да взема наркотици, за да се успокоява, и едновременно да напредва духовно?

Отговор: Ако човек взема наркотици или алкохол, спасявайки се по този начин от лошото настроение, той изключва себе си и не използва единственото ценно усещане, което довежда човека до целта – липсата на радост.

Радостта – това е усещането на живота. Ако няма радост, това е знак, че той не живее, и трябва да търси! А той, вместо да търси в какво се състои животът, взема наркотик или пие водка, и по този начин се изключва от неприятното усещане и така се лишава от възможността за напредък.

Няма никаква възможност да напредва, ако човек се изключва по такъв начин. При кабалистите е било прието да пият малко алкохол на трапезите – около 30 гр., за да се освободят от напрежението по отношение на другарите. Само да помогне на човека да преодолее бариерите на условностите и ограниченията, получени от възпитанието и от обществото, за да му бъде по–леко да се свърже с другарите, и само затова.

Но да гаси своята мъка и мрачно настроение с алкохол или наркотици – това значи, че просто си затваря пътя към духовния напредък. Трябва не да унищожаваме това, което ни дава природата, Творецът, а да го използваме правилно. Ако гася или просто намаявам неприятните усещания в себе си, това е вече проблем – аз вече не вървя заедно с Твореца, като партньори.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38431]

Откъде ще дойде свободата?

Въпрос: На повечето хора е противна самата мисъл за липса на свобода на волята в нашия свят. Как да се обръщаме към тях?

Отговор: Вярно, тъй като ако няма свобода на волята, то и човекът го няма. Излиза, че той не е човек, а механична кукла или марионетка (кукла на конци).

И не е важно, какво имаш предвид, включително и себе си – човек вижда в това, твоето отношение към него. Вие като че ли водите разговор за собственото си небитие. Тъй като аз съществувам, ако имам свобода на волята, собствено мнение и собствено действие.

Но ние говорим за всеобхватната природна система, в която всичко се управлява от абсолютни закони. Дори и да не включваме науката кабала, а да помислим според нашата логика: откъде тук ще дойде свободата? От глобална гледна точка: какво означава свобода? Действия, струващи се на човека спонтанни, макар всъщност това да не е така? Или внезапни желания, които в действителност са основават на силата, носеща му живот?

Работата е там, откъдето произтичат моите действия. Но аз не виждам причините на това, което се случва и причините на своите мисли и желания. От какви дълбочини в мен изникват едни или други пориви? Внезапно ми се приисква нещо – откъде идва този импулс?

Ако бях открил неговия източник, щеше да ми стане ясно, че не аз решавам, че подобни импулси в мен се предизвикват от природата. Но на човека не е дадено да вижда нивото на приетите от природата решения. Той получава вече готовите мисли, желания и произтичащите от тях действия.

И на това ниво приписваме на човека някаква самостоятелност – нали той е пожелал, той е помислил. На тази нестабилна основа, ние се отнасяме към човека като към самостоятелно същество.

Разбира се, че това е напълно погрешно. Ако бихме видели общата картина, нямаше да имаме ни най-малко основание да осъждаме или, напротив, да проявяваме милосърдие към човека. Всички бихме се чувствали като зъбни колела под управлението на една обща сила. За това и говори науката кабала.

Къде е тогава свободата на волята? Тя се състои в това, че аз мога да приема управлението от Висшата сила, която привежда системата в действие. Аз мога да действам вместо нея, в съгласие с нея. Според степента на своето съгласие, аз вземам от нея управлението и започвам сам да активизирам системата. 

Какво ми дава това? По такъв начин аз придобивам свобода и независимост. Аз вземам пример от Висшата сила, искам помощ от нея и така самият участвам в молбата. Аз имам тази възможност благодарение на разбиването: то ми е предоставило свободата на избор в средната трета на Тиферет, по средата, в много деликатно, междинно состояние. Именно оттам аз мога сам да поискам да застана на мястото на Твореца.

Така аз придобивам самостоятелност. Всичко останало – не е от мен.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание „, 17.03.2011

[38358]

Целенасоченото развитие на егоизма

Истинският егоизъм се развива в нас, когато ние искаме да се обединим. Той идва след „обичайния” егоизъм.

Ние по естествен начин ненавиждаме ближния, искаме да го използваме, искаме да се издигнем над него. Това го няма на животинското ниво, свойствено е само за човешкото стъпало: на нас ни е необходимо да се чувстваме поне в нещо по-високо от другите.

Но когато човек, все пак поиска над този егоизъм да се обедини с другите, тогава той разкрива отблъскване, каквото не е познавал по-рано. Оказва се, че в неговата природа е заложена сила, противостояща на обединението и затова, даже, желаейки да се обедини, човек не е способен на това. Неговото желание е да се грижи за себе си, да мисли за себе си, а ближния ненавижда и отблъсква.

Аз откривам тази сила, независимо от цялото си старание да се сплотя с другите, – тя е и този егоизъм, който ние разобличаваме като целенасочен. Това вече не е просто вреда на ближния, а свойство, възпрепятстващо обединението. Само този егоизъм ме довежда до поправяне. Аз чувствам, че точно него е необходимо да поправя. Това е точно добавката към завършващия, четвърти стадий на развитие.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38467]

Вечният двигател на енергия в света

Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]

На прага на непредсказуемо откритие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По време на урока по книгата „Зоар”, милиони зрители гледат в непознати букви, чуват странни думи и очакват нещо, което не могат да определят. Това ли наричате научен подход?

Отговор: Първо, обикновеният човек живее съгласно своите инстинкти и разбира всичко от природата. Така той е бил научен в дома на своите родители.

Второ, човек, който изучава науките от този свят, знае как да се отнася към природата, изхождайки от научното познание, което е придобил. Това е инженерският подход. Например, един механик, електрик или специалист, получил образование в друга област, може да работи с главата или ръцете, разполага със средства за тази работа и така се формира неговото отношение към природата.

На него не му е позволено да работи с нещо непознато – едва след като са проверени неговите знания и опит, тогава той е назначен на работа по специалността. Да предположим, че човек е учил за механик и сега може да поправя двигатели или по-сложни уреди. Той използва придобитите знания в своята работа и е малко или много наясно с какво си има дело.

Трето, учен е този, който открива нещо непознато, явление, което не е могло да бъде предсказано по-рано. Понякога в него могат да възникнат предчувствия, догадки и предпоставки, но без каквито и да било ясни вътрешни определения. Именно това наричаме разкритие на ново явление в природата.

Тук възниква въпросът: как мога да разкрия нови явления? Аз трябва да се настроя към тях, но какво означава „към тях”, ако те са нови? Трябва ли да очаквам някакви резултати, разкрития и събития, които могат да се случат, или не?

Затова науката има две части. Има теоретична част, в която се правят хипотези, които се проверяват в хода на изследването. Така се разкрива ново явление. Това е значителна част от науката, която е изградена на проверката на идеите, върху които учените са възложили предполагаеми разкрития. Без това е невъзможно да се придвижим.

Но има и учени, които търсят в пълна тъмнина. Те нямат предварителни теории, хипотези и идеи за възможни открития. Кабала е наука и ние я използваме във всички по-горе споменати форми: като обикновени хора, като специалисти, които я изучават, и като учени, които могат по някакъв начин да си представят възможното явление.

Но тук лежи проблемът: във всички наши занятия, започвайки с обикновените хора в нашия свят и до най-големите учени, незнаещи накъде са се отправили и какво ще разкрият в природата – на всички тези нива в науката кабала има непредсказуема част, за която не знаете нищо.

Какво е неизвестно? Ти не знаеш кое свойство, кое явление всъщност ще разкриеш, защото ти нямаш това свойство. Ти дори не можеш да си го представиш.

В крайна сметка, ти ще го разкриеш в кли (съсъда) на приемане, който си изградил, а явлението се явява самият съсъд. Ти не можеш да предусетиш какво точно ще се разкрие в теб, след като все още никога не си го усещал, не притежаваш никакви предчувствия и даже намеци. Това е ново кли. Впечатлението, усещането са съвършено нови.

Така ние се предвижваме в мъдростта кабала. Дори и най-малкото и просто нещо няма как да го узнаем предварително. Затова нашият подход, когато четем книгата „Зоар”, е правилен. Аз очаквам светлината, възвръщаща към източника, да дойде и да поправи моите желания. Например, аз не мога да видя нищо без своите очила. Има нещо пред мен, но аз се нуждая от инструмент, за да го видя. Аз си слагам очилата и виждам нещо ново.

Затова, докато четем книгата „Зоар” и гледаме в „мъртви” букви и в текст, който няма никакъв смисъл за нас, ние трябва да подходим към него като учени от най-висока степен, които са се събрали да разкрият за себе си нещо непредсказуемо.

От урока по книгата „Зоар”, 15.03.2011
[38146]