Entries in the '' Category

Глобализацията: малко повече, отколкото си мислехте

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората си представят глобализацията като мрежа от търговски и промишлени връзки. Всичко това човечеството го е създало само. Но ние казваме, че глобализацията е закон на природата, ново стъпало на развитие. Още повече, става ясно, че неспазването на този закон се отразява на неживо, растително и животинско ниво. Нима човек може да се съгласи с това?

Отговор: Такива са представите на човека, смятащ че човечеството се развива случайно, както му падне, без връзка със системата на природата и с нейните закони за развитие. „Е, разгърнали сме промишленост – и какво от това? Ето завод, ето източник на суровина, ето пазар – по този начин печелим един от друг”.

Всъщност, ние зависим един от друг защото нашата природа в развитието си ни е тласнала към това. Глобалността – това са не само промишлените връзки. Днес ние с нищо няма да можем да осигурим живота си, ако не бъдем свързани с целия свят. Това касае не само природните богатства и промишлените стоки. Ние, също така сме свързани чрез мислите, желанията, самата съдба.

Вярно е, че най-осезаемата нишка преминава през сферата на осигуряване с необходимите вещи. Например, какво ще е необходимо на Япония след разрушителното земетресение и цунами? И откъде ще вземе всичко това? Тази страна няма собствени ресурси, освен уникалния трудолюбив народ, който е способен всичко да понесе. Те получават необходимото от света, а след това го превръщат в продукция за продажба.

Какво ще правят сега? Без помощта на света ще им бъде много тежко.

А от друга страна, ако японците правилно използват така стеклата се ситуация, независимо от цялата сила и трагичност на поразилия ги удар, – те ще се възстановят, създавайки нова страна, много по-добра от тази преди катастрофата. Сигурен съм, че ще могат всичко да изменят, всичко да планират отново, да обновят цялата държавна система. И усещам, че вече мислят за това.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38037]

Над границата на временния свят

Кабалистите са учени, изследващи природата над материалните ограничения, които поставя нашето физическо тяло, т.е. над границите усещани в нашето егоистично желание. В това желание ние чувстваме някаква реалност и я наричаме този свят, в който живеем.

Но ако в човека има възможност, стремеж, условия да достигне до желание за отдаване, то чрез това желание той ще започне да усеща обратната реалност, както е казано: “Аз видях обратния свят“. И тогава той усеща двата вида реалност: старият свят остава, възприеман в желанието за наслаждение, и се ражда още един свят, нов – възприеман в желанието за отдаване.

Егоистичното желание има определена продължителност на съществуване вътре в човека, и докато то присъства – човек усеща себе си живеещ в този свят. Желанието преминава три стадия: зародиш, отглеждане и възрастно състояние (ибур-еника-мохин), по които то расте, а след това постепенно отслабва, докато съвсем не изчезне.

С това се определят усещанията в нашия свят: раждане, детство, след това порастване. Човек изживявайки живота, чувства себе си живеещ, а после остарява и умира, тоест – усеща се мъртъв, когато престава да усеща каквото и да е в своето желание да се наслади.

Но животът в желанието за отдаване не е такъв временен, както в материалния. Там ние получаваме неограничено възприятие на реалността, което не зависи от нашето желание за отдаване, тъй като то изцяло се развива “навън“, а не навътре, както егоистичното желание. Затова в нас винаги има възможност да се развиваме и желанието за отдаване никога не пресъхва, не умира, тъй като се разпространява и разширява безкрайно и безгранично.

Ето защо в желанието за отдаване човек усеща себе си живеещ вечно. И тъй като това напълване никога не изчезва, а само се добавя, такова съществуване се нарича не само вечно, но и – съвършено. Но за да се запознаеш с него трябва да преминеш през определен брой действия, така че да придобиеш желанието за отдаване, в което се усеща духовния живот.

От урока на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора“, 14.03.2011

[38055]

Факторът на напредъка

Преди четене на Книгата Зоар ние трябва отново и отново да си напомняме, за какво се учим, за какво се събираме заедно, така че всички тези условия да са насочени към достигането на целта, защото – няма действие без цел.

Затова всеки трябва доколкото е възможно, да изяснява за себе си, какво и заради какво го прави, и да се занимава с това постоянно по време на урока. Ако той по време на ученето желае да изясни за себе си целта на самото учене, да поправи себе си – това се нарича, че той “учи Тора“, занимава се с Тора.

Но ако той учи само заради това – да знае написаното в книгата, – това означава, че той изучава празни “премъдрости“ и достига до “ангелът на смъртта“, когато дори и не забелязва, че не напредва към целта и се е отклонил от пътя.

Тогава, ако човек се учи заради това – в резултат от ученето да достигне до изменение в своя живот, да намери неговия смисъл, – той започва да разбира как да реализира себе си – с помощта на светлината, която свети по време на учене, спрямо величината на неговото желание да достигне целта. И тогава той започва да напредва.

Тоест нашият напредък се определя не от количеството знания, почерпено от книгите. Това изобщо не е важно! Напредъкът зависи от това, доколко по време на ученето аз изяснявам на себе си целта на своя живот – и започвам да я реализирам, така че да я достигна.

От урока по Книгата Зоар, 14.03.2011

[38022]

Кой прожектира духовното кино

Въпрос: Как мога да ускоря своите състояния и по–бързо да сменям кадрите във филма, в който живея?

Отговор: Сменящите се картини, в които аз откривам новата реалност, се появяват на моя материал, на „екрана“ в мен. Ако този екран се усъвършенства, аз виждам на него картини, все по–близки до духовния свят.

А ако екранът не се развива, ако моите свойства, мисли и желания не са насочени към отдаване и не се поправят, то аз виждам същия свят, ако не и по-лош, от ден на ден. Тъй като моето егоистично желание през цялото време расте.

Ако аз напредвам със същата скорост, с която расте желанието в мен – значи, се намирам в естествено, еволюционно развитие. За да не усещам страдания в живота, аз трябва да се движа точно със същата скорост, с която растат моите желания . Но все още няма да открия духовния свят. Духовното започва да се разкрива, ако аз сам разкривам в себе си решимот (гени на развитие), духовни картини, ако ускорявам своето развитие, ако сам изваждам от себе си и реализирам решимот от разбитата душа.

„Аз сам пробуждам изгрева, а не изгревът – мене“. И ако аз давам «газ», то ми се разкрива духовната картина. Само да отпусна газта и губя ускорение, преминавам на обикновена скорост – духовната картина моментално изчезва.

От урока на тема „Няма зло в света, всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37912]

Възпитаване на новия свят

каббалист Михаэль ЛайтманЧовечеството трябва да разбере, че единството е следващият етап в развитието ни. Веднага щом като станем единно семейство, един народ, единна система, в която всички зависят един от друг, то няма друг изход – трябва да го приемем с цялата си сериозност.

Трябва да изучим общата система по принципа на системното инженерство, за да изработим и да въведем съответстващи закони, регулиращи взаимоотношенията между хората, народите, правителствата и въобще в цялото човечество.

Попитай учените, какво е това интегрална система и те ще ти обяснят: това означава, че всички зависят от всички и никой не може да се премести, без да размести останалите. И затова трябва да се отчитат интересите на всички без изключение. На първия етап, човек не причинява на другия това, което той самият ненавижда, а на следващия етап ние започваме правилно и ефективно да задействаме системата според принципа на любов към ближния като към себе си.

Докато не установим такава взаимовръзка в нашата система, няма да имаме добър живот. Ден след ден под всевъзможни форми все повече ще ни се разкрива порочния механизъм на нашите взаимоотношения. На нивото на неживата материя дисбаланса между нас ще се проявява във вид на стихийни бедствия, изригвания, цунами, земетресения, пожари, наводнения, урагани, всеобщо затопляне, слънчеви изригвания… Луната също може да стане източник на различни проблеми.

Така се отразява на неживо ниво предизвикания от нас дисбаланс. Проблемите на растително ниво могат да засегнат плодородието. Спомнете си какво е написано за египетските наказания – по алегоричен път ни разказват за възможните бедствия на растително и животинско ниво, докато не достигнат нещата до човешката степен.

И затова ние трябва, от една страна, да приемем този интегрален закон именно като закон, а от друга страна, колкото се може по-бързо да приведем в действие системата по възпитание, за да обясним на хората защо законът е такъв, защо трябва да го съблюдаваме и как да правим това.

Безработицата в съвременния свят обхваща много милиони. Освен това, съществува и скрита безработица. А колко хора ще приключат със занаяти, които само разрушават природата, колко ще се освободят от военно–промишления комплекс и т.н. Всички те ще работят в сферата на агитацията и обясненията. И като резултат, всеки ще доставя на другите необходимите му неща.

Това ни е нужно: да произвеждаме необходимото за всеки и да го разделяме между всички, наред с възпитанието. Всеки трябва да получи своята „порция възпитание” и своята порция от насъщно необходимото. Такава ще бъде задачата на всемирното правителство и цялата общочовешка система.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 14.03.2011

[38040]

На урок по „Зоар”: въпроси и отговори, ч.2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Трябва ли да мислим за другите дори, ако от дълбините на душата си разбираме, че това е фалш? Трябва ли да се залъгваме по време на четенето на книгата „Зоар”?

Отговор: Ние се залъгваме за всичко, тъй като не се намираме в истинска връзка един с друг, а само „играем” на нея. Не желая да се съединявам с другите, но „играя добро момче”: чета „Зоар”, искам да се променя под влиянието на това четене, да разбера в какво съм непоправен, защо не мога да постигна съвършеното състояние. Аз търся! Накратко казано, като чета „Зоар”, очаквам промяна към по-доброто. Това се нарича  „да очаквам спасението”.

Въпрос: Принуждавам себе си да се върна към намерението макар, че това наистина е война. Помага ли тя на нашата работа в групата?

Отговор: Именно вътрешната война дава добър резултат! Без такава война, човек не напредва, защото в него не се обновяват желанията. Само при условие, че води със себе си война, в него се пробуждат новите решимот и той през цялото време усеща съпротива. Така и трябва да бъде!

От урока по книгата „Зоар”, 13.03.2011

[38016]

Възпитание със светлина

каббалист Михаэль ЛайтманИмаме само един път: да разпространяваме науката кабала отвън и да укрепваме себе си отвътре. Тогава ще привлечем светлината, връщаща към Източника и тя ще даде на останалите, както и на нас усещането, че всичко зависи от нашата взаимосвързаност. Те ще разберат това само, когато се разлее светлината. Защото връзката между нас – това е вече човешката, духовна нишка. Необходим ни е поток от светлина, вътрешно светене между нас, за да усетим зависимостта си от него.

Връзката трябва да се разпростира именно на това ниво, а не на стъпалата на неживата, растителна и животинска природа. Човешкото стъпало е стъпалото на постигане на Твореца и затова трябва да помогнем сами на себе си и на цялото човечество, привличайки върху нас въздействието на светлината. Само тя ще ни извиси над разчетите на предишните нива – и изведнъж ще почувстваме и разберем, че всичко зависи от отношенията между нас. Само светлината, въздействаща върху нас, може да ни обезпечи подема на това ниво на съзнанието.

Не можеш да обясниш на хората, които се намират на животинското стъпало, че всичко зависи от нашите добри взаимоотношения. Ще им кажеш: „Хайде да се обичаме, помежду си!”, а реакцията ще бъде повече от прозаична:

– За какво говориш? Днес да не е денят на свети Валентин?

И те са прави. Искат доказателства, преди да направят нещо. Защото това не е шега – да се даде на света нова методика.

Затова, остава ни само едно: да възпитаваме себе си и целият свят постепенно, по малко, предоставяйки на светлината възможност да оказва въздействие и да дава на хората новото осъзнаване. Преминавайки през нас, тъй като сме свързани с общата система, светлината ще се разлива навън към всички останали, както обяснява Баал а-Сулам в края на Предисловието към книгата „Зоар”. А освен това, външното разпространяване също ще свърши своята работа.

Друго решение няма – само възпитаването. И тогава, в продължение на няколко години, хората ще започнат вътрешно да се съгласяват с нас: „Наистина, всичко зависи от нашата добра взаимовръзка”. А всичко останало ще дойде от само себе си..

От урок на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 14.03.2011

[38034]

Силата на начинаещите

Въпрос: Облекчават ли кабалистите бедите, случващи се в света, благодарение на своя духовен напредък?

Отговор: Разбира се. Нещо повече – в това няма големи и малки. Хората мислят, че големият кабалист може да се помоли и да отклони напастта.

А в действителност е обратно: именно новаците, с току що пробудила се точка в сърцето, които са объркани и още нищо не разбират, със своето все още далечно, малко желание, правят повече от ветерана.

Подобно на малкото дете, което става глава на семейство, хората, които едва са стъпили на духовния път и сякаш са все още далеч от реалните действия, със своето просто желание, със своите молби могат да направят повече от „ветераните”.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото решаване”, 13.03.2011

[37931]

Решението е между нас

Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата „Екологическият проблем и пътят за неговото решение“, 13.03.2011

[37940]

Защо са скачени ”зъбните колелца” на душите

Започвайки от Второто Съкращение (Цимцум Бет) и по-нататък, духовните обекти (парцуфим) започват да се раждат не така, както преди, в света Адам Кадмон – един под друг. Тъй като, във всеки от тях сега има долна част, която не се използва – АХА”П, то тя се спуска на по-ниското стъпало.

Тоест, парцуфът работи със своите Галгалта ве-Енаим (горната част), а неговия АХА”П пада вътре в Г”Е на нисшия. А, АХА”П на нисшия пада вътре в Г”Е на още по-ниския парцуф и т.н.

Получава се, че горната част на всеки парцуф се облича в долната част на висшия парцуф над него, а неговата долна част се спуска вътре в горната част на ниския парцуф. А къде е самият той, независещ нито от висшия, нито от нисшия?! В него няма нищо от самия себе си!

Ето откъде се вземат тези скачени ”зъбни колелца” на душите – това е същият принцип. Ти не си свободен от връзката с никого. Ти вече си създаден вътре в такава конструкция, вътрешната структура Малхут на общата душа, където няма нито една част, която да не се съединява с всички останали.

Всяко желание, на всички нива (авиют) е съединено с всички останали – всички се свързват с всички, и в нито един няма, нито една свободна част, нито една степен на свобода. Винаги висшият ми указва какво да правя, а нисшият установява, как трябва да служа на нисшия.

Така всеки от нас е свързан, точно като с въжета от двете страни, и е невъзможно да направи нито едно независимо движение.

Но как тогава да стана свободен и притежаващ избор?! Ако ти, вместо всичките тези вериги, започнеш да усещаш веригата на любовта, взаимното участие, то ти ще се излекуваш от тази „клаустрофобия”, от усещането, че си здраво свързан и зазидан жив в такава система, където нямаш ни най-малка собствена мисъл или желание, нямаш твоето „Аз”.

А свободата се купува само с любов – заради любовта, аз сам ще поискам да служа на всички, аз ще поискам да бъда в тази връзка. Тази връзка ще стане желана от мен! И така, аз ще получа свобода, свеж въздух, а цялата тази система ще стане моя – аз ще бъда Творец, относно нея.

Такова чудодейно свойство идва при нас след Цимцум Бет, когато Малхут получава искра от Бина, и благодарение на нея, получава възможността да се отнася към другите с отдаване.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.03.2011

[37467]

Счупените очила на очите

В света не съществува зло, а само нашата неспособност да усетим доброто. И това не е някакво примиренческо отношение, като в религията, не е „ню ейдж”, не е източната медитация, която го подтиска.

В Kабала, човек напредва като по две релси – „доброто” и „злото” вървят паралелно и противостоят едно на друго като „плюса” и „минуса”. И всичко това е, за да си изясним своето състояние, да съединим „доброто” и „злото” по средата – и от тази точка да започнем да се издигаме в „средната линия”.

 

В лявата линия има желание за наслаждение, а в дясната е силата на светлината и можем да свържем желанието и светлината, да ги съединим по средата – а вече по-нататък, да ги използваме правилно. Така развиваме в себе си свойството отдаване – новия „сетивен орган”, с който ще усетим цялото добро, в което се намираме.

Излиза, че само онзи, който използва методиката Kабала, методиката на „трите линии”, може да каже, че в света няма зло. Защото той не затваря очи, не се крие от злото, проявяващо се в света, а гледа на разкриващото се зло като на необходим симптом, показващ недостатъчната степен на нашето поправяне.

Злото съществува само в нашето възприемане на реалността, както е казано: „Всеки съди света в степента на собствената си непоправеност”. Затова си даваме сметка, че разкриващото се зло се намира вътре в нас. А ако поправим своето зрение и възприятие, своите непоправени свойства, рисуващи ни лъжлива картина, ще видим истинския свят – с очите на светлината…

По този начин поправям своето възприемане на реалността. И тогава светът, който съм усещал отвън и вътре в себе си, се обединява в една неразривна реалност – и тя, цялата става моя.

Но само онзи, който умее да работи с трите линии, върху които се основава методиката за поправяне, може да напредва към разкриването на истинската реалност, да разкрие и използва всички желания и да ги съедини в една цялостна картина –  вътрешната и външна хармония, сливащи се в едно.

Въпросът за доброто и злото е занимавал човечеството в продължение на всички поколения. Върху това са изградени всички митологии, философията, отношението към живота, към природата, към човешкото общество и самия себе си, към семейството. Хората са вярвали, че съществуват добри и лоши ангели, добър Творец и зъл дявол – тоест, че цялата природа се дели на две части, където една с друга воюват силите на доброто и злото, ангелът на смъртта и Творецът.

Именно това отличава науката Kабала от тях, която казва, че в реалността няма никой, освен Твореца, който по никакъв начин не променя своето отношение към нас. Има само една сила, действаща в мирозданието. Но ние, вътре в себе си усещаме „помощтта срещу Него” – своето егоистично желание, което ни помага да опознаем света около нас, докато не започнем да го отъждествяваме със себе си и се слеем с него.

Разкриването на злото става само, за да ни се покаже къде трябав да положим още усилие, за да постигнем сливането. Няма зло! Има само сигнал, който ми показва къде да добавя още малко чувство и разум, за да постигна единство, съединяване, сливане с Твореца.

От урока на тема  „Няма зло в света – всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37903]

Кучето, влачещо се след човека

Въпрос: Какво значи да имаш увереност за своя живот?

Отговор: Това е усещането, че толкова съм свързан с групата, че в това съединение разкривам Твореца. И сам съм постигнал тази връзка – тя е записана на моята сметка и затова няма да изчезне.

А ако в един момент изчезне, ще стане само, защото съм я възстановил на ново ниво и съм постигнал още по-силна връзка. И в това също мога да бъда сигурен – в бъдеще, винаги ще мога да я задържа и така ще напредвам.

Увереността за своя живот е усещането, че със свои усилия съм постигнал връзката с Твореца и съм се напълнил със светлината на отдаването – Хасадим. Само светлината Хасадим ни издига над егоизма, над страха за себе си и ни дава увереност. Или ще се вълнуваш за себе си, или за другите – едно от двете.

Тук има само психологическа бариера, и ако преминеш зад тази граница (бариера – махсом), и вместо за себе си започнеш да се тревожиш за другите, ще получиш усещането за пълна увереност за своя живот. (Разбира се, това се дава само със силата на светлината – сам не можеш да измениш своята природа). И тогава ще чувстваш, че никога и от нищо не си имал недостиг – ще се намираш в светлината на Твореца, под Неговата власт. Какви проблеми би могъл да имаш в двореца на Царя, където има всичко, което пожелаеш.

Само висшата светлина може да те освободи от страха от смъртта, защото тя ти дава усещането за вечен живот. Започваш да живееш във всички останали и губиш усещането, че живееш в своя егоизъм – в своето животинско тяло.

Сега много се страхуваш да загубиш този живот в тялото, защото нямаш друг! В мига, в който започнеш да живееш друг, духовен живот и се издигнеш на неговото ниво, ще започнеш да възприемаш земното ниво, това тяло като куче, намиращо се до теб или като своето магаре.

Така ще чувстваш земния живот – само като съпровождащ те, докато не си отиде от теб. Но няма да почувстваш никаква тъга по него или страх, когато това се случи.

Не се вълнувай, ще постигнем вечния живот, който ни носи кабала!

От урока на тема „Усещане за увереност” , 03.03.2011

[37876]

Пробудете замръзналата земя

каббалист Михаэль ЛайтманЦялата ни работа е в разкриване на вътрешната възможност да възприемем истинската реалност, в която съществуваме. Реалността е постоянна и вечна и единственото нещо, което не ни достига, са сетивата да я разпознаем, усетим, да си я представим и разкрием.

Но за да направи това, човек трябва да притежава точното желание, духовните съсъди (келим), които той самият е подготвил в себе си. А подготовката се случва в два етапа: молбата за поправяне на желанието, молитвата (МАН) идва първа, последвана от получаването на светлината свише (МАД), висшата сила, която идва и ни поправя.

Трябва да усетим вътрешно и молитвата (МАН), и отговора на нея (МАД) във всички техни действия, защото точно те изграждат органите на възприятие вътре в нас, които ще ни позволят да разкрием висшата светлина, Твореца. Затова е написано: „Невъзможно е да постигнем нещо без силата на молитвата”. Това е защото ние трябва съзнателно да преминем през този процес, водени от нашето собствено желание.

Но въпросът е откъде получаваме точното желание за разкриване на висшата светлина, Твореца, противоположното на нас свойство, за което ние въобще не сме подготвени? Как молим и искаме нещо такова?

Ние вече сякаш искаме духовно развитие и търсим начин да напредваме, но в повечето случаи намираме себе си в пълна тъмнина и мъгла, като че ли сме се събудили рано сутринта и не сме могли да разберем какво ни се случва: откъде идваме, каква е нашата цел и какво трябва да мислим и искаме? Аз отварям книгата или слушам урока, а нищо не отговаря отвътре. Как ще се подготвя и ще се насоча в правилната посока, за чия сметка? В крайна сметка, молитвата трябва да бъде изстрадана, трябва да бъде моето истинско желание, което идва от дълбините на сърцето ми.

И тук трябва да разберем, че цялата наша работа се състои в подготвяне на условията за бърза поява на решимот (информационните гени). Затова човек трябва да се опита да създаде подходящи условия за себе си: да организира ученето, да участва в разпространението, да има връзка с групата, да получи влиянието на обкръжението. Това е така, защото само силното влияние на обкръжението ще помогне за ускоряване на появата на решимот от скриването, от разбиването.

Когато се присъединим към обкръжение като това, ние привличаме чрез него общата светлина и то започва да ни въздейства, както почвата влияе на семето. Когато семето усети влиянието на почвата, то започва да се пробужда към живот.

Нашето зърно е вече посято в почвата и всички необходими решимот, цялата тяхна верига, са заложени в нас. Нашата задача е само да пробудим тази почва около нас, така че да започне да ни влияе. Единственото нещо, което се очаква от нас, е да действаме правилно и интензивно, възползвайки се от всички възможности.

Излиза, че моята молитва не е насочена направо към Твореца, сякаш няма никой на когото да се помоля, тъй като не знам кой е Той. Молитвата започва с правилно поставяне на себе си под въздействие на дадените условия. Веднъж попаднал в това обкръжение, аз заедно с всичко останали и моят стремеж за духовно развитие (моето решимо) се обръщаме към силата, която въздейства чрез „почвата” на „зърното”, т.е. чрез обкръжението на моето решимо.

Това е силата, която искам да пробудя, и моята правилна молитва е насочена към нея. И запомнете, че висшата светлина, обкръжението и Творецът са в неизменно състояние и в покой. Човек задейства всички тези средства и използва своето желание да пусне цялата тази система, за да започне тя да работи с него. Иначе тя ще остане в замразено състояние на очакване.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 09.03.2011

[37561]

Проблемът на света е мой проблем

каббалист Михаэль ЛайтманКартината на „външния свят”, както пише Баал а-Сулам, се създава от „камерата” в обратната част на мозъка ми, който прожектира моите свойства върху това, което изглежда като външен екран, като тези свойства са поправени или непоправени в различни степени. Вътре в мен те съществуват във формата на различни сили. Комбинирайки се или разделяйки се по различни начини, те формират съсъда на моя душа.

Но аз не мога да различа тези сили, и затова те се прожектират на екрана на моето съзнание по начин, който ми позволява да ги видя. Затова аз виждам различни форми на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. Всички тези форми са в движение, преминават промени, и благодарение на това аз мога да поддържам връзка с моите вътрешни сили.

Как тогава мога да постигна правилното състояние? Това може да се направи по принципа на любов към ближния както към себе си. Трябва да направиш цялата „външна” реалност да стане твоя. В крайна сметка, тя наистина си ти, но в твоето заблудено възприятие ти изглежда като нещо външно. Така че, се върни към себе си, върни тази външна картина вътре, отдели поглед от прожекцията на „камерата”. Как можеш да направиш това? Като доближиш своите части до себе си и като ги почувстваш като свои.

Засега ние възприемаме проблемите на света като бедствия, които се случват на други хора. Обратно на това, Рабаш беше много разтревожен в такива случаи, защото той усещаше, че бедствието се случва на него. Човек, който се движи към подобие с Твореца, накланя целия свят към чашата на съда или към чашата на оправданието. Тук е решението на проблема.

И така, поради духовното разбиване моето възприятие се разделя на вътрешно и външно, на аз и света. Поправяйки се, аз приближавам към себе си цялата реалност, която ми изглежда външна, за да я почувствам в себе си. Тогава аз преминавам към духовно възприемане на света: няма нищо извън мен. Всичко е в мен и се случва в мен. Аз живея в моето кли и само една „камера” създава външната картина за мен.

Базирайки се на това, ние трябва да решим веднъж завинаги, че точно хората, които са получили пробуждане свише, желание да се поправят, са тези, които са способни да променят света, като променят неговото възприятие в своите усещания. Всичко зависи от това доколко те се опитват да приближат света към себе си, за да го усетят като неразделна част от себе си. Това е реализацията на принципа на любов към ближния като себе си. Ние трябва да приближим към себе си всички нива, които ни се струват външни, включително и неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, и да ги видим като неразделна част от нас.

Следователно, нашето отношение към цялата реалност трябва да бъде поне същото както към себе си, въпреки че Баал а-Сулам обяснява, че аз трябва да издигна желанията на другите над моите собствени желания. Бидейки егоист, аз мисля за себе си вместо за ближния. Но когато съм алтруист, аз трябва да мисля за другите вътре в себе си.

Затова поправянето на света зависи точно от хората, които са получили свише зов да поправят себе си, към истината. Никой друг не е усетил това пробуждане и затова те няма какво да изискват.

Това означава, че ние трябва да се чувстваме отговорни за всички бедствия в човечеството. И ние имаме сила да ги поправим – и не само след като те вече са факт, а дори преди всички беди да се случат. Ние трябва да се погрижим това да не се случва на неживото ниво, както и на всички други нива до човешката степен.

Засега катастрофите се проявяват във формата на природни бедствия на неживото и растителното ниво (като цунами, земетресения, наводнения и пожари), както и в човешкото общество под формата на икономическа криза и т.н. Но други форми също не са изключени, като египетските наказания, които са били много неприятни, много по-опасни и ужасни за усещанията от тези, които се случват сега.

На нас е възложено да извършим поправянията и да предотвратим проблемите на света. Баал а-Сулам пише за това в края на „Предисловие към книгата „Зоар””. Цялото страдание на света е причинено от факта, че Исраел не се поправя навреме, като „Исраел” (което означава направо към Твореца) е всеки човек, без значение от произхода му, който има възможността да се поправи, защото е бил пробуден свише. И няма значение на какво стъпало е той.

По този начин, всеки един от нас и всички ние заедно сме отговорни за това, което се случва.

От урок на тема „Екологичните проблеми и пътя за тяхното решение”, 13.03.2011

[37952]