Entries in the '' Категория

Ускоряващият човек

Нашата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Защо това е така, ако ние трябва да я извършим? Тази работа е трудна, объркваща и изисква огромни усилия. Ние отделяме толкова много време и усилия за нея, всъщност целия си живот… И все пак се нарича „работа на Твореца”, защото извършвайки нашата работа, ние вземаме пример от Него, от Природата.

Всичко се движи напред и се връща към своя корен, включително и неживото, растителното и животинското ниво. Но тези степени се развиват чрез унаследената в тях програма. Невъзможно е да променим тази програма, а и не е необходимо. Освен това, няма никой, който да е в състояние да я промени, защото тези степени нямат свобода на избор. Те са лишени от разбиране и възприемане на това, което се случва с тях, и на това, кой ги управлява.

Но след тези степени се развива човекът. Това не е просто същество на два крака, а създание, което може да поеме в своите ръце закона на развитието и да го осъществи самостоятелно. Това е „човешкото” стъпало (Адам). За да осъществи своята цел, то трябва да вземе за пример Твореца, без да чака Творецът да го развие както неживото, растителното и животинското ниво. Човек е този, който иска сам да се развива, в ускорен темп.

Затова той съблюдава работата на Твореца: Какво е направил Той на творението? На къде Той го води? Какво иска Той да направи от нас? Ние искаме да се развием сами, по-бързо.

Баал а-Сулам илюстрира това със следния пример: Човек не чака от яйцата под кокошката да се появи пиленце, а създава промишлени производства от яйца в необходимото количество и качество, за да задоволи своите нужди. Той не пита кокошката какво е способна или неспособна тя да направи, а изгражда инкубатор, който му дава пилета в зависимост от темпа на развитие, който е взел в своите ръце.

Същото важи и за духовния път. Ако човек не иска да седи и да чака „пресата за развитие” да го тласка към целта, тогава той определя целта и средствата за нейното постигане, за да вземе в свои ръце тези средства. Той също изгражда „инкубатор” или „оранжерия”, в която може да помести себе си, за да бъде под влиянието на законите, които ускоряват неговото развитие.

Търсейки подобие с Твореца, човек се учи как Творецът работи върху него и прави обкръжение за себе си, „оранжерия”, за да ускорим процеса на своето развитие, така че същите сили на развитие ще действат в неговите ръце. Това вече е „пътят на Тора”, пътят на светлината, която е развиващата сила. И съответно, тогава човек се нуждае от светлината, която е по-мощна отколкото тази, която той получава по време на естествения начин на развитие.

По духовния път ние се наричаме „работници на Твореца”, защото ние Го взимаме като пример и реализираме този пример върху самите себе си. Изграждаме специално обкръжение, „оранжерия”, която ни позволява да поемем по-голяма сила на развитие и да понесем нейното влияние, за да се развием.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36474]

48 часа до края на света

Въпрос: Да си представим, че след 48 часа с нашата планета ще се сблъска астероид и напълно ще я разруши. Как може поправянето да се ускори в оставащите 48 часа, преди гибелта на планетата?

Отговор: Ако хората усетеха, че остават 48 часа до края на света, те биха били обхванати от толкова голямо желание за спасение, че може би биха чули, че всичко зависи от желанието! Ако заради спасението бихме насочили нашето желание към съединение между всички хора в света и бихме желали висшата сила да поправи нашата връзка, то това би се случило мигновено. Това е законът на природата: ако желанието пробуди светлината, то светлината работи върху него и поправянето веднага се случва.

Когато светлината работи върху общото желани за обединение, тогава в това общо желание ние веднага започваме да усещаме висшия свят. И ако всички ние сме свързвани в нашето възприятие за висшия свят, то повече не е нужно да усещаме нашата реалност и нашия свят. Нека се взриви! Но няма какво да се взривява, тъй като всички експлозии са сили, които не сме успели да поправим.

Преди всичко, ако се обединим, нашият свят няма да се взриви. Няма да има сила на разрушение, защото, обединявайки се, ние отменяме злата сила на всички нива: неживо, растително, животинско и човешко.

Второ, ако това беше желанието на цялото човечество, ние бихме достигнали до състояние, в което нашият свят би изчезнал от нашите сетива и ние бихме съществували само в нашето възприятие на сливане, без никакви материални форми, които си представяме в нашите желания. Нашето желание ще притегли формите на отдаване.

Въпрос: Но ако хората кажат: „Остават ни 48 часа, нека се позабавляваме!”

Отговор: Това не е реалистично, защото ако не предотвратиш или не измениш нещо, знанието за предстоящия край ще изтрие оставащите минути и ще ти попречи наистина да живееш. Представи си, че си се отправил към една пропаст и в момента, в който полетиш, твоята кола се превърне в самолет. Но ако нямаш такова решение, което да ти позволи да се издигнеш до по-висшите нива – над катастрофата – то ти вече си мъртъв.

Въпрос: Как да достигне до усещането за необходимостта от обединение?

Отговор: Ние сами трябва да се обединим; иначе природата ще ни принуди да направим това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 15.02.2011

[36073]

Най-големият телевизор в света

Въпрос: Какво означава – да мислим за съединение в света? Това е съединение на духовните желания, на “точките в сърцата“ или въобще на всички хора?

Отговор: “Човекът – това е един малък свят“. Целият свят, всичко, което виждам и усещам – е една обща реалност, свързана заедно. Неживото, растителното, животинското и хората, които аз виждам – всичко това са мои вътрешни желания и свойства, които аз наблюдавам в себе си.

Необходимо е да се постараеш поне малко да се вглъбиш вътре, и тогава ще започнеш да виждаш, как е устроено това в теб, и че то в крайна сметка наистина е така. Тъй като това е твоята вътрешна система.

Все едно аз гледам екрана на компютъра и виждам просто една демонстрация, отражение на всичко, което става вътре в него. И точно така е устроен човекът.

И затова е нужно да излезем от “този свят“, да се откъснем от този супер-телевизор с огромен триизмерен екран с рекордни “инчове“, стерео изображение, и да проникнем вътре в самата ни система – в “паметта“ и “процесора“, във всички наши програми, във всичко, което е вътре в нас.

И тогава ще достигнеш до духовното, до висшия свят – защото всичко слиза от там.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36509]

Плодородната почва, даваща живот

Между разбилия се свят Некудим и света Ацилут, който е създаден заради неговото поправяне, съществува огромна разлика. Светът Некудим се е родил от съединението (зивугa) на решимот “2-1“ (бет/алеф), а светът Ацилут – на решимот “1-0“ (алеф/шореш).

И затова е невъзможно да поставим наравно поправянето на света Ацилут, и тези неизправности, които съществуват в света Некудим. Тъй като Ацилут е в милиарди пъти по-слаб от света Некудим, той се е родил със силата на желанието на “нулевото” ниво, относително “първото“, което притежава Некудим – това е както неживото ниво относително растителното.

Как неживото може да поправи растение? То го поглъща в себе си, точно както ние засаждаме цветето, заравяйки неговото семе в земята – така и светът Ацилут привлича към себе си света Некудим, помества го вътре в себе си, и така получава сили за растеж: отначало за сметка на растителното вътре в себе си, после на животинското, и накрая – за сметка на човека. И всичко, благодарение на това, че всмуква в себе си сили от другите.

И затова е казано: “Всичко изхожда от неживото, от земята“. И тъй като самият той – това е просто неживата земя, неспособна на какъвто и да е ръст и развитие. Но благодарение на това, че тя е способна да приема в себе си растителното – нейната ценност се повишава до тази на растението, което израства в нея. И тя вече се нарича плодородна почва.

Плодородна – означава раждаща новия живот! Но как неживото може нещо да роди?! – Само благодарение на това, че помага да се роди растението…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.02.2011

[36489]

Екранът е твоето вложение в духовната реалност

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е екран (масах)?

Отговор: Екранът е това, което привежда в действие светлината и желанието. Тъй като се подчиняваме на закона за подобие на свойствата, който трябва да се постигне между творението и Твореца.

От страна на Твореца остават Неговите естествени свойства, а от страна на творението – получените от Твореца свойства, външните намерения за отдаване, над неговото природно желание за получаване.

И двете трябва да се уеднаквят, да станат  идентични, благодарение на тези свойства. Човек трябва да получи формата на Твореца и затова се нарича човек (Адам, което означава „подобен“ на Твореца).

Информационният ген на следващото състояние (решимо) включва двойката: светлина и желание – това е картина на някакво духовно състояние, което все още не се е реализирало. То е предназначено, за това – да можеш да го вземеш и да го превърнеш в реално състояние.

Да допуснем, че има ресторант и има човек, който е гладен. Но трябва да доведем този гладен човек (себе си) в ресторанта, да платиш, да получиш храна и тогава ще можеш да удовлетвориш апетита си. Т.е. нужни са няколко действия: усилие, плащане, насищане.

И условието, свързващо глада от една страна и насищането от друга – това е всъщност „решимо“. А цялата останала моя работа за реализирането му се нарича „екран“.

Екрана е това, което прави от потенциалното решимо – реално духовно състояние. Решимо е подобно на изходните данни в компютъра, записани някъде в мен на „диска“. А когато натискам на клавиша и го получавам като картинка на екрана – това е вече реализация.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36610]

Два пътя

каббалист Михаэль ЛайтманБез съмнение, нашето състояние е най-незначителното, няма по-лошо от него – тук няма какво да обсъждаме, защото това е реалността, дадена ни свише и колкото и да говорим, този факт не може да се игнорира.

Творецът казва: „Да, аз създадох егоизма, целия този свят – вярно е, но това е само началната точка. Стига сте седели и плакали – започнете вече да действате, както трябва! Защото Аз съм подготвил за това всички средства – използвайте ги!”

Но, на никого не му се иска да слуша за някакви поправяния, за работа, за усилия, за изменения – обикновено умеем само да седим и да се оплакваме колко ни е зле.

От всяко състояние, в което се намираме, има два пътя. И на практика, нашето състояние не е толкова лошо, както ни се струва, а просто е ужасно, защото не виждаме онова, което губим, в сравнение със света на Безкрайността, където бихме могли да се намираме.

Не ни показват това безкрайно състояние, защото бихме се хвърлили егоистично там. И за да ни спрат, това светло състояние е скрито, което ни позволява спокойно да работим и да се развиваме, като използваме силата на групата и напредваме към отдаването. Вместо да се превърнем в егоистични паразити (в клипа) и да преследваме наслаждението, нямайки сили да се откажем от него.

От това най-ниско и лошо състояние има два пътя – сами да се опитаме да напреднем, като станем инициатори на своето развитие. А ако не го искаме, тогава има машина, програма на природата, тласкаща ни към развитие, съгласно записаната там поредица от състояния: отношението между светлината и желанието, стоящи едно срещу друго.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36593]

Душата на Ари – повратна точка в развитието

Ари е особено явление в кабала. Имало е много велики кабалисти, но Ари е влязъл в историята на кабала като ключова точка, която променила цялата посока на развитие.

Тоест при него завършило спускането отгоре надолу на всички светлини и келим от света на Безкрайността в духовните светове, а после в материалния свят, развитието, което вървяло все по-надолу, за сметка на разкриването на злото. Въпреки получаването на Тора и създаването на книгата „Зоар”, всичко това било само подготовка, а не реализация на методиката за поправане.

И макар в много поколения до Ари да са действали кабалисти, които поправяли душите си в общата система на душата Адам, пропускайки през себе си светлина към по-слабите души, все още отсъствала методиката за поправяне, която би свързала светлината, желанията, екраните, парцуфим, сфирот.

Ари разкрил всичко това: цимцум Алеф, цимцум Бет, света Некудим, чистите и нечистите светове АБЕА, Адам Ришон. Той подредил цялата тази система и включил в една обща сфера цялата духовна реалност – всички видове отношения между творението и Твореца, създавайки обща картина на мирозданието: Творец, творение и всичко, което се случва между тях.

А освен това, направил така, че да можем да се включим във всички тези форми на отношения между Твореца и творенията, и сами да ги изграждаме. Тоест цялото разпространение отгоре надолу продължило до Ари, а от него нататък, започнало поправянето. По негово време, в душата му се въплътила най-ниската точка на спускането и станала промяна на посоката – издигане от него нагоре, т.е. той обърнал целия свят, всички души към поправянето!

Всички души, които действали преди Ари, работили „отгоре – надолу” и служили като подготовка за нашето време. А всички, появили се след Ари – това са душите, преминали поправянето отдолу нагоре, благодарение на неговото учение, на разкритата от него методика.

Невъзможно е дори да се постигне и оцени такава особена душа, която променила цялото противостояние между творението и Твореца, и дала на творението методиката за поправяне. Благодарение на поправянията, които Ари осъществил в душата си, пресъздавайки в нея цялата система Адам Ришон, сега, след него, вече могат да се появяват души, които ще използват неговата методика и ще напредват в процеса на общо поправяне.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36607]

Образователен канал вместо реклами

Въпрос: Казахте, че СМИ трябва да се променят и вместо рекламно средство да се превърнат в образователно. На какво ще учат и как ще възпитават?

Отговор: Човекът трябва да бъде възпитаван постепенно с всевъзможни статии, сведения, с особен подход. Тоест самото съдържание може да остане същото, но главното е как се поднася, към какво е носочено. Всяка бележка във вестника, клип, сензационно съобщение, дори обява – всичко се приема и се печата само при условие, че ни води към поправяне.

За всичко има място, важно е само как го използваме – какво искаме да постигнем, какви промени в човека. Вместо да се паникьосваме от всичко отрицателно и да викаме: вижте какво става в нашите училища, в полицията, в бедните райони – това трябва да се използва за поправяне и да се види защо се случва така, как да му се противостои, какво да направим, за да не се случи и утре.

Средствата за масова информация трябва да изграждат човешкото общество и затова се наричат „средства за връзка”, защото спасението е в това, да бъдем свързани един с друг. Те трябва да ни мобилизират да се съединяваме и заедно да гасим тези пожари, да поправяме всички тези язви, разкриващи се тук и там в обществото ни.

СМИ трябва да градят, а не да вадят някакъв малък случай и да раздухват от него голям пожар, за да се продадат по-скъпо. Необходим е съвсем друг подход и други собственици на пресата. СМИ трябва да се намират в ръцете на много мъдри хора, които разбират целта на творението и знаят накъде трябва да напредва човечеството.

Те трябва да бъдат големи възпитатели, за да използват всичко, съществуващо в света. Защото ние можем да печатаме информация за всичко, нищо не трябва да се скрива – но цялата работа е в това, как да я обясняваме спрямо духовната цел: откъде идва и накъде води, как да не се правят повече такива грешики, как събитието в един регион влияе на целия свят, защо се е случило именно там, а не тук и т.н.

Това трябва да е обяснение, съпровождащо обяснението. Не просто разпалване на страстите около някакво произшествие, а обратно, привличане към участие, съединение, усещане на глобалността на света и всеобщата зависимост.

Аз говорих за това в Ароса още преди пет години. СМИ ще съобщават същите новини, както и днес – цялата разлика се състои в това, в каква светлина се представят, как се подхожда към тях, как се разкриват и поднасят. Това е най-важното!

Това е много деликатна работа. Може да са няколко реда, но те ще бъдат така представени, че вече ще ориентират човек правилно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 24.02.2011

[36425]

Животът във Вселенската паяжина

Четейки „Зоар” не трябва да се забравя, че става дума само за отношенията между нас.

Грешници и праведници, съботна вечер и делници, нощ и ден, нежива, растителна, животинска природа и човек. Храм, поле и дърво, всички думи говорят само за вида връзки между хората – за връзката на неживото, растително, животинско и човешко ниво.

Освен за това, не се говори за нищо друго. Защото няма нищо повече. Вътре в тази връзка, в нейните видове, ние усещаме живота. Съчетаването на свързващите душите сили ни рисуват на екрана картините на нашия свят. Така усещаме реалността.

В кабалистичните книги е описана само връзката между нас. Защото повече няма за какво да се пише. Нищо друго няма, а всички светове – това са описания на нивата на връзки между душите. Има безформено желание за наслаждение и се описват етапите на неговото поправяне, за да се свържем с другите. Съединявайки се с другите, творението разкрива връзките между всички части на една обща душа – Малхут на Безкрайността. Именно за това става въпрос.

Кабалистите не усещат нищо повече. Творението чувства реалността, откъсната от връзката с другите и я нарича „наш свят” или усеща връзка с другите в силите на отдаване, които му дава светлината – и тогава му се разкрива висшия свят.

Висшият свят е връзката с другите и всичко, което ракривам в тези връзки. Какво разкривам? Свойството отдаване. Това се нарича „отдаване заради получаването”. Връзките от такъв вид се наричат „не прави на другия това, което ти е ненавистно”. После тези връзки се укрепват и в тях усещаме любов, което се нарича „възлюби ближния като самия себе си”.

Връзките, които са само в отдаването, според принципа „не прави на другия това, което ти е ненавистно” се наричат Втори Храм, само нивото на Бина, „мохин-де-нешама”. Връзките в любовта, това вече е Първият Храм, нивото „мохин-де-хая”.

Всичко, за което се говори, са връзките между хората. И всички думи, които можем да използваме, цялата реалност, която можем да разкрием – всичко това е само връзката между хората.

Отсъствието на връзка, в което се намираме днес, ни се представя като този свят. Моето виждане, моето усещане в егоистичната връзка между всички, в нейната минимална степен се нарича „този свят”. А истинската, мощна егоистична връзка между всички нас, аз разкривам впоследствие – като лява линия, клипа.

Но ние нямаме друго усещане, разбиране, друга реалност и съществуване, освен във връзката помежду ни – не е важно дали е лоша или добра. Само за видовете на тази връзка говори книгата „Зоар”.

И за какво още могат да пишат кабалистите? В реалността няма нищо. А всичко, което ми изглежда като нежива, растителна, животинска природа и хора, различните обекти, действия, мисли, решения, къщи, мебели, автомобили – всичко, което можем да си представим, са човешки връзки в техния правилен или неправилен вид.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 27.02.2011

[36483]