Entries in the '' Категория

„Възнаграждение според усилията“

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Черта от характера ми е, че обичам да бъда сам. Имам съмнения дали си струва да посещавам конгреса, където ме очакват контакти и обединяване с други хора, нещо което не желая?

Отговор: Обещавам Ви, че можете да дойдете на конгреса и да бъдете отделен, просто като наблюдател. Но даже тези усилия са много полезни: да дойдеш и да почувстваш, че не си свързан с никой.

Нека във вас премине вътрешна борба: искам да се обединявам или не, заедно със всички ли съм или не, те влияят ли ми или не ми влияят, правилно ли направих, че дойдох или беше по-добре да си остана у дома? Всички тези съмнения и вътрешни изяснявания, които преживява човек, намирайки се телом на конгреса, но не с душата си и като вижда как другите могат да се съединят, а той стои настрана – това вече е духовен самоанализ.

Ако той не премине през тях, никога няма да разкрие своята природа – антиприродата на Твореца и няма да има какво да поправя.

Предмета на поправянето е същото онова отхвърляне, което ние разкриваме между нас – отдалечаване, празен вакуум. Тоест аз по никакъв начин не искам да се съединявам с останалите: да бъда свързан по някакъв начин с тях или да завися от тях – нищо не искам от тях и нека и те не искат нищо от мен.

В този празен вакуум, който ни се разкрива, ние после започваме да извършваме своите поправяния.

А без да се направят няколко такива опита за физическо участие е невъзможно да се напредва. Не трябва да търсим оправдание, че не сега, а следващия път. Друг шанс няма да има – тук се прави много проста сметка:”според усилията и възнаграждението”.

Затова нашата работа е да се издигнем над рационалните си сметки и да не се оправдаваме, че да не дойдем ни е попречил вродения характер, условията на работата или семейството. Опитай се да отстраниш всичко второстепенно и да погледнеш истината в очите – имаш шанс и не се ли лъжеш, че не можеш да го използваш.

От урока за вътрешната подготовка към конгреса „WE!“, 11.03.2011

[37785]

„620” мостчета от мен към теб

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата свобода на избора, с която разполага всеки от нас (късче от многомерно „лего” на творението) е в това, да разкрием абсолютната връзка с всички останали, в рамките на прага на търпимост на всеки.

Той се съединява с всички тях чрез горната си част /Г”Е/ и долната част /АХА”П/, а в него самия остава само точка, в която той решава да осъзнае тази своя преданост към тези, които са над него и тези отдолу.

Такова осъзнаване на състояние си трябва да минем постепенно, по стъпалата на пробуждащото се в нас желание, в цялата му дълбочина /авиют/ и във всичките му видове. И всеки път ни се открива възможност за нова, многостранна връзка с висшия и низшия.

Това празно пространство, което ни се разкрива всеки път във връзката с висшия или низшия – е желанието, което трябва да поправим. Самото желание винаги се състои от „620” части и затова тяхното поправяне се нарича „изпълняване на 620 заповеди” при помощта на светлината, възвръщаща към източника, която се нарича Тора.

Затова е казано, че човек трябва всеки ден да изпълнява „620 заповеди”, благодарение на изучаването на „Тора”. Тоест той се учи, как да използва тези „620” желания заради отдаване, за да се съедини с всички висши и низши, относително себе си, части на творението.

Така ние постигаме своето състояние, в което изначално се намираме и постепенно го разкриваме за себе си. А сила за това получаваме от обкръжението – тоест от същите тези „късчета лего”, с които сме свързани: от висшите части на своята душа, АХА”Пите на които се съединяват с нашите Г”Е, или от низшите, към Г”Е на които ние се присъединяваме със своя АХА”П.

Творецът винаги ни дава възможност да намерим сили за предвижване в такова „многомерно” съединение. Винаги може да се намери празна област, в която да се разкрие „Тора”, светлината и „620” желания, които можем да поправим и да се свързваме помежду си чрез тях. Така е устроена цялата тази система.

От урока по статията на Рабаш, 15.03.2011

[38124]

Уникално авторско право

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Виждаме, че дискусиите по възпитанието, които се провеждат по света, ни оставят безпомощни. Никой не знае какво да прави с това. Всеки вдига ръце. И затова ние трябва да станем по-силни и да наблегнем на тази тема, да подчертаем нейната важност в очите си, да покажем, че имаме позиция и разбиране, метод, който идва от самата Природа.

От една страна, ние можем да докажем, че всичките ни принципи идват от Природата, а от друга страна, ние целенасочено градим върху тази основа, като искаме всеки човек и обществото като цяло да постигне определено съответствие с природата и да стане Човек, подобен на Твореца.

Ако ние демонстрираме това отворено, сериозно и смело на всички, никой няма да може да се съпротивлява. В крайна сметка, всичко това е мястото на нашият единствен свободен избор и затова човечеството е толкова объркано и изгубено в тази област. Творецът го е оставил на нас. Можем да накараме всичко останало да проработи освен едно нещо: ние не знаем как да дадем на хората светлина в живота им, така че те да могат да намерят своето оптимално място в него. За да направим това в наши дни, ние трябва да познаваме цялата система и да разбираме какво изисква от нас висшата сила.

Очакваме, че методът за възпитание ще отвори вратите за нас към различни масови медийни канали и интернет портали и че правителствата, ООН и ЮНЕСКО най-после ще ни чуят. И процесът вече е започнал, тъй като никой не може да открадне това „авторско право” от нас дори ако го повтори дума по дума. Това е защото той няма метод, с който да реализира възпитанието на децата и възрастните, метод, който се отнася до всички хора по света, методът, който всеки може да използва, защото на практика възпитанието на човека идва пряко от висшата светлина към човешката душа.

Затова ние се присъединихме към Международната година на младостта, обявена от ООН. Да се надяваме, че това ще ни придвижи напред и ще разпространи метода за поправяне по света с помощта на нашите групи и ментори. Към метода на кабала определено можем да се отнасяме като към възпитателен метод, метод за формирането на Човека.

От 3-ия урок на конгреса на Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37543]

Многоликата светлина

Въпрос: Как мога да имам власт над молитвата в сърцето, когато сърцето е непоправено?

Отговор: Ако сърцето е непоправено – няма молитва! Молитвата – това е молба за поправяне, ако аз се чувсвам непоправен или усещам, че не разбирам своята неизправеност. Тогава аз моля светлината, да проясни моите желания/келим, за да ми покаже недостатъците.

На мен изведнъж ми казват, че навярно ми трябват очила, че виждам лошо. А аз дори и не съм го забелязал, тъй като няма с какво да го сравня.

И така, аз трябва да моля светлината да ми покаже моята непоправеност. Усетил я, аз моля светлината да ме поправи. А вече поправен, моля светлината да ме напълни.

Всички тези действия в мен произвежда една и съща светлина, Творецът, но проявяващ се в различни действия – съгласно моята молба.

От урока по Книгата Зоар, 13.03.2011

[38013]

Празнотата е строителната площадка

Баал а-Сулам, статията „Мир в света”: „Обществото и личността – това е едно и също. За личността не е лошо, че е подчинена на обществото, тъй като свободата на обществото и свободата на личността са едно и също нещо. Те си поделят благото и по същия начин си поделят свободата”.

Това се разкрива постепенно – от отрицанието, от негатива. Разкрива се в тъмнината като не принуждава към поправяне, т.е. под формата на страдания, за да ни позволи чрез собствен избор да разберем и осъзнаем, да се съгласим с онова, което трябва да направим и да премем законите на природата.

Не трябва да ги приемаме инстинктивно и от безизходица, както е на неживото, растително и животинско ниво, а като се съгласим с тях, по желание. Трябва да поискаме това до такава степен, че дори ако страданията не ни принуждават, да се стремим към него.

Ето защо ни се разкриват страданията. Те ни отвеждат до празно място, където започваме да търсим и по този начин, в тази празнота изграждаме Божествената система. Оказвайки се във вакуум, намирам нишките и взаимната връзка – тухлите на бъдещата постройка и започвам да ги поставям по местата им.

Изграждам сграда и в процеса на строителството чувствам до себе си Природата като вече съществуваща. Но сякаш сам формирам нейната система – проявявам я в отдаването, в тъмнината.

По този начин създавам, придобивам цялата система на мирозданието. И тогава, до последния детайл, разбирам цялата действителност, разбирам и усещам Силата, която я е сътворила и се приобщавам към Твореца – до пълното съвършенство.

Но процесът на изграждане усещам като страдание. Оказват ми натиск, за да започна да мисля: с какво да запълня празнотата, каква трябва да бъде структурата на системата. Необходимо е да търся формата на всяка връзка. Кабалистите пишат за намерението заради отдаване. На уроците говорим умни неща за правилния подход към живота, но не знаем как да осъществим всичко това. Можем да научим наизуст всички текстове – това няма да помогне.

Само привличайки светлината, връщаща към Източника, ставам малко по-мъдър в своите поправени свойства и разбирам как трябва да изградя системата. Именно аз съм нейният материал и затова започвам да се отнасям правилно към другите – точно в това се състои моето строителство. По този начин се поправям и със себе си изграждам системата.

Затова и сега, и в бъдеще, ще получаваме само отрицателни импулси – само страдания. Не трябва да ни дават нищо друго, освен страдания – в противен случай ще ни лишат от възможността сами да сглобим системата.

Така че, разпространявайки науката кабала и обяснявайки на света тези неща, ние ще можем да намалим степента на страданията и да съкратим времето, което се изисква, за да изпреварим въздействието им върху нас. И въпреки това, колкото и човек да слуша, колкото и знания да натрупа, това никога няма да го лиши от възможността за лично участие в изграждането на системата.

Трябва сами да съберем заедно всички части на света на Безкрайността. Не можеш просто да крещиш: „Дайте ми съвършенство!” Трябва да знаеш точно какво е необходимо за тази цел, какво точно искаш, съобразно своето стъпало. На различните етапи по пътя, крещиш по различен начин – крещиш да ти дадат сили.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38114]

Многоизмерното „лего” на Творението

Творецът е създал едно желание, изначално намиращо се в пълно единство със създалата го светлина – в сливане, което се задържа от властта на светлината.

Това е най-първото и от позиция на Твореца вече напълно съвършено състояние, но творението не го чувства! Защото това състояние е създадено от Твореца и не му достига осъзнаване от страна на творението. Всъщност, тук все още няма творение – има само нещо, създадено и съществуващо благодарние на създалата го сила.

Затова, творението трябва да измине дълъг път, за да стигне до осъзнаване на самото себе си – и по този път има няколко етапа. В началото, то сякаш и не съществува, като „създадено то нищото” (еш ми-аин). Но в края на пътя, на творението му предстои да стане „реално съществуващо” (еш ми-еш) – като Твореца.

Творението постепенно преодолява разликата от „еш ми-аин” до „еш ми-еш” чрез стъпаловидното си развитие и в края на краищата, придобива втора природа – природата на Твореца. Но за да се случи това, трябва да действа самостоятелно, за да постигне самото себе си: какво е творението „еш ми-аин”, какво е Твореца – „еш ми-еш” и каква е разликата между тях.

То, трябва постоянно да си изяснява тези две състояния, изразявайки чрез тях своето съгласие или несъгласие, т.е. да заявява какво иска, получавайки свободен избор. Така напредва творението, приближавайки се все по-близо до формата на Твореца и я приема не, защото е по-приятна и изгодна, т.е. не съгласно своя егоистичен стремеж, а действително придобива свойствата на Твореца, свойствата на чистото отдаване.

Цялото постижение е възможно само, благодарение на подобието на свойствата. Не можеш да постигнеш и разбереш Твореца, никое негово свойство, ако самият ти не го притежаваш. И за да може творението да постигне Твореца в неговата пълнота и да стане същото, Той разделя състоянието, в което се намират в единство с творението на множество части, на произлизащи едно от друг състояние, на различни желания и мисли.

Можем да си представим това като „лего” или „пъзел”, но не плосък или триизмерен, а с безкраен брой измерения. И всяка част на това лего има безкрайно количество страни, с които се включва във всички останали така, че всяка отделна част няма нищо сама по себе си, а винаги горната й част се отнася към висшия, а долната – към нисшия под него.

Всички те са така свързани, че никой няма нищо собствено, освен една – най-централна точка, на „табура” (пъпа). Именно в нея, всеки решава как може самостоятелно да участва със своето постижение и осъзнаване и да познае това съединение, в което е попаднал не по своя воля, за да отдаде силите и желанията си за поддържане на тези връзки!

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38127]

Аналоговата (Висша) и цифровата (Нисша) система за връзка в творението

1. Ние сме егоисти и затова сме индивидуалисти, т.е. мислим и разбираме само в цифров вид. Аналоговото мислене е цялостно, единно, общо – има го само при Твореца. Но Той се приближава към нас и затова усещаме кризи – вследствие на Неговата несъпоставимост с нашия модел на съществуване (мислене, разбиране, решения, поведение).

За нас няма друг път, освен да постигнем подобие между Него и нашите системи, т.е. да се адаптираме към аналоговата система на съществуване. Това означава да усещаме себе си като едно общо цяло, като един човек с едно сърце (желание), да обикнем другия както себе си.

2. Можем да си представяме нашето бъдеще като аналогови и дискретни модели. Сегшното ни състояние е егоистично и по тази причина – дискретно, а поправеното, бъдещото е аналогово, общо.

Трябва да изградим от дискретния модел в себе си, аналогов. Този модел трябва да бъде както косвен, така и пряк.

Прекият аналогов модел създаваме физически, като модел на единението, на своето бъдещо състояние – това са конгресите, другарските събрания, създаването на детски групи, на такива за възрастни и пр…

Косвеният аналогов модел е математически – създаваме нещо въобръжаемо.

Цифровият (дискретният) модел е нашето последователно, по стъпалата на духовната стълба, сближаване с желаното поправено крайно състояние. Размерът на стъпката на квантуване се диктува на всеки и всички свише, т.е. дискретността се определя не от нас, а от проявяването на нови решимот в нас.

Тя се определя свише, чрез отчитане на съхраняването на връзката между дискретната стъпка и аналоговото постижение на нейния резултат. Тоест чрез отчитане на съхраняването и преминаването на информацията от дискретната стъпка към аналогов начин на единство. С други думи, височината на стъпалото (големината на стъпката) се определя от възможността да отмениш себе си пред висшия и групата, за да получиш от тях сили да се изкачиш на стъпалото.

3. Дискретната форма (цифровата) е импулсна, промяната на състоянията е скокообразна – като стъпаловидна крива. В нашия егоистичен свят, дискретната форма е по-удобна, по-разбираема, отколкото аналоговата – за визуална оценка, регистрация, предаване, запомняне и изключва субективната грешка при отчитането.

При атомите всичко се квантува по същия начин – промяната на състоянията става импулсно. Предаването на информация в живия (растителен и животински) свят става също чрез дискретните форми на химическите вещества – молекулите, които се състоят от хиляди атоми и в следствие на това придобиват качествено нови свойства.

4. Времевите диаграми на сигналите са преход от едно състояние в друго:

а – непрекъснат сигнал (аналогов) – по време и по състояние,

б – прекъснат сигнал (импулсен) дискретен – по състояние и по време,

в – непрекъснат по състояние и дискретен по време сигнал,

г – дискретен сигнал – и по състояние, и по време.

[38025]

Малък инструмент – голяма разлика

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да построим в себе си модел на глобален, интегрален свят?

Отговор: Представяй си себе си във връзка с групата. Благодарение на нея ще можеш да формираш в себе си малко, компактно кли, глобално, интегрално и единно.

Едва тогава ще разбереш, какво е това истински свят: не седем нещастни милиарда, незнаещи за какво да се спречкат, а тяхната взаимовръзка. Ще откриеш, че чрез своето малко кли, като през очила, ясно ще различиш всички части на света, ще можеш да измерваш разстоянията между тях, да сравняваш цветовете, да разпознаваш лицата…

Как се е получило? Твоето кли, твоят инструмент се намира вътре, пред твоя мислен поглед, но през него виждаш целият свят в дълбочина. Ти строиш в себе си това малко кли, групата, с която си съединен – и това е достатъчно, за да видиш истинския свят, неговата вътрешна взаимосвързаност.

От урока на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят „, 15.03.2011

[38162]

Човекът над магарето

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: С разума си разбирам това, което казвате, но в сърцето си чувствам, че изобщо не съм готов да отменя себе си, за да се съединя с другите. Как да пожелая това?

Отговор: Ние никога не ще пожелаем да се придвижим към по-висшите духовни състояния. И е добре, че сами го осъзнаваме! Човек разбира, че при никакви условия не ще пожелае истински духовния, а не  някакъв измислен от него приказен свят, където ще пърха между ангелите и ще прави всичко, което му се иска, и че ще получи нова власт и ще види всички светове от край до край.

И ако започнем да разбираме какво означава истинската духовна реалност, която е над всяка егоистична изгода, каквато можем да си представим то – разбира се, че не я искаме.

Но трябва да разберем, че всички изменения в нас се извършват от висшата светлина, възвръщаща към източника. Тя трябва да ни повлияе и да ни даде нови свойства. Само по пътя на осъзнаване на тези свойства – разбиране, усещане, власт над тях, ние ще можем да започнем да се отнасяме към света вече от тяхна страна. Така постепенно аз ще стана нов човек.

Аз започвам да усещам, че над това животинско тяло, с което днес отъждествявам себе си, в мен се заражда някакво подобие на висшето, нова форма, кли, което се нарича „човекът” в мен, т.е. „подобния на Твореца” (Адам, човек – от думата доме / подобен), на моите предишни желания.

И този човек, който е оседлал магарето – той разбира и чувства Твореца! А не самото магаре!

Това формиране на човека в нас се случва благодарение на светлината, възвръщаща към източника. А не от това, че ние сами сме го пожелали – разбира се че не! Нашето магаре (т.е. това което сме ние днес) не иска да постигне човека! Защото човека започва да властва над магарето.

А магарето иска да получи своето… Затова естествено е, че не желаем истинското духовно състояние. Колкото по-нататък напредваме, толкова повече започваме постепенно да разбираме какво е това духовен свят – той съвсем не е онова, което сме очаквали и повече от всичко ние не го искаме.

И по-нататъшното напредване е възможно само за сметка на влияние на групата, която да ни внуши духовното постижение. Само в тази степен ние можем да напредваме, а в себе си не можем да намерим сила за това.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38136]

Беседа на Твореца с любимото творение

Когато започвам да поправям своите отношения с целия свят, с всички други души, с другарите по група и учебни занятия, изведнъж откривам, че съм само аз и Творецът– и никой друг…

Тоест, всички другари, целият свят, неживата, растителната и животинската природа, хората, душите – всичко това, всъщност, са проявления наТвореца по отношение на мен.Тъй като Творецът не може да ми се прояви като светлина без съсъда (кли), аз няма да има с какво да Го уловя.

Затова Творецът разделя мирозданието на две части: самото творение, неговата душа – и всички останали желания, освен творението, които се отнасят към Твореца.

Творец (Боре) – от думите „ела и виж“ (бо-ре). Тоест, ако творението се свързва с това, като че ли външно, по отношение на себе си кли – с това то изразява своето отношение към Твореца, и в този съсъд се проявява светлината. Всичко това дава възможност на творението да разкрие висшата сила.

И тогава творението започва да разбира „езика“ на Твореца и разговора, който води с него Творецът. Понякога му се струва, че това е „външно“ кли – по–високо от него, а понякога,че е по-ниско. Понякога му се струва, че светът е празен вакуум, в който няма абсолютно нищо. Но ако разбира, че Творецът освобождава за него това празно пространство, за да може той да го напълни със своето желание за отдаване, тогава творението има място за работа.

В тази празнота – недостига на светлината на вярата, светлината на отдаването -Хасадим. И ако творението вече е способно да напълни празното пространство със светлината Хасадим, то благодарение на това, се присъединява към Твореца и може да разкрие там също светлината Хохма.

А има състояния, когато, напротив, Творецът дава на творението да се почувства напълнено. Отначало ти чувстваш, като че ли стоиш пред огромна светлина, която все още е извън теб – такова усещане ни се дава в първите девет сфирот (тет ришонот).

А ти трябва да направиш съкращение на това наслаждение, да повдигнеш своята вътрешна граница, до която можеш да приемеш светлината (в никве ейнаим), да работиш в трите линии, за да измериш със своя екран напълването, което стои пред теб, и да си изясниш, доколко можеш да го приемеш заради отдаване.

По такъв начин ние напредваме, преминавайки през различни състояния, и не винаги осъзнато. Но те се разкриват само при при условие, че ние не забравяме, че има само една светлина и един съсъд, разделен за нас на много части, които ние трябва постепенно да присъединим към себе си с намерение за отдаване.

На този път ни предстоят два етапа. Първият – стъпалото Бина (хафец хесед), където човек засега не може истински да се свърже с другите, а само да се учи да се противопоставя на своя егоизъм, да се издига над своите желания, над своето «зло начало», което му се разкрива, и придобива келим Г“Е.

А след това той започва да работи със „свързването на свойствата милосърдие и съд“, когато даже своите получаващи желания, включени в него, също започва да използва за отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38119]

Ние се стараем, светлината действа

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Когато доведох новите ученици при Рабаш, той ми каза че трябва да ги събера и поговоря с тях. “За какво?“ – попитах го аз.

Тогава той взе вътрешната хартийка от кутията ми с цигари и направо там – в парка на пейката ми написа статията, започваща с думите: “Ние сме се събрали тук, за да положим основа на групата, така че да се издигаме по стъпалата на човека, а не оставайки на животинското ниво“.

Точно с това започна той – с възпитанието. Всичките му първи статии говорят само за това – как да се организира обкръжение, така че то да възпитава всекиго.

Това е що се касае до нас – възрастните. А за децата тази система предоставя огромно, най-добро поле за действие. Защо? Който обучава дете, все едно пише на чист лист. Виждаме как децата се учат, попиват, формират се посредством това, макар и намирайки се във външните рамки с такъв подход към възпитание, което не можеш да наречеш и методика. Всички ние сме запознати с това като родители или като участници и очевидци на този общ процес.

От друга срана виждаме, че дори и малкото, което се стараем да предадем на децата на първия етап, носи плодотворен ефект и дава добри резултати. Но всъщност в действителност това не е наш успех и не е наша мъдрост – тук просто действа светлината.

Разбира се аз не искам да омаловажа усилията на Гилад Шадмон, директор на отдела за възпитание, и цялата му команда. И все пак в крайна сметка в тази област от нас се изискват старания, сравнително по-леки отколкото си мислим.

Искаме ли да се възползваме от възпитанието? Как да се грижим за децата? Как да се грижим за възрастните? Как въобще да осъществим всичко това?

Не трябва да мислим за реализацията, защото изпълнител се явява Творецът. Тази втора половина трябва да оставим на Него. А ние трябва да мислим как да осъществим това, което е възложено на нас, как да обезпечим своята част от работата. Ние осъществяваме само половината работата: организираме процеса, обезпечаваме всичко необходимо, така че да предоставим силата на групата, силата за единство и възможността за влияние.

Държейки такъв курс ние оставяме на светлината място за действие – и това става. В това трябва да се състои професионализмът на нашите възпитатели. По този начин ние чувстваме себе си като партньори на Твореца: ние подготвяме за Него “плацдармът“, а той вече формира Човека.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37270]

За краха на семейството

В продължение на цялата история, нашето егоистично желание постоянно е нараствало. Докато мъжът и жената, тези двама егоисти се нуждаели един от друг, за да се осигуряват – поддържали семейството.

Но после, когато желанието се разрасна до големи мащаби, ние започнахме да се пренебрегваме, безсилни да водим съвместен живот, не виждайки необходимост от него.

Днес, всеки може да осигури себе си, да намери с какво да замени мъжа, жената, децата, семейната грижа. Мъжът не се нуждае повече от готвене, пране и поддържане на дома. Човекът печели средства, които позволяват на всеки да се оправя сам. Преди, за болните се грижеха близките им, а сега – поликлиниките и здравните каси. В обществото функционират системи, благодарение на които човек, със своето растящо желание не изпитва необходимост от семейство.

При това, недостатъкът се крие именно в мъжа, в мъжката част. Виждаме, че съвременните мъже си остават деца, не искат да се женят и да се нагърбват с бремето на семейството. На тях и така им е добре, затова продължават да играят своите игри. Светът култивира важността на професията и развлеченията, хората се наслаждават на сертифицирани удоволстия и мъжът има достатъчно възможности да прекарва време с жена – без семейни задължения.

Жените от своя страна, за едно поколение се изравниха по статус с мъжете и не се нуждаят повече от тяхната заплата. Те устройват живота си дори по-добре от мъжа, постепенно заемат все повече длъжности и позиции дори там, където преди за тях изобщо нямаше място. Освен това, в развитието си сме стигнали дотам, че жената повече не се нуждае от мъжа, за да отглежда дете – тя има достатъчно възможности да го направи сама.

Така, цялата основа, на която се опирахме в хода на историята се разрушава пред очите ни. Това е един от признаците за завършване на процеса, отнел хиляди години развитие. Днес нашият егоизъм се е изчерпал и влязохме в нова епоха, която изисква да го използваме по друг начин.

Ако досега съм бил движен от егото, което ме караше през цялото време да търся нови наслаждения, да завладявам нови граници, да постигам нови успехи, то днес вече нямам особено желание да бягам напред в търсене на плячка и печалба.

Старите средства не напълват повече човека не, защото в тях няма наслаждения – просто нашият егоизъм нараства все повече. Ние виждаме това по такива глобални явления като отчаянието, депресията, наркоманията, самоубийствата.

И едновременно с това, всички преживяваме особен етап в развитието си. Днес трябва да си дадем сметка за случващото се, да разберем себе си – къде сме и къде отиваме. Разбира се, природата ни движи както и преди, но можем ли все пак да си изясним ситуацията? И особено онова, което се отнася до взаимоотношенията между мъжа и жената – защото това е основата на нашето съществуване.

Тези въпроси се задават, но все още нямат отговор. Разбира се, науката кабала дава отговори, но кой ги чува?

От беседата за жената, 06.03.2011

[37206]

Уроците на стихийните бедствия

Наблюдавайки стихийните бедствия, виждаме истинската причина за тях. Разбираме геологичните и екологични фактори, явленията на неживия свят. Но кой управлява неживото ниво? „Законите на природата” – казваме ние. Но не това е отговорът.

Каква е все пак причината за случващото се? Разказват ни за цикличността на природните процеси и това действително сякаш обяснява нещата. Но всъщност избягваме отговора, скривайки се зад успокояващи формулировки.

Но те не успокояват човека, защото с това не се решава проблема и той може да се върне още в следващия миг. Нещо повече – дори ако не се върне, проблемът си остава неразрешен и заплашва да се превърне в друг вид нещастие.

Работата не е в това, че някъде нещо ще се взриви и нахлуе. Целият свят непрекъснато се разтърсва с нарастваща от ден на ден амплитуда. С очите си виждаме темпото и силата на тези трусове, проявяващи се все по остро и внезапно.

Трябва да разберем, че за това има причина – нашето неравновесие с природата. Намираме се в глобална, холистична, цялостна система. В нея всичко е единно и затова нямаме друг изход – трябва да гледаме на себе си като на абсолютно взаимосвързани. В глобалната, интегрална система действа закон, според който всеки оказва влияние на всички.

Изхождайки от това, днес трябва да определим правилата на своето поведение на Земното кълбо. Не можем да променим човешката природа, но нека направим онова, което е по силите ни. Между държавите, народите и различните организации трябва да се установят закони за сътрудничество, взаимодействие и взаимни отстъпки – закони, без които системата няма да може да съществува.

Първата стъпка към съблюдаването на такива закони е формулирал Галилей: „Не прави на другия онова, което е ненавистно на теб самия”. Преди всичко, внимавай да не навредиш на другия. Задоволи се с това, което имаш и не посягай на неговото имущество, свобода или живот.

Не гледай другите, удовлетвори се с наличното – такова е първото условие. Това все още не е обединение, но по този начин ще престанеш да пречиш на другите, да им вредиш. Макар и още да не задействаш системата за добро, поне не я използваш, за да причиняваш зло.

Вярно е, че днес човекът не е способен на такова нещо. И затова трябва да се заемем с възпитанието на цялото човечество. Всеки трябва да почувства, че живее в глобален, интегрален свят и да си обясни какво означава това. А то означава, че просто нямам възможност да се облагодетелствам за сметка на някой друг. Това е нереално, неизпълнимо.

Трябва да задължим всяка страна, всеки народ, да се откаже от силовите методи – включително до премахването на границите, на каквато и да е власт един над друг, на експлоатацията между хората. Това е програмата минимум: не трябва да задължаваме, но е необходимо всеки да разбере, че ако вреди на другия, вредата се връща към него като бумеранг – и в крайна сметка, той вреди на себе си.

Такива норми трябва да бъдат въведени със законодателство, наред с разяснителната работа и възпитанието. Баал а-Сулам пише по този повод в „Трудове за последното поколение”. И за това трябва да се грижи световно правителство, а не ООН, които нямат реална сила и приличат на пазар, където всички се перчат един пред друг.

Тук е нужно именно общо правителство, притежаващо реална сила. Ако някой не си сътрудничи с това правителство, спрямо него се прилагат санкции: „Не искате да спазвате закона за сътрудничество? Тогава ви изключваме от системата. Ще видим как ще се чувствате в глобалния свят като ви спрем крановете”. Защото нито една страна, нито един народ няма да може да съществува в изолация от другите.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38042]

Конгресът е най-мощният ускорител на напредването

Еволюцията на човека показва, че развитието е постепенен и многостранен процес. То следва определена програма и посока, където всеки елемент се присъединява към общия процес, записан е в общия отчет, и така постепенно се натрупват измененията.

Нашето вътрешно поправяне се случва по подобен начин. И въпреки че ние силно желаем да го завършим колкото се може по-бързо, то все още изисква време и множество действия: ние се предвижваме една крачка напред и една назад, преминаваме подеми и падения. Но поправянето не се случва изведнъж. Това е цял процес на натрупване на промени, където всеки „грош” се добавя към една сметка. И затова то отнема години.

Най-ефективният лек за поправяне е работата, насочена към обединение. Затова кабалистите веднага поставят условие на човек, когото висшата сила довежда в групата: той трябва да реши, че най-важната работа е да се свърже с групата и да се обедини с другите, докато ученето е само средство за нашето обединение.

С други думи, това е напълно противоположно на това, което си мислим, когато влезем в групата. Изначално си мислим, че групата е просто място, в което можем да учим като в университета, за да се сдобием със знания. Но напротив – години минават преди човек да започне постепенно да разбира, че ключът не е да получи знания, а да измени своите вътрешни свойства. Учейки с групата, той получава особена, изменяща сила и усеща нейното въздействие именно по своите отношения с групата.

Истинските резултати от напредъка се оценяват по това, колко близо или далеч от групата се чувства човек, доколко той се нуждае от нея, доколко може да се сближи с нея, каква важност ѝ придава. Всичко се измерва единствено по отношение на групата, защото  накрая именно с тях той трябва да се обедини, за да почувства духовния свят вътре в тяхната поправена връзка, обединявайки се като един човек с едно сърце.

Около него има не просто другари по учене, а те стават части от неговата душа. Всъщност, в човека няма душа, а учените си губят времето, търсейки я някъде в тялото. Човешката душа се намира във всички останали. Доколкото той може да излезе извън себе си и да се обедини с приятелите около себе си, дотолкова всичките тези „външни” желания стават негова душа.

Затова придаваме такова голямо значение на нашите конгреси и подобни мероприятия, когато се събират голям брой хора от целия свят и възниква мощна сила на съединение. Във всички часове на конгреса ние извършваме поправяния – имено в съединението между нас.

Затова трябва да ценим такива срещи като най-важното средство за напредване, сред всички останали. Нищо не е по-ефективно за напредването на всеки и на всички нас заедно към поправяне и разкриване на висшия свят, отколкото конгреса.

Дори по време на конгреса не всичко се случва изведнъж, а „грош по грош се натрупва в голяма сума”. Необходимо е да преминем през няколко подобни срещи, докато разкрием настоящата връзка между нас и висшата светлина бъде разкрита в нашето обединение, което се и нарича разкриване на Твореца пред творенията.

Затова преди физически да отиде на такова събиране човек трябва мислено да се подготви. Той трябва да настрои себе си, за да бъде готов да влезе на това място: да се запознае с всички предстоящи събития, да научи материалните, песните, темите за обсъждане – да узнае колкото се може повече за конгреса. В последствие ще ни бъде по-лесно да се съсредоточим на своето вътрешно усещане без да се разсейваме, без да губим емоционална и умствена сила за външните, технически детайли.

Затова трябва предварително да се запознаем с всички материали, с цялото разписание и да дойдем там с едно единствено желание: „Аз искам да се обединя с всички останали с цялото си сърце и душа, защото духовният свят ще бъде разкрит само във връзката между нас, а не във всеки от нас. Аз искам този пуст космос между нас да бъде изпълнен с топлина и добро отношение един към друг, тъй като имено това е мястото, в което висшата сила, Творецът, се разкрива на творенията.”

От урока по вътрешна подготовка за конгреса „WE!”, 11.03.2011

[37800]