Entries in the '' Category

Поправен означава обединен

Първият принцип на възпитанието е: „Природата е единна, а ние сме противоположни на нея”.

Първата част е: Изследването на природата и обществото показва, че всички сме свързани един с друг. Хората са единен организъм, единна система вътре в системата на природата.

Като частите на живото тяло, трябва да се обединим помежду си, над всички различия – за благото на общото тяло.

Днес постепенно откриваме това и по тази причина наричаме сегашното състояние на човечеството глобално и интегрално. Глобално е, защото в наши дни принудително се проявява взаимната връзка между цялото население на света. Сред всички негови части, във всичките му различия, във всичко възможно – връзката се разкрива като задължителен фактор.

Това идва от страна на природата – работата тук не е в нашето желание да бъдем или да не бъдем свързани помежду си. Просто такъв е фактът – ден след ден разкриваме все повече връзката между нас.

Възниква въпросът: съществувала ли е тази връзка и по-рано? Или преди сме били разединени, а чак сега тази връзка се формира и проявява?

Този въпрос трябва да се раздели на две части. От една страна, ние винаги сме взаимосвързани и се намираме в пълно, съвършено единение. Такова е нашето състояние по отношение на Твореца и то се явява критерий за измерванията. Това единство се нарича „безкрайност” (Ейн Соф): състояние на Безкрайността, свят на Безкрайността, Малхут на Безкрайността. Все още ни предстои да стигнем до него в усещанията си.

Но сега се намираме на стъпалата на развитието – цялото човечество. И всеки миг трябва да модернизираме взаимната си връзка. През цялата история сме се развивали на неживото, растително и животинско ниво, стигнали сме до човешкото, а след това отново сме преминали през същите под-нива: неживо, растително, животинско – докато в съвременната епоха не сме стигнали до човешкото стъпало на човешкото ниво, на „човека в човека”.

По този начин сме преминали през целия процес на човешката подготовка и сме започнали да развиваме човека в себе си.

 „Човек в човека” – това е подобието на Твореца, което днес трябва да придобием. Подобие на Твореца или глобална, интегрална взаимовръзка между всички нас – това е едно и също. Днес се намираме в началото на етапите на обединяване, което е осъзнато, осмислено и желано. Такова трябва да бъде то от наша страна.

Затова разчетът с нас сега се прави не по отношение на света на Безкрайността, а спрямо това, доколко разбираме, съзнаваме и сме готови да приемем формата на единството, която природата или Творецът поставят пред нас.

Не се опитвай да бъдеш праведник, независимо от това какъв си го представяш. Трябва да бъдеш поправен съобразно условията, в които се намираш. И „поправен” означава обединен. Предписали са ни само едно – да се обединим един с друг. По пътя към единството ще преминем през етапа отдаване заради отдаването („не прави на другия онова, което е ненавистно за теб”), а след това – през получаване заради отдаването („възлюби ближния като себе си”). Но принципът е неизменен: цялото възпитание на човека се състои в обединяването с ближните.

Природата разкрива себе си като все по-глобална и затова, ние също трябва да бъдем глобални и да се обединяваме с нея.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 16.03.201

[38252]

Какво иска природата?

Въпрос: В нашия свят има много различни форми на обединение. Какво обединение иска от нас природата?

Отговор: Природата иска от нас да бъдем обединени, като един човек с едно сърце, да бъдем цялостна, глобална, интегрална система, подобно на самата природа.

В мислите, желанията и потребностите да се усещаме един друг, да обезпечим всеки с това, което иска, с каквото му е необходимо. Да поддържаме всеки в общото единение.

Това повдига много въпроси, но в крайна сметка такова е искането на природата към нас. Природата иска от нас да бъдем подобни на нея – като един. Защото самата тя представлява единна система.

В тази система ние не трябва да бъдем част, която пречи на всички, изпада от общото съвършенство, отделя се със своята порочност. Ние не трябва да бъдем ракова клетка, изяждаща тялото или повредена част, която ще забави двигателя и ще го доведе до прегряване. Ние трябва да се приведем в съответствие с природата, за да се поправяме динамично в съответствие с нейните темпове.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38231]

Цената на общия пазар

Въпрос: Днес по примера на обединена Европа ние виждаме, че откритостта и интеграцията не са много ефективни. По-скоро даже обратното. Какво не достига там?

Отговор: Не достига взаимното отдаване. Защото европейците са създали общ пазар. В кабалистичната терминология пазар – това е най-ниското място, където само продават и купуват. И това е общото при тях, в това те са се обединили.

Подобно обединение е лишено от това участие, от това сътрудничество, за което говорим ние. Това е само ниска, лоша материална „спойка”. В крайна сметка между тях ще се разкрие само силна ненавист, която няма да могат да понесат. Това ги заплашва с голям взрив.

Между европейците няма съгласие, те просто се боят, че иначе ще стане още по-зле. Европа разчита да се обедини срещу Америка – нима това е обединение? Отчитайки емиграцията, то куца и с двата крака.

Реалната консолидация става благодарение на съпреживяваното на човешката степен, когато ние сме обединени в единна система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегралния (единен) свят“, 15.03.2011

[38109]

Не пожелавай зло на другия

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От опита ми по преподаване знам, че хората не разбират за какво единство говорим. Как да им го обясним, макар и приблизително?

Отговор: Единство не означава, че аз живея в една стая или че се познавам с всеки. Практически, това означава, че трябва да желая за себе си такова поправяне, че да не желая на никого зло. Това е първата крачка.

Нас ни обединяват не средствата за масова информация (СМИ), не смс-съобщения и дори не всемирната Мрежа. Всичко това е проявление на системата, в която се намираме, средство, което ни дава възможност да почувстваме доколко сме обединени. Интернет не дава на хората единство, той само обяснява, че сме споени, при това в отрицателна форма. Тъй като аз използвам това кли, изключително за себе си и вероятно във вреда на ближния.

И така първото поправяне се състои в това – да престанем да желаем зло на ближния. Аз започвам да усещам, че ние сме взаимосвързани, като интегрални части, буквално вмъкнати една в друга. Трябва да разкрия тази система, в противен случай природата ще ми я разкрие в много неприятна форма. Тя ще ми покаже това в едно място, а аз ще усещам бедата на съвсем друго място, към което сякаш нямам никакво отношение.

А това всъщност е твоя част и ти трябва да чувстваш, че ударът е паднал върху тебе. Ако ти още не чувстваш това, което другите чувстват, значи не се намираш с тях в един организъм, в една система. Ти трябва да получиш поправяне: или да пожелаеш да ги приемеш, или природата ще те задължи за това.

А засега виждаме, как всички се радват на чуждата мъка. Всеки се радва, ако на някой му е зле. Такава е нашата природа. Днес тя се разкрива и съобразно това ние трябва да направим поправянето.

Чрез какво? Чрез мнението на обкръжаващите, ни казват кабалистите. Трябва изкуствено да съберем такова обкръжение, което да ни застави да мислим по друг начин и да ни възпитава.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 16.03.2011

[38229]

Върнете ми моите желания

каббалист Михаэль ЛайтманОбкръжението, не са лицата на хората и техните материални тела, а желанието, силата, които получавам от тях. И тогава, това желание става мое, добавя се към точката в сърцето.

Ако съм способен да получа от тях впечатление за величието на отдаването, на Твореца, на духовната цел, на желанието да отдавам, тогава имам възможност заедно с тях, да пробудя вътре в това желание силата на светлината, която се намира скрита там.

И тогава, под влияние на светлината, това желание започва да се поправя – тоест вместо обратната страна, ми показва лицето на духовното, свойствата на отдаването, и в тях разкривам своя живот в светлината на отдаването. Именно това е разкриването на духовния свят, на Твореца на творенията.

Затова Творецът се нарича Боре – „ела и виж” – тоест всичко, което съм получил в желанията, които съм събрал от обкръжението. Обкръжението е моето собствено желание, само че видимо от своята обратна страна и затова, сякаш отнасящо се до другите хора.

Получил съм от тях това желание и съм разбрал, че то е моето собствено, затова искам да го присъединя обратно към себе си. Но духовното е устроено така, че моят АХАП (долната част) се намира в Г”Е (горната част) на другите хора. Затова, не мога да върна своя АХАП, ако не получа Г”Е от всички останали.

Излиза, че моите получаващи желания се връщат към мен вече заедно с чуждите, отдаващи желания, тоест с поправените – и аз ги присъединявам към себе си, заедно с напълващата ги светлина Хасадим.

Това означава, че величието на отдаването, което съм се опитал да получа от обкръжението са готовите духовни келим, желанията, в които и аз постигам духовното.

От урок на тема „Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца“, 16.03.2011

[38211]

Каквото е вътре, това е и отвън

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да представим на детето идеята за глобалния свят?

Отговор: Може да дадем на по-големите деца нагледен пример, като ги заведем при по-малките. Например, десетгодишните – при петгодишните. Като пообщуват ще видят, че по-малките разбират света на своето ниво, по съвсем различен начин.

Всички сме егоисти и дори да израснем, и поумнеем се намираме в егоистична система, през чиято призма гледаме света. Петгодишното дете вижда света съобразно своята възраст – ние също, съобразно своя егоизъм виждаме не истинския, а егоистичния свят.

Съответно, наричайки го глобален и интегрален, придаваме на тези думи егоистичен смисъл: „Всички са взаимосвързани – значи, трябва да използваме тази ситуация в своя полза”.

Не разбираме, че трябва да се променим и да създадем вътре в себе си такава глобална и интегрална система. Това означава, че от всички хора, всички души и всичките им взаимовръзки, аз изграждам вътре в себе си модела на целия свят. Вътрешно трябва да отразявам външния свят, за да поддържам правилната връзка с него.

Ако извън мен, целият свят живее по алтруистичен закон, ако всички негови части са обединени заради една цел, заради общата хармония, то и вътрешно трябва да съм готов да включа в себе си всички желания, всички души, всичко което мога – според закона на алтруизма. Чрез тази система, която е всъщност моята душа, трябва да се обръщам към света.

Нима е възможно да контактувам със света посредством негоден инструмент и не според закона за подобие на свойствата? Защото тогава не разбирам света, а той не може да стигне до мен.

С такива примери показваш на децата този принцип: във всяка възраст виждаме света по своему и съответно, за да видя глобалния, интеграления свят, вътрешно трябва да бъда глобален и интегрален.

Науката кабала ни носи това поправяне. Ето защо тя се разкрива в наши дни – а отсреща се разкрива глобалният свят. Необходимо е да разпространяваме методиката, позволяваща да се стигне до съответствие със съвременния свят. В противен случай ще страдаме.

От урока на темата „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”,15.03.2011

[38164]

Пътят към себепознанието

Книгата «Зоар». Глава „Итро“, п.199: Той има голямо чело, но не много голямо, на челото има пет линии: три минават от единия до другия край, а две – не минават. Той е скандалджия, особено в дома си.

Всички свои работи върши набързо. Изглежда добър, но не е. Той се хвали с това, което няма (не притежава). …

Той е щедър на думи, но не повече от това. Той се пъха там, където не е достоен. Този, който започва съвместна работа с него, трябва да се пази от неговата алчност, но с него ще постигне успех.

«Зоар» разказва за това, колко сложно сме устроени отвътре. И всеки път, разкривайки нови свойства в себе си – добри и лоши, постоянно сменящи се едно с друго, ние трябва да разпознаем по тях всички свои възможности да реализираме себе си в сегашното състояние, да научим всички свои слабости и ограничения. И така, всеки път, човек все повече опознава себе си. Да опознае себе си означава да опознае Твореца, както е казано: „От действията Твои ще Те позная“.

В крайна сметка, целият наш път е път към себепознанието. Тъй като всъщност, науката кабала обяснява на човека, кой е той – деяние на ръцете на Твореца. И затова не ти трябва нищо повече, доколкото ти вече разбираш как те е създал Творецът, какво е създал Той в тебе, за какво и в каква форма, – дотолкова ти Го опознаваш.

Затова, четейки описанията на всичките тези образи на човека, трябва да разберем, че нито един от тях не изчезва, а всички те, допълвайки се един друг със своите свойства, подобни или противоположни на светлината, – в резултат достигат образа на Твореца.

Освен това, трябва да се разбере, че става дума за човек, който напредва в духовното и по такъв начин, засега, вижда себе си – своите положителни и отрицателни свойства, в сравнение със светлината, с Твореца. Но тук човек сам преценява себе си и сам разпознава тези свойства. Друг човек би ги видял иначе, тъй като „всеки съди според своята изкривеност“.

И ако сега пред него се вижда една или друга картина, – то тя само му се струва, а иначе – тя изобщо не съществува. Всъщност съществува само една картина – образът на Твореца. Но в човека неговите вътрешни свойства му рисуват тези образи.

От урока по книгата «Зоар», 16.03.2011

[38217]

„Точката в сърцето“ – трамплинът за отскок към Твореца

Ако аз не черпя сили от групата, то неминуемо ще достигна до състояние на пълно опустошение – когато в мен няма да има никакви сили за напредване (а аз трябва да достигна до него). Тоест, аз няма да искам да напредвам и на милиметър към това духовно, каквото то ще ми се покаже в моето егоистично желание.

И тогава няма да знам какво да правя – да захвърля всичко и да си ида у дома? И какво ще стане с мен после? И аз се оказвам в такова положение, като машина “на празен ход“, и не мога да заставя себе си да се движа напред. Но също така, аз и не мога да дам назад или да обърна встрани, защото никъде, където и да погледна, на всичките 360 градуса, аз не виждам какъвто и да е изход!

И така човек може да остане в това състояние с години! Докато той накрая не започне да разбира, че групата е – единственото средство, източникът, от който той може да получи силата “да изтърпи“ духовното. И когато той получи от групата тази сила да издържи отдаването, и получи разбиране, че е важно да тръгне в атака и да завоюва това духовно състояние – тогава той ще започне да напредва.

Оттук става понятно, че само връзката с обкръжението ни открива възможността да направим крачка напред. Това е като зърното в почвата, което трябва да всмуче от нея всички соли и минерали, и тогава да израсне. И растежът на душата в този човек след това ще стане под въздействието на тези сили, които той е получил от обкръжението.

А в него самият има само решимо (духовен ген). Той е живял като “магаре“, съществувал е на животинско ниво, после е достигнал “неутралното“ състояние (като на празна предавка), когато по нататък не е искал да напредва. Това означава, че неговото материално, животинско кли е изчерпало себе си, като зърното, разложило се в земята – и по нататък, то вече няма какво да направи.

Ето тук става ясно имало ли е у него точка в сърцето, тъй като сега тя остава единствената точка, отделила се от цялото егоистично желание! Но ако сега той присъедини към тази точка желание и впечатление от обкръжението, въодушевление и величие от целта, то той ще успее с тази точка да напредне. Друг способ няма.

Затова цялата наша душа се намира извън нас – във всички тези сили, мисли, ценности, които ние получаваме от обкръжението. А от нас самите остава само малката точка – единственото което имаме в нас.

И тази точка е – средството за връзка между нашите “магарета“ (егоистичния материал, желанията) и човекът в нас. Тя се нарича “точка в сърцето“, капка от духовното семе.

Както има преходни, промеждутъчни състояния между всички стъпала: коралите – между неживото и живото, митичното полурастение-полуживотно “калев саде“ – между растенията и животните, маймуната – между животните и човека, така и “точката в сърцето“ – е като средство, “трамплин“ за отскок нагоре, от човека към Твореца!

Из урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38133]

Как да пробудим зората

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Творецът е създал само желание за наслаждение. Желанията се разриват сами по себе си, задействани от вътрешния двигател, който задейства в мен едно желание след друго, чрез реализиране на последователността на решимот (информационни гени). Молитвата е целеустремена работа на желанието, което се разкрива в човек.

Всяко желание или решимот се състои от 613 (тарияг) желания. Тези 613 желания, разкривайки се, обрисуват картната на света за мен – всеки миг нови желания, аз разкривам нов кадър на реалността, нов свят.

Но аз сам мога да пожелая да работя над своите непрестанно разкриващи се желания, да ускоря развитието на новите решимот в себе си, да контролирам как те се разкриват и да не оставам своето развитие на самотек. Аз мога да погледна напред към разкриването на нови желания, за да работя върху тях, да оправдая Твореца във всеки момент, да се предвижа към сливане с Него и да видя необходимостта и целеустремеността на всяко състояние.

Така работата с желанията се смята за молитва. Молитвата е работа в сърцето, а сърцето е сбор от всички желания на човек. Следователно, работата с нашите желания се счита за молитва. Затова е написано: „Да се моли човек всеки ден!”, т.е. през цялото време работи със своите желания, пробуждай себе си към поправяния.

Това коренно се различава от мнението на масите, които си мислят, че четейки молитви от молитвеника, извършват духовни действия. Цялата ни история показва колко безсмислени и напразни са тези тълкувания на „молитвата”. Те са чисто и просто външни действия, които се изпълняват по време на подготовката за действителната духовна работа върху себе си по време на изучаване на кабала. Само тогава работата е насочена към поправяне на самия себе си, наречена е „работа на Твореца”, тъй като се извършва от Неговата светлина, Ор Макиф.

Истинската работа лежи в ускоряване на желанията. Аз искам те да се разкрият в мен колкото е възможно по-бързо, за да мога да работя с тях, да подготвя себе си и обкръжението: учителя, книгите и групата, за да бъда винаги готов и да задействам своето развитие, сам „пробуди зората”. Зора е защото всяко желание ми се разкрива като тъмнина, а аз веднага я довеждам до светлината.

Затова молитвата е цялата наша работа и няма нищо друго освен работата с желанията.

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[37897]

Светът е кръгъл

Въпрос от Япония: Какви са причините за бедствията, които ни се случват? Съгласно прогнозите, нас ни очакват още трусове. Можем ли всички заедно да предотвратим тези събития тук и по целия свят?

Отговор: За да отговорим на този въпрос, трябва първо да разберем къде сме ние. Ние се намираме в „кръгъл” свят. Това ни обяснява науката кабала в раздела „Възприемане на реалността”.

Нека да не чакаме за болезнени потвърждения от този вид, проявяващи се в нашия свят. По пътя на болезненото усещане разкриваме, че всички ние сме взаимосвързани, че светът е глобален и интегрален и в него съществува „ефектът на пеперудата” и т.н. Нека да не учим уроците си от бедствията, които непрекъснато ще се случват, за да ни убедят в това. Нека вместо това, да учим науката кабала.

Докато нашият жизнен опит започне да работи, може да стане много късно. Още колко цунамита, земетресения и други бедствия трябва да се случат, за да поумнеем? Нека вместо това, се обърнем към науката и мъдростта. Написано е: „Мъдър е този, който учи”. Какво учи мъдрият човек?

Знаем от науката кабала, че цялата реалност се усеща вътре в нас, защото е вътре в нас. Моето възприятие се разделя на пет равнища. Три от тях са моите вътрешни усещания: корен, душа и тяло. Те се „обличат” в мен отвътре. Освен това, има външни детайли на възприемане, които аз възприемам отвън, извън мен: одеяние и дворец. Това е целият свят извън мен. Одеянието е всичко в сферата, до която моето тяло или усещания могат да достигнат, а дворците са отдалечени, непостижими неща или казано иначе, нещата неподвластни на мен.

 

Така е разделена реалността. Нейната вътрешна част се нарича Галгалта ве Енайм (ГЕ), а външната част се нарича АХАП. Това разделение е било предизвикано от духовното разбиване и поради тази причината ние едва, едва усещаме ГЕ вътре в себе си и нямаме никакво усещане, че АХАП е част от нас. Така ще разделяме нашата действителност до самия край на поправянето, когато ГЕ ще се обедини с АХАП в целите десет сфирот.

От тук ние трябва да направим следния извод: ние чувстваме всичко вътре в нашите келим. Това може да бъде цунами, Земята или Вселената с всичките и звезди и галактики. Всичко е вътре в моето егоистично желание. „Аз” е ГЕ, коренът, душата, тялото, а „извън мен” е АХАП, одеяние и дворец, двете външни категории на възприемане.

Различни промени се случват в моите вътрешни и външни келим. Гледайки на стихийните бедствия, е много трудно да се разбере защо тези болезнени събития се случват във външните келим, а не във вътрешните. Защо тези промени повлияват днес на определена част на моята душа, наречена „японци”? Защо катастрофата се случва имено на тях?

Моята душа също включва други части, които аз възприемам като свои приятели. В действителност те не съществуват сами по себе си, а в моите очи, като части от мен. Това ще бъде така докато не завърша своето възприятие, и тогава всички ще се обедини в едно цяло, в едно желание, споено и напълно насочено към отдаване. Това е поправената форма.

Ако не виждаме действителността от тази позиция, ние никога не ще можем правилно да възприемем какво се случва, включително войни, катастрофи, корупции или нещо друго. Ние никога няма да оправдаем Твореца или да разберем как всичко се движи по посока на поправянето.

Но ние няма да се справим без да имаме правилния възглед за нещата, без да имаме картина на „кръглия” свят, който е вътре в човека и зависи от неговото поправяне. Няма нищо извън мен. Аз съм всичко. Това е моята земя, моето земетресение, моята Япония, моята Либия, моят Израел, моята планета и моята Вселена. Всичко това отразява моите свойства, които все още са непоправени.

От урока на тема „Екологическият проблем и пътят за неговото разрешаване”, 13.03.2011

[37956]

Измени своите мисли и ще видиш света различен!

Днес, в светлината на земетресението, постигнало Япония, ние виждаме как природата заплашва нашето съществуване. Защото ние, фактически, живеем на голям вулкан, бушуващ дълбоко в земните недра, съществуваме на тънък слой земна кора.

От недрата на земята ние добиваме нефт, вода, полезни изкопаеми, използваме в храната растенията и животните, съществуващи на нейната повърхност, дишаме с атмосферния въздух. Ние във всичко зависим от процесите, произтичащи в земната кора.

Освен това, на нас ни въздействат още множество други фактори: магнитни полета, силата на привличане, всевъзможни излъчвания, скоростта на въртене на Земята. Но ние даже не си представяме, че най-малките изменения на тези параметри могат коренно да повлияят на целия ни живот!

Всички природни катаклизми са предизвикани от дисбаланс на силите, който става в резултат на нашите неправилни действия. Защото цялото мироздание – това е единна система, включваща в себе си неживата, растителната, животинската природа и човека. При това, голямата част от мирозданието се отнася към неживата природа: това е цялата Вселена, включваща Земното кълбо. Растенията едва покриват неговата повърхност, още по-малка негова част съставлява животинския свят, и сравнено с всичко това, – съвсем млък дял се отнася към човека.

Но в духовното измерение се отчита не количеството, масата, а качеството на силите. Затова човек, намиращ се на по-високо качествено ниво на развитие, може само с една своя мисъл да измени цялата Вселена. Баал а-Сулам пише, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек.

С други думи, ако човек извърши някакво мъничко изменение в лошата или в добрата посока, – това изменя целия животински свят. Още повече при това се променя и растителният свят, като не говорим вече за това, какво става с неживата природа. Защото всичко това е единна система!

Затова ние трябва да изменим себе си, да постигнем равновесието помежду си, и едва тогава всички тези природни сили, които се намират на по-ниско от човешкото ниво: целият животински и растителен свят, цялата нежива природа, – също ще достигнат до равновесието.

Въпрос: Как да убедим всички, че нашите мисли управляват света?

Отговор: Това не може да се постигне с думи. Ние трябва да приведем света към вътрешното усещане за това, че мисълта – това е най-мощната сила в цялото мироздание. Но това е нужно да докажем и на себе си! Защото, ако аз осъзнавах, че моите мисли влияят на целия свят, нима бих им позволил свободно и безконтролно да „плават по течението”? Аз бих проверявал във всеки миг за какво мисля, накъде се обръщам, на какво влияя. През цялото време бих се контролирал!

Само че, да обясним това не можем нито на себе си, нито на света, не можем да измерваме силата на мислите и още повече степента на тяхното влияние върху конкретните събития. Ние никога няма да можем да докажем на света наличието на тази връзка. Тогава, как ще приведем света към равновесие?

Изходът е един: ние, разбиращите това, изучаващите кабала, трябва да притеглим чрез себе си Висшата светлина, за да може тя „отвътре” да даде на хората осъзнаването за това, че всичко в природата е взаимосвързано и тъкмо нашите желания/сърца и мисли/разум определят състоянието на света.

Точно „обкръжаващата светлина”, неявно действаща на всички, ще извика в хората разбирането за това, че техните мисли/намерения влияят на състоянието на природните системи, където неживата, растителната, животинската природа и човекът, с неговите намерения, – са свързани заедно.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 11.03.2011

[38009]

Духовното обкръжение – хранилище на душата

Когато поемем по духовния път, цялата сложност се състои в това, че искаме да действаме по начина, по който сме го правили в материалния си живот, където сме разчитали на собствените сили, при постигане на някакви ценности. Всички наши сметки, съзнателно или несъзнателно, са били насочени към собствената изгода.

Важността на целта е служила като средство за нейното постигане и така е във всичко, което съм искал: почивка, пари, власт, уважение, знания. А желанията съм получавал от обкръжението, запалвайки се по това, което искат другите – и така, винаги съм могъл да увеличавам желанията си и да се развивам. Собствените ми желания не са стигали по-далеч от животинското тяло: храна, секс, семейство, а влечението към всичко останало: пари, власт, знания, съм пренасял само от външното обкръжение, от човешкото общество.

Понякога, в човек се пробужда ново желание – към духовния свят. То трябва да се развива по същия начин. Но тук възниква проблем, защото когато попадне в общество от хора, които учат заедно с него и трябва да се развива под влияние на техните впечатления тогава, човекът вижда отвън само материални свойства: кой от тях е по-умен, кой по-добре усвоява материала.

А желанието, с което трябва да напредва, егоистичната „точка в сърцето” – това е „обратната страна на святата душа”. Тя трябва да бъде развита и се развива само чрез величието на целта, величието на Твореца.

Но всички тези ценности: величието на целта, Творецът, духовното, висшият свят се основават на величието на отдаването, вместо на получаването. И на това място става спиране, както е казано: „На мястото, където грешниците падат, праведниците ще се издигнат и ще тръгнат напред”. При това и грешникът, и праведникът живеят в един човек.

Тук всичко зависи от това, как човек се отнася към обкръжението. А то действително започва да бъде за него духовно „обкръжение” само при условие, че разбира, че трябва да получи от тях впечатление за величието на отдаването, на любовта към ближния – т.е. новото желание за отдаване, духовното желание.

Излиза, че човек започва своя духовен път от една единствена „точка в сърцето”. Тя е много важна точка, основата на човека, но това е „обратната страна на святата душа” и той повече нищо няма да има. А към тази точка, трябва да прибави всички останали свои духовни келим, чак до Малхут на света на Безкрайността. И всички тези желания, той получава от обкръжението – в него самия вече няма да се развие нищо ново.

Духовното кли се получава от обкръжението и това се нарича величие на целта, което и служи като духовен съсъд, желание – онова място, където човекът ще разкрие Твореца, връзката и сливането с Него.

От урока на тема „Въодушевяване от обкръжението за величието на Твореца“, 16.03.2011

[38214]