Ако аз не черпя сили от групата, то неминуемо ще достигна до състояние на пълно опустошение – когато в мен няма да има никакви сили за напредване (а аз трябва да достигна до него). Тоест, аз няма да искам да напредвам и на милиметър към това духовно, каквото то ще ми се покаже в моето егоистично желание.

И тогава няма да знам какво да правя – да захвърля всичко и да си ида у дома? И какво ще стане с мен после? И аз се оказвам в такова положение, като машина “на празен ход“, и не мога да заставя себе си да се движа напред. Но също така, аз и не мога да дам назад или да обърна встрани, защото никъде, където и да погледна, на всичките 360 градуса, аз не виждам какъвто и да е изход!

И така човек може да остане в това състояние с години! Докато той накрая не започне да разбира, че групата е – единственото средство, източникът, от който той може да получи силата “да изтърпи“ духовното. И когато той получи от групата тази сила да издържи отдаването, и получи разбиране, че е важно да тръгне в атака и да завоюва това духовно състояние – тогава той ще започне да напредва.

Оттук става понятно, че само връзката с обкръжението ни открива възможността да направим крачка напред. Това е като зърното в почвата, което трябва да всмуче от нея всички соли и минерали, и тогава да израсне. И растежът на душата в този човек след това ще стане под въздействието на тези сили, които той е получил от обкръжението.

А в него самият има само решимо (духовен ген). Той е живял като “магаре“, съществувал е на животинско ниво, после е достигнал “неутралното“ състояние (като на празна предавка), когато по нататък не е искал да напредва. Това означава, че неговото материално, животинско кли е изчерпало себе си, като зърното, разложило се в земята – и по нататък, то вече няма какво да направи.

Ето тук става ясно имало ли е у него точка в сърцето, тъй като сега тя остава единствената точка, отделила се от цялото егоистично желание! Но ако сега той присъедини към тази точка желание и впечатление от обкръжението, въодушевление и величие от целта, то той ще успее с тази точка да напредне. Друг способ няма.

Затова цялата наша душа се намира извън нас – във всички тези сили, мисли, ценности, които ние получаваме от обкръжението. А от нас самите остава само малката точка – единственото което имаме в нас.

И тази точка е – средството за връзка между нашите “магарета“ (егоистичния материал, желанията) и човекът в нас. Тя се нарича “точка в сърцето“, капка от духовното семе.

Както има преходни, промеждутъчни състояния между всички стъпала: коралите – между неживото и живото, митичното полурастение-полуживотно “калев саде“ – между растенията и животните, маймуната – между животните и човека, така и “точката в сърцето“ – е като средство, “трамплин“ за отскок нагоре, от човека към Твореца!

Из урока по статия на Рабаш, 15.03.2011

[38133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →