Entries in the '' Категория

Къде са резултатите?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вчера прекарах целия ден в мисли за това световното кли да бъде насочено към целта. Това помага ли да засилим взаимното поръчителство между нас?

Отговор: Ние не можем да видим резултатите от нашите сегашни случайни действия. Всичко, което правим, „се поглъща” от общата система. Човек трябва да прекара много години в работа и тогава изведнъж придобива резултат. Защо е така? Той е поправял неща, които са много далеч от него, но се отнасят към една и съща душа, към неговата душа. И той няма да може да усети душата си дори и в най-малка степен, докато тя не стане поправена напълно поне на нейния най-нисш, малък слой.

И затова отнема време да свържем всички части на душата си в нашето възприятие. Само тогава ще ги възприемем като система.

Вчера си мислил за целта и не си получил резултат. При това, и цял месец с такива мисли може да завърши по същия начин. Но може би правилният резултат е точно чувството на липсата му, която извиква в теб нов силен импулс.

Ние просто трябва да не спираме да работим. Общата система е велика и скрита от нас. Ние влагаме нашите усилия в нея без да знаем скоростта на идващия резултат и какъв точно ще бъде той. А разкритието идва изведнъж!

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36812]

Има ли любов в този свят?

Какво е това любов в нашия материален свят? Това е “животинска“, материална, егоистична  любов, посредством която ние се наслаждаваме един на друг.

Родителите инстинктивно обичат децата си, а децата инстинктивно обичат родителите си – според това, доколко получават онова, което желаят от тях. И всичко това е проникнато от егоистични намерения.

Заглуши в майката майчинският ѝ инстинкт към нейното дете, и тя ще се отнася към него така, както към останалите деца. Дори то да умира от глад на нея ѝ е все едно. Така че родителското чувство не е любов, а инстинкт.

Любовта между половете се предизвиква от хормоните. Дай на човека съответния препарат, и ще видиш как любовта внезапно изчезва или обратното –  пробужда се на същото място. Тук става въпрос за хормонално влечение.

Всичко това се отнася до животинското ниво и нищо повече. Генетиците и биолозите могат точно да обяснят защо това е така. Но ние естествено възпяваме това чувство и му приписваме духовна същност – просто защото на него се наслаждаваме повече от всичко друго и съответно искаме да го възвисим в своите очи.

Освен това има и неизмерима любов, носеща големи щети. Защото ако любовта не знае граници, лишена е от трепет, тя води към ненавист. Ако някой ме обича, аз трябва да съм загрижен за това да не му позволя той да обича прекалено силно, и сам той трябва да е загрижен за същото. Всичко трябва да има вярната мярка и правилната тежест. Ако любовта “прелива извън бреговете“, тя ме анулира, и тогава аз започвам да ненавиждам обичащия, да го отхвърлям.

Виждаме това например при родителите и децата: прекомерната любов към детето предизвиква в него презрение и ненавист. И е виновно не детето, а възрастният, който не ограничава своята любов, което се нарича, не я съпровожда с екран. Ние винаги сме задължени да контролираме големината на любовта си. Само в света на Безкрайността, в края на поправянето, ние ще успеем да придобием “безмерни“ екрани.

И така в нашия свят няма смисъл да говорим за любов – ние само по най-обикновен начин се използваме един друг. Не трябва  да се отказваме от това или да го презираме – защото такъв е нашия живот. За пример, дълги години съпрузите живеят заедно и са загрижени един за друг.

Но е необходимо да направим разликата: в крайна сметка, аз правя това по навик, който ми става втора натура, по желание на егоистичните позиви, пробуждащи се в мен и напълващи се от това.

А в духовния свят любов – това е чистото отдаване.

От урока на тема любов, 04.03.2011

[37082]

Запишете Твореца в групата!

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: По време на конгреса много е лесно да се обединим, тъй като ни се струва много естествено да отменим себе си, „да загубим главата си“, да се стараем да се съединим с другите, да се включим в тях.

А да го направим в групата, след като се върнем от конгреса е много тежко. Възникват множество проблеми и е много трудно да усетим вътрешната същност на групата, изведнъж всичко изчезва. Как да преодолеем това?

Отговор: Хайде да направим упражнение: да дойдем в групата, да седнем в кръг, да се погледнем в очите и да помислим: „Какво прави Твореца с нас?“ Искаме да се обединим, да работим в групата, да отворим център по кабала, да се съберем заедно, да подготвим място за срещата – но никой не иска да дойде тук…

Погледнете какво прави Той! Ние не сме виновни за това, ние нямаме свобода на волята. Погледнете, как Той ни пробужда! Защо? Защо Му е нужно това – на Него? Какво печели Той от това?…

Вие не напредвате само поради това, че забравяте че има още една съставна, пребиваваща сред нас – висшата сила, Твореца, който устройва и подготвя всичко.

Внесете Го вътре! Встъпете в партньорство с Него! И тогава ще ви бъде ясно какво трябва да правите, как да напредвате във връзката между вас и заедно с Него. Включете Го в списъка на групата. Казвам това напълно сериозно, защото Той присъства между вас! Започнете да провеждате именно такива събрания на другарите, такива обсъждания на случващото се между вас – и тогава всичко ще се проясни!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[37006]

Да оживим последния остров на духовността

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 2

Нашият свят е започнал с това – малка искра светлина се е разбила в празното пространство и е започнала да се развива.

Така светлината е направила, произвела, създала, сътворила (четирите стадия, съответстващи на неживото, растителното, животинското и човешко ниво) – всичко, което е в нашата Вселена.

А по-нататъшното развитие предполага, че човекът – тоест ние с вас, трябва да достигнем до този корен, от който някога – се е образувала тази искра. И сега ние се намираме на този последен етап на развитие, така че да се издигнем всички заедно към тази искра и да проникнем през малкия отвор от  нашата система в това място, от където произлиза и коренът ни.

Но това завръщане е възможно само за сметка на обединението – ние трябва толкова тясно да се съединим заедно, че да станем толкова малки, колкото е тази искра. Затова хората постигащи духовния свят, са се стремили да разкажат за необходимостта да достигнат обединение,  да съединят искрите, намиращи се във всеки, в една искра.

Такова развитие продължава от времената на Адам Ришон и Авраам в древен Вавилон, а след това при изхода от Египет и все по-нататък, докато две хиляди години назад ние не сме достигнали до доста недобро състояние, тъй като кабалистите, съществуващи през цялото това време, започвайки от Авраам са загубили своето духовно ниво и са изпаднали от братска любов в безпричинна ненавист. Такова падение е станало във времето на раби Акива.

Тук, в района на Мъртво море, в Курман и околността, са избягали хората, които не били готови да се съгласят с това падение, което станало в Йерусалим, когато дори и длъжността на Главния Първосвещеник са започнали да продават за пари, и всичко е приело най-низкия, презрян характер. А това отделено място останало последното свято място, където отивали хора, желаещи да съхранят съединението между тях и любовта, за да не загубят духовната връзка един с друг.

Затова те побягнали тук, тъй като чувствали, че тук ще могат да останат заедно и по-далеч от онези отношения, които набирали сила в Йерусалим.

И затова ние след почти две хиляди години сме се събрали тук, затова – да продължим този процес – защото в духовното няма време! Ние сме излезли от това свято състояние, в което сме били свързани, и сме усещали висшия свят, духовния живот и другото измерение – изгубили сме съзнание, сякаш сме получили удар по главата, и сме престанали да усещаме този свят, в който сме живели, а днес искаме да се върнем в тази реалност.

Затова е нужно просто да организираме такова общество, като съществуващото някога,  защото духовните закони не са се променили. Както това е било тогава, така и днес ние трябва отново да станем като един човек с едно сърце, и да достигнем братската любов и съединение – по тези същите закони, по които съществуват светлината и желанието в духовния свят. И тогава ние ще се окажем в него!

А нашите физически тела ще ни съпровождат, до времето, когато напълно ще постигнем духовния свят. До тогава ще ни се наложи да се намираме в тези тела, защото докато ние не получим правото  постоянно да живеем в духовния свят –  ще си останем постоянни жители на този материален свят. А в духовното усещане ние ще се издигаме и спускаме, докато не се закрепим там постоянно.

Тогава вече няма да ни се налага да чувстваме тези физически тела и те ще изчезнат от нашето усещане. Целият този свят, наричан “въображаем свят“ също ще изчезне, и ние ще започнем да живеем в новата реалност завинаги.

От 2-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36916]

„Скрих се Приятелю мой“

Творецът играе с нас игра, скрива се, разкрива се и отново се скрива – за това, за да ни пробуди. Отначало ние просто усещаме това в материалното, когато чувстваме себе си ту добре, ту зле – докато не пораснем за сметка на всички тези промени.

В същото време нашето желание да се наслаждаваме расте и не само количествено, но и качествено, преминава през четири стъпала на развитие: неживо, растително, животинско и човешко, и накрая започва да осъзнава себе си, да разбира причините, поради които му е ту добре, ту зле и за какво идват всички тези изменения.

Ние вече се учим не само да различаваме добрите и лошите състояния, но също и истината и лъжата, причината и целта на появилите се изменения, Кой ги праща, и как да свържем всичко това заедно, тоест да го реализираме в съвършена форма. Така ние напредваме в нашето развитие.

Кабала ни помага да разберем всички тези състояния, през които ни превеждат – техните причини и цел, и тогава ние започваме да изграждаме картината за себе си. Не е Творецът който се изменя, скрива или разкрива, за да си поиграе с нас, а ние – в нас, в нашето желание да се насладим стават такива промени, против вечната неизменност на висшата светлина, Твореца, който се намира в абсолютен покой, и който казва: “Аз Своето АВАЯ не съм променял“.

А всички изменения стават в творението, в получаващото – то е, което преминава през различни вътрешни състояния, лоши и хубави, и затова на него му се струва, че сякаш Любимия му го изоставя, ту се разкрива, ту отново се скрива.

И тогава ние започваме всичко да виждаме в по-истинска светлина, разбирайки, че стоим срещу висшата сила – постоянната, вечната и съвършена, а всичките промени стават в нас и ние трябва да молим за милост, за да ги използваме правилно. Преди всичко, трябва да се научим да не зависим от тези изменения, а след това – да съумеем да ги използваме за отдаване, както го прави висшата сила.

И така ние достигаме до състояние, за което е казано: “Аз към моя Любим, а Любимият – към мен“, когато от скритието на Твореца преминаваме в благословение, в приближаване към Него и към съединяване. Всичко това зависи само от нас, от нашето възприемане на реалността.

Ние преставаме да зависим от случая, а започваме да виждаме причината и целта, порядъка на промените. Първо ние ще разберем, че всички тези изменения стават в нас, и че  всичко зависи от нашето поправяне. След това разбираме какво да правим с тези поправки – не само заради това, да почувстваме себе си добре, а за да стигнем до истината.

А тези състояния приключват когато творението стои срещу вечния съвършен, не изменящ се Творец и пробужда в себе си  все по-голяма чувствителност, така че да се приближава към тази вечна и съвършена форма на отдаване, в която се намира Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 03.03.2011

[36937]

2011 – Време на подем

В процеса на постепенното слизане от света на Безкрайността става получаване на светлините в съсъдите (келим). По пътя надолу лежат световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Тяхната стълба представлява постепенно съкращаващо се получаване на светлината, заради отдаване на Твореца. В света Адам Кадмон има голяма светлина ехида, в света Ацилут – светлина хая, в света Брия – светлина нешама, в света Ецира – светлина руах, а в света Асия – светлина нефеш.

В резултат свършват всички светлини във всички съсъди и ние се оказваме долу, в състоянието „този свят”. Тук няма нито светлини, нито съсъди – само проста жизнена сила, материално желание. В продължение на цялото спускане, екранът е намалял от 100% до 0%. В резултат ние нямаме сила на съпротивление, нямаме мисъл за отдаване – нищо нямаме. Намираме се в материален свят – с други думи, в желание, действащо заради себе си.

И тук трябва да се развием до такова състояние, в което да поискаме да се върнем обратно в света на Безкрайността – от нула, отдолу нагоре, да преминем през всичките пет свята, през които сме се спуснали. Всъщност, с това реализираме целта на творението.

И така, след като сме се спуснали до нашия свят, ние сме съществували в него през цялата история, докато не сме стигнали до 2011 г. – до началото на подема. От този момент, всички души започват пътя си нагоре.

Пътят отгоре надолу минава през 125 стъпала, тъй като във всеки от петте свята има по пет парцуфим с по пет сфирот.

И изобщо, в мирозданието всичко е зададено и отмерено, всичко е насочено към целта. Трябва само стъпка по стъпка да разкриваме нашето следващо състояние и внимателно да влизаме в него – всеки по своему. Всичко е вече построено, а в Безкрайността (Ейн Соф) ни очаква финалното, съвършено състояние.

Докато се спуснем оттам, ние сме се намирали в състояние 1, а после, през разбитото и объркано състояние 2, се връщаме назад в Безкрайността – в състояние 3.

Какво „печелим” от това? Печелим самостоятелност. Защото сами проправяме този път назад към Безкрайността – сами действаме, сами постигаме творението и действията на Твореца. Съзнавайки кой е Той, придобиваме подобие на Него и разбираме, как трябва да действаме без Него. Учим се така, както се учи детето, докато не стигнем до такова ниво, на което ще действаме вместо Твореца, в цялата реалност, в цялото творение.

Творецът е само сила, а ние я привеждаме в действие. И затова, в третото състояние има двама – Творец и творение, които са равни и подобни във всичко. Ето какво сме спечелили. Именно в това се заключава целта, която Творецът е поставил пред нас – да станем равни: Той и творението.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37038]