2011 – Време на подем

В процеса на постепенното слизане от света на Безкрайността става получаване на светлините в съсъдите (келим). По пътя надолу лежат световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Тяхната стълба представлява постепенно съкращаващо се получаване на светлината, заради отдаване на Твореца. В света Адам Кадмон има голяма светлина ехида, в света Ацилут – светлина хая, в света Брия – светлина нешама, в света Ецира – светлина руах, а в света Асия – светлина нефеш.

В резултат свършват всички светлини във всички съсъди и ние се оказваме долу, в състоянието „този свят”. Тук няма нито светлини, нито съсъди – само проста жизнена сила, материално желание. В продължение на цялото спускане, екранът е намалял от 100% до 0%. В резултат ние нямаме сила на съпротивление, нямаме мисъл за отдаване – нищо нямаме. Намираме се в материален свят – с други думи, в желание, действащо заради себе си.

И тук трябва да се развием до такова състояние, в което да поискаме да се върнем обратно в света на Безкрайността – от нула, отдолу нагоре, да преминем през всичките пет свята, през които сме се спуснали. Всъщност, с това реализираме целта на творението.

И така, след като сме се спуснали до нашия свят, ние сме съществували в него през цялата история, докато не сме стигнали до 2011 г. – до началото на подема. От този момент, всички души започват пътя си нагоре.

Пътят отгоре надолу минава през 125 стъпала, тъй като във всеки от петте свята има по пет парцуфим с по пет сфирот.

И изобщо, в мирозданието всичко е зададено и отмерено, всичко е насочено към целта. Трябва само стъпка по стъпка да разкриваме нашето следващо състояние и внимателно да влизаме в него – всеки по своему. Всичко е вече построено, а в Безкрайността (Ейн Соф) ни очаква финалното, съвършено състояние.

Докато се спуснем оттам, ние сме се намирали в състояние 1, а после, през разбитото и объркано състояние 2, се връщаме назад в Безкрайността – в състояние 3.

Какво „печелим” от това? Печелим самостоятелност. Защото сами проправяме този път назад към Безкрайността – сами действаме, сами постигаме творението и действията на Твореца. Съзнавайки кой е Той, придобиваме подобие на Него и разбираме, как трябва да действаме без Него. Учим се така, както се учи детето, докато не стигнем до такова ниво, на което ще действаме вместо Твореца, в цялата реалност, в цялото творение.

Творецът е само сила, а ние я привеждаме в действие. И затова, в третото състояние има двама – Творец и творение, които са равни и подобни във всичко. Ето какво сме спечелили. Именно в това се заключава целта, която Творецът е поставил пред нас – да станем равни: Той и творението.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37038]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: