Entries in the '' Категория

Човекът може да постигне мисълта на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманКогато творението започне да си изяснява какво е това свобода на волята, то вижда, че ако свойството отдаване в него се намира над свойството получаване, тогава то го води към истина и свобода! Затова творението избира отдаване, тъй като разбира, че само отдаването дава съвършенство и независимост от собствените желания, т.е. абсолютната истина, която е над Твореца и творението.

Такова високо състояние постига човекът. В крайна сметка, Творецът пребивава в своите определени свойства и творението – в своите. Но човек трябва да направи избор, който е независим от тези две свойства.

Получава се, че силата на Твореца и силата на творението стоят една срещу друга, а човекът извършва особено действие, което се нарича „молитва”. Той прави избор, който се намира над тези две сили. Тогава се ражда неговото ново желание (кли), в което свойството получаване и свойството отдаване, свойството на Твореца и свойството на творението, се обединяват в едно над тези свойства.

Така човек получава забележителен резултат – той открива Кетер на Твореца. Това не е действието на Твореца, чрез което самият човек е създаден, а са Неговите мисли, замисълът, който предшества творението. Това е следствие от средната линия, която се издига над първите две – лявата и дясната, свойството на Твореца и свойството на творението, които достигат до него в действия. Но в средната линия човек се издига над началото на творението.

Тук се разкрива нова възможност пред творението: да се издигне над всички съществуващи сили и свойства. Действително всички сили, свойства, желания, информационни гени, всичко, което съществува в мирозданието, се разкрива пред нас – материала на получаване, силата на отдаване са само средство, което да доведе творението до по-висши понятия, предшестващи действието на Твореца.

Затова във всяко състояние, в което творението трябва да направи правилен избор, то се чувства напълно безпомощно относно точката, която предшества неговото раждане. То трябва да разграничи съсъдите и светлините, желанието за наслаждение, намиращо се в него, и желанието за отдаване – докато изборът лежи над тях.

Молитвата се ражда, когато творението осъзнава, че в състоянието, което е достигнало в резултат на всичките си различия, то не иска и не може да има никаква възможност да се издигне над тези равнозначни възможности и да вземе решение. Тук може само Творецът да реши!

Ние си мислим, че се нуждаем от Твореца единствено, за да победим силата на егоизма със своята сила на отдаване, да детронираме Твореца. Но тук има много повече, отколкото едно просто противоборство на желания, когато човекът се намира между двете сили: Твореца и Фараона. Работата не е в това да изясним кой е по-силен и кой ще победи, а в обединението на тези две сили в средната линия и в издигането над тях.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 10.03.2011

[37672]

Там, където не е Творецът

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В една от вашите лекции казахте, че човек трябва да добави Твореца в своята листа с приятели. Какво означава това в нашата духовна работа?

Отговор: Ако попитате психолозите, те могат да ви кажат какво се случва с една млада женена двойка. Когато започват да живеят заедно, след края на медения месец настъпва период на взаимни претенции, неудовлетвореност, триения и конфликти, и сега те трябва много да се постараят, за да продължат съвместния си живот.

Тези периоди могат да бъдат дълги или кратки – това изцяло зависи от примера, който са видели в дома на своите родители. По това време младата двойка се нуждае от психолози или родители, които да им помогнат да се съединят не на основата на любовта, а на взаимно уважение и компромис.

Те трябва да се научат как да не се дразнят един друг, което предизвиква конфликти между тях, докато пребивават в своето его и са егоистично свързани със своя партньор. Това се случва в нашето ежедневие. Но този подход не работи в нашето духовно развитие.

Докато напредва в духовното, човек трябва да търси тези точки на триене, трябва да ги прави видими, а не да ги скрива, защото „Тора ще дойде” имено от тези точки. Ако човек ги види поправени, желаейки да ги различи и да ги използва, за да промени себе си, тогава вместо да изисква нещо друго, той се стреми да постигне своето собствено вътрешно зло.

Това е възможно само когато човек върви заедно с Твореца, сякаш се държи за Неговата ръка, както е написано „Ела с Мен при Фараона!”. Човек трябва да различи този Фараон, това зло в себе си, да го обуздае и поправи, да се обедини с него и да избяга от него. Но докато работи със злото, човек трябва винаги да бъде свързан с целта и да използва силата на Твореца.

Всички конфликти, спорове и триения могат да бъдат разкрити между приятелите в групата само при условие, че те се стремят към обединение, ако направят усилие да се съединят. Само тогава те ще видят, че се мразят един друг и нямат никакво желание да бъдат съединени. Затова те трябва да привлекат Твореца, за да поправи това зло. В крайна сметка, самият Творец показва на човека къде е неговото зло. Това е мястото, в което Той отсъства, мястото без светлина.

От урока по статията на Рабаш, 25.02.2011

[37869]

Израствай, грижейки се за света

каббалист Михаэль ЛайтмаВъпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Последната капка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава подготовката за конгреса?

Отговор: Конгресът е особено състояние, което изисква от човека огромни усилия, концентрация за вътрешно съединяване. Ти идваш тук, за да вложиш в общия котел своето вътрешно желание да се съединиш с останалите.

Това изисква душевни усилия и именно за тях трябва да се подготвиш. Точно както човек се подготвя за любимо, важно за него събитие.

Знам, че има хора, които по половин година се подготвят за сватба, влагайки в това много усилия. А тук ни очаква много особена Сватба – такова съединяване между нас, където разкриваме висшата сила, Твореца!

Той и сега, вече се намира между нас, но се скрива. И всичко зависи от това, как ще се подготвим, за да разкрием взаимната сила на отдаването – съответно ще се разкрие и силата на Неговото отдаване, на Твореца!

Тук действа законът за подобие на свойствата: ако постигнем съединението между нас, нещо подобно на Неговото отдаване – в този наш, отдаващ съсъд (кли), ще разкрием висшата сила на Даващия.

Именно за това се подготвям: доколко можем да сме в съединение, в отдаване, колко можем да вложим в това. И не е задължително то да е забележимо отвън. Видно е само, че съм вътрешно напрегнат – повече от обикновено, може дори малко да се чувствам като болен.

Известно е, че човек идва в групата не за получаване на знания – като в университета, а за да се съедини с групата. И точно така идваме на конгреса: преди всичко, за да се съединим, за да използваме тази възможност. И може би този път, когато „грош след грош” вече се е натрупал голям капитал на нашата сметка, именно този конгрес ще послужи като последна капка и на нас незабавно ще ни се разкрие Творецът.

Да се надяваме, че този път това ще се случи! Аз винаги се подготвям за такъв пробив.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса ”WE!”, 11.03.2011

[37797]

Навиващ механизъм за душата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нима това е реално – 20 години да ходиш по лекари и да изпитваш такава жажда за изцеление, като за първи път?

Отговор: Ако се чувстваш болен и болестта те държи на границата на живота и смъртта през цялото време – постоянно ще бъдеш обхванат от тревога. В нашият земен живот то зависи от това, доколко човек го управляват свише.

А в нашата духовна работа това зависи от групата. Няма такова, че забравата, умората, въодушевлението или възвишеното състояние идват сами по себе си. Това е силата на светлината, действаща върху човека. Ако имаш сила – ти скачаш. Ако имаш неизчерпаем източник на енергия ще скачаш през целия си живот с една и съща скорост. А защо тази вътрешна батерия се изтощава? – Теб специално те лишават от енергия, за да можеш сам да я заредиш.

И няма такова, че ти сам по себе си да си уморен. Има светлина и желание. Светлината вътре в желанието го задейства и може да го движи безкрайно.

Повдигнете се над обикновения си поглед на живота! Имаме в себе си източник на безкрайна енергия, която ни движи, която осъществява всичко. Дори нашият живот и нашата смърт в тази въображаема реалност зависят също от светлината, от тези възможности, които ни предоставя светлината.

Въпрос: Но ако аз не се чувствам болен? Аз идвам на урок, сядам, чета, не разбирам нищо и чувам от вас, че трябва да се съединим. Но с кого или с какво трябва да се съединя?

Отговор: С твоите другари, за да може в съединението между вас да постигнете висшето измерение, духовния живот, истинския себе си. Имаш ли желание за това или не? Ако това желание е угаснало ти трябва отначало да го пробудиш и да разбереш, че то е угаснало, за да го възбудиш с такава сила, за да може то да изплува в тебе както и преди.

Или ти мислиш, че свише в теб ще завъртят ключа като на навиваща се играчка? Но не, теб престават да те включват свише, за да можеш със собственото си осъзнаване, разбиране, със свои сили да започнеш да се движиш.

От урока по Книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38411]

Без инфаркти

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Създадени сме за благо, за наслаждение. Тогава защо трябва да се пропиваме с болката на другите? А то, от страданието на цялото човечество аз ще получа сърдечен пристъп.

Отговор: Нима майката не иска да усети болката на дето си, да разбере какво не му е наред? Любовта я заставя да чувства какво не му достига.

А всеки недостатък – е болка. Може да ме боли, защото не съм жизнен или просто защото ми се иска нещо сладичко. Така или иначе, любящият иска да почувства какво не достига на любимия, за да му го даде и да изпита наслаждение.

Разбира се, че не става дума за катастрофите, към които ако се присъединим, действително ще си спечелим сърдечен пристъп. Представи си: хиляди твои деца са загинали, стотици хиляди са в бедствено положение. Нереално е да издържим такова нещо. И затова ни разкриват това усещане постепенно.

А в действителност, макар това все още да не трябва да се обяснява, но ако можеш сега да проявиш истинска любов, ти би видял, че с тях всичко е наред. Разкривайки любовта, ти си изменил реалността съобразно своите нови, духовни желания.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38464]

Природата ни гони към единство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Уважаеми Михаел! Аз съм московчанин, ваш отдавнашен ученик. Вчера бях поразен от думите на Александър Проханов в програмата „Особено мнение” по радио „Московско ехо”. За вас изрязах част от записа. Коментирайте моля. Проханов е известен идеолог на антисемитизма, национализма и т.н. А тук струва ми се, негово мнение се „изкривява”…

Неговите думи: …Ударите, които природата нанася на човечеството, са защото тя не издържа начина на обръщение към нея, природата е много оскърбена от това, което човечеството натвори с нея. Мен, при целият този ужас, който става пред очите на историята, ме поразява това, че човечеството не реагира. Защото кризата обхваща не някакъв си отрасъл, не икономиката, не екологията, тя обхваща целият исторически път. Цялото човечество се движи по неверен път, то е попаднало в огромен капан.

В такива периоди обикновено възникват нови вероучения, философии, нови религиозни школи, появяват се пророци, които пророкуват не за края на света, а които учат човечеството да живее по друг начин, да върви по друг път. Кой ни преподава тези страшни уроци? – Ако вие сте религиозен човек, то тези уроци ви преподава сам господ Бог, който е сътворил Земята и човечеството, за да не живеете по такъв скотски, ужасен и чудовищен начин.

Ако човек не е религиозен, той гледа на историята като на рационален процес и се опитва да разбере, че последователността на човешките тенденции ни е отвела в тази чудовищна яма. Тези уроци могат да се преподават от божество, а могат да се преподават от системата от обстоятелства. Нови рецепти за спасение на човечеството са се появявали винаги в периоди на криза.

Да кажем, какво е християнството? – Това е рецепта за спасение. Защо е възникнал исляма? Какво е авраамовия юдаизъм? Всичко това са уроци, което човечеството е извлякло от катастрофите. Ето, аз чакам, дали няма да се появи някакъв веро-учител или група от чудотворци, мислители? Това трябва да се случи. Къде ще се появи тази група? Аз очаквам тя да се появи в Русия.

Надеждата присъства, защото всички катастрофални периоди на човечеството са били преодолени посредством такава категория, като чудо. Не чрез социални рецепти, не чрез поведението на елита, не чрез някакви икономически или политически закономерности. Те са били преодолявани чрез чудо. И в историята на появяването на великите религии – това е проявление на чудо, проява на божествени, на метафизични чудеса. Нито Билдербергския клуб, нито Римския клуб, нито мъдреците, нито Rent Corporation няма да предложат комбинирана рецепта. Надявам се, че православието ще ни даде тази рецепта.

Реплика: Най-общо, човек правилно чувства движението на историята. Днес това вече не са единични случаи, а по-скоро е масово. Времето иска друга „религия” – метод за поправяне, общ, глобален, интегрално обхващащ целия свят. Природата няма да ни остави, а ще се добие чрез страдания до този разум. Методът за изменение на обществото, истинската кабала, съществува отдавна, с появата на човека. Тя е заложена в природата и е предадена на човека по неин план. Тя се е развивала паралелно с човешкото развитие. Сега е време да я разкрием и да я приложим – и да не си измисляме нищо земно и егоистично. Вашият Проханов още мисли, че може да си играе на религии, национални особености и прочее различия, а природата ни гони към единство, като самата нея. Т.е. в противоположна страна. Но и това той ще разбере скоро и ще му се наложи да уважава семитите, а може и иврит да научи – тогава ще разбере, че това не е народ, и че духовното призвание има много малко общо с нашите евреи. Групата, се е отделила от всички, още в началото на зараждането на човечеството и е тръгнала по пътя на „възлюби ближния както себе си” – е, и по нататък, нека изучи нашите материали и да разбере цялата история. Подарете му някоя от нашите книжки…

[38368]

За радостта са нужни минимум двама

Въпрос: Защо хората получават голяма радост, когато са заедно – в това има ли духовен корен?

Отговор: Разбира се! Невъзможно е да се наслаждаваш сам – ние постепенно стигаме до такъв извод в резултат на цялото си развитие. Защото едно кли не може да получи наслаждение – само, ако то предава чрез себе си светлината на другите.

Да се насладиш може само, ако единият предаде светлината на другия, и нито в един от тях не остане тази светлина. Както в Майката-Бина, която получава светлина в своята горна част (Г”Е) и предава чрез долната си част (АХА”П) на другите. Само благодарение на това, в нея има светлината Хохма.

 

Ако в нея има само Г”Е – то няма светлината Хохма, а само светлината Хасадим. Но ако в нея има АХА”П – „майка”, за сметка на която тя ражда и предава светлината на другите, само тогава в нея има светлината Хохма.

Затова е невъзможно да разкриеш Твореца, ако ти не си свързан с другите и не им отдаваш! Защото иначе в теб няма кли за разкриването на Твореца. Той се разкрива именно в АХА”П – в светлината Хохма. А Г”Е – това е само светлината Хасадим.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38427]

Тапата в бутилката на развитието

Въпрос: Определяме неживата природа като желание, стремящо се само да съхрани себе си в същото състояние. Но днес, в Япония, неживата природа разтресе земята и изпрати към брега огромни вълни. Как едното се съчетава с другото?

Отговор: Намираме се в развиваща се природа. От поколение в поколение човекът се развива много забележимо – това е лесно да се види. Достатъчно е да сравним нашето поколение с някое от предишните. Но неживата, растителна и животинска природа също се развива, макар и по-бавно.

Да се обърнем към неживото ниво. Някога нашата Земя е била нажежено газово кълбо. Баал а-Сулам разказва за цикли от по 30 милиона години, когато огнената стихия е покривала твърдата обвивка и тя отново е била разрушавана отвътре – под напора на огъня.

Този пламък гори и досега. Много ни се иска всички тези сили да бяха се усмирили, предоставяйки на човека възможност да се развива. Но в действителност, всички нива на природата са свързани помежду си. Нещо повече – именно ние ги привеждаме в действие.  

Преди, те са ни движили напред, но сега ние осъзнато трябва да осигуряваме своето напредване, разбирайки и желаейки го, съгласявайки се с природата и работейки заедно с Твореца – в хармония и равновесие, в глобална и интегрална взаимовръзка с природата. Но вместо това правим каквото ни хрумне и нашите действия оказват обратен ефект върху неживата, растителна и животинска природа.

В резултат, не им позволяваме да се развиват и създаваме напрежение в тях. Ние спряхме  – не се движим по посока на духовното и така спираме напредъка на всички, които са след нас. Получава се нещо като тапа – те искат да се движат напред, а ние им преграждаме пътя.

Ето какво чувстваме днес – сякаш Земното кълбо е готово да се взриви под нас. А по-нататък ни предстои да узнаем какво е взрив на растителното и животинско ниво. Вече започват да се случват мащабни явления – изчезването на цели видове, масовата гибел на риби, птици и много други.

Става дума само за едно – ако човекът спре да се развива, с това влияе върху развитието на всички останали. Отговорът, изпратен ни под формата на сборен натиск оказан от нивата, предшестващи човешкото стъпало, в крайна сметка ще ни принуди да продължим напред. 

 

Като пример могат да ни послужат египетските наказания – природните бедствия, също подредени в определена последователност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 18.03.2011

[38454]

Радостта е признак за правилно развитие

Усещането за тъга и неудовлетвореност идва при нас, за да ни подтикне към правилното изясняване.

Затова, по броя на хората, намиращи се в депресия, вече може да се каже колко са онези, които са готови да слушат – как да стигнат до радостта, в какво е причината за отчаянието, накъде ни води то?

Защо природата ни организира такова развитие, когато стигаме до състояние, при което в нищо не намираме напълване и всичко става безвкусно и безрадостно. Защо не усещаме хармония и удовлетворение от нищо?

Това е специално организирано за онези, които постигат високо развитие, за да могат постепенно да разберат, че именно за сметка на обкръжението, могат да създадат за себе си нови, макар и изкуствени, житейски ценности – живот в отдаване, в съединение. Защото вече сме изпитали и сме се убедили, че целият този живот не ни напълва, когато сме отделени от другите – заради егоистичното получаване.

При такъв живот, когато човек е затворен в себе си и мисли само за себе си – не вижда нищо, освен пустота и отчаяние. В това състояние той няма сили да се развива – а на развития човек му е необходима енергията на напредъка, цел пред него. И ако целта изчезне, не може да намери радост в нищо – в храната, семейството, парите, властта, знанията. За какво му е да живее, ако отпред нищо не свети.

В новото, събуждащо се в него желание, той вече не признава предишните цели. И затова трябва да разбере, че целта вече не може да бъде като предишната – егоистична, когато е търсил начин само как да напълни себе си и всеки път е стигал до опустошение – и така безброй пъти. Сега ще му се наложи да промени насочеността си – на отдаване, на излизане от самия себе си навън, към другите хора.

Но може да го направи само с помощта на обкръжението. Така както по-рано то го е вдъхновявало да се развива заради материалните ценности, сега нека му внуши духовните ценности, излизащи от рамките на тялото – в отдаването на ближния.

И ако почувства каква радост му носи това, ще може да се развива по-нататък. Всичко зависи от обкръжението.

Затова радостта се превръща в показател за действието отдаване, ако това е отдаване на групата. А унинието ни е дадено специално, за да нямаме избор и да ни се наложи да решим: от какво мога да се зарадвам? Тогава ще вляза в групата, ще поискам да приема от тях новите ценности, за да може ценността на отдаването да бъде над тази на получаването и ще започна да се развивам „от себе си – навън”.

Защото, без радост няма живот! Радостта е признак за правилно развитие.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38418]

Любовта, побеждаваща планината от ненавист

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Проста формула

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако четем книгата „Зоар” с правилното намерение и поискаме да четем за по-дълго време – час и половина на ден вместо 45 минути, по този начин ще достигнем ли до пълното поправяне два пъти по-бързо? Или тук има различна формула за работа?

Отговор: Формулата е много проста. Навикът на моя учител Рабаш беше да четем книгата „Зоар” по час и половина на ден. Рабаш не обясняваше нищо и не добавяше нито дума.  Ние просто четяхме текста, всяко нещо по ред без да го питаме никакви въпроси в продължение на час и половина преди заспиване. Затова аз следвам същия ред.

Искате ли да учим два пъти по-дълго? Затова прибавих още четвърт час към урока.

От урока по книгата Зоар, 17.03.2011

[38342]

Мисълта за свободата – лъжа на лъжите

От материали за принципите на възпитанието: „Дори когато навлезем в зрелия, самостоятелен живот, начинът, по който възприемаме света, е завършен продукт, изграден от три компонента: от нашия „материал“, т.е. от вродените ни свойства и наклонности, и от факторите, формиращи този материал – от полученото възпитание и въздействието на обкръжението. Но никой от нас няма свобода на волята – нито при вземането на решения, нито при оценяването на нещата в живота.”

Въпросът тук е, доколко осъзнаваме това. Чувстваме ли, че сме затворени в мрежа от сили? Не сме свободни нито в мислите, нито в намеренията си. Нямаме никаква свобода дори в разбирането на този факт. Отсъствието на свобода на волята също разкриваме от безизходица.

Това не е лошо или добро, защото става дума за природата. Но какво можем да открием над него?

На първо място защо са ни дали възможност да осъзнаем, че не сме свободни? Очевидно, за да поискаме да се измъкнем от това състояние. Вероятно имаме такава възможност.

Тук е важно, до каква степен човек е чувствителен към свободата, доколко разбира, че го управляват всевъзможни пориви, в каква степен желае да се освободи от тях и да придобие някаква нова сила, обективно да погледне на себе си отвън и да се издигне над своята природа. И все пак, към какво да се издигне? Към друга природа, която отново ще властва над него?

Този въпрос не е за всички. Малко хора в света си го задават, интересуват се и са възприемчиви към него. По този критерий, можем да направим абсолютно ясно разграничение между „човека” и „животното”.

 „Животно” не е упрек, а ниво на развитие – човекът живее така, както му диктува обществото, което на свой ред също не е свободно. Детската възпитателка, учителите, родителите, СМИ, които формират моето мнение, също нямат свобода на волята. Всички системи – и вътрешните, и външните – не действат сами, а биват задействани. Затова не си струва да говорим за тях.

Ако търся собствената си мисия, извисяваща се над това принудително течение, е безполезно да търся смисъл в неговите завои и водовъртежи. Те нямат значение – няма да намеря в него нищо друго, освен силите на природата, които управляват цялото човечество и мирозданието, включително всички негови части в продължение на целия исторически процес. Никой не притежава свобода на волята.

Жалко е да губим време за изучаване на онова, което не носи никаква полза. Така че, като цяло, науката кабала се отнася до нашия свят. Това не е презрение. Действително ни се струва, че привеждаме в действие някакви сили и закони, че насаждаме правила на поведение, за да бъде животът по-комфортен. Вярваме, че въвеждането на нови закони и създаването на нови машини ще направи света по-добър.

И го правим без да чувстваме, че ни управляват. Защото самото желание да бъдем свободни и някакси да подобрим своя живот не е свобода на волята, а вътрешни пориви, които предизвикват в нас процес, осъществяващ се свише.

И ето че всичко е лъжа на лъжите. Дори констатирайки, че не сме свободни, ние сме принудени да извършим определени действия, струващи ни се свободни, но не явяващи се такива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 17.03.2011

[38361]

Разкрий злото, за да се отделиш от него

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, ние сме противоположни на нея”.

Втората част: „Взаимовръзката – като условие за равновесието”:

Всяка част на природата се стреми към равновесие и хармония (на езика на науката – към хомеостаза). Така и ние, явявайки се части от природната система, сме задължени да достигнем равновесието и хармонията.

За разлика от неживата, растителната и животинската природа, която се стреми към равновесието инстинктивно, ние трябва да достигнем до единството и взаимното зачитане на интересите, вследствие на осъзнато развитие. В това е уникалната разлика на човека от всички останали елементи на природата.

Човекът трябва да разкрие дисбаланса – осмислено, осъзнато, чувствено и разсъдливо. Трябва да види всичко положително и отрицателно: доколко той е противоположен и доколко е балансиран. Той трябва да чувства това, да развива в себе си възприемчивост към това – все повече и повече, до такава степен, че именно чувствителността към равновесието с природата да го води по стъпалата на развитието до самия връх.

Както казва Баал а-Сулам, ние сме получили кабалистичната методика, за това да отгледаме в себе си осъзнаването на злото. В това е цялата причина: ние пристъпваме към новото възпитание, за да осъзнаем своето зло. Защото повече от това и не ни е нужно. Усетили злото, ние по природа бягаме от него, отделяме се точно толкова, че да престанем да го усещаме. А значи, повишавайки в себе си чувствителността към злото, аз ще се отделям от него още и още – винаги на такова разстояние, след което то не се чувства.

Злото се разкрива в нашата взаимна ненавист, заради която ние сме противоположни на природата на мирозданието. Това е проблемът, който стои пред нас днес, – да свържем всички беди и нещастия на съвременния свят с отсъствието на връзката помежду ни, или, казано по друг начин, с нашето несъответствие с глобалната природа.

Нашата главна беда е отсъствието на връзката. Проблемът не е в изтощаването на природните ресурси и не е в замърсяването. Всъщност, това не е важно. Природата има сили, за да се очисти и да се върне към поправено състояние, – но и това зависи изключително от нашата добра взаимовръзка.

Трябва да гледаме не на природата, а на това, което се случва между нас. С това ние ще достигнем и подобието с нея.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38224]

Главното по обединението

Въпрос: Натрупва се впечатлението, че с ръстът на глобализацията, самобитността на всеки човек ще се загуби. Какво ще остане в бъдеще от моята уникалност?

Отговор: Не е вярно допускането. Когато аз съм взаимосвързан с другите хора, моята самобитност получава максималното, безкрайното самоизразяване. Защото от себе си влизам в другите и обединявам всички със своите усилия.

На целия свят не му достига моето участие – и с това своя участие аз напълвам целия свят. По такъв начин, светът зависи от мен.

С такова самоизразяване нищо не може да се сравни. В нищо по-истински и по-добре от теб е невъзможно да изразим себе си. Наистина ли искаш да ръководиш? Моля, дали са ти целия свят. Възглавявай, обединявай всички помежду си. В това всички зависят от теб. Задействай своята гордост, властолюбие, уникалност – моля. Целият свят е пред теб.

Ти изразяваш себе си, именно с това, че обединяваш с всички. Защото без това, светът няма да достигне съвършенството. Представи си каква гордост е нужна за това, каква значимост. И така ще правят всички. С това никой не отнема възможността на другия да участва в процеса.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38111]

Очертанията на прекрасното

Въпрос: Микеланджело е казал, че той не извайва, а отделя от камъка всичко излишно, разкривайки образа, който е скрит в него. Какъв образ трябва да проявя в скалата под названието „обкръжение”, за да извая от нея духовната връзка?

Отговор: На чистото отдаване. Помоли Висшата сила да дойде и да очертае пред теб контурите на чистото отдаване. Защото именно Висшата сила ти предава пределите.

Подобно на Микеланджело, долавящ в камъка очертанията на прекрасното, аз трябва да знам, къде са моите очертания, моите предели: доколко мога да използвам материала на желанието заради отдаване и след каква граница вече не съм способен на това.

Всичко, което е годно за отдаване, става прекрасно творение. А това, което не е годно,  засега отхвърлям. Така се проявява в мен образът на истинския свят.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38159]

Цунамито е в недрата на твоята душа

Въпрос: Какво трябва да бъде правилното отношение към природните катастрофи, на които сме свидетели, или към другите проблеми?

Отговор: Ние живеем в особено време, когато нашето егоистично желание започва да ни демонстрира нашето неравновесие с природата на всичките нейни нива.

Най-ниското ниво – това е неживата природа, и на него ние сега разкриваме своето несъответствие с общата природа, дисхармонията. И същото е относно следващите степени: растителна и животинска природа – просто засега не забелязваме това.

Но ние се намираме в страшна криза – „криза на отношенията” с ангела на име „Домем” (неживо), ангела „Цомеах” (растително) и ангела „Хай” (животинско ниво).

Всички тези природни форми се намират в огромно несъответствие и противопоставяне с нас. Наше задължение е да ги поправим, защото само човекът може да поправи цялата останала природа с това, че поправя себе си.

Затова, катастрофите, които виждаме наоколо – това е нашето собствено отражение. Цялата отговорност е само на нас, а от неживия, растителния и животинския свят нищо не се иска – те се издигат и спускат заедно с човека.

По проблемите на неживия, растителния и животинския свят, които ни обкръжават, ние можем да видим колко сме непоправени. Всички тези катастрофи – това е отражение, демонстрация на нашите собствени пороци. Да не говорим вече за „говорещата” степен на природата – за човешкото общество. Вижте какво става в света.

Ние имаме възможност да си организираме просто райски живот на тази земя, но вижте какво правим със себе си. Ако някой пришълец от космоса погледне какво творим тук на планетата Земя, той ще си помисли, че ние просто всички сме луди. Къде е нашия човешки разум и чувства, нима така устройва своя живот мислещият, разумният човек? Само пълен глупак или който ненавижда себе си може да направи това.

Тоест, ние сега постепенно разкриваме своето вътрешно състояние. И само чрез вътрешното поправяне ще достигнем хармонията с външния свят.

От урок на тема “ Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37909]

Особени признаци на душата

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”. Глава „Итро”, п. 190: Това е разгневен мъж, но не бързо. Той задържа своята почивка, претендира, че е мъдър, когато не е, и винаги изправя своята глава да гледа. Навън той е свадлив, но в своя дом не е. Той не съблюдава Тора, за да я спазва. За него думите на хората са бреме и той отговаря енергично на тях.

„Зоар” разказва за човека в нас, който непрекъснато се разкрива. Вътре в нашето общо желание за наслаждение съществуват 125 пласта и всеки от тях съдържа свои вътрешни пластове или състояния. Всеки път, вътре в новото желание, нов пласт от свойства се разкрива – нов образ на човека в мен, образа на моето подобие с Твореца, образа на Твореца вътре в мен, образа на моето подобие и противоположност на Твореца.

Цялата комбинация от вътрешни и външни свойства, които се намират в Рош (главата), Тох (тялото), Соф (краищата на парцуфа на душата), келим (желанията), които могат да бъдат използвани, и желанията, които засега не могат да бъдат използвани, тъй като над тях няма екран, а така също и желанията, които не могат да бъдат използвани до пълното поправяне, наречени „лев а-евен” (каменно сърце) – цялата съвкупност от тези желания се нарича човекът в нас.

Всеки път, във всеки един момент от моя път, предвижвайки се към състояние на съвършен човек, аз разкривам образа на човека в мен. Как мога да разпозная какъв човек се разкрива сега в мен и кой съм в дадения момент съгласно вътрешните и външните признаци, които разкривам в себе си?

Благодарение на всички характерни особености, които разкривам в сфирот Рош, Тох и Соф на парцуфа на моята душа, аз мога да кажа кой образ сега присъства в мен. Аз сякаш чета за себе си в личната си карта, която съдържа подробно описания на моите особености.

От тук аз разкривам кой съм аз и какво съм. Аз се запознавам със себе си, т.е. със своите свойства, кои от тях работят заради отдаване, кои работят против него, кои все още са егоистични, доколко съм ги съкратил, доколко пребивават в клипа и до каква степен са предмет на поправяния.

Всичко това е образът на човека и освен него няма нищо друго. Този образ съдържа всичко.

Затова, докато четем тази глава в „Зоар”, ние трябва непрекъснато да мислим за своите духовни състояния, да бъдат пред мен като сменящи се кадри на филм, непрекъснато разкриващи нов образ на човека в мен, докато всички тези образи се съберат заедно и аз постигна единно състояние. Но всички предходни образи също се съхраняват. Тогава, на основата на всички прегрешения и престъпления, аз постигам истината, съвършения образ – Човекът, който е подобен на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 16.03.2011

[38219]

Човекът, който пое отговорност за Земята

каббалист Михаэль ЛайтманКогато се връщаме обратно в света на Безкрайността от мястото на края на мирозданието, където всеки от нас е бил захвърлен, и се приближаваме до центъра, ние ще усещаме много по-голяма близост с другите. Така ще бъде, докато се върнем обратно в Безкрайността. Това означава, че се връщаме към изпълнението на закона на съединение и взаимно поръчителство във все по-голяма и по-голяма степен, по 125-те стъпала на съединение – зависимостта на всеки един от всички.

Човек започва да разкрива тази интегрална и мечтана взаимовръзка и съгласно това той чувства вътре в себе си светлината, която го напълва. В крайна сметка, той става подобен на светлината и сега свойството отдаване го напълва. Тогава той започва да чувства духовния свят.

Цялото това пространство по неговия път към света на Безкрайността се нарича духовен свят, защото той може да бъде усетен само до степента на обединението с другите. Цялата реалност, оставила това усещане, се нарича този свят, тъй като човекът я усеща така, когато той разбива връзките с всички останали.

Тоест съществуват два типа реалност. В едната ние желаем да се откъснем от всички и затова чувстваме този материален свят. Но ако се насочим към противоположната страна, желаейки вместо това да се съединим с тях, тогава чувстваме духовния свят.

Законът за взаимното поръчителство е главният закон на всички творения; той е вечно съществуващ и задължителен за всяка негова част. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно му се подчинява, следвайки вътрешния зов, под въздействието на заложените гени и силите на природата. Същото се отнася и за човека в неговите изначални етапи на развитие, когато следва закона инстинктивно вътре в себе си.

Едва когато той достигне до „човешкото” стъпало на развитие, започва да получава свойства, които не пребивават в този закон слепешката. Човекът трябва по собствено желание да приеме този закон и да започне да го изпълнява.

Преди всичко той трябва да разкрие този закон, да го изучи и да пожелае да го следва, т.е. да поиска да бъде поправен от светлината, възвръщаща към източника. Когато тази светлина се спусне към него, той приема условията на взаимно поръчителство и по собствена воля започва да ги изпълнява и усеща и затова разкрива една единна душа, съединение между всички.

От урока на тема „Поръчителство на какво е условието за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38048]

Надежда за спасение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо е толкова трудно да запазим намерението при четене на книгата „Зоар”, да си представим връзката между нас, да се уловим за текста? Какво трябва да направим?

Отговор: Ако човек попадне в голяма беда и му кажат: „Прочети този текст – в него ще разкриеш как да се спасиш от бедата” – можеш да си представиш как той би прекарал последния половин час. Ще му бъде ли трудно да се съсредоточи над това? Какво напрежение, каква надежда той би почувствал, опитвайки се да проникне вътре в текста, да разбере какво се иска от него, какво може да намери там, какво спасение, как ще се случи…

Всичко зависи от обкръжението – доколко то „подгрява” това вътрешно отношение към текста на „Зоар”. Всички останали кабалистични текстове със своето влияние са в по-малка степен полезни, защото при тяхното четене ние можем да задействаме разума и чувствата и в известна степен да ги свържем със себе си.

А Тора е съвършена, чиста, недосегаема, „на небесата”. Какво означава „чиста” (тмима)? Никой не я докосва. Това е висшата светлина. Ние само очакваме от нея резултатите, които ще се проявят в нас.

Само групата може да ми даде това отношение при четенето на „Зоар”, така че страстно да пожелая да получа резултат от нея. А иначе няма да се случи.

Ние вече бяхме в това състояние, когато започнахме да четем „Зоар”. През първите месеци хората бяха толкова въодушевени, че това общо вълнение повлия на всеки един и всеки един почувства в определена степен обкръжаващото светене, всеки един чувстваше силата на влиянието на „Зоар”.

Сега това въодушевление избледня, защото в началото ние го получихме от висшето, а сега трябва сами да го развием. В природата нищо не се случва от само себе си. Ти си получил първоначално пробуждане, а след това то ти е било отнето, за да го присъединиш от своя страна към себе си, за да запълниш пространството, което се е образувало от въодушевлението от висшето, със свои усилия.

Ако не отдадем от себе си, то няма да можем да запазим намерението за поправяне в рамките на 45 минути при четенето на „Зоар” и само ще чакаме урока да свърши. Ако не пробудим човека, ако не възбудим в него вътрешни вибрации, за да почувства себе си като болен, изправяйки се пред единственото средство за спасение, единствената възможност да бъде излекуван и спасен от бедата, тогава разбира се, че ще бъде трудно за него да запази намерението, да се улови за текста. Всъщност, той обвинява нас, защото ние не му позволяваме да почувства жизнена необходимост от това, т.е. важността на целта.

От урока по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38345]