Entries in the '' Category

Трябва ли да търсим злото в себе си?

Въпрос: Най-важно ли е да разкрием злото си начало?

Отговор: Не трябва да се стараем да разкриваме злото си начало и не е важно през какви състояния преминаваме. Най-главното и изобщо единственото, което можем да направим е да привлечем към себе си светлината.

Благодарение на светлината ще премина през всички етапи, за които сега изобщо нищо не знам: ще разкрия злото си начало и ще премина към неговото поправяне, а после към напълване. По целия този път може да ми помогне само светлината и нищо друго.

Трябва да се стремя към висшата светлина, която ще извърши над мен всички действия. А какво ще направи тя, в каква форма и в какъв ред – това изобщо не е моя грижа.

Необходимо е да мисля, че сега, висшата светлина трябва да разкрие в мен злото – не знам какво трябва да разкрие. Дори така да е написано, все още не разбирам какво е „зло начало”. Не си струва да си отклонявам вниманието и концентрацията от най-главното – от привличането на светлината.

Иначе, започваме сами да търсим злото в себе си и за всяко свое лошо качество да мислим, че именно това е злото начало. Но повярвайте, че все още не сме го разкрили.

Злото начало е ангел. Тоест когато разкриваме злото, установяваме, че Творецът се намира вътре в него и Той самият ни дава това свойство.

Затова, за да разкрием злото начало, трябва да мислим не за ненавистта, а за връзката! Но благодарение на това, че съм привлечен към връзката, се разкрива онова, което й пречи – злото начало.

През цялото време се стремя към съединение, докато висшата светлина не извърши над мен всички необходими действия и в резултат не ми разкрие, кой съм всъщност аз. Трябва да премина през всички стадии – 0, 1, 2, 3 и на 4-тия стадий (бхина далет) на действието на светлината, винаги чувствам, че съм завършил някакво стъпало и съм получил ново разбиране. После отново: 0, 1, 2, 3 и на 4-тия стадий ще се разкрие още едно ново понятие.

Но това не променя отношението ми към миналото, сегашното и бъдещето. Винаги се стремя само към съединение и повече за нищо не мисля. За мен не е важно през какви състояния преминавам: добри или лоши.

Каквото се е разкрило – това е, а аз се устремявам напред и по пътя нищо не може да ме спре – нито доброто, нито злото, никаква философска теория, която изведнъж се подрежда в главата ми и ме заблуждава, че разбирам какво става. Посоката на цялото внимание трябва да остава неизменна – само към съединението. И тогава мога да бъда сигурен, че привличам към себе си обкръжаващата светлина.

Щом започнеш да философстваш и сам да решаваш какво да правиш, веднага губиш обкръжаващата светлина. Светлината е цялостна и съвършена, а ти трябва да се стремиш само към нея. Написано е, че трябва да сме готови да приемем поръчителството като един човек с едно сърце – ето, само за това мисли.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне”., 17.03.2011

[38322]

Творението, излязло изпод властта на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е: „Аз създадох злото начало и Тора (светлината), като средство за неговото поправяне”. Всъщност, това е най-важното условие, защото всички останали условия и принципи, съветите, които ни дават кабалистите, техните обяснения за Твореца и за законите на творението – всичко произтича от този важен закон.

Преди всичко, той започва със самото творение: „Аз създадох злото начало”, тоест преди злото начало няма творение. Докато човекът не разкрие в себе си „злото начало”, не може да се смята за творение. Всички останали свойства, мисли, желания, наклонности, действия, които не се отнасят към злото начало – не се наричат творение.

Тоест нито моливът, който държа в ръцете си, нито самият аз, докато в мен няма зло начало, не се наричаме творения. Първо е необходимо да се види злото начало и само на него даваме името „творение” (брия) – от думата „вън” (бар) от Твореца, противоположно на Него, срещу Него.

Ето защо, първо е необходимо да разбереш, какъв е Творецът – и тогава ще разбереш, какво е „злото начало”, творението, намиращо се срещу Него.

В цялото мироздание, злото начало присъства само в човека от този свят и то не във всеки, а в онзи, който е развил в себе си желанието да се наслади с егоистично намерение, наричащо се „ненавист” към ближния. Ако в него има такова желание, стигащо до определено стъпало, като планината Синай (планината на Ненавистта), само тогава той се нарича творение и за него говори кабала.

А всичко останало – тя не разглежда, защото това е просто природата, действаща по своите зададени закони, които ние не можем по никакъв начин да променим. Ако става дума за такова място, където можем нещо да си изясним и да работим над неговото изменение, за да получим награда за своите усилия – то това е само злото начало и ненавистта.

Ненавистта възниква при разбиването на желанията (келим). Имало е една обща душа, но тя се е разбила, тоест между нейните части, които някога са били единно цяло, сега е влязла и действа силата на разделянето, отблъскването, ненавистта. Сега, всеки иска да използва ближния, чувствайки наслаждение от това, че унижава другия и го експлоатира дотогава, докато не го унищожи напълно. Тоест той се наслаждава от това, че прави зло на другия.

Това е вследствие от разбиването на келим и тази сила е противоположна на Твореца. Висшата светлина е разбила кли, влизайки в него направо, както е – тоест без екран, без намерение заради отдаване от страна на кли – и така, в нас възникнало творението, „злото начало”.

Необходимо е да разделяме: себе си и „злото начало”, тоест творението в мен, ако го разкривам.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне”, 17.03.2011

[38332]

Безкрайната реалност съм аз

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво остава непроменено в човек, който се развива духовно, и какво се променя в него?

Отговор: Единственото нещо, което не се променя, е намерението към правилната цел, което той понякога се опитва да създаде. Освен това, всичко друго се променя и нищо не остава същото. Ти губиш всичко, освен правилното намерение, ако си го създал. Всичко друго само изглежда, че е твое, включително и твоето съществуване, а то ти е дадено само за да създадеш правилното намерение.

Този и духовният свят не се считат. Само намерението остава, което можем да създадем в резултат на нашите усилия. Това е духовният съсъд, душата.

В това намерение ти виждаш вечната реалност, тоест себе си. Каква е истинската реалност? Това е степента на разкриването ти на теб самия във висшата светлина, в подобието с нея, в това да станеш като нея. Всичко това се разкрива само в намерението и нищо не остава освен това.

Няма нищо, освен намерението. Това означава, че нищо друго не съществува в реалността. Всичко друго е въображаемо и само ни изглежда, че сега съществува, за да постигнем намерението. В крайна сметка, ти трябва да живееш в нещо. Кой създава намерението? Създава го човекът, който ти сега възприемаш като себе си, живеещ и съществуващ в този свят. Защо ти е нужно това? Това е за да формираш намерението.

Когато завършиш създаването на намерението от началото на стълбата на духовните стъпала до нейния край, тогава целият този свят, цялата тази реалност изчезва, защото всъщност тя не е съществувала. Само ти се е струвало, че съществува, за да развиеш правилното намерение.

Сега разбери колко важна е дейността, с която се занимаваш – създаването на твоя безкраен образ, човека, който е подобен на Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38348]

Като капка в безтегловност

каббалист Михаэль ЛайтманНие живеем в единна реалност, която се нарича Елоким (Творец), висшият, отдаване. Тя е висша в смисъла на това, че надхвърля нашата сила. Това е по-мощна и по-доминираща сила, която е формирала реалността, в която ние представляваме едно цяло.

Представете си огромна капка вода в безтегловност, поради липсата на силата на гравитацията или на взаимното привличане на молекулите – там цяла кофа с вода може да бъде една капка. Така ние сме взаимносвързани в обща „капка” без нито една от разликите, които си представяме тук.

Тази капка, едно желание и една светлина, започва принудително да се просмуква свише, чрез силата на разединение. Светлината прилага натиск върху желанието и отпечатва в него своята противоположност. Тогава единното желанието изведнъж усеща, че се троши, разпада се и се разделя на много различни части.

Това разбиване се извършва чрез силата на светлината, която разпръсква първоначалната капка на милиарди отделни пръски. Те се разделят една от друга и в тях се появява обратен отпечатък на Твореца – Фараонът, егоизмът, злото начало, нечистотата, вместо силата на съединение, наречена „Святост”, която царува сред тях.

Сега нашето отношение един към друг е противоположно на висшето състояние, на Твореца. Поправянето лежи в разбирането, че ние сме разделени целенасочено, за да пожелаем да се свържем и да разкрием първоначалното състояние, в което свойството на Твореца – отдаване, любов и съединение – царува сред нас.

Нашата работа е само в това да разграничим подходящото желание или нужда. Желаейки да се върна, аз се връщам към съвършенството стъпало след стъпало. Затова всички ние сме разпръснати и отделени чрез омраза, противоположната страна на Твореца, тъмнина, обратната страна на светлината. От тази тъмнина ние трябва да разкрием желанието, което се стреми към светлината.

Аз го разкривам посредством различни видове импулси, които се пробуждат в мен и които идват към мен отвътре или отвън. Аз се нуждая от тези „дразнители”. Но след това аз трябва да вложа собствени усилия и в усещанията, и в разума. В резултат, аз разграничавам, че състоянието на свързване, което е било създадено за нас от Твореца като единственото съществуващо състояние, е най-доброто състояние.

Нашето сегашно състояние, реалността на обратната страна, която ни разделя, е нежелана, защото нейната сила ни разделя един от друг. Тя ни разделя по особен начин, хитро и ловко, извиквайки всякакъв род сблъсъци между нас, проблеми и негативни импулси, за да ни пробуди към доброто.

Започваме с материалното стъпало и тогава преминаваме към духовно търсене. Накрая, ние предпочитаме едното пред другото. Сякаш Творецът ни казва: „Вземи Моята противоположна страна. Остани отделен и разединен, това няма значение. Най-важното е: наслаждавай се от това.” Но ние трябва да работим над това да предпочетем Неговото лице, Неговото разкритие пред нашето собствено напълване. Нашата задача е да направим особен анализ, за да се върнем в състоянието, където сме заедно в Неговото свойство, което царства между нас – свойството на съединение.

За да ни пробудят да се издигнем от състоянието на сегашната реалност на този свят, на нас ни изпращат различни негативни импулси като цунамита, революции, войни, пожари, икономическата криза и т.н. Всичко това има за цел да ни накара да се чувстваме некомфортно на нашето материално стъпало, в нашите сегашни желания (келим) и да усетим колко неустойчиво е нашето съществуване.

Това ще ни накара да търсим други състояния и тогава освен чувствата, ние ще активираме и разума: „Какво имаме? Как можем да достигнем по-добро състояние?”. Ние ще направим анализа: „Какво сме опитали вече? Както трябва да опитаме?”. Може би ще спрем да се лъжем и може би наистина ще започнем да търсим решение без да позволяваме различни групи да се възползват за наша сметка и да ни въвличат в гибелна криза.

Така ние всички заедно ще видим настоящата ситуация и ще потърсим по-добро състояние.

От урок на тема „Глобализация – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38045]

Злото е нашата неспособност да чувстваме любов

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът първоначално създава съвършено творение. Но за да може то да осъзнае и усети къде се намира, то първо трябва да преживее различни усещания и впечатления, за да научи, усети и изследва състоянието, създадено от Твореца, и да види, че то е съвършено за него.

Следователно, самото състояние не се променя. Творецът е добър и прави само добро, но в това съвършено състояние ние преминаваме множество тестове и оценявания, които ни насочват към по-добро разбиране и усещане на дълбочината на цялото добро, което Творецът е подготвил за нас.

Това определя целия процес, през който преминаваме, всичките ни усещания на междинните стъпала по този път към съзнанието. Не нашето състояние се променя, а нашето възприятие, разкриването на това съвършенство. Започваме да разбираме все повече и повече къде сме и какво ни се случва, докато не научим какво е истинското ни състояние.

Когато то ни се разкрие, това се счита за духовно раждане. След това ние преминаваме през 125 стъпала, докато го осъзнаем. Когато впечатленията от този път се натрупат и се съберат в нас умствено и емоционално, ние най-после ще разберем състоянието, в което сме били от началото, само с една разлика: ние сме се променили, променили сме нашето възприятие и вече можем да усетим това съвършенство.

По този път ние преминаваме два етапа: първо, ние постигаме това, че сме неспособни да усетим това добро състояние и затова го наричаме зло. В действителност няма никакво зло, няма егоизъм и нищо, което да е против Твореца. Единственият проблем е моята неспособност да разпозная и усетя Твореца, светлината, и затова аз го наричам зло.

Моят егоизъм – това са същите тези свойства в моите чувства и разум, които не ми позволяват да възприема доброто в моето състояние. Аз непрекъснато искам да достигна сливане с Твореца, но не мога, поради моите неразвити чувства и мисли, които са точно онова, което наричам зло, егото.

Този първи етап, където аз се запознавам с моето зло и се издигам над него, се счита за промяната „да отдавам заради отдаване”, степента Бина. Моят егоизъм ми помага да се издигна.

Когато най-после се издигна над него, започвам да променям злото в добро, тоест „получавам заради отдаване” и тук аз използвам моето его в неговата обратна форма спрямо това, което преди това се е разкрило в мен. Това означава, че аз съм се издигнал над „ангела на смъртта”, освободил съм се от него и сега разкривам абсолютната любов, стъпалото Кетер (корона).

Така етапите на моето развитие са нивата на разкриване. Първо, аз разкривам моето зло или свойствата, които не ми позволяват да усещам любов, а после как да ги използвам правилно. Така, аз винаги съм благодарен за факта, че това не е зло, а само разкриване на липсата на усещания и разбиране в моя разум и сърце, което не ми позволява да постигна доброто в неговото съвършенство.

Злото просто ми помага да видя къде ми липсва възприемчивост, единност и подобие със светлината. Затова, аз винаги виждам разкриването на злото като разкриване на болка, симптом, който ми показва къде трябва да се променя, за да се издигна по 125-те стъпала.

От урок на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля” 13.03.2011

[37927]

Когато праведниците се обединяват

Веднага щом като се обединяват праведниците (тези които искат да оправдаят Твореца) – там в същия момент се усилва взаимната ненавист (егоизма), причиняваща раздори и боричкания.

Книгата „Ноам Елимелех“

Когато десетина от Исраел (устремените към Твореца) се обединяват, за да достигнат свойството на любовта и отдаването, посредством силата на тяхното сплотяване, те привличат свойството на отдаването и любовта в света.

„Езика на истината“, (Йеуда Арие Лейб Алтер)

[38335]

Между Твореца и Фараона

каббалист Михаэль ЛайтманВ природата няма свобода, която да се е появила отникъде. Защото природата е система от закони и нищо в нея не може да бъде извън закона.

Ние винаги се намираме под въздействието на две сили: получаваща и отдаваща. Свобода означава, че можем да добавим към действието на едната сила действието на другата – и тогава, намирайки се между тях, да разберем реалността, която включва и двете.

Всеки път ще взимаме решение: на кое въздействие да се подлагаме,под чие въздействие да се намираме. Или едната сила, или другата: или получаваща или даваща.

При това, за да получа независимост, аз не искам да доминирам с едната от двете. От едната страна Фараона ми казва: ”Кой е Твореца, че да го слушам?” И аз трябва да запазя този Фараон цял, макар и на дистанция. Аз бягам от него, за да получа и втората сила. По рано съм бил роб на Фараона, а сега ставам роб на Твореца.

Всичко това е за да достигна средната точка между тях. Тя се нарича средната третина на Тиферет, клипат нога. Тук се уравновесяват чашите на везните, където лежат доброто и злото. Аз стоя по средата, над мен не са властни нито Твореца, нито Фараона – аз властвам над тях двамата. За това състояние е казано: ”Синовете Ми Ме победиха”.

Именно такова фино равновесие трябва да създава човек на всяко стъпало. Ние изравняваме две сили, две линии: дясна и лява, съд и милосърдие – и така вървим в средната линия.

По този начин, работата ми се състои в това, от сегашното „животинско”, „сляпо” състояние да разкрием силата на Фараона, злото начало, и силата на Твореца, доброто начало. Слагам ги една пред друга – защото Твореца казва:”Да отидем при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Когато лошата сила нараства, Творецът може да израстне в очите ми и да Се прояви на фона на Фараона. Тогава те и двамата поравно се разкриват в точката в сърцето ми и тази точка получава свобода – власт и над двамата.

Ето какво трябва да правим. В тази своя точка между доброто и злото начало, в средната третина на Тиферет аз намирам свободата. Това съм аз. От такива точки, проявяващи се на всяко стъпало аз изграждам средната линия, линията на човека, – докато не достигна Безкрайността.

В света на Безкрайността ние създаваме независимо състояние, 620 пъти по-мощно – благодарение на това, че използваме тези две сили изцяло. Такъв е правилния начин за използване на силите на Твореца и Фараона, които действат в природата. И човек е способен на това.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 17.03.2011

[38355]

Светъл отпечатък от черен негатив

каббалист Михаэль ЛайтманТрудността е в това, че човек трябва да постигне потребността да се обърне към обкръжението и да поиска величието на целта, иначе няма да я достигне. Това действие се нарича ”ло лишма” и от него започва всичко.

Той иска да достигне духовния свят и след като няма друг избор се обръща към обкръжението и търси в него величието на целта, иначе съвсем ще се откъсне от нея. И тогава той започва да получава разни впечатления от това величие.

Макар че в началото той се обръща към тях егоистично и самото обкръжение  не му трябва, ако я няма целта. Той иска само да използва обкръжението за да я достигне и засега още не свързва обкръжението с целта.

Но постепенно той започва да разбира, че в обкръжението се намират неговите келим, желания, в които той постига целта, напълнението. И доколкото той се учи и  светлината му въздейства, той започва да чувства, че именно в тези желания, които той е получил от обкръжението, съединявайки се с тях се намира целта. Тоест неговото съединение с останалите е мястото където се разкрива Твореца.

Тогава в неговите отношения с другите постепенно се пробужда силата на отдаването и той разбира, че те са същото онова кли, свойството на Твореца, благодарение на което човека става подобен на Него. Там вътре в тези отношения към другите, се срещат човека и Твореца и стават едно цяло, достигайки сливане.

А този егоизъм, който Твореца е създал, като свой обратен отпечатък вътре в това желание, трябва да остане! Защото над него, в противоположност на него, човек се удържа в подобие на Твореца.

А ако той не притежава тази противоположна форма, не би могъл да достигне свойството на отдаване и да се възсъздаде по образа на Твореца.

Затова, постигането на величието на Твореца – това е нашето кли, душата на всеки един от нас, която той получава от обкръжението и вътре в нея усеща своя духовен живот.

Из урока на тема „Въодушевление от величието на Твореца от обкръжението“, 16.03.2011

[38208]

Сянката на злото начало на фона на светлината

каббалист Михаэль ЛайтманОт самото начало аз нямам желание да разкрия злото в себе си – аз не искам да виждам, че ненавиждам другите, и че това е лошо. И ако ги ненавиждам просто в обикновения живот това все още не е злото начало – тъй  като това е моят природен, животински егоизъм, а не разкриване с помощта на светлината.

Ако аз днес в този свят ненавиждам другите и искам да ги използвам за собствено удоволствие, така че да получа: храна, секс, семейство, пари, власт, знания – това не се нарича зло начало.

Тъй като ми е нужно да разкрия не обикновения, земен, а духовния егоизъм, който стои срещу Твореца, против силата на съединение между частите на общата душа. Някога те са били съединени заедно, но се раздалечили благодарение на силата на разделението, навлязло между тях.

Злото начало се намира над нашата природа. Тук, долу в този свят в мен има само малък земен егоизъм. Но ако аз вляза в група и започна да се уча, то отгоре привличам, светлината намираща се зад махсом, и той започва да ми действа като обкръжаваща светлина, разкривайки ми силата на разделението. Това вече е нещо ново, което аз никога преди не съм усещал.

В тази сила на разделение аз постигам  също така и нейната противоположност – и разбирам че тя е дошла от Твореца, от силата, която ни е съединила. Едното стои срещу другото, и тогава  мога да ги различа. А иначе няма постижение, ако ги няма двете противоположности, които аз бих могъл да сравня. Аз мога да видя нещо само на контраста между светлината и тъмнината.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38319]

Едно пламъче, възпламеняващо хиляди свещи

каббалист Михаэль Лайтман Трябва да се знае, че освен “точка в сърцето“ – обратната страна на святата душа, на нас отгоре повече нищо няма да ни дадат. Повече в мен няма да се пробуди нито едно духовно желание.

А всички останало аз трябва да получа от обкръжението, в което се и намира моето духовно кли, всички тези желания, в които аз ще разкрия висшия свят, Твореца, духовния живот. Това желание се нарича “величието на целта“. Просто тя се проявява така в моите усещания.

На мен ми се струва, че важността не се отнася към целта, и че целта е нещо друго, но не, самата важност е – духовното кли. Не за сметка на тази важност аз ще достигна целта, сякаш тя е компас, определящ посоката накъде да тичам – а именно вътре в самата нея, в това желание, получено от обкръжението се намира целта.

Усетете с какво духовното желание се различава от материалното – то се разпространява навсякъде, като по въздуха. Това не е егоистичното напълване, което един получава, а значи в другиго го няма. Духовното не намалява при поделяне, от това, че съм го предал на друг. То стига за всички! Както от една свещ можеш да запалиш хиляди други, а в първата огънят не отслабва.

И затова, скоро след като съм започнал своя духовен напредък само с едната точка в сърцето, аз се оказвам на кръстопът, и не знам накъде да вървя. В себе си нямам повече никакви сили и никакъв стремеж да продължа. И откъде сега да взема в този миг мотивация, стимул, направление, така че да дойда в група и да искам от нея величие на целта?

Ако аз имах такова вътрешно желание, то бих го реализирал все някак, но какво да направя ако го нямам? Групата длъжна ли е да е загрижена за това – да ме обезпечи с впечатление за величието на целта, за отдаване или аз трябва всеки път да търся това самичък?

И тук ние стигаме до понятието поръчителство. Трябва да сме загрижени изобщо за всички, за да станем “духовно обкръжение“, пробуждащо всекиго, който е попаднал в него. Такова обкръжение дава пример, стимулира желанието, показвайки  на човек, че в другите има нещо, което го няма в мен, разпалва завист за духовно постижение, точно както в този свят, където аз виждам чуждите коли и къщи и увеличавам собственото желание.

Обществото е длъжно да се приведе в правилната форма, в която да се показва по отношение на всеки свой другар, за да не му отпуска и секунда покой. А човек трябва да притежава точката в сърцето, собственото пробуждане, така че духовното семе веднага да попадне в земята и за първи път да се докосне до почвата. Но тази “почва“, обкръжение, трябва да е готова да му даде всичко, което му е необходимо, съгласно неговата първоначална потребност.

И тук ние трябва да разберем, че всеки работещ за възвишаването целта за другите, така помага не на тях, а – строи това здание на величието за самия себе си, изграждайки обкръжение за всички. Не може обкръжението да е добро за един, за друг не, а за трети – наполовина.

Това е всеобщото поръчителство. И затова или всички ние заедно в една лодка достигаме целта, или ако някой не додаде всички свои усилия, които трябва, за да обезпечи общото пробуждане – никой няма да види успеха.

Това означава, че всеки трябва да се тревожи не за самия себе си, как да се вдъхнови от обкръжението за важността на целта. А ако аз се безпокоя всеки от моите другари да има чувството за важността на целта, чрез това строя моето собствено кли.

За самия себе си аз не мога да се безпокоя – всичко това би било егоистично. Но ако съм загрижен за другите, то тази духовна потребност ще се възвръща към мен като вече готово и съвършено кли.

Ние всички се съединяваме в единна система, и моята долна част (АХА“П) се съединява с връхните части (Г“Е) на всички останали. Затова, когато със своите АХА“П аз се грижа за всички останали, то в отговор получавам от тях усещането за техните Г“Е – чувството за желание за отдаване, което на мен така не ми достига.

От урока на тема “Въодушевление за величието на Твореца от обкръжението“, 16.03.2011

[38233]