Entries in the '' Category

В очакване на чудото на разкриване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо човек може да учи с години, но все още да не е постигнал молитвата, молбата за поправяне?

Отговор: Виждаме, че развитието на неживото, растителното и животинското ниво на развитие на природата и човека се е случвало милиарди години. Казват, че вселената се е появила преди около 15 милиарда години. Земята съществува от 5 милиарда години. Първите хора на земята се появили преди около 200 000 години. А човекът започнал своето духовното поправяне, започвайки с Адам а-Ришон, преди 5770 години.

Тези процеси не случайно са се разтягали във времето. Тук има определен ред за разкриване на разбиването и неговото поправяне. Гледайки това развитие, ние трябва да разберем, че то изисква да се направят огромно количество действия в общата Малхут, така че в нея да се появи някаква осезаема, значима промяна.

Затова, въпреки че ние желаем да постигнем целта възможно най-бързо и искаме да я разкрием сега, точно в този момент, и веднага да я разкрием в цялото и съвършенство, въпреки всичко ние трябва да бъдем много търпеливи. И въпреки всичко трябва да очакваме идването на Месията във всеки момент, тоест идването на общата сила, която ще ни поправи и ще завърши поправянето.

Дните минават и с всеки нов ден, който идва, в нас се случват поправяния. Денят и нощта се сливат заедно и така напредваме. Тоест ние трябва да разберем, че Малхут на света на Безкрайността, която разкриваме, съдържа такова множество от действия, че тяхното разкриване трябва да стане постепенно, стъпка по стъпка.

Ние не можем да разберем и да усетим наведнъж цялата дълбочина на съсъда или желанието, което разкрива Твореца. Мислете за вида разкритие, за което се готвим – това е разкриването на Твореца! Това е нечовешка сила и мощ с огромно количество оттенъци. Това е толкова грандиозно, че ние дори не разбираме за какво говорим. Затова подготовката за това разкриване се случва в нас с такива малки стъпки.

Когато тези стъпки ни се разкрият в последствие, ние ще видим колко много са били те! Ние си мислим, че миг след миг, ден след ден или дори месец след месец не се случват никакви промени. Но после тези промени ще се разкрият в нас и ние ще разберем какво те наистина са направили и като цяло, какво се е случило с времето!

От урока на тема „Какво е молитвата”, 09.03.2011

[37656]

Събери света в себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато авторите на книгата „Зоар”, Раби Шимон и неговите ученици, са учили заедно в пещерата, и по-късно, когато е имало малки кабалистични групи, те са знаели, че всеки зависи от другия в мислите, желанията и намеренията. Те са били единствените в света. Но днес ние учим заедно със стотици хора, които виждаме на компютърния екран, и хиляди други, за които изобщо не знаем…

Отговор: Аз възприемам целия свят като части от моята душа. Очевидно, аз не виждам света по такъв начин, но трябва да си го представям така и да се отнасям към него така. И въпреки факта, че светът е пълен с ненавистници, врагове и какво ли още не – всичко това са мои вътрешни качества. Ако те се променят, аз ще видя съвършен свят пред себе си, света на Безкрайността.

Затова, аз трябва да се отнасям към всичко около мен така сякаш то ми е изпратено, за да поправи възприятието ми за реалността и най-после да усетя себе си в съвършено желание, напълнено с безкрайната светлина. За да направя това, на мен ми е дадено обкръжението, относително малка група. И въпреки че тя може да съдържа няколко милиона приятели от целия свят, аз все пак трябва да се стремя да усетя всички тях, тъй като те са мои желания, частите на моята душа, които се пробуждат за духовното. Аз мога да ги събера, да ги свържа в една сила и с нейна помощ да поправя другите части на моята душа. В крайна сметка, целият свят е моята единна душа. По такъв начин трябва да виждам реалността.

Следователно, ученик на Раби Шимон, учениците на Ари и ние възприемаме реалността по относително подобен начин. Светът все още е същият, както са отношението и методът. Има разлики от гледна точка на технологията – по-развитата връзка между нас – и в глобалния подход към първоначалните източници и пробуждането на света. Но личната работа и отношение остават същите.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 08.03.2011

[37448]

Творение, плуващо в океан от светлина

Съществуват само две сили във вселената: силата на отдаване – Творецът; и силата на получаване – творението. Те започват от състояние противоположно едно на друго, в което: силата на Твореца е безкрайност – като океан от светлина, която е във вечен покой – а силата на творението започва като малка точка вътре в светлината на Безкрайността.

Целта на Твореца е да издигне тази точка, за да стане тя голяма колкото светлината и равна на нея – равна във всичко: и по величина и по качество. Това ще означава, че добрият и щедър Творец е изпълнил Своето добро и благо действие – действие на отдаване.

Затова Творецът дава на творението всички свойства, които се намират в желанието за получаване на наслаждение, в противовес на намиращото се в Твореца, в желанието за отдаване, за да може творението само да реши и свободно да избере състоянието на Твореца, отдаването, като най-висшето и най-желаното свойство в сравнение с всичко, което се намира в творението. Дори ако то получи възможност да придобие безкрайно напълване заради себе си, то би предпочело да остане празно само за да бъде по-близо до свойството отдаване.

На този път творението трябва да премине през огромно множество изяснения, но всички те могат да бъдат разделени на две части: количествено и качествено разбиране. Цялата работа на творението лежи в осъзнаване на своето зло. То трябва да разбере колко лошо неговото свойство за получаване е в сравнение със свойството на отдаване на Твореца.

То е лошо не защото доставя страдание на творението – тогава творението би избрало да отдава егоистично. Но това изяснение на добро и зло не трябва да зависи от желанието на самото творение, т.е. то не може да избере нещо, с което да може по естествен начин да се наслади.

Изборът трябва да бъде направен от точка, която е независима за твоите собствени желания, за да предпочетеш отдаване само заради това свойство, защото то е най-възвишеното, а не защото си планирал да получиш някакво напълване или някаква полза от него.

Затова на този път творението винаги започва питайки: „Кой е Творецът, за да слушам Неговия глас?” и „Какво ще получа за тази работа?”. Тоест то разкрива всичките свои желания, целия съсъд (кли) – неговата величина и качество – опознавайки себе си и изисквайки естествено напълване в зависимост от своите егоистични свойства.

Тогава то работи, анализирайки своите желания отвътре и достигайки до разбирането, че то е напълно ограничено и се стреми само към собственото си наслаждение, което поради това е лъжа. При тези условия то не може обективно да оцени истината.

И когато то се опита да достигне истината, за да не зависи от своите собствени желания, да „увисне” между небето и земята, то вижда себе си като „наполовина грешник и наполовина праведник”, като в правосъдието. От тук нататък творението вече започва да работи над своя свободен избор.

От урока на тема „Какво е  молитвата”, 10.03.2011

[37675]

Живот на стъпалото на отдаване

В процеса на прераждане единствено се променя външната форма, нашето отношение или „облекло”, но не и вътрешното, фундаментално състояние. Въобще е невъзможно да говорим за това състояние от гледище на загубата на живота, смъртта.

Светлината, която се разпростира от духовния парцуф, се нарича светлина на живота. Когато тя напуска парцуфа, настъпва смърт. Но в духовното нещата никога не преминават през живота и смъртта по начина, по който ние го разбираме, защото човек винаги се намира над своето напълване. Той е на стъпалото на екрана и отразената светлина, в състоянието хафец хесед, защото е придобил стъпалото на отдаване.

Добре е ако светлината дойде, защото човек може да я получи заради отдаване и това му дава повече живот. А ако светлината на живото напусне и остане светлината Хасадим, то това също е живот, но на по-малко стъпало, докато достигнем до най-тънкото светене, което дава най-минималното, състоянието на сън. Но по един или друг начин човек винаги е свързван със силата на живота.

Затова науката кабала не придава никаква значимост на телесните усещания, които съставляват нашия живот и смърт. В кабала това се напълно различни термини, които по нищо не съвпадат с нашите представи.

От урока на тема „Живот и смърт”, 10.03.2011

[37724]

Да пробиеш в антисвета

Нашият свят действа съгласно желанието за наслаждение, тоест всяка част на творението инстинктивно прави вътрешна сметка на това, какво за нея е най-изгодно, спроред нейното разбиране, вътрешното устройство, получено по рождение, от възпитанието и от влиянието на обкръжението. Иначе не сме в състояние нищо да направим.

Ние дори и не си даваме сметка, доколко всеки от нас е зациклен в тези егоистични пресмятания във всеки един миг. И даже и да правим някакво милосърдно действие,  то е само заради това, да спечелим за негова сметка, иначе нямаше да имаме никаква мотивация да го правим. Така действа цялата природа – от най-дребните частици на атома, до най-високообразования и развит човек.

Но съществува и друго намерение – заради отдаване, не за собствена изгода, а за благото на ближните. И този антисвят, антиматерия, е противоположна на всичко това, което съществува в този свят.

Там не може да има мисли за самия теб, на него е било направено съкращение (цимцум) и отсичане. Всичко се поправя и  движи единствено от загрижеността за благото на ближния.

И как така ние не можем да се приближим към такова виждане и пресмятане? Това е единственото, което не е по нашите сили, защото в нашият свят тази сила не съществува. Трябва да си я притеглим от тази друга, обратна реалност, намираща се от другата страна на границата на духовния свят, наричана “махсом“.

Но как въобще е възможно да дойде тази сила при нас – защото всичко се подчинява на закона за съответствието по свойства и подобното се съединява с подобно? Но има особена сила, която се нарича “светлина възвръщаща към източника“, или “обкръжаваща светлина“, която може да ни свети в съответствие с нашият стремеж да се окажем в този обратен свят.

Тя ни помага, дори и ако нашият стремеж е фалшив, и ние не разбираме този свят и  не го чувстваме, но имаме дори и малко отношение към него, една едничка точица за контакт с него – “точката в сърцето“, искрата от духовния свят.

И ако ние работим над тази искра, то според приложените усилия, на нас ни свети духовната искра – и превръща усилията ни в “духовна плът“ за тази точка, която започва да расте. Докато не се превърне в цял духовен съсъд, с който ти ще пробиеш в този същия антисвят и тогава ще се окажеш в “обратната реалност“.

Молбата за силата, която ти носи тази промяна, молбата за светлината, възвръщаща към източника, поправяща нашите намерения от егоистични към отдаващи за ближните – се нарича молитва. И в тази големина, в която ние се стремим, търсим, и сме настойчиви, в нас действа тази чудотворна сила и извършва измененията в нас.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37159]

Заместител на Твореца, управляващ цялото творение

Ние се намираме в системата от сили, която се е разпространила отгоре надолу. И затова в тази система се е образувала стълба със стъпала, всяко от които е построено от противоположни сили, в различно тяхно съчетание и по големина и по качество.

А цялото отличие на тези сили – е в дълбочината на нивото на желанието (авиют) на което те работят, променяща качеството. Защото желанието може да се намира на всяко едно стъпало: неживо, растително, животинско, човешко (0 – 1 – 2 – 3 – 4).

Но когато започваме да се издигаме отдолу нагоре, ние през цялото време получаваме само една сила – на получаването. После започваме да работим в група и вътре в нея виждаме втората сила – силата на отдаването. Срещу нея ние разкриваме вече другата сила на получаването – не тези земни желания, с които идваме в началото.

Когато ние започваме заниманията с кабала и се опитваме да се съединим в група, с това пробуждаме светлината, и тя просветва в нас с ново желание – против съединението, против групата, против отдаването. Тогава с помощта на тази светлина ние започваме да разкриваме своето зло.

Само благодарение на включването в група, в човекът възникват тези две сили, противопоставящи се една на друга: силата на доброто и силата на злото, отнасящи се към духовната цел, с които той работи, за да я достигне. А всичките негови свойства и наклонности, с които той е дошъл в кабала в самото начало – въобще нямат значение. Това са само природни качества на неговото животинско тяло.

И затова целият успех на духовния напредък зависи само от това, как човек се опитва да се включи в група и да достигне до съединение. На него ще му се разкрие силата на отблъскването, и ще започнат да действат тези две сили – понякога подред, а понякога сблъсквайки се една с друга. И тогава в него ще се открие силата за молитва, без която е невъзможно да се съединят тези две сили заедно.

От една страна, той не иска да загуби своето “АЗ“ под безграничната власт на силата за отдаване, но и не иска да остава в робство на егоизма, силата за получаване – в него израства независимата личност, стояща точно посредата между тези две сили, и взимаща решенията. Той иска да се повдигне над тези две сили, лявата и дясната, в средната линия. Относно това той моли Твореца в своята молитва.

Свойството Бина, което получава човек, му позволява да удържи равновесието на тези две сили и да бъде и над двете. Той придобива сила “на получаване заради отдаване“, позволяваща му да отдава на Твореца.

Тези две сили: на получаване и отдаване, се намират в него, а самият той става главата (Рош) на духовния парцуф, и решава как и колко може той да отдава. Така човекът напредва по духовните стъпала.

Той моли Твореца не за това, едната сила да победи другата – а за възможност да съедини и двете заедно и всеки път да бъде над тях “главата“.

За това той  мисли през цялото време. И затова се нарича мъдрец, “ученикът на мъдреца“ (талмид-хахам), който благодарение на своите молитви, през цялото време се учи при Твореца (мъдреца) на способността да използва правилно тези две сили.

С това той се издига над Творенията и става като Твореца, който също използва силата на отдаване и силата на получаване, но се намира по-горе от тях, взимайки и решенията. Точно така започва да действа и творението.

От урока на тема „Какво е молитвата“, 10.03.2011

[37695]

Да предотвратим ударите на природата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Скъпи Рав! Ние сме ученици от Япония и бихме искали да знаем вашето мнение за причините за постигналото ни нещастие – земетресение и цунами. Според информацията, в скоро време се очакват още удари. Можем ли да предотвратим такива събития в Япония и въобще в целия свят?

Отговор: Природата ни води по пътя на еволюционното развитие до постигане на подобие с нея. Ударите и страданията, които усещаме са реакцията на природата на нашето несъотвествие на нея. Единственото решение на всички кризи е да постигнем равновесие с природата.

Най-общо, това се постига чрез поправяне на нашия егоизъм. А нашият егоизъм се оценява според отношението към връзките с цялото човечество, като едно цяло. Защото природата ни усеща именно така, като едно цяло. И докато не станем такива, нещастията ще ни преследват.

Казано е в книгата „Зоар“ (предисловие към книгата „Зоар“ пп. 66-81), че те започват с най-добрите – в дадения случай с Япония. Но с усилването на ударите, ще дойде ред и на най-лошите… А решението е едно: единение в любовта към ближния, да станем като цялата природа една интегрална и глобална система. И тогава ще започнем да усещаме в себе си напълването от Твореца.

[37826]

Разтваряйки се в другите, не губете себе си!

Въпрос: Как „Зоар“ обяснява задължителното разбиване за достигане на единството? Трябва ли ние да очакваме на приближаващия в Ню Джърси конгрес да се разкрие разбиването между нас, или ние вече разкрихме достатъчно и дойде времето за единение?

Отговор: На последния международен конгрес в Израел ние малко “вкусихме“ разбиването между нас, разделянето помежду ни. Това подейства достатъчно силно, хората усетиха, че са неспособни да се съединят: “Само това не!“.

Това чувство трябваше да ни доведе до молитва, до такова действие, така че ние да помолим да се издигнем над тази разединеност.  Ние сме неспособни да я поправим, така че – нека дойде светлината и да я поправи.Ние трябва да се издигнем над отблъскването, както е казано: “Всички прегрешения ще покрие любовта“.

Затова, стараейки се да се съединим с другите на подобни конгреси, всеки от нас понякога чувства отблъскването от другите, потапя се в егоистични сметки: “За какво въобще е нужно това?“. или пък обратното – чувства, как се включва в тях, сякаш че се разтваря в тях, и повече не може да различи, къде е неговото мнение, разум, собственото АЗ, къде е  изчезнала неговата критика към другите.

По такъв начин, със сякаш успешните или неуспешни опити да се включи в другите – отменяйки себе си, разтваряйки се в другите, изгубвайки себе си, или обратното – осъзнавайки своята неспособност да се съедини с тях – човек си изяснява как може да се съедини с другите без да губи себе си, своето АЗ, да се съедини с всички, включвайки в това съединение цялото присъщо му зло, с всички свои съпротивления, и в същото време, с всичко хубаво, което е в него, без да анулира в себе си нищо от хубавото и лошото.

Такова правилно изясняване е вече – средната линия. Най-важното – отменяйки се пред групата или на голямо събиране на хора на конгрес, е да не губи способността си да мисли критично, а да продължава работата с лявата линия, знаейки защо и как да действа. По такъв начин той добавя към всички своят авиют/дебелината на желанието и тогава се създава мощното кли/желание, искащо молитва. Защото на нас ни се иска да ни обичат такива, каквито сме…

От урока по книгата „Зоар“, 10.03.2011

[37701]

Не се бой, ние сме с теб!

След разбиването, искрите са паднали в разбитите съсъди, и светлината се намира вътре в желанието да получи тази светлина егоистично. Получава се, че аз се намирам вътре в това егоистично желание в разбития съсъд, тоест искам да използвам обществото, Твореца за получаване на духовно напълване – но заради себе си!

Аз искам да напредна духовно така, че повече да узная, да чувствам повече, да стана по-близо до другарите, за да получа нещо от тях – и всичко това, в посоката към духовната цел. Но с егоистично намерение.

С това аз активизирам духовните желания, разбитите съсъди, действам от разбитото сърце – и именно в него ще намеря Твореца сред всичките мои егоистични желания.

Трябва да се занимавам с тях, да не се плаша и да не се стеснявам! Да не избягам от ужас, когато откривам, че целият съм насочен към користно получаване, и да не се боя да се изцапам, докосвайки се до своите нечисти желания (и това е разликата от религиозния подход). Трябва да ги задействам, без да се плаша и срамувам от тях.

Да, аз съм разбит! Защото именно от дълбочината на това разбиване, което ми се разкрива, аз и мога да достигна целта – там се намира точката на моя контакт с Твореца. От там организирам своята работа относно обществото. И това общество също ми се струва егоистично – защото това е моето общо, разбито относно мен, кли.

Не трябва да се боим от никакви разкривания на злото! Главното е, че злото се разкрива заради целта! И тогава, това е точката на истината, от която аз вече ще бъда насочен към целта.

Така  ускорявам своето развитие и получавам точката на контакт с Твореца, от своите разбити желания, от целия този зловонен егоизъм. По такъв начин аз напредвам. И колкото повече „грешници” ми се разкриват, толкова по-добре, аз много се радвам, защото за сметка на тях ще мога още повече да напредна!

Само да ми стигнат силите да устоя пред страданията и да не избягам, и да не седя, скръстил ръце, и да не се тормозя. Защото хората започват да се занимават със самоизяждане и не мислят да използват тези състояния за своя напредък, когато им се разкриват толкова отрицателни свойства.

Тук ще помогне само устойчивостта, скоростта на изменение, силата на групата, която трябва да въздейства на човека и през цялото време да го пробужда, да не му дава да остава в униние и опустошеност. Всичко зависи от това как се готвим и помагаме на всички останали, намиращи се в тези разбити желания.

Защото ние всички разбираме в какъв егоизъм се намираме – и не се боим, поддържайки се помежду си и стараейки се да извадим всеки от неговото блато. Това ни позволява да напредваме.

Предстои още много работа, за да разкрием нашето общо състояние и личното състояние на всеки, и да излезем от тях.

Но е важно да се подчертае, че тези състояния се разкриват сами при устрема на човека към целта. Тоест, никога не се поставя цел да се разкрие злото! Моята цел е винаги да се старая да разкрия доброто, отдаването, любовта, съединението – а по пътя аз разкривам обратните свойства. В тази степен, в която се старая да открия доброто, по пътя, на мен ми се разкриват всякаквите „грешници” в мен.

И тогава аз се радвам на тяхното разкриване в мен, защото в това направление идва молитвата, поправянето, и аз отивам напред: първата половина на съсъда е разкриване на злото, а втората половина – поправяне в добро.

От урок на тема „Какво е молитвата“, 09.03.2011

[37659]

Желаещите да погледнат в лицето на Твореца

Ако човек, след всички свои търсения, достига такова състояние, когато моли само за едно: за способността да вземе правилното решение – това означава, че той е дошъл до правилната молитва.

Защото, главното е какво ще узнаем, изучавайки съединяването на силите на получаване и отдаване – това е, как Творецът взема решения, намирайки се над самите тях – на какво Той основава своето решение.

Ние Го познаваме по Неговите действия. Но изследвайки всичко, което става в нас под Неговото влияние, ние искаме от това да познаем разума Му, Неговия замисъл, намерения, планове. В това се състои цялата наша работа.

И тук просто е необходима молитва. Защото със своите сили ние не можем по Неговите действия да постигнем Неговия разум, глава – това място, където се вземат решенията, от което излизат всички действия. Защото ние самите сме Неговите действия.

И, тъй като духовното действие е винаги „заради отдаването” – ние не можем да разберем как висшият разум може да приеме такова решение. Това винаги става като „откритие”, чудо – както е казано: „Полагал е усилия и е намерил!” Невъзможно е да се разбере разума на Твореца направо, от наблюденията за съчетаването на двете сили: за получаване и за отдаване. В това се заключава разликата – между самия Творец, Неговото решение и всички действия, които следват от Неговото решение.

Затова човек, идващ до молитвата, моли да му дадат да разбере именно това – замисълът и мисълта на Твореца, приемащ решения. Както е било казано на Моше: „Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но, всеки път възниква тази молитва.

От урок на темата „Какво е молитвата“, 10.03.2011

[37691]