Конгрес в Мецукей Даргот, урок 2
Нашият свят е започнал с това – малка искра светлина се е разбила в празното пространство и е започнала да се развива.
Така светлината е направила, произвела, създала, сътворила (четирите стадия, съответстващи на неживото, растителното, животинското и човешко ниво) – всичко, което е в нашата Вселена.
А по-нататъшното развитие предполага, че човекът – тоест ние с вас, трябва да достигнем до този корен, от който някога – се е образувала тази искра. И сега ние се намираме на този последен етап на развитие, така че да се издигнем всички заедно към тази искра и да проникнем през малкия отвор от нашата система в това място, от където произлиза и коренът ни.
Но това завръщане е възможно само за сметка на обединението – ние трябва толкова тясно да се съединим заедно, че да станем толкова малки, колкото е тази искра. Затова хората постигащи духовния свят, са се стремили да разкажат за необходимостта да достигнат обединение, да съединят искрите, намиращи се във всеки, в една искра.
Такова развитие продължава от времената на Адам Ришон и Авраам в древен Вавилон, а след това при изхода от Египет и все по-нататък, докато две хиляди години назад ние не сме достигнали до доста недобро състояние, тъй като кабалистите, съществуващи през цялото това време, започвайки от Авраам са загубили своето духовно ниво и са изпаднали от братска любов в безпричинна ненавист. Такова падение е станало във времето на раби Акива.
Тук, в района на Мъртво море, в Курман и околността, са избягали хората, които не били готови да се съгласят с това падение, което станало в Йерусалим, когато дори и длъжността на Главния Първосвещеник са започнали да продават за пари, и всичко е приело най-низкия, презрян характер. А това отделено място останало последното свято място, където отивали хора, желаещи да съхранят съединението между тях и любовта, за да не загубят духовната връзка един с друг.
Затова те побягнали тук, тъй като чувствали, че тук ще могат да останат заедно и по-далеч от онези отношения, които набирали сила в Йерусалим.
И затова ние след почти две хиляди години сме се събрали тук, затова – да продължим този процес – защото в духовното няма време! Ние сме излезли от това свято състояние, в което сме били свързани, и сме усещали висшия свят, духовния живот и другото измерение – изгубили сме съзнание, сякаш сме получили удар по главата, и сме престанали да усещаме този свят, в който сме живели, а днес искаме да се върнем в тази реалност.
Затова е нужно просто да организираме такова общество, като съществуващото някога, защото духовните закони не са се променили. Както това е било тогава, така и днес ние трябва отново да станем като един човек с едно сърце, и да достигнем братската любов и съединение – по тези същите закони, по които съществуват светлината и желанието в духовния свят. И тогава ние ще се окажем в него!
А нашите физически тела ще ни съпровождат, до времето, когато напълно ще постигнем духовния свят. До тогава ще ни се наложи да се намираме в тези тела, защото докато ние не получим правото постоянно да живеем в духовния свят – ще си останем постоянни жители на този материален свят. А в духовното усещане ние ще се издигаме и спускаме, докато не се закрепим там постоянно.
Тогава вече няма да ни се налага да чувстваме тези физически тела и те ще изчезнат от нашето усещане. Целият този свят, наричан “въображаем свят“ също ще изчезне, и ние ще започнем да живеем в новата реалност завинаги.
От 2-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011
[36916]
Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития -
Няма коментари→