Entries in the '' Category

Най-опасното състояние по пътя

каббалист Михаэль ЛайтманАз трябва да се променя в съответствие с висшия свят. За да направя това, аз привличам сили от този свят чрез групата и се променям посредством тези сили. По този начин се изкачвам по 125-те стъпала и разкривам висшия свят. Така той ми се отваря и става все по-ясен.

В процеса аз не работя върху нещо външно, а върху онова, което е вътре в мен. Аз привличам силите на промяна към себе си вместо да прилагам своите сили към нещо, което е извън – както правим в нашия свят.

Това определя моите взаимодействия с обкръжението: аз не искам да го променям, да премахвам нещо в него или да го завладявам, както завладявам хората около мен в този свят, управлявайки ги, подчинявайки ги на моята сила и използвайки ги, за да постигна моите собствени цели. Това е особено ясно сред политиците в нашия свят.

В духовното, обаче, всичко е обратно: аз работя в обкръжението от приятелите тихо, често дори без да имаме някакви особени дискусии. Ако всички те са избрани от висшата сила да постигнат духовния свят, тогава прекланяйки се пред тях, аз поемам техните сили. Тези сили се натрупват в мен и се присъединяват към точката в сърцето и тогава аз се променям.

По този начин моят критерий за придвижване не са външните завоевания, а вътрешните промени, които се проявяват като нови свойства и усещания, ново разбиране по отношение на ученето и предметите, описани в науката кабала. Не е лесно да се преориентираш и да преминеш към подход, който съответства на духовния свят. Отнема много време за човек да достигне отчаяние и да открие, че няма друг начин, да разбере, че трябва да действа по различен начин, да започне да чува и да осъзнава какво чува, и да изгради всичко в правилен ред, поставяйки себе си под въздействието на обкръжението.

По същество, това е най-важното нещо. Който е предприел тези стъпки и е формирал правилното отношение към групата вече е преминал през първото и най-опасно състояние по пътя без да става жертва на собствения си егоизъм. Изключително важно е да поставиш себе си пред обкръжението по правилен начин. Рабаш специално подчертава това в своите статии.

Дори можем да кажем, че следващите стъпки са по-лесни, защото аз вече имам правилния подход и фокус. Аз разбирам, че светлината е първична, че тя е единственото нещо, което действа в реалността, и ние трябва да и дадем възможност да прави това, вместо да и пречим с нашия егоизъм сякаш ние имаме силата и разума да направим нещо сами. Всъщност, единствената възможност, която имаме, е да склоним глава пред обкръжението и тогава да получим силите за промяна и поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36570]

Свободата се ражда от любов

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво представлява средната третина на сфира Тиферет и защо тя се нарича свободна?

Отговор: Това е така сякаш тя не съществува сама по себе си. Както Баал а-Сулам казва, тя съществува само като мястото, за което клипа и светостта се борят.

Това е мястото, където човек усеща себе си и своята независимост. Тук той има вътрешна борба и съмнения: с какво да се идентифицира – с висшия или с нисшия? Това се нарича средната третина на Тиферет, мястото на свободен избор.

Въпрос: От какво се състои тази част? И как се разкрива свободата на избор там, ако тази част се влияе или от висшия, или от нисшия, зависейки от това, с кого тя се идентифицира? Тогава къде е независимостта?

Отговор: Свише така е организирано мястото на свобода на човек. Това не е объркване или липса на яснота, както свободата в нашия свят се отнася към липса на точно знание за това, с какво да се идентифицираш. А в средната третина на Тиферет на мен ми е напълно ясно какво е свойството на отдаване отгоре и какво е свойството на получаване отдолу. Аз съм по средата и тази среда е изцяло моя. Така да се каже, цялата ми реалност е средната част на Тиферет.

Когато съм под влиянието на висшия или на нисшия, аз усещам тяхното влияние, тоест аз ги усещам и не съотнасям това към себе си. Но в средната третина на Тиферет аз разкривам цялата АВАЯ, себе си. Тази част съдържа всичките 10 сфирот, разграничаванията на целия Парцуф.

Ако искам да постигна висшия, тогава аз се издигам към горната част, а ако искам да постигна нисшия, аз се спускам към долната част. Но кой съм аз? Това е средната част на Тиферет, като тънък слой между висшия и нисшия. И все пак, всъщност не е тънък.

Средната третина на Тиферет идва от факта, че в четирите фази на разпространение на пряката светлина Бина е решила, че не иска да получава, а да стане подобна на висшия, а за да направи това, тя трябва да постигне отдаване. Но тя не може да постигне отдаване, защото нейния материал, желанието за наслаждение, не се променя. За да го направи като отдаващо, тя трябва да получава заради отдаване. Тоест тя използва силата на любов на Твореца.

Без силата на Даващия ми любов аз не мога да променя моето получаване в отдаване на Него. Но ако знам, че Той ме обича и аз възнамерявам да получа от Него само заради тази причина, тогава аз използвам силата на Неговата любов. Отначало аз трябва да разкрия Неговата любов и вътре в нея да разкрия моето получаване, и тогава да получа от Него само за да Му покажа моята любов.

От същото поле, където втората фаза (от четирите фази на разпространение на пряката светлина) взима решението, се ражда нашето понятие за средната третина на Тиферет, в която творението се чувства свободно да взима решения.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.03.2011

[36836]

Първите проби

Въпрос: Колкото повече усилия влагаме заради успеха на групата, толкова повече се чувства, че ние работим за своя егоизъм…

Отговор: Трябва да се радвате – защото това е разкриването на злото. Без да разкрием злото, няма да дойдем до доброто.

И така, аз виждам, че от своите действия заради групата, в крайна сметка искам да извлека само лична изгода. После какво?

Работата е там, че само тази „точка на прозрение” е недостатъчна, с нея нищо не можеш да направиш. Моето действие трябва да бъде насочено, то трябва да има вектор. А иначе моята вътрешна сила остава само потенциална, подобно на заглушен двигател. Нека това и да е хубав двигател с мощност 200 к.с. – но какво по-нататък?

Аз трябва да „заведа” своето желание, да го насоча към определено действие. А, означава, че на мен ми трябват две точки, от които се състои вектора. Това насочване на моята сила придава разум. Ето защо, силата и разумът се „сработват” добре помежду си. Това е закономерно.

И така, макар и да съм се отчаял от своето отношение към групата, това все още не ми дава възможност за действие. Сега трябва да свържа своето състояние с целта.

Аз току що съм почувствал, че съм противен сам на себе си. В моите действия или в някое действие се е появил егоизъм: аз съм направил това заради себе си, не съм могъл да го обърна към другарите.

Преди всичко, трябва да си спомня, че няма никой освен Него. Работата не е в това, че при мен не се е получило, а в това, че Творецът е организирал за мен тази ситуация и нейния анализ. Изяснява се, че аз нищо не съм могъл да направя от своя егоизъм, от това, на което Творецът е пожелал да ме научи, да ми покаже, че се намирам под неговата власт.

Какво трябва да направя? Какво е поискал Той, за да усетя това? За да му благодаря за  това, аз осъзнавам важността на целта – свойството за отдаване, противоположно на това, което ми се е разкрило сега.

Откъде ще взема тази важност? От това същото състояние. Защото няма светлина без съсъд, няма усещане, в което да не се съчетават двете: светлината и кли. В сравнение с какво аз се усещам лош? В сравнение с това как аз разбирам отдаването, представяйки си, че бих могъл да постъпя и по-добре и да се отнеса към другарите по друг начин.

Това вече са двете точки!

Как сега да се пренеса от точката на собственото презрение и отвращение към точката на отдаване? Какво не ми достига? Не ми достигат сили. Тях трябва да изискам.

Но това все още не е всичко. За какво да ги искам? За да се облагодетелствам? За да не храня повече презрение към себе си? Защото моят егоизъм страда от неотдавнашното „откровение”. Тогава излиза, че аз по предишному съм егоист, само че след втората „навивка”, на следващата степен на самолюбие.

Не, аз не искам моята работа или нейните резултати да преследват лична изгода. Искам да извърша такова действие, в което да разкрия удоволствието за Твореца. Той ме поправя, и аз искам това да Му доставя наслаждение.

С това аз се опитвам да премина още мъничко напред, и още, доколкото е възможно. Такива са моите първи проби, които аз трябва буквално да „сдъвкам”, да „дегустирам” върху езика, а още по-вярно – да „смеля” със зъби.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36595]

Просто сега се е разкрило…

Въпрос: Какво е това „обновление”?

Отговор: Това не е проста дума. Първо, „няма нищо ново под слънцето”, но „над слънцето” всичко се обновява, – става въпрос за света Ацилут.

Обновяване – това е, когато по-рано някакво свойство не се е проявявало, не се е отделяло, с него не са работили, а сега се е разкрило, с него работят. Казва се, че е станало неговото обновяване. Но, разбира се, няма нищо ново, – просто сега нещо се е открило.

Така и всички форми на отдаване, които ние разкриваме: всичко това не е ново, само така се проявява по отношение на творенията. Когато Творецът е създал Крайното състояние, Той е включил в него всичко останало. А иначе откъде ще дойдат?

Те са заложени в корените и просто се обновяват: излизат оттам и, някак, се разпространяват, откриват се. Но няма ново, – има само разкриване. А разкриването – това не е ново, – това изглежда само така по отношение на теб.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 31.12.2010

[36330]

Минусът е за сметка на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако погледнем в интернет, повечето хора търсят отговор на въпроса, как да се излезе от минуса в сметките в банката….

Отговор: Преди всичко, нас специално ни държат „на минус”. Минусът е разновидност на робството, такъв тип връзка между хората, който обвързва човека и по този начин го заробват. Ние не разбираме това и смятаме, че сме свободни..

Но ти, в нищо не си свободен. Ако не можеш свободно да нахраниш себе си и своето семейство днес – в тази степен си вързан с окови. А ако имаш и минус в банковата сметка, тогава си напълно поробен.

Всевъзможните кредити, различните плащания, дълговете, които има всеки – това е вид съвременно робство. На пръв поглед всичко е наред – можеш да вземеш още един дълг, няма нищо страшно…

Този нов период започна неотдавна, когато хората започнаха да живеят с дългове. Цели страни живеят на минус – дългът на някои страни се изчислява на стотици милиарди долари. Минус за сметка на страната. И тогава, не можеш да направиш много. Могат да ти „блокират” сметката и докато не платиш, няма да получиш.

Така, цяла страна попада в робство: „Готов съм да направя всичко, което кажете, само ми дайте храна!” – като роб, който работи за храна. Именно това се случва с хората и с цели страни, а изход от минуса няма!…

От урок на тема пари, 01.03.2011

[36845]

Примери от висшето

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът се разкрива в различните форми на отдаване – разкрива се в нас, в получаващото желание. Защото иначе, не бихме усещали тези форми. Те идват свише, а ние трябва да ги приемем и да им се уподобяваме долу, от самите себе си.

В това се състои голямата разлика. Така, в нашия свят получаваме пример: разбираме, виждаме, чувстваме, пробваме на вкус, а после трябва да го повторим сами.

В това се състои голямата работа. В духовния свят, Има спуска долната си част в Зеир Анпин и му дава пример със своята отразена светлина (ор хозер). Когато висшият постъпва по такъв начин, нисшият не може да претърпи неуспех, защото вижда готовия образец.

По същия начин даваме на малките деца проверени, надеждни образци, които не им позволяват да се откажат. Но когато детето иска само да възпроизведе онова, което сме му показали – това вече е проблем. То се отказва и вижда, че първо е нужно да се запаси със сили и знания.

В духовното процесите са аналогични. Въпреки, че Творецът ни дава примери, макар всички стъпала да идват отгоре – те идват в противоположен вид. В тях не достигат нашите усилия, свързани както с желанието, така и с разбирането, тоест с усилията в сърцето и в разума.

Само добавяйки своите старания в желанието и в разума, ние ще реализираме примерите, дадени от висшето и те ще се обърнат от тъмнина в светлина. Защото отначало, за нас те са потопени в тъмнина, тъй като чувстваме, че сами не сме способни на това. Рабаш пише по този повод в статията „Включване на свойството милосърдие в съда”.

Творецът се нарича „мъдрец”, защото притежава светлината хохма и всички необходими сили. А човекът, вземащ пример от Твореца, се нарича „ученик на мъдреца”, тъй като копира от Него формата на отдаване.

Нужно е, обаче, да разберем, че това не е просто действие „под индиго”. Преди всичко, трябва да се съгласим да приемем тези форми – тъй като изобщо не искаме това.

Ако се съгласяваме, тоест съкращаваме себе си в нещо, тогава създаваме място, където те могат да се проявят, тогава сме готови да възприемем тези форми в своето получаващо желание, а после да разберем как са устроени, как да ги възпроизведем. Става дума за учене въпреки желанието, заедно с желанието и с разума, докато не видим, как можем сами да изразим, да реализираме на практика примерите на Твореца.

Дълга поредица от действия лежи между готовността да получиш пример и претворяването му в живота. И всичко това се нарича „работа за Твореца”, защото използваме получения пример и го осъществяваме върху себе си, посредством силата и мъдростта, които също идват свише.

В хода на целия този процес, трябва само да се запасим с желание да се движим напред – с желанието, което получаваме от обкръжението.

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36815]

Комунизъм – оказва се, че е добро!

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Последното поколение“: Целият свят е едно семейство и рамките на комунизма трябва в крайна сметка да обхванат целият свят по равно за всички нива на живот.

Въпрос: Получава се, че кабала трябва да донесе на света комунизъм?

Отговор: Проблемът е в това, че ние не разбираме истинското значение на думите, които употребяваме. Когато произнасяме думата „Тора“, то си представяме „свещена“ книга, говорейки за „заповедите“ си представяме някакви физически действия, които сме длъжни да изпълняваме, а „вярата“ за нас е когато сляпо вярваме на някакви разкази.

С други думи, ние подменяме истината с лъжливи представи. Защото „заповеди“ е степента на поправяне на егоистичното желание, а Тора е силата за тяхното поправяне.

Същото се отнася и до думата „комунизъм“, която произлиза от думата „комуна“ и означава равенство, единство, братство. Но големите егоисти са използвали тези висши думи за своите нисши цели, обратни на комунизма.

Те установили диктатура, по-лоша от която не е имало в историята – диктатура на малцинството над мнозинството, режим на пълно духовно подтискане, насилие, което било насочено не само към използване на човека като работна сила, като роб, а и по насилствен път за пълно унищожение на желанието му за наслаждение, на егоизма.

А всъщност, „комунизъм“ е много висша, много красива дума, която подразбира братска любов между хората, живеещи в съответствие със закона за взаимното поръчителство, и свързани в едно желание.

От урока по темата за парите, 02.03.2011

[36923]

Да се издигнем към разбиването

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има състояния, през които преминава цялата група, включително и детските групи. Ние чувстваме, че сме достигнали определено ниво на единство, а след това егоизма нараства, всичко се разваля и ние губим увереност. Как да придобием тази увереност отново?

Отговор: Това е добро състояние. Ние вървим заедно по духовния път, обединяваме се, за да достигнем духовния свят. С други думи, ние обединяваме егоистичните си сили, с намерение да достигнем духовното и да се доберем до Твореца. Струва ни се, че това е наше начинание, че ние „водим играта”.

А след това започваме да разкриваме между себе си ненавист, отблъскване, проблеми. Тъй като трябва да осъзнаем, че не сме способни да отдаваме, че всички сме егоисти, които не желаят да се обединят, ако пред тях стои цел, неясна на егоизма ни.

Пристъпвайки към обединение, ние сме мислили и сме говорили за духовното, изучавали сме го на уроците. И с това всъщност сме „развалили” себе си. Защото от тук сме привлекли светлината направо в нашето егоистично обединение – поради дисбаланса, различието в свойствата между нас то, разбира се, че се разваля. Ние сякаш сме разкрили разбиването.

Тук трябва да разберем: ние сме открили истината, издигнали сме се от материално ниво на стъпалото на разбиване. Ако сега на това стъпало започнем да се обединяваме между себе си посредством същата тази светлина, то задействаме методиката на поправяне и тогава в поправените келим ще разкрием духовната реалност. Именно сега ние пристъпваме към поправяне, а до сега не е имало какво да поправяме, тъй като сме се обединили със своя егоизъм, радвайки се на това, колко е хубаво.

Всеки, който достига до разбиването и действа против своя егоизъм, трябва независимо от отблъскването, да се сплоти с другарите си. А това може да се случи само с помощта на висшата светлина. Тя ме отделя от другите, а сега трябва да почувствам, че тя ме съединява с тях. И веднага щом тя го направи дори в най-малката степен, аз започвам да усещам духовния свят. Тъй като връзката между нас – това вече е духовното.

От урока на тема „Усещане на увереност“, 03.03.2011

[36957]

Стълбата е готова, изборът е за теб!

Книгата „Зоар”, Предисловие, Статия „Общо изясняване на всичките 14 заповеди и как се съотнасят със седемте дни от началото на творението”, п.9: „… И това се изяснява във въпроса за съвместяването на свойствата на съда със свойството милосърдие.

Когато Малхут се издигнала на мястото на Бина, тогава се разделили всички стъпала на две части: Галгалта Ейнаим и АХА”П или МИ ЕЛЕ.

… И основната разлика, отличаваща парцуфа ИШСУТ, е, че в него има само ВАК на светлините в Галгалта Ейнаим келим, които затова са наречени с името МИ. И нейният АХА”П, т.е. трите букви ЕЛЕ, паднали на стъпалото под нея, т.е. в трите свята БЕА.”

„Зоар” разказва за това, как е устроена отгоре надолу стълбата от духовни стъпала. Всяко следващо стъпало не се намира точно под предишното. Част от висшето стъпало влиза в нисшето, така че в нито едно стъпало няма свободно място, освен неговата средна точка, наречена средна част на Тиферет.

От горната третина на Тиферет и нагоре, всяко стъпало получава от висшето стъпало, което е потопено в него. От долната третина на Тиферет и надолу, всяко стъпало се намира вътре в нисшето. Така е устроена цялата стълба от стъпала.

АХА”П на висшия се намира вътре в Г”Е на нисшия, а АХА“П на нисшия  – вътре в Г”Е на своя нисш и т.н. Вътре във всяко стъпало има малък слой – средната третина на Тиферет, оставаща свободна от влиянието на висшия  и от необходимостта да отдава на нисшия.

В горната част на своя Г”Е, където е потопен АХА”П на висшия, всеки парцуф се намира във властта на висшия. В долната част на своя АХА”П, спуснал се в Г”Е на нисшия, всеки парцуф е поставен в служба на нисшия.

Излиза, че във всеки парцуф остава независима само средната третина на Тиферет, в която той взема решение към кого иска да се съотнесе – към висшия или нисшия, да се издига през цялото време нагоре или да остане долу.

Така е построена отгоре надолу стълбата от стъпала, а ние трябва правилно да я използваме, за да се издигнем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.03.2011

[36839]

Облечи себе си в отдаване

Голям етап по нашия път е етапът на придобиване на свойството вяра, или с други думи, свойството отдаване. До степента, в която го придобием, ние се повдигаме над нашата природа и се обличаме в свойството отдаване над нашето свойство получаване.

В резултат ние получаваме пълно обличане на всички свои желания, на всички техни аспекти, на всички възможни видове смесвания. След това ние продължаваме своя подем, но вече към пълна вяра. Това означава, че преминаваме от проста вяра към втория етап на поправяне и придобиваме свойството любов. Тогава ние поправяме своите желания, напълваме ги със светлината Хохма, наслаждение, и посредством това постигаме отдаване.

Това е първият стадий – хафец хесед, степента Бина – в който ние само поправяме получаващото желание чрез алтруистичното намерение, което облича върху него свойството вяра, отдаване. Така ние придобиваме първите три Сфирот на Бина.

А след това преминаваме към нейните седем нисши сфирот, придобивайки способността да привлечем към себе си чужди келим, чужди желания, и така да ги поправим и напълним. Подобно на Бина, която напълва нисшите, ние можем също да напълним останалите келим.

Как, ако те са външни за сега и аз не мога да направя това? Аз ги напълвам, когато ги присъединя към себе си, така че те да се намират вътре в мен като на стадия на зачеване или кърмене, или възрастно състояние (мохин). Такова е моето отношение към тях.

Това вече се нарича вяра, светлината Хасадим с напълването на светлината Хохма.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36726]

Процесът започна

По последните събития в света ние виждаме как масите се задвижват, издигат се на вълни. По същия начин огромно ято птици кръжи в небето, извършвайки заедно синхрони движения сякаш са споени заедно с една обща мисъл.

Така масите в света ще демонстрират все по-голямо съгласуване и обединяващата сила изведнъж ще започне да се проявява в тях. Дори самите хора няма да разбират защо това се е случило. Те ще придобият способността да се обединят много повече отпреди, в очакване на поправянето на света. Точно като птиците, те ще извършват синхрони действия без да осъзнават причините за тях, правейки това по вътрешните заповеди на природата.

Тогава ще видим стотици хиляди хора на улиците, обединяващи се и отиващи нанякъде. Това ще стане изведнъж, привидно без причина, без предварителна подготовка от няколко месеца. Техните вълни ще се прокарат от едно място на друго, в много точки по целия свят.

Днес ние вече виждаме как това се случва и как се предава от една държава в друга, подобно на вирус. Това са външни признаци на вътрешно явление: тези маси се повдигат, за да поправят себе си чрез обединение и съвместни действия.

Така постепенно ще се организира и проясни общото усилие. Очевидно хората не разбират същността и причините на случващото се. Те приписват желанието, което се пробужда в тях на външни фактори, но това просто е превръзка върху техните очи, за да не видят какво се случва в действителност. В това време техните желания за наслаждение съзряват, преминавайки през обичайните степени на своето развитие – неживо, растително, животинско и човешко.

И този процес повече не се случва в отделни индивиди, а в огромна маса от хора.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36709]