„Братята мои търся”…

Статията на Рабаш „Любовта към другарите”: „И го намерил човек, докато бродил по полето и попитал: „Какво търсиш?” Отговорил той: „Братята си търся, кажи ми къде пасат?”

…Тук става въпрос за човек, който се е отклонил от пътя на духовното развитие, не знае истинския път, вече се е отчаял и мисли, че никога няма да постигне своята цел.

И затова отговаря: искам да бъда в група, където има любов към другарите и тогава ще мога да се издигна по пътя, който води към Твореца.”

Ето, и ние бродим така, и не знаем как да стигнем до правилното състояние – не разбираме как да установим връзка и къде да намерим духовното. Въпреки, че и сега се намираме в него и затова блуждаем по това поле. Вече имаме възможност да оправим отношенията си с групата и да се свържем с другарите, но не сме в състояние да го направим и минаваме край него като с лепци. Вече се намираме на правилното място, но не можем да намерим тази връзка, сякаш блуждаем в тъмнината.

Тази тъмнина не е отвън, а вътре в нас, като следствие от нашата слепота и неразбиране. Тук не ми достига някакво озарение в чувството и разума, за да разбера как трябва да се свържа с другарите, и тогава ще намеря начин, как да направя пробив към духовното развитие – към първия контакт с духовното, който се нарича „три дни на абсорбция на духовното семе”.

Затова, трябва да разбера как правилно да се прикрепя към обкръжението. А това е най-сложното. Познати са ни случаи и в нашия свят, когато жената по никакъв начин не може да забременее. А да се влезе в духовния свят е много по-сложно.

Тора разказва за това, какви проблеми е имало с безплодието при всяка от пра майките и колко сложно е било да забременеят, което е символ за това, колко сложно е да се прикрепиш към обкръжението.

С какво може да се помогне на човек, който чувства, че пропада и не вижда никаква възможност да напредне духовно? Той е вложил в това години и сякаш всичко знае и разбира – всичко, освен посоката. В началото е мислил, че ще му помогне полученото знание или някакви действия, или пък може би времето само ще направи своето.

Но после разкрива, че нищо не помага и тогава изпада в отчаяние. И ето тук, при него идва някакъв ангел, който в крайна сметка го пита: „За какво молиш, какво търсиш тук?”. И тогава човекът проверява себе си и започва да разбира, че не му достига именно връзката с обкражението – „Братя търся аз!”.

Това вече, е голямо постижение – да разбере, че само по този път, във връзката с другите, може да реализира духовното развитие. Групата се превръща в духовно място и вместо материалната, физическата група, която сега той вижда, ще почувства вътрешната връзка между всички и сам ще обърне тази връзка във взаимно отдаване. Той ще разкрие обединяващата ги мрежа, която се нарича система на висшите светове и ще открие в нея всички светове.

Тази група ще стане онова място, където той постепенно ще разкрие всички духовни стъпала, докато не се приближи към останалите по 125-те стъпала дотолкова, че да се слее с тях в едно цяло. Това ще се нарича край на неговото поправяне (Гмар Тикун)

Ако човек започва да чувства, че именно по този начин, чрез отношенията с обркъжнието може да реализира себе си – това означава, че броди по полето на Твореца и търси, знаейки какво да поиска и за какво моли.

Напред, все още му предстои сложен път, но точката, в която решава, че само чрез съединение с обкръжението може да постигне духовния свят, е изключително важна. Защото тя е обратна на цялото му предишно, материално, егоистично развитие. А от тази точка, вече започва развитието на неговата връзка с другите, „от себе си навън” – „заради отдаването”. И затова, тази точка е начало на новия път.

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 23.03.2011

[38956]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: