Entries in the '' Category

Изконният трепет

каббалист Михаэль ЛайтманПървата, дадена ни заповед е заповедта за трепета. „Трепет” – това е страхът, дали вървя по духовния път, придобивам ли духовния свят, правилно ли разбирам прочетеното, правилно ли действам в групата.

Накратко казано, ще постигна ли успех? Тази тревога трябва да ме подхранва през цялото време. Ако се успокоявам, веднага ще се отклоня от пътя, водещ към целта.

В нашия свят, психологията отчита повече от 800 вида страх. Достатъчно ли печеля? Здрав ли съм? Ще ми се случи ли нещо лошо?

Но ние говорим не за производните, а за изконния страх: вървя ли към целта? Ще стана ли отдаващ? Това вече е тревога за онова, от което не изпитвам и най-малката необходимост.

Ще почувствам ли тази необходимост? Ще я събера ли в достатъчно количество, за да положа усилия и да се насоча към целта? Трябва да осъществя целия процес: от най-малкото, още неясно безпокойство до пълноценния страх, насочен точно към целта, като острието на стрела, водещо ме към реализация: „Достатъчно ли давам на Твореца? Ставаме ли по този начин равни? Не се ли оказвам по-долу, подобно на госта, който получава угощение от хазяйна, за да избегне срама?”

Този страх е именно трепета – и това е първата заповед. Такъв трепет трябва да се придобие, защото го няма изначално в мен. Целта не се вижда и нямам работа със свойството отдаване. Нима ми е нужна любовта към ближния? Но трябва да почувствам нужда от нея до такава степен, че да изпитвам страх: „Какво, ако не я постигна?”

Просто някакво безумие от гледната точка на егоизма. Нещо неестествено.

Но посредством обкръжението и светлината, връщаща към Източника, ние можем да постигнем това – да го постигнем с помощта на страха: „Ще получа ли светлината, за да направи тя от мен човек, страхуващ се за отдаването?”

И така, пред нас стои голям процес за построяване на необходимите условия. Макар, че на практика може бързо да се осъществи – тук всичко зависи от количеството усилия, които влагаме.

Преди всичко, трябва истински да се изплаша за своя духовен път: „Правилно ли вървя към целта?” А на второ място, само след като съм придобил страха, към мен идва свойството любов. Защото няма любов без трепет.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37089]

Женското желание и мъжкото намерение

каббалист Михаэль ЛайтманБих казал, че практически всички материали от науката кабала са посветени на жената. Защото, ние се учим на това, как да поправим своето получаващо желание, наречено „жена”, с помощта на Твореца, тоест с „мъжката” сила.

В реалността има две сили: Творец и творение, мъжка, даваща сила и женска – получаваща. Казано по-точно, двете желания – даващото и получаващото – се съединяват в нас и образуват две половини: мъжка и женска.

„Мъж” (гевер – גבר) означава преодоляване (играбрут – התגברות), екран. Ние подразделяме кли на мъжка, даваща страна (преодоляване, екрани, намерения) и получаваща – слаба, неспособна на отдаване, за която е казано: „Секна нейната сила в женското свойство”.

В нашия живот, като проекция на духовното, също има такова разделяне на мъжка и женска част. В духовното, тези две части на съсъдите се съединяват помежду си и в тяхното единство, желанието (авиют) представлява женската част, а екранът и отразената светлина – мъжката. От единството им се ражда кли и вследствие на това, става раждането на новия парцуф, получаване на светлина заради отдаванет – с други думи, раждането на синовете и разбиранията (аванот – הבנות). Защото редом със синовете, винаги има и дъщери (банот – בנות).

По разделянето на ролите в нашия свят, ясно виждаме, за какво е предназначен мъжът и какво е предназначението на жената.

Жената – това е „домът”, тя е призвана да го пази и ръководи, да ражда деца и да се грижи за семейното огнище. А мъжът е призван да излиза от дома, за да носи заработеното. Това е точното копие на духовното, където получаващото желание представлява женското свойство, а екранът върху него е мъжкото свойство. Действайки съгласувано, те постигат единство с висшата светлина, с Твореца и като следствие, възникват нови парцуфим, получаващи заради отдаване – „синове”.

Казано е: „Мъжът и жената – Шхина между тях”. Става дума за духовния свят, където, именно между получаващото желание и силата на екрана се въдворява Шхина, тоест висшата светлина.

От беседа за жената, 06.03.2011

[37210]

Обществото, което ни помага да започнем духовен живот

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 2

Обществото е най-важната основа за духовния напредък. И както хората, които по време на втория Храм са бягали от Йерусалим, виждайки как се руши духовността и укривайки се в околностите на Мъртво море, са искали да организират неголямо общество, за да задържат помежду си особената духовна връзка, висшата сила – така и ние сега искаме да основем такова общество.

И дори то, засега да не е много голямо – „общо” няколко хиляди души, което не е много в сравнение с цялото човечество, което сега трябва цялото да се пробуди и да се съедини. Но трябва да се вярва на кабалистите, че винаги ни са предоставени достатъчно сили и като количества, и като качество – и ако ги съберем заедно, според своите възможности и наличните условия, тогава ще ни се отдаде да разкрием висшата сила.

Ако се съединим, то същата тази сила ще се възпламени между нас и висшата светлина ще се разлее по цялата наша система. Тази светлина ще ни изпълни и ще се окажем в духовния свят.

Най-главното, което се изисква от нас е да организираме общество, т.е. място, където може да се разкрие светлината. Правилното общество се нарича „Шхина” – мястото, където се възцарява (шохен) светлината. Има определени закони за съществуването на такова общество. Творецът е даващ, Шохен, а ние сме неговата Шхина и е небходимо да подготвим желанието си за Неговото разкриване.

Един човек не може да служи за място за разкриване на висшата светлина, необходими са като минимум двама. Но и двама не са достатъчни, защото между тях веднага започват различни егоистични сметки. Затова, колкото е по-голямо обществото, толкова по-лесно е за човека.

От една страна, ако обществото бъде толкова силно, на човек ще му е по-лесно – няма да му се наложи да влага в него твърде много. А от друга страна, той ще може да се вдъхнови от останалите, които подготвят помежду си място за него, където ще може да влезе. Ще трябва само да отмени себе си пред обществото – и това вече ще бъде достатъчно.

Той ще расте като бебе в ръцете на майка си или като зародиш в майчината утроба. Това общество ще стане за него убежище, „ноев ковчег”, майчино лоно, откъдето ще получи всички сили, за да започне духовен живот. Така ще напредва.

И въпреки, че нашата група е твърде малка, в сравнение с народа на Израел или с целия свят, но нашите възможности са огромни! Ние можем да отгледаме в себе си цялото човечество!

Всеки от нас е способен да получи висшата светлина, само при условие, че сам стане част от това майчино лоно (рехем/матка – произлиза от думата рахамим/милосърдие, отдаване). В противен случай, ще остане „затворен” за светлината и ще усеща само този свят.

Ако не продължа светлината след себе си и не я предавам на другите, то поставям заслон на своя път и не позволявам на светлината да преминава през мен. Тогава ще усещам само нейната миниатюрна искра, рисуваща ми този свят.

От 2-рия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36908]

Душата ще научи човека

каббалист Михаэль ЛайтманВ материалния свят, нашите представи за красота през цялото време се променят и сме принудени да следваме мнението на мнозинството.

Защото живеем в човешко общество и желаем или не, зачитаме неговите ценности – така е устроена нашата природа. В резултат, всеки ще уважава онова, което е почитано от мнозинството в неговото обкръжение.

Дори не осъзнаваме, колко неоснователни са всички тези ценности. Вече толкова пъти се е променяла модата – във възпитанието, в културата, в промишлеността, в творчеството, дори и в храната. И виждаме, че тя идва и си отива, нямайки никаква истинска ценност. Всичко, което излиза от рамките на нашето необходимо животинско съществуване, бива изисквано от тялото: обикновено жилище, семейство, препитание – всичко останало се цени от нас само, защото го цени обществото.

Но духовното се отличава с това, че никой не ни привлича в него след себе си. Необходимо е сами да построим за себе си общество и сами да го пробуждаме, за да ни тегли след себе си, а чрез себе си – към духовното. Тоест в духовното развитие ни е предоставена свобода на волята и никой няма да ни привлече насила.

Разбира се, Творецът ни стимулира и ни устройва в този свят нелек живот като ни лишава от напълване. Но от друга страна, животът не е така сложен, както някога в миналото и ние не умираме от глад. Но усещаме вътрешна празнота, която ни тласка към развитие. И когато намерим тази пустота в себе си, се замисляме: за какво да живея, в какво е смисълът и тайната на живота – и като не можем да отговорим на това, става ясно, че никой не може да ни каже и обясни, никой не ни тегли след себе си.

Ние гледаме и не виждаме никакви примери около нас. За всичко останало в живота получаваме примери: каква професия да придобием, какъв дом да построим, какво да купим, как да се устроим, на кого да приличаме. Човешкото общество ни дава пример за всичко. И само духовното остава без пример – като че ли се намираш в празен вакуум и всеки ден и дори всеки миг, отново се изправяш пред въпроса, какво да правиш – къде да отида, откъде да взема образец, духовни ценности, цел?

Това е голям проблем. Но от друга страна, нужно е да се разбере, че това е следствие от дадената ни свобода! Защото човек, влизайки в духовното, сам изгражда своята душа. Никой не го учи. Има много съвети и книги, но всичко това са само общи обяснения около тази тема, които единствено малко ни поддържат.

А в края на крайщата, всичко зависи от самия човек. И ако той не изгради за себе си обкръжение, което да му даде духовни ценности, посока, толкова основателна, както е в нашия свят, показващ ни толкова примери, тогава разбира се, няма да знае как да напредва.

В това е главната разлика между духовното напредване и материалното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[37023]

Разчетът, който прави от мен човек

За да може свойството на светлината да проникне в желанието, се осъществява особен процес на низхождане.

Преди всичко, на желанието дават чувството за собствената противоположност на светлината. Като следствие, то не може да понесе само себе си и произвежда съкращаване.

А след това, желанието решава: „На мен ми трябва екран (масах)”. С други думи, на него му е нужна възможността да се уподоби на светлината посредством собственото си действие.

Това означава, че то все пак ще бъде обособено от Твореца и ще застане пред Него като гост пред домакин. Нищо не получавайки от домакина, гостът все пак чувства, че е противоположен на него и страда от това.

На мен не ми е необходимо приготвеното от хазяина угощение, аз го отхвърлям. Обаче домакинът все пак ми предлага да ме отведе на своята масата и съжалява, че аз не вземам неговите дарове. И тогава аз ги приемам – при това е ясно, че аз правя това, желаейки само да му доставя удоволствие.

И така, светлината и творението, бидейки противоположни са отделени помежду си. Светлината иска да напълни творението (1), а творението я отблъсква назад (2).

Но след това, когато светлината все пак се връща и „много моли” (3), творението сякаш  и прави услуга и се съгласява да получи от нея (4). Такова получаване се смята за отдаване. Така се развиват техните отношения.


Става въпрос за развитие чрез екран. Творението се представя като място на желанието, но пред това желание стои екран. То сякаш поставя отгоре „преграда” и решава за себе си: колкото и светлина да дойде (1), най-напред аз ще я отблъсна (2). Но светлината все пак ме притиска (3), и тогава аз си правя разчет (?): колко мога да получа. Съответстващото количество аз пускам вътре и приемам това „угощение” (4).

Разчетът става допълнителен фактор: колко съм способен да получа, за да доставя на домакина такова удоволствие, каквото той иска да ми даде? И този разчет прави от мен човек (адам). Защото с това аз утвърждавам своята самостоятелност в пълно откъсване от домакина и действам подобно на него. Той – на мен, а аз – на него. Или, както е казано в Песента на Песните: „Аз – на любимия, а любимия – на мен”.

Постъпвайки по подобен начин, творението достига до поправеното състояние, и такова получаване прави от него духовен съсъд.

Защо „съсъд”? Защото той може да получава светлина.

Защо „духовен”? Защото е подобен на Твореца, даващ като Него.

От урок по статията на Рабаш “ Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37044]

Безкрайният космос е вътре в теб

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е времето за учене?

Отговор: Да учиш, означава да четеш за духовните действия. Аз не ги разбирам – за мен това са просто думи, но искам да ги постигна реално.

Искам всички тези действия да се осъществят в мен: издигането на МА”Н, спускането на сфирот и подемите – всичко това става някъде вътре в мен, в моите желания, в моята душа. Вътре в мен са скрити всички светове, целият свят на Безкрайността, а аз искам да разкрия това!

Но не ми достига усещане, чувствителност, тънкост, за да разкрия и почувствам всичко това. Не чувствам нищо, но искам да го почувствам! Духовният свят е нашият вътрешен свят – той се намира в мен, а аз не усещам нищо!

И аз искам неговата сила, силата на отдаването да ми помогне, да привлече моето внимание, моето желание, да заеме целия ми разум и сърце, моето възприятие – за да ме отведе на онова място вътре в мен, където стават всички тези действия.

Сякаш проникваме все по-дълбоко в материята: влизаме в материала, а след това вътре в атома, и в атома все по-нататък и по-нататък навътре – и там в най-централната точка, изведнъж ни се разкрива безкрайният космос… Не някъде далеч, във външния свят, а именно при задълбочаването навътре, във вътрешните сили.

Вътрешните сили са най-мощни и особени. Ние знаем това дори от нашия свят – например нанотехнологиите. Затова, трябва да концентрираме силата на нашата мисъл и да се съсредоточим в разкриването на действията на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37169]

Свят без Холивуд: фантастика или реалност?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Няма ли да стане така, че тенденцията по преминаване към вътрешни ценности да бъде причина за изчезване на професиите, занимаващи се с производството на филми, дрехи и т.н.?

Отговор: Във всеки случай нашият свят се намира на прага на големи изменения в отношенията си към всички предишни ценности. И това ще се проявява в пренебрегването на тези външни предпочитания, на които хората до сега придаваха голямо значение. В наши дни вече става забележимо преобладаването на опростен стил в повседневното облекло. И това не става просто така.

Налага ми се да присъствам на конгреси и конференции със световно значение и аз забелязвам как от година на година нараства тенденцията по пренебрежително отношение към външните ценности. Поставят все по-малко и по-малко ограничения, на участниците се предоставя все повече свобода в стила по излагане на материала.

Хората станаха нетърпими към различни церемонии и към всичко, което ги поставя в определени рамки. И това е обща тенденция, която потвърждава, че хората ги влече към вътрешните ценности, те се нуждаят от същността на нещата, а не от външното им проявление. Така нашето его ни придвижва.

Уверен съм, че много професии, свързани с дизайна и модата, постепенно ще изчезнат.

А такова отношение на хората към външните атрибути за пореден път подчертава нарастването на интереса към вътрешните ценности и показва, че външното вече не ги привлича, затова се обличаме така и имаме такова поведение.

И аз се радвам да видя нещата в света в такова положение.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 22.02.2011

[37067]

Жената в търсене на смисъла

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо за изучаване на науката кабала идват повече жени, отколкото мъже?

Отговор: Днес в нашия свят женското желание е по-силно от мъжкото. Тъй като този свят изобщо не удовлетворява жената. Тя е по-близо до природата, отколкото мъжа, тя изисква повече от земното си съществуване, тя иска да има семейство, на нея и е нужно „гнездо”.

От друга страна, мъжът като правило не желае да взема върху себе си отговорности. По-рано е правил това от безизходност, защото не е могъл да устрои живота си сам: кой ще му пере и готви? Кой ще се грижи за него? По-рано е било ясно, че за живота са нужни двама – и заради децата и заради самите себе си.

Но днес не е така. Днес в обществото има толкова спомагателни системи, че на тебе просто не ти е нужна жена. Можеш свободно да решаваш проблемите с прането и храната, без да вземаш върху себе си никакви отговорности.

Но в жената тези желания са останали – да, в по-малка степен, но все пак.. Затова тя страда много.

Въобще жената е по издръжлива и по-упорита, жената е по-силна от мъжа, защото е свързана по-силно с природата, по-стабилна е. Но едновременно с това, нейното желание не е удовлетворено, тя не получава в нашия свят това, което иска нейната природа. Като не намира мъжът, който да ѝ даде желаното, жената остава безпомощна. Тъй като ѝ се налага да взема върху себе си отговорностите на мъжа.

И макар в съвременното общество това да е възможно, жените все едно в по-малка или по-голяма степен изпитват разочарование, опустошение и неувереност. Това ги тласка към търсене на смисъла на живота. В следствие на това ние виждаме, че в кабала идват повече жени, отколкото мъже.

Мъжете засега имат такива залъгалки като футбол, правят пътешествия, сменят жените и в крайна сметка чувстват че имат всичко. В краен случай мъжът се връща в бащиния дом, при мама.

И ето, излиза, че жената остава в отчаяние и пустота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37202]

Да усетиш реалността на висшия свят

Аз гледам на света егоистически: какво мога да получа от него? Как да напълня своите сетивни органи: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание? В този свят има нежива, растителна, животинска форми на съществуване и хора.

Но ако аз започна да го възприемам не чрез петте си сетивни органа, а посредством петте други, наречени кетер, хохма, бина, Зеир Анпин и малхут, то ще видя реалност, намираща се зад картината на този свят, разкриваща се зад него.

Когато открия, че в тази реалност също се намират неживата, растителната, животинската форми на развитие и човекът, но всички те са свързани с взаимното, съвършено желание да отдават. И с това, че сега ние разкриваме цялата природа като интегрална и глобална, а съставящите я елементи като взаимнозависими, – ние вече започваме по малко да се издигаме към висшия свят.

Тогава, благодарение на това, че аз започвам да излизам от своето егоистично възприемане в друг свят, да виждам и чувствам формите на развитие на тази, друга реалност, аз се включвам в мрежа на добри взаимоотношения между всички. Това се и нарича „висш свят”.

А преминавайки от единия свят в другия, ние преминаваме „махсом” между усещанията на тези два свята, и, в крайна сметка, добавяме към усещането на нашия свят още повече вътрешна форма за възприемане на действителността, в която природата работи не за получаване, а за отдаване.

И ако в желанието да получиш наслаждение ние чувстваме само себе си, то в желанието да отдаваш, ние усещаме желанията на всички други. Защото ако аз се отнасям към всичко, което ме обкръжава, с цел да се наслаждавам от него, да го поглъщам в себе си или да го използвам за своите цели, – това е егоистично използване. Но когато аз го използвам за целите на отдаването, т.е. за да му отдавам и да разкрия в него напълването, то достигам до изменение на възприятието на реалността.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 28.12.2010

[36366]

Жената – мястото на промяната

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да оказват на мъжа целенасочено и силно въздействие, жените също трябва да се обединяват. Но да се обединяват като разбират принципа на работа и като знаят какво точно искат от мъжете. А за това те трябва да знаят какво е това светлина, която мъжете привличат и какво трябва да породи тя.

Жената в духовното е сила, още по-голяма от мъжете. Мъжете са просто сила, екран, а жената е място, в което се извършват всевъзможни промени. Тя поражда новата степен и се грижи за нея. Зараждането, кърменето, възрастното състояние – всичко се намира в женската част на общата или частна душа.

А мъжът носи само светлината. Казано е, че той „дава белотата” и с това неговата роля като че ли завършва. След това тя пребивава в майката и чрез нея дава сила за развитието на душата.

Така, че чрез майката, чрез женската част всичко преминава в потомството. Цялото духовно развитие преминава чрез жената и именно женската част поражда душата. За това говори и Тора. Например „Авраам” и „Сара” са две части на душата, пораждащи следващата душа, своето следващо състояние под името „Ицхак”.  От кого се ражда той? Разбира се от Сара.

Трябва да изпълним това, което е заложено в природата. Постигайки съответствие с материалната природа, ние ще достигнем духовната природа, благодарение на което ще се сдобием с успех и не ще нанесем вреда на себе си.

И обратно, колкото повече вреда причиним, отдавайки се на капризите на егоизма си, колкото повече крещим за „равенство”, което на практика разрушава семейството и обществото, толкова по-малко шансове имаме. Някой политик може и да спечели от това, но не и обществото.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37183]

Вътрешен преврат вместо революция

Въпрос: Защо в Израел хората не излизат на улиците, за да протестират срещу повишаването на цените на бензина, както става в другите държави? Защо не търсят справедливо разпределение, за да престанат едни да печелят за сметка на други?

Отговор: Човек трябва да преживее вътрешен преврат, да разбере за какво живее, в какво е смисълът на съществуването му, какво означава „да носи светлина на народите на света”. Трябва да му се обясни, защо се е появил в този свят, какво е предназначението му, каква е съдбата му.

Ние сме задължени да пробудим в хората всички тези въпроси, да ги накараме да усетят своята важност. Ако формираме в тях нова скала на ценностите, всичко ще напредва правилно.

Превратът трябва да стане вътре в човека: от индивидуалист, трябва да се превърне в човек, устремен към обединение с всички. И това няма никакво отношение нито към политиката, нито към икономиката – към нищо.

Ако всички пожелаят това единство, разбирайки, че такава е целта, която поставя пред нас Природата, тогава ще успеят да се справят с всички възникващи проблеми.

И никой няма да излезе по улиците. Израелтяните са много големи индивидуалисти и само Висшата светлина може да ги обедини заедно. Затова, само разпространяването на науката кабала може да ни помогне да се променим.

Но ако действията ни не са насочени към обединение, те в нищо няма ни помогнат: нито да се справим с бедността, нито с глада, нито с липсата на жилища, нито с недостига на вода, нито с високите цени на бензина, защото всички тези проявления изхождат от една Сила, която се разклонява на множество различни фактори, оказващи всевъзможни видове натиск върху човека.

А от своя страна, човек е длъжен да каже, че „няма никой, освен Него”, че всички те идват, за да може Той да ги съедини заедно и да ги разкрие като една сила.

Въпрос: А какво би се случило, ако обществото ни бе поправено?

Отговор: Висшата светлина иска да влезе вътре в келим/желанията, а тези желания са противоположни на светлината. И точно тази противоположност предизвиква високите цени на бензина, природните катаклизми, пожарите и дори войните. Защото кли, т.е. обществото не съответства на светлината!

И така, ние не се занимаваме с проблемите на бензина, безопасността и прочие. Всичко, което трябва да направим е да уравновесим горното и долното, причината и следствието. Кли трябва да стане подобно на светлината – „Той и Името Му са единни”

От урока по темата за парите, 02.02.2011

[36920]

Да разкрием единството

Когато казвам: „Няма никой, освен Него”, това означава, че възлагам на себе си онази функция, която трябва изпълня в света, а не просто да плувам по течението, живеейки миг след миг – както казват, да става каквото ще става.

Напротив, всеки миг концентрирам своите желания и мисли върху това, да поправя моята връзка със света, стремейки се да разкрия в него единната управляваща Сила. Точно това мое усилие се нарича: „ако не аз на себе си – кой ще ми помогне”.

Да кажем, разболявайки се отивам на лекар. При това, не просто се грижа за здравето на животинското си тяло, но и мисля как по този начин присъединявам всичко към тази единна Сила. Защото и лекарят, и лекарството, и аз сме включени в обща система. Творецът управлява лекаря и лекарството е било открито благодарение на Него.

С други думи, всичко, което ми се струва съществуващо отделно едно от друго: лекарят, лекарството, моята болест, аз самият – всичко това трябва да присъединя към един източник.

А после, когато оздравея трябва да кажа, че от самото начало, всичко е било единно. Просто, Творецът е обърнал всички обстоятелства единствено с цел да ги съединя в себе си и да разкрия неговото единство.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.02.2011

[37073]

Светлината в съсъда: не просто напълване, а проникване

Творецът създал желание – „кръгло” желание, в смисъл, че в началото, то все още няма никакви детайли на възприятието – и напълнил това желание със светлина. Със своята сила, със светлина, Той създал реалността на желанието и го напълнил със същата светлина.

Така, в мирозданието има само двама: желание и светлина, съсъд (кли) и напълване. Светлината се нарича „Творец”, а желанието – „творение”. Само те съществуват в света на Безкрайността. А „светът” в духовното е състояние, а не картината, с която сме свикнали в нашия свят.

И така, първичното състояние на желанието и на светлината се наричат „свят на Безкрайността”, тъй като в него няма граници и органичения. Колкото иска желанието, толкова и има. Всички съставящи го желания са напълнени.

Какво не достига? Само едно: желанието е сътворено, но не усеща себе си. То съществува, защото го държи светлината. За да се развие, за да почувства желанието какво представлява само по себе си, какво има, за какво е създадено – в него трябва да се внесе някакво допълнение. Защото, докато е затворено само в себе си, то няма усещане за себе си, не си се представя като съществуващо.

За да осъзнае себе си, трябва някак да се погледне отстрани, да се види, да мисли за живота си. Това е несвойствено за животните или хората, които все още не са развити. Едва когато се развие, човекът започва да си задава въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Защо съществувам? В какво е смисълът на този живот?”. Вече се интересува не само от самонапълването, но и от смисъла на случващото се, опитва се да погледне извън своето битие.

За да предостави на желанието такава възможност и способност, светлината трябва да влезе в него и да му придаде собствените си свойства. Тогава, в него ще съществува както свойството на желанието, така и свойството на светлината – и въз основа на техния контраст, то ще започне да се пита: „Откъде съм? Защо аз? Накъде отивам?”

Но ако в желанието не се появи допълнителното свойство, то няма да се замисли за нищо и ще се грижи единствено за естествената си потребност – да поддържа своята пълнота и цялост. По същия начин, представителите на неживото, растителното и животинско ниво се стремят към напълване и съхраняване на оптималната за себе си форма.

Ето защо, Творецът трябва да проникне в желанието и да го прониже със Себе си – да прибави в него свойството на светлината.

От урок по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха”, 04.03.2011

[37047]

С нищо несравнимата сила на конгресите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Служат ли конгресите за равносметка на практическата работа, и какво можете да кажете за предстоящия конгрес в Северна Америка?

Отговор: Аз много положително се отнасям към такива срещи и мисля, че те ни дават възможност за сериозно напредване. Виждам как с всеки следващ път ми се удава да давам все по прости обяснения, близки до хората. Мен все по-добре ме разбират и ние все повече се приближаваме едни към други.

Всяка такава среща е скок нагоре. Едно присъствие на такъв конгрес е равно на месец регулярно обучение. Това дава на човек и вътрешно и външно впечатление, множество положителни последствия.

Един път в годината ние провеждаме конгрес в Северна Америка и се постарайте да не пропуснете тази възможност. Ако вие принципно я имате, но ви се струва, че нямате време и средства – това е преграда, която нарочно се слага на човека свише.

И трябва честно да се изясниш със самия себе си, разбирайки, че стоиш пред много важно решение. Този, който има такава възможност един път в годината, а той не дойде – ще загуби много, той престава да е свързан с този път.

Разбира се има и обективни причини, които не позволяват да отидеш, все едно те държат в затвор. Но ако човек може, но просто му е трудно – това вече не е оправдание. Това е проверка свише и трябва да прескочиш през поставеното ти препятствие.

Събират се много различни групи и отделни хора. Това е абсолютно друга мощност. И оттам ние се включваме към целия свят. Аз ще се постарая да предам вътрешния заряд на хората, намиращи се в този момент пред мен, толкова близо. И хората после ще усетят това след конгреса, сравнено с тези, които са могли да дойдат, но не са дошли.

Вероятно, дори няма голяма разлика как ще се учиш всеки ден – във виртуална група или във физическа. Това зависи от човека и от отношенията в групата. Но нито физическата, нито виртуалнато група биха могли да заменят тази обща среща, каквато е конгреса, където се събират стотици или хиляди души и се съединяват заедно.

Има хора, които са оставили групата по някакви причини, но конгреса – това е нещо друго, там всеки идва без всякакви сметки за определени взаимоотношения в групата и за каквото и да било друго. Той идва да се съедини със световното кли – и с това да се издигне на духовно стъпало.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37079]

Как да използваме свободата си

каббалист Михаэль ЛайтманВ материалния свят някой постоянно работи над нашето съзнание: всичките медии, кино, телевизия, вестници. Ние получаваме примери за живота в училище, в семейството, от заобикалящото ни общество, от приятелите, от целия свят.

Ние постоянно се намираме под това влияние, без да осъзнаваме, колко сме зависими от него и следваме тези внушени ни ценности.

Излиза, че в нашия материален свят аз изпълнявам нечии чужди желания. Но в духовното – в мен остава абсолютно незапълнена празнота, с която не знам какво да правя: къде да отида и какво се случва? И това е много тежко.

Но от друга страна, трябва да се разбере, че в нашия свят ние не извършваме никакви самостоятелни действия и никога не изпълняваме собствените си желания – не избираме как да се обличаме, какво да ядем, как да мислим, как да изберем професия и спътник в живота.

Вече сме свикнали да живеем така и затова се чувстваме в такова затруднение ако изведнъж ни се даде свобода – а ние не знаем какво да правим с нея?! Именно това се случва с нашето духовно развитие – в него ни се предоставя пълна свобода. И какво да правим с нея, откъде да вземем примери?

Но ако ти се дадат примери, ти няма да се развиеш като свободен човек, притежаващ свобода на избора! Няма да намериш, няма да разкриеш душата си. И все пак, човек се спира в недоумение и не знае как да продължи.

Затова кабалистите ни съветват да се учим от природата, тоест от обкръжението. Природата, нейната обща, висша сила- това е Твореца. От Него трябва да се учим и Него сме длъжни да разкрием. Той трябва да стане нашето обкръжение и от Него сме длъжни да вземаме примери.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37018]

Женският принос

Ако аз имам всичко, освен това, което в момента ми се струва важно и скъпоценно, то – аз нямам нищо. Това е правилното желание, което съществува в жената и, което не достига на мъжа.

Изобщо, ако не беше женското желание, мъжете не биха успели да напредват по духовния път. И затова в работата между жената и мъжа във всеки от нас ние трябва да уравновесяваме женската и мъжка части на човечеството като цяло.

Ние трябва да сме загрижени за жените, които идват в науката кабала, – така, че те да получат всичко, което им се полага, за целите на поправянето на общата душа. Без тях ние няма да успеем да напредваме. Мъжете няма да се разминат без желанията на жените, без техния натиск, без техните искания за това мъжът да привлече и да ѝ даде светлината, възвръщаща към Източника. Защото тя сама – не е способна на това.

Точно към женското желание мъжете могат да привлекат светлината. И затова без женската част – няма напредване.

Въпрос: Въпреки, че женското желание е по-силно, това е само на външен вид, защото като правило мъжете са навсякъде: като глави на правителствата, генерални директори и т.н. Мъжете сякаш управляват света. Изучаването на кабала също ли се изгражда по аналогичен образ?

Отговор: Да, разбира се! Жената не е задължена да се учи наравно с мъжете – тъй като тя не е способна да привлича светлината. На мъжът е възложено ученето, обединението в група и намерението за привличане на светлината, възвръщаща към Източника. А жената, трябва повече или по-малко само да разбира общото положение, в процеса, който преминава творението, но не е задължена да се учи систематично, ежедневно. За нея са достатъчни общите материали, статиите, блогът ми, телевизионния канал.

Нейният главен принос е – вътрешната загриженост относно работата на мъжете и всемирната помощ, така че те да привличат светлината, възвръщаща към Източника. Натиск над мъжете в изискването на светлината – ето какво трябва да обезпечат жените. Без това мъжете няма да успеят да привлекат светлината и да извършат поправянето.

От беседи за жената, 06.03.2011

[37189]

Как се възпитавам сам

Ако аз в този свят през цялото време построявам себе си по тези стандарти, които ми внушава обществото, уговаряйки ме нещо да купя или направя – то в духовния свят трябва да вземам пример от Твореца.

Но проблемът е в това, че ако Той се разкрие напълно, ние  напълно бихме попаднали под Неговото влияние и бихме зависили от Него милиарди пъти повече, отколкото днес зависим от обкръжението.

Бихме се превърнали изцяло в роби, просто като нежива, растителна и животинска форма на живот, изпълнявайки заповедите на природата и следващи точно своите инстинкти. Тогава ние не бихме чувствали дори себе си живеещи някакъв самостоятелен живот.

Но Творецът, тази обща сила на природата на творението, желае ние да сме независими и равни с него – а не да сем роботи, изпълняващи Неговите заповеди. Нямаше да има смисъл да се създава такова творение, което изпълнява автоматично заповедите на своята природа, и това, което ще се получи да е ясно още от преди това.

Творецът е замислил да създаде човека свободен, така че човекът сам да избере да се издигне на нивото на Твореца – да познае своя Творец и да поиска да стане такъв като Него! И както всеки човек в света иска да го обичат такъв, какъвто е – така и Творецът, желае ние да се запознаем с Него, да го опознаем и да видим, че неговото състояние, свойство, сила – са най-съвършените, които могат да бъдат!

Ето затова Той не може да ни се разкрие – за да не се превърнем в негови роби и, за да не почнем да следваме Неговите заповеди автоматично. Той поражда в нас желание към развитие и стремеж към Него – но скрива Себе си. Обаче, в такъв случай ние как да Му станем подобни?!

И той измисля просто решение. Създава творение което се нарича Адам, човек – духовната сила, свойство, подобно на Себе си и разбива това творение на милиарди части! И сега творението трябва само, заедно с Твореца, да събере за себе си обкръжение, точно както от парченцата лего, такова – както той си представя Твореца, какъвто ще го узнае.

Човек напредва и сам гради за себе си обкръжение, което би му влияло в обратната страна и би го развивало. Излиза, че ние сами строим Твореца, затова и Той така се нарича “Бо-ре“ – “ела и виж“! Ние строим своето обкръжение – и по този начин сами градим себе си.

Аз не мога да създам сам себе си, да си повлия сам. Аз вече съм готов продукт на своето обкръжение. Но с това, че през цялото време изграждам за себе си среда, обвивка, която ще влияе на мен – аз косвено влияя на себе си. И се получава, че всъщност аз строя система за своето собствено възпитание.

И тогава аз като че съм отделен от Твореца и изграждам себе си свободно с това, че създавам за себе си обкръжение, съгласно с тези ценности, които искам да внуша на себе си. Сам не мога да изменя себе си – но мога по изкуствен път да построя общество така, че то да ми внуши тези ценности, с които сега съм несъгласен. Това общество ще ме убеди, че си струва да се стремиш към отдаване!

И тъй като аз самия съм си построил такова обкръжение – така че, все едно, че съм построил сам себе си. Тоест аз през цялото време  изграждам вътре в себе си образа на Твореца и така напредвам. В тези три форми за сега: аз, обкръжение и Творец дотолкова се сближаваме един с друг, че ставаме като едно цяло.

Това е действително свободното развитие, защото аз сам правя всичко, през цялото време мисля и решавам – как да вървя напред. Изследвам този свят, който сега се разкрива пред мен и проверявам себе си, как по-правилно да напредвам.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37015]