Entries in the '' Категория

От покрайнините на творението обратно към неговия център

каббалист Михаэль ЛайтманКабалистите, които изследват висшата реалност, ни разкриват, че цялата ни еволюция е започнала от света на Безкрайността, Ейн Соф, където всички сме били свързани като един човек с едно сърце, в едно цяло – толкова здрава е била нашата връзка. Тази връзка първоначално е била поддържана от силата на Висшата светлина, която ни е контролирала и напълвала.

Но по-късно сме започнали да се спускаме от света на Безкрайността, тъй като нашата връзка започнала да отслабва. Между нас се формирала дистанция, която продължила да нараства (Световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия, на чертежа по-долу), докато сме паднали на нивото на сегашното си състояние, най-ниската степен на света Асия.

Спускането означава, че под влиянието на Висшия, постепенно сме загубили Светлината, която  запълва пространството между нас. Светлината е продължила да низхожда умишлено, сама, и накрая дистанцията се появила между нас.  Докато в света на Безкрайността всички сме били свързани до момента, в който  достигаме света Асия и започваме да се отделяме един от друг на голямо разстояние. Сега ние усещаме себе си като две отделни реалности: твоята и моята. Нашето его, което ни управлява, е отговорно за разделящото ни разстояние. Така всеки от нас се чувства.

Сега има седем милиарда отчуждени егоисти-индивидуалисти в нашия свят. Но е истина, че в света на Безкрайността ние съществуваме като един човек! И според нашите усещания, реалността също се е променила, тъй като ние я изпитваме като усещане в желанието ни, в нашити свойства.

Но трябва да разберем, че се занимаваме с две големи несъответствия: реалността, която чувстваме, и реалността, в която фактически съществуваме. Чувстваме се много чужди един на друг, далеч от съвършенството, вечността и безкрайното напълване, някъде в покрайнините на вечното творение, в този преходен свят. И все пак, връзката между нас остава, и тя е много силна. Ние все още сме свързани чрез взаимното поръчителство като един човек с едно сърце.

Просто не искаме да следваме тези условия и това е единственият проблем. Но природата ни възлага да сме свързани, въпреки всичко. Просто тази връзка ни се открива не на нивото на закона на света на Безкрайността, но до степента, до която сме отдалечени от нея.

С други думи, от нас не се очаква веднага да отговорим на всички условия на поръчителство, което управлява света на Безкрайността, в който сме напълно свързани с всички наши желания като едно цяло и има само една душа в центъра на творението. Ние само трябва да разберем, че оставаме свързани, ти и аз, и че има връзка между нас.

Тази връзка съществува между всички души, които в миналото са били свързани, но днес са разделени. Ние всички трябва да се върнем към центъра от където сме дошли.

От урок на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38052]

Среща в ЮНЕСКО и ООН

каббалист Михаэль ЛайтманВ последно време ние установихме активни отношения с ООН, в частност с ЮНЕСКО, на нашите срещи в Париж, Москва и Ню Йорк.

Миналият месец във Франция, се срещнах с генералния директор на ЮНЕСКО, госпожа Ирина Бокова.

В качеството си на президент и създател на Института, занимаващ се с изследване на трудовете на Ашлаг (ARI – Ashlag Research Institute), съвместно с другите членове на делегацията, аз представих план за разглеждане на нов метод за глобално възпитание, използващ общите закони на интегралния свят.

Съпровождаха ме членовете на съвета на директорите на Института ARI: Норма Ливне, Рахел Лайтман, Леонид Макарон, Сет Богнер.

Госпожа Бокова се отнесе с голямо разбиране към нашите принципи в новата системата за образование, подготвяща сегашните деца и подрастващите към пълноценен живот в доста динамичния глобален свят.

След тази среща ние получихме покана за участие в представянето на Всемирния доклад по мониторинг на ОВ (Образование за Всички) на ежегодната среща на ЮНЕСКО. Тази презентация се състоя през март 2011 г., в Колумбийския университет.

Нашите приятели Сет Богнер, Рахел Лайтман и Норма Ливне получиха възможността да представят нашата гледна точка за методите за подобряване на образованието пред господин Мирон Руевен, посланик на Израел в ООН, а също и пред генералния директор на Юнеско г-жа Ирина Бокова.

Това събитие се ръководи от Генералния Секретар и Изпълнителен Директор на ООН г-жа Мишел Бачелет.

В Москва представители на института ARI Ели Винокур, Леонид Макарон, Анатолий Улянов и Леонид Илизаров взеха активно участие в конференцията на ЮНЕСКО „Участие на младежите в социалните трансформации: инициатива и участие”.

Обсъждаше се също и нашето участие в предстоящите събития. Нашите материали, които представихме на тази конференция скоро ще бъдат публикувани в сборник на ЮНЕСКО.

На 11 март нашите представители Леонид Макарон и Сет Богнер взеха участие в конференцията „Постигане на мир: реконсолидация с помощта на образованието, науката, културата и комуникациите”, състояла се в ООН, в Ню-Йорк. Нашите материали ще бъдат публикувани в отчет; обсъждаха се и по-нататъшни действия.

Този форум беше открит от Генералния Секретар на ООН, Пан Ги Мун и генералния директор на Юнеско. Висшият ешалон на този културен диалог беше представен от Принц Турки ал-Фейсал от Саудитска Арабия, Нобеловият лауреат по физиология Гюнтер Блобел и др.

Успешното участие във всички тези мероприятия ще стане залог за начало на продължителен процес на сътрудничество в системата на образованието за създаване на по-добро бъдеще за цялото човечество.

[снимки от срещата]

[38309]

В търсене на радостта

каббалист Михаэль ЛайтманЖивотното действа инстинктивно и не греши. Може да се провери, ако искаш да пиеш и се съмняваш дали водата е добра или не – даваш я на куче или котка. Ако е лоша животното не я пие. Но човек няма такава способност, неговите изяснявания са много сложни и объркани.

Колкото по-развито е съществото, толкова повече грешки то прави определяйки доброто и злото. Защото човек бърка доброто и злото със сладкия и горчивия вкус, а това често не съвпада.

За животното сладкото и полезното са едно и също, то няма да обича вредна храна. Животното иска да получи онзи вид „гориво”, което му се полага според природата му – кравата няма да се съблазни от еклери и няма да яде друго освен трева. Човека, обаче, много се обърква и може да обича много вредни за него неща.

И още по-сложно стоят нещата с радостта. Животните не преживяват такива спадове в настроението и даже хората, докото не са достатъчно развити живеят по-спокойно, водейки обикновен ежедневен живот.

Но колкото повече се развива, човек започва много да зависи от своето настроение, когато в него изведнъж съвсем внезапно се сменят усещанията: радост/печал, опустошеност/напълване. Всичко това се случва, за да му се даде свобода на избора и да се изясни на какъв принцип той ще избира: сладко/горчиво или правда/лъжа.

Защото ако му е тъжно, ще се наложи да търси: защо иска да се наслади и с какво и дали си струва да го прави въобще? Що за живот е това без радост? – Нека изяснява!

Но за да се изясни някакво свойство в положителен или отрицателен смисъл, трябва да се разбере неговата същност, за сметка на изясняване на другите „плюсове” и „минуси”. Като например, не просто сладко/горчиво – а какво значи това съотнесено към правда/лъжа и не просто радост/печал – а съотнесено към някаква цел.

Затова, само в човека и особено в развития, започват проблемите с усещането на напълнение и неудовлетвореност, радост и тъга. А ако човек чувства празнота и не вижда радост, тогава няма жизнена сила. Ние виждаме, че съвременното човечество потъва в депресия – но всичко това е за да започнем да търсим как да излезем от нея!

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[38421]

Егоизъм на глобална скала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В света има много неправителствени благотворителни организации, които искрено желаят да помагат на хората. Какво не е наред с тях? В крайна сметка, изглежда, че тези филантропи чувстват, че тяхното благосъстояние зависи от благополучието на света.

Отговор: Това е коренът на проблема: те помагат, за да почувстват себе си в мир. Малка част от населението на света чувства, че трябва да помага на другите. Така човек се чувства по-добре и това е, което му дава лично напълване.

В благотворителните организации има много хора, които имат естествена нужда да се грижат за другите. Те са програмирани с инстинкт. Те трябва да помагат, за да се умиротворят. Баал а-Сулам пише, че в света има 10% такива хора, а според статистиката те са 7% или 8%.

Но всичко това произлиза от егоизъм и е едно от неговите проявления. Обичам света като мое собствено дете и се чувствам зле, ако светът се чувства зле. Аз трябва да помогна на Африка, за да се освободя от лоши чувства. Това е всичко.

Такава помощ няма да е полезна на никого. Точно обратното, тя само вреди, тъй като колкото повече алтруистите дават, толкова повече хората, които получават от тях, ще свикнат да не правят нищо и да не се развиват.

Подобен проблем се появи в Русия. Оказа се, че високите цени на нефта не са желани. Излиза, че това пълни хазната всеки ден, но не си струва. В крайна сметка, ние няма да се развиваме така. Само ще си седим на нефтената тръба, ще правим пиршество и ще строим златни палати, но в същото време, като държава, като нация, ще продължим да деградираме. Невъзможно е да се развиваме без необходимост. Затова, въпреки простата логика, те не искат да събират „нефтени пари” повече и започват да разбират такива неща.

Цялото сегашно развитие на света, заедно с благотворителността и общия пазар е просто под властта на егоизма и нищо повече. Нищо добро няма да излезе от това, без значение къде е. Обратно, всички само се притискат едни други. Ние сме открили закона за интегрална взаимовръзка, но всеки иска да го използва егоистично. „Ах, ето какво е това! Глобална взаимозависимост? Нека да превземем света тогава. Ще сложим всеки на мястото му и ако някой се противи, ще го заплашим да му спрем кислорода.” Така те искат да използват интегралната мрежа, която природата ни разкрива.

Сега ние сме в много опасно състояние, тъй като ако нашият егоизъм е свързан с глобалната мрежа, това му позволява да контролира целия свят глобално, всички наведнъж. Това ни заплашва, ако хората нямат мъдрост, възприятие и разбиране за бъдещето.

Те тихо решават съдбата на света така, че да съвпада с техните дребни цели, без да имат никаква идея до какво ще доведе това в близкото бъдеще и дори утре. Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран са ярки примери за това. Накрая всичко ще има обратен резултат.

Играта свърши. Ние повече не можем да даваме сили на нашия егоизъм. Когато светът се заключи в една глобална система, ти не можеш да действаш както преди, да управляваш чрез злато или сила. Няма да проработи. Ирак е нагледен пример за това. Срам за Америка пред целия свят и те все пак продължават. Всичко е в неразбирането на интегралните закони. Никоя сила и никой мозък няма да разреши този проблем. Русия пропадна, въпреки всичките си богатства, и Съединените Щати ще пропаднат дори по-ниско.

Днес подходът трябва да бъде съответен на световната тенденция към глобална интеграция. Иначе, ще загубите.

Малко време ще мине и ние ще станем свидетели на това, как дори терористичните организации ще започнат да го разбират. Повече няма да бъде възможно да контролираш света чрез сила. Възникват такива проблеми, които ще накарат всеки да се замисли какво да прави от тук нататък.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 15.03.201

[38106]

Изясняване принципите за възпитание на всеки

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата мъдрост на кабала е метод за възпитание. В крайна сметка, човек трябва да се промени, да израсне от „малък дивак”, който живее в този свят, в човек, подобен на Твореца. Ние дори не можем да усетим това – целта е толкова възвишена и противоположна на нас, че се изплъзва от нашето възприятие.

Ние преминаваме през промени по пътя, за да станем все по-подобни на Твореца. Променяйки себе си, ние разкриваме нашите нови състояния в духовния свят по духовните стъпала. Всички тези състояния по същество са стъпки на възпитанието. Нас ни възпитава висшата светлина, която е около нас; ние се променяме и така преминаваме възпитателния процес.

Следователно, кабала е методът, който позволява на човек да стане подобен на Твореца. Ние правим това с помощта на учителя, източниците и групата или обкръжението. Това възпитание изисква разграничаване между деца и възрастни, между мъже и жени или различни типове хора. Трябва да търсим начин да помогнем на всеки да получи правилното възпитание.

Всеки човек, който получава духовно пробуждане, трябва да се поправи и да спомогне за общото поправяне на всички. По същество, „всички” са той самият. Ако той се отнася към другите по такъв начин, той трябва да поправи себе си. Но ако той отделя себе си от останалите, той се превръща в някой, който само покварва себе си и другите.

Ние ще трябва да изясним тези въпроси и да ги формулираме по лек и разбираем начин. На този етап, цялото човечество доближава реализацията на мъдростта на Кабала; то започва да усеща нуждата да се възпита на ниво, което съответства на Твореца. Иначе ще започнем да усещаме колко много беди ни носи нашето противостоене на Него.

Имайки предвид тази цел, ние подготвяме списък с глобални възпитателни принципи. Ключът е в това, че те трябва да бъдат разбираеми за всеки. Ние самите имаме относително добра идея от къде извират те. За нас не е трудно да говорим за тези принципи на езика на Кабала и на езика, на който Баал а-Сулам ги представя, най-вече в своите статии. Но как да ги направим приемливи за всеки човек в света? С този проблем се сблъскваме днес. Ще се опитаме да го разрешим.

От урок на тема „Принципа на единно възпитание”, 16.03.2011

[38255]