Въпрос: Като чета Зоар се старая да мисля, че искам да се поправя и ученето ще ме поправи. Достатъчно ли е това?

Отговор: И да и не. Молитвата по време на ученето трябва да включва връзка между всички, за да напълним себе си със свойството отдаване. За това трябва да моли човек. Невъзможно е да се заставим, но може постепенно да се приближим  към такова желание.

Това означава, че по време на занятията трябва да се приближа към такова желание, че да се съедини всичко в едно желание, изискващо поправяне – разкриване на разбитата душа.

След това, когато с това разбито желание влезем в духовно състояние, т.е. в него започне да властва свойството отдаване, тогава именно в това разбито кли ще започнем да усещаме всевъзможни прояви на връзката между нас, отдаване и любов – сфирот, парцуфим, светове. Ще можем да разпознаем ЗО”Н, Аба ве-Има, АХАП, Галгалт Ейнаим, техните подеми и спускания. Тогава нашето учене ще придобие форма, за която е казано: „Душата на човека го учи”.

Но във всички случаи съм длъжен да съединя всичко в едно. Тъй като целият свят е моето текущо възприятие. Значи съм длъжен не само да се концентрирам на някаква дребна мисъл, а да мисля за това, че целият аз, целият мой свят, всичко което си представям – подлежи сега на поправяне. Искам да видя цялата тази реалност в светлината на отдаването.

От урока по книгата Зоар. Предговор, 06.03.2011

[37177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→