Духовният метод за възпитание
Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.10: „…Зеир Анпин получава мохин от ИШСУТ, единствено посредством два подема, когато в първия подем получава от ИШСУТ само светенето ВАК, тъй като не му достига келим НЕХИ, а във втория подем получава завършените мохин.”
Въпрос: Има ли земни примери за паденията и подемите в духовното, за които говори „Зоар”?
Отговор: Например, за правилното възпитание от гледна точка на кабала, възпитателят трябва да се спусне на нивото на своите непоправени възпитаници, да се смеси с тях и оставайки самия себе си, да се включи в тях.
Когато почувства, че се е съединил с тях в непоправените им свойства дотолкова, че го смятат за техен, привързани са към него и го възприемат като своя неотделима част, той започва да действа от себе си, за да пробуди в тях различни съмнения, въпроси – да ги подтикне към такива действия, че не той да ги извади насилствено от ниското им състояние, а те сами да започнат да осъзнават злото в своето състояние. Тогава, те постепенно започват да се издигат.
В обичайното възпитание също съществува подобен метод, но възпитателят сам „измъква” своите възпитаници и по този начин не става никакво поправяне, защото не е предшествано от осъзнаване на злото.
В нашата духовна работа, поправяйки своите желания/келим, трябва преди всичко, в тези най-лоши състояния да разкрием своето зло, да пожелаем да излезем от него, да видим, че не сме способни на това и да привлечем помощта на висшето.
Тогава се удостояваме с връзката с висшето – всъщност, с излизане от състоянието на злото. Сега разбираме, защо ни е било дадено това зло и го оправдаваме. Защото, то е послужило като „гориво” за нашата молба и връзка с висшето. Ако не беше злото, нямаше да имаме причини да се съединим с висшето. Злото става свързващото звено между мен и висшето, тъй като без това зло, нямаше да почувствам нужда от висшето.
Затова, разбиването и взаимното проникване са задължителни за разкриването на злото и за поправянето в края на стъпалото.
От урок по книгата „Зоар”, 10.03.2011
[37681]