Entries in the '' Категория

От земния екран към духовния

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Фалшивото равенство

каббалист Михаэль Лайтман 0-бВъпрос: Вреди ли на взаимоотношенията на мъжете и жените модерното равенство между половете?

Отговор: „Равенството”, което установяваме според нашия егоистичен разум, не е наистина равенство, а изкривяване на законите на природата. В природата мъжкото и женското начало не са идентични, а обратното, те са различни, противоположни и отдалечени едно от друго чрез всички възможни вътрешни и външни свойства на личността, жизнена дейност, физиология и всичко останало. Слагайки знак за равенство между тях, ние потъпкваме природата и създаваме огромна фрактура, от която накрая никой няма да има полза.

Не е нужно да обяснявам какво означава да вървим срещу законите на природата. Ние се опитваме да направим каквото ни дойде в главата на такова високо ниво, вместо да се учим от природата и да дадем на всеки пол формата, подходяща за него, че това ще ни донесе много повече проблеми. Накрая никой няма да се радва за това „равенство”.

По природа аз трябва да бъда мъж с определени свойства и да изпълнявам определена функция. Има ниша, която аз трябва заема. Това е моето умиротворение, поправяне, напълване и съвършенство. Затова аз не мога да глезя своя егоизъм, който властва над мен, и да действам така, както той иска, според поръченията на егоистичните сили. Няма съмнение, че всичко това сериозно вреди.

Да се надяваме, че ние някак си ще преминем от покварата към поправянето. Но има много проблеми, които ни очакват по пътя.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37348]

Постигни и ще получиш отговор!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Женската сила и мъжката слабост

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да се направи с факта, че мъжете се страхуват от силни жени и бягат от отговорности и инициатива?

Отговор: Ние сами сме достигнали до това. Нито една жена не иска да бъде силна. Нито една жена не иска да бъде експерт, за да заработва добре и да отглежда децата си сама. По природа жената се стреми към домакинството. Тя иска деца и всичко да съществува според природата. Но ако мъжете не изпълняват отговорностите, които са им възложени, тогава поради липсата на друго решение, жените в наши дни са принудени да действат със собствени сили. И аз им свалям шапка за това.

В резултат виждаме, че жените са по-независими и се адаптират по-добре в нашия свят. Освен това, те притежават вродена издръжливост, която надминава тази на мъжете. Те имат мощ и сили на духа, защото в края на краищата, те са по-близо до природата.

От друга страна, мъжът просто се носи в облаците. Той е като голямо дете, което е намерило професия с компютри или технологии и си играе с играчките точно както е правил в детството. Той намира удоволствие в това. В крайна сметка, модерното общество уважава тези игри, като икономическата борса, работата или това да повисиш с приятели след работа и така тече животът. А ако мъжът има нужда от подкрепа, той се връща при майка си.

За нещастие, колкото по-нататък отиваме, толкова по-разпространен и обществено приет става този феномен, всъщност става норма и модерна тенденция.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37335]

Изкривен свят или криво огледало?

каббалист Михаэль ЛайтманСъединението е възможно само при подобие на свойствата – и не е важно между кой. В крайна сметка няма никаква разлика между частите в реалността. Всички части на мирозданието: неживото, растително, животинско, човек, Творец – се обединяват в едно цяло.

Това е постоянно и вече съществуващо състояние, а всички останали картини ми се представят само като в криво огледало, по принципа: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”.

Аз сам съм виновен, че виждам това единствено и съвършено състояние под формата на  всевъзможни пороци – поради собственото си порочно зрение, поради разбитите келим.

Затова отношението към всяка част трябва да бъде равно – тъй като всички те се съединяват като абсолютно равни помежду си. А това, че ми се струва, че някои са по-висши или нисши, по-близо или по-далече, по-полезни или вредни – всичко това показва само разликата в моите вътрешни желания и свойства, които все още не са поправени и са разбити.

Разбиването не е в степента, в която виждам пред себе си, а в мен самия. Благодарение на своите пороци аз виждам мирозданието такова порочно, а то всъщност е съвършено и съществува в пълно единство, без да преминава през каквито и да е изменения.

Малхут – творението е, което се отделя от съвършеното състояние на света на Безкрайността, съкращавайки себе си, скривайки се под завеси, които се наричат „светове” („олам” – от думата „алама”, скриване), криещи това съвършено състояние. Така ние се оказваме в този свят и губим способност да видим истината.

Всичко това е направено за да можем сами да установим правилно отношение и да разкрием истината, независимо че се намираме в лъжа. Всеки път трябва ясно да помним, че има две състояния: действително състояние, което ние усещаме сега, виждайки всички порочни, и желателно състояние – истинското, което искаме да разкрием, но което за сега е скрито от нас.

Трябва винаги да се стремим да виждаме това желателно състояние през днешното и да изясним какво не ми достига, за да видя света съвършен! В тази степен, доколкото аз мога да си представя, какво означава съвършенство…

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37284]

Злото лице на „обратната страна“

каббалист Михаэль ЛайтманОбикновено не искаме и не сме в състояние да чуем, че духовното зависи от връзките между хората. Още в детството са ни учили и в къщи и в училище, че трябва да бъдем добри деца, да се сближим с другите и да дружим с тях. Но в нас живее някакво вътрешно несъгласие, което зависи от размера на егоизма ни.

От историята виждаме съвсем други примери. Хората са живели заедно, като едно семейство, като роднини, като братя – в един двор, в една къща, стая, спали са в едно легло. Те са се чувствали близки – телом и духом, разбирали са се един с друг, не са се опитвали да лицемерничат, а са се старали да почувстват другия просто като себе си. Така било някога.

Но с течение на времето нашият егоизъм нарастнал и виждаме как постепенно всички се отделяме един от друг, как ставаме все по-обособени, поставяме помежду си всевъзможни бариери и условия: ти там – аз тук, ти горе – аз долу или обратно. И така преминаваме от състояние в състояние, докато вече изобщо не можем да си представим как да се приближим към друг човек.

Нямаме такъв пример, който да ни покаже как да се обичаме един друг. Изобщо не разбираме какво искат от нас, тъй като живеем така, както и другите – както е прието в нашето общество.

А когато се събираме в кабалистична група и узнаем, че трябва да се съединим заедно, да се постараем да се приближим един към друг, ние не разбираме как да го направим. Дори просто от това, че се намираме на едно място и се учим заедно, провеждаме събрания на приятелите, трапези, ние започваме да виждаме каква сила на отблъскване възниква между нас.

Това естествено отблъскване ни заставя да се отделим един от друг колкото се може повече. А там, където не ни се отдаде да се отделим, възниква просто истинско брожение, ненавист, спорове, всевъзможни борби. И естествено, че много хора, попаднали в такава ситуация в групата, си тръгват. Тук действа закона за подобие на свойствата, който привлича подобното и отблъсква противоположното.

А когато престанеш лично да се докосваш до другите, ти вече не чувстваш такава ненавист и несъгласие – и така „решаваш“ всички свои проблеми. Но от друга страна, това не е поправяне! Защото, когато разкриваме сред своето общество ненавист, отблъскване, спорове, трябва да разберем, че така ни се разкрива разбитото кли (желанието, душата) – и с това се проявява вече духовната степен, но от нейната обратна страна. По тези степени трябва да се издигнем.

От урока по писма на Рабаш, 07.03.2011

[37295]

Равенството е в максималното отдаване

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако светът бе управляван от жените, щеше ли да бъде по-добър?

Отговор: Не трябва светът да се управлява от жените. По природа, жената трябва да се намира във владение на бащата или на мъжа. Защото, съгласно своя духовен корен, тя представлява Малхут, която може да действа само благодарение на това, което й дава мъжът. В самата нея няма нищо.

Такава е ролята на жената: подбуждайки мъжа към духовна работа, тя получава от него светлина. И трябва да се разбере, че в това няма нищо унизително. Жената не е принизена спрямо мъжа – обратно, без нейното желание, светът би престанал да се движи напред. Нямаше да има поправяне и не бихме постигнали единството с Твореца. Ние се обединяваме с Него, именно благодарение на женското желание, на реализираната мъжка сила.

Не трябва гледаме различията, не трябва да търсим преимуществата на единия пред другия, да съдим за това егоистично. Напротив, нашият подход трябва да бъде алтруистичен: как да съединим мъжът и жената, за да стигнат до целта. Защото не е възможно тя да бъде постигната, без съвършеното единство между тях.

Когато всеки отдава максимално, тогава двамата са равни. Ако жената се отдава изцяло и мъжът отдава всичко от себе си, значи между тях цари равенство и те отиват към Твореца.

Но нима, при това всеки дава едно и също? Разбира се, че не. От тях идват противоположни неща, но това също означава, че са равни.

Друго нещо е в нашия свят – тук към мъжа и към жената предявяват еднакви изисквания. Възможно ли е това? Този проблем ще се прояви още, със силни сътресения. Защото така, сами разрушаваме основата на своето битие.

От беседа за жената, 07.03.2011

[37332]

„Творящият света на небесата ще установи мир между нас”

каббалист Михаэль ЛайтманОт това, колко високо ценим Твореца, се определя ще се съгласим ли да използваме всички средства, за да отидем при Него и да поискаме „да си купим другар”.

Ние трябва да се сближаваме, докато не се съединим до такава степен, че да няма никаква потребност да си предаваме нещо един на друг – дотолкова да се слеем в едно желание, в една мисъл, в единствената цел пред нас. И тогава ще бъдем готови за разкриването на Твореца и Той ще се открие между нас.

Творецът ще се разкрие, когато съединението между другарите достигне определена сила.

Обикновено, умеем да раздаваме сами подаръците, но ни е трудно да  присъединим към тях своето намерение – затова, също е нужно да привлечем висшата сила, за да ни помогне и „да възцари мира между нас”.

Нищо не се получава, ако сега само мисля за другарите, разчитайки, че после, някога ще стигна и до Твореца. Без участието на светлината, не е възможно никакво напредване – дори и една крачка, която да направим за поправянето на нашата душа.

Светлината ни пробужда и ни показва нашата ненавист един към друг, дава осъзнаване на злото и възможност да се отделим от това зло, да стигнем до доброто. Светлината извършва всички тези изменения: една част без нашето участие, съгласно вече заложеното в нас от информационните гени (решимо), а друга част по наша молба (МА”Н). Без това, никога няма да получим поправяне.

Разбитите желания, разкриващи своето разбиване, трябва да молят за поправяне (да издигнат МА”Н, молитва). Първата част от този процес се разкрива отгоре, благодарение на светлината, а после трябва сами да действаме и да доведем Малхут на света Ацилут до съприкосновение с Твореца.

Малхут на света Ацилут е съединяване на всички наши разбити и раздробени желания, които искат да се съединят. Когато събираме своите разбити съсъди и ги издигаме нагоре с молба да ги поправи, Творецът поправя връзката между нас, а вътре в нея се разкрива висшата светлина, Творецът.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37278]

Най-надеждната гаранция

Основното, което иска човек е надеждност и защитеност: надеждно икономическо състояние, битови условия, телесно здраве. Това е нормално инстинктивно желание – да се чувства в безопасност, изисква го животинското тяло. Има го и при животните, които се запасяват с храна за зимата.

Но тъй като нашето егоистично желание е в пъти по-голямо, отколкото при всички други създания, ние искаме да си организираме такава защита, като застрахователна полица за цял живот – при което ни се струва, че ще живеем вечно. И освен това, искаме да осигурим най-надеждната защита за децата си.

И въпреки, че виждаме как на практика това никога не се получава, не можем да се откажем. Вече е ясно, че не е възможно да си осигурим никаква сигурност за утрешния ден – нито за себе си, нито за децата си като си мислим, че сега ще работим здраво, за да спечелим много пари – защото живеем в много ненадежден, нестабилен свят.

Това е известен психологически проблем. И бих казал, че е духовен проблем. Защото, ако признаем, че съществува висша духовна сила, която организира целия ни живот и всичко е в нейни ръце, тогава каквото и да правим, сами не можем да си създадем никаква защита.

Жизненият ни опит подсказва, че колкото човек е по-богат, здрав и силен, толкова по-уверен и спокоен може да бъде за бъдещето си, в сравнение с останалите. Но виждаме, че това може да се промени за един миг и абсолютно нищо не е гарантирано.

Затова науката кабала предлага на човека други решения. Ако се свържеш с висшата сила – единствената, която управлява цялото мироздане във всички случи и всички времена, това ще бъде най-надежданата гаранция за твоята безопасност.

Умишлено ни е дадено усещането за незащитеност, безсилие, страх, всевъзможните съмнения, за да намерим чрез тях правилния отговор! Тоест да разберем, какво в действителност може да ни даде надеждна увереност за всички случаи в живота.

И на теб ти се струва, че Творецът е прекалено далеч, в друг свят и не чувстваш връзка с Него (независимо, че можеш и Него да разкриеш). Но тук, в нашия свят, най-надеждно е да си организираш такава среда, която винаги ще те подкрепи и помогне. Среда, която би се ангажирала да се грижи за всеки така, както той се грижи за останалите.

Ако човек живееше в условията на такава взаимопомощ, това също би му дало увереност във всичко.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36865]

Компенсация от висшето измерение

Въпрос: Баал а-Сулам е казал, че в света трябва да има справедливо разпределение и всеобщо равенство. По какъв начин е искал да реализира това, не прилича ли то на комунистическите идеи?

Отговор: Невъзможно е да се реализира равно разпределение дотогава, докато човек не получи за това компенсация. Но срещу готовността за материално равенство, той ще получи духовно извисяване, което ще му даде увереност, защита, спокойствие, успех в живота, в семейството, здраве и цялото благо. Нима не си струва заради такъв райски живот, като в небесата, да се откажеш доброволно от материалното?

И тогава, малко ще се освободиш от бремето на този свят, който ти носи проблеми, конкуренция, напада те от всички страни. На човека трябва да се даде компенсация в живота и тогава можеш да се договориш с него.

Рабира се, Баал а-Сулам не е възнамерявал да въвежда уравниловка чрез насилствени методи, като комунистите в Русия. За компенсация служи спокойствието и висшия свят.

Но за тази цел е необходимо разпространяване на науката кабала. Докато човек не разбере къде е решението и не получи нов поглед, няма да се откаже от това, което има сега. Иначе това ще доведе до войни, защото никой няма да пожелае да даде своето и да споделя.

Справедливото разпределение е възможно само в замяна на духовно извисяване.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36854]

Чакат ни още много изненади…

Въпрос: Зависи ли вида на връзката между душите от техния корен?

Отговор: Във връзките между душите има голямо количество условия – като в интегрална система, където всеки елемент е свързан с всички. Дори не можем да си представим това.

Да кажем, че някой трябва да се поправи и заради него в процеса на поправяне влизат още хиляди елементи от общата система, души и създания на всевъзможни нива.

Това, донякъде прилича на развитието на зародиша. Той расте по много странен начин: изведнъж се образува израстък като опашка, после изчезва, една форма се сменя с друга.

Защо сме длъжни да преминаваме през всички тези състояния, преди да придобием формата на човек? И това е само при зародиша! Защо трябва да получаваме храна през пъпната връв? Това е доста странно! Всъщност, приемането на храна през устата също изглежда странно, но в крайна сметка това произлиза от подобието с духовния парцуф, в който през устата/„пе” в главата/”рош” на парцуфа влизат светлините (вкусовете/„таамим”).

За това, почти няма какво да се пита. Защото пътищата на развитие, условията и взаимовръзките – всичко произтича от връзките между душите.

Защо неживата, растителна и животинска природа трябва да се развиват именно по този начин, пораждайки такова разнообразие от видове риби, птици, животни, хиляди сортове растения, милиарди всевъзможни създания?

Всичко произтича от развитието на желанията и техните съчетания. Казано е: „Краят на действието е в началния замисъл”. Ако в края на действието, в пълното поправяне не трябваше да постигнем абсолютно взаимно проникване, то нямаше да се нуждаем от такова многообразие на видовете, на всяко ниво на развитие на неживата, растителна и животинска природа.

Всички тези нива се появяват и изчезват според степента на поправяне, съгласно периода на развитие. Затова, има видове животни и растения, които вече са изчезнали от повърхността на Земята, а други сега изведнъж се разкриват.

Всеки ден учените откриват нови видове животни, които са били неизвестни преди. Имало ли ги е или не? Не ги е имало, те се разкриват едва сега. Изведнъж, тази форма започва да се разкрива и съществува, защото нашите желания се появяват във всевъзможни съчетания, поднасят ни ново виждане под формата на такива създания.

Преди, между желанията не е имало такива връзки и тези създания сякаш не са съществували. Защото те са само външна представа на определени съчетания между нашите желания.

Още много неща ще се разкрият. Но в крайна сметка, всичко това изхожда от същия принцип.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 01.03.2011

[36739]

В обкръжението на ангели

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

На път към любовта

От нашия свят ние се издигаме до света на Безкрайността. Този път е разделен на два етапа: първият се нарича „трепет”, а вторият „любов”.

По време на първия етап ние поправяме своето егоистично желание на нулево, първо и второ стъпало на авиют, а по време на втория – поправяме третото и четвъртото стъпало на авиют. Нисшата част е Галгалта ве Енайм (ГЕ), а висшата е АХАП. Те заедно образуват душата.

Трепет означава, че зад стотици мои притеснения стои една главна тревога: ще съумея ли да не получа? Като гост, аз се тревожа да не пожелая да получа угощението на домакина. Той се опитва да ме уговори, но аз отказвам отново и отново. С други думи всеки път придобивам екран на увеличаващия се авиют на желанието, докато се издигна над целия свой авиют (който се нарича планината Синай) и придобия свойството трепет. Сега се издигам над всички получаващи желания и се предпазвам от получаване на егоистично наслаждение.

Тогава започвам взаимно включване с ближния: „Какво иска той?”. Аз виждам какво иска той и до колко съм способен да направя нещо за него. Аз придобивам неговото желание, неговия келим и го обезпечавам в своя келим. Сега аз действам по друг начин: аз обръщам своето кли, за да получа за ближния.

 

По същия начин майката се грижи за своето дете. Тя прави всичко, за да го напълни. Така се проявява нейната любов. Така любовта се заключва в това никога нищо да не взимам от другите, никога да не крада или наранявам другите. Това се отнася към предишния стадий, трепет, първата степен на поправяне на келим.

За това мъдрецът Хилел е казал „страннико”, т.е. егоистично желание: „Искаш ли да се приближиш към отдаване? Моля. Не прави на другия това, което ти е ненавистно. Издигни се над своите получаващи келим и тогава няма никому да навредиш.”

Тогава настъпва обрата на любовта, която раби Акива назовава в общия закон на Тора: „Обичай ближния, както себе си”. Това означава, че ти взимаш чуждите желания и се обединяваш с тях, за да ги напълниш.

По този начин любовта в своето истинско духовно усещане не може да бъде достигната без значителна подготовка.

От урока на темата за любовта, 04.03.2011

[37085]

За предстоящия конгрес в Северна Америка

Въпрос: В какво се състои важността на предстоящия конгрес в Северна Америка и защо си струва да се участва в него?

Отговор: Нашият свят се намира в много опасно състояние, но то е и много интересно и чувствително. Такава ситуация се е създала по целия свят.

И върху този огромен и обширен свят можем да въздействаме само ние – хората, занимаващи се с кабала, които се наричат „исра-ел” (яшар-кел, стремящи се право към Твореца) и притежаващи връзка с висшата сила – единствената Сила, която управлява света.

Ако се съединим и искаме да повлияем на тази висша сила, за да привлечем нейното добро въздействие, ние осъществяваме единствената възможност за света да се обърне към доброто и да тръгне по добрия път. В противен случай той ще върви по пътя на страданията, съгласно надмощието, възникващо при сблъсъка на силите на доброто и злото в природата.

Само в нашите ръце е чрез съединяването си да донесем доброто развитие в света и да определим за него хубави времена. На 1-ви април се събираме на конгреса в Америка в Ню Джърси и това ни дава особена възможност, от тази първа в света и най-силна държава, откъдето в общи линии идва най-силното влияние, да се обърнем към целия свят с положителната, правилна сила, която ще донесе успех.

Затова съветвам всички да дойдат – нека, който е в състояние, да го направи. Ще работим над нашето съединение, ще се постараем да привлечем към себе си висшата сила и да я влеем в общата система на връзката между хората, за да може тази енергия да потече по цялата мрежа. Надявам се, че ще почувстваме благоприятните последствия във целия свят. Всичко зависи от нас.

Това са онези изменения, които можем да направим, избирайки пътя на светлината или пътя на страданията. А всички виждаме, колко бързо напредва света по пътя на страданията. В книгата „Зоар” е написано, че всичко зависи от вътрешната част на света, тоест от нашата група, която се явява вътрешна част на човечеството. Не трябва да се смущаваме от това, а да се отнесем с цялата сериозност и отговорност.

Затова възлагам големи надежди на този конгрес и очаквам с нетърпение да започне, защото в света се акумулира застрашаваща обстановка и всеки ден нещо се случва. Много се надявам, че благодарение на всички, които ще се съберат там – на по-отдавнашните ученици и на съвсем новите – ще предизвикаме големи изменения в света.

А ако действаме за благото на света, то и за нас е определено да се издигнем по-високо – и ние ще заслужим извисяване. Всеки човек получава духовен напредък при условие, че го използва за благото на човечеството.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36428]