Тишината на обтегнатата струна

От външния свят се показва човечеството, а от човечеството – човекът (адам) и неговата точка в сърцето. Зелената линия на чертежа по-долу обозначава „разреза”, над който лежи вече духовния свят.

Ако човекът иска да работи със своята духовна част, той трябва да открие в другите хора тяхната духовна част – групата. Тогава в него се появява възможността за напредване, посредством взаимното въздействие един на друг и първоизточниците, също представляващи външен фактор, в който човек намира вътрешната си същност.

Ако всичко това се спои в едно цяло, то ние намираме в нашия свят средствата, които не се отнасят към него. Те задават свой темп на развитие – съгласно желанието, пробуждането, подема, който те и предизвикват.

И така, има три съставляващи: човек, група и първоизточник (Книгата „Зоар”). А темпът, времето се определят от взаимното пробуждане между човека и групата, а също и от техния подем към първоизточниците, свързани с кабалистите, т.е. с вече поправените души, които имат светлина и келим. Благодарение на тях, към нас идва светлината, възвръщаща към Източника (ор макиф – О”М).

Долу лежи материалния свят, а над него – човечеството. Тук всичко се развива съгласно нашия „пулс”, т.е. усещането на света в нашия материален, „животински” живот. Истината е, че в този процес участва не само „животинското”, но и човешкото стъпало: ние започваме да се пробуждаме, преминаваме на собствен темп, искаме да ускорим своето развитие в технически и човешки план. Но, всичко това е по старому, в рамките на материалния свят.

Няма никаква връзка между духовното време и материалното време. Понятията време, движение, пространство и поддържане на реалността придобиват съвършено различен смисъл в материалния свят и в духовния свят. Те нямат отношение едно към друго и се съотнасят само по закона на клоните и корена.

 

Духовното време се определя от количеството на нашите духовни действия тогава, когато в материалния свят пулсът не прекъсва, Земята се върти, всичко се намира в движение, и животът тече. В духовното нищо не тече само, там аз го „подтиквам”, пробуждам светлината към действие – и отново всичко спира. Още един тласък – и пак спиране.

Какво става по време на тези спирания между действията? Става натрупване на желания, което ме притиска чрез материалния свят. В духовното всичко затихва – пълна тишина. Но, чрез материалното тя така въздейства на мен, че именно на материалната степен, която продължава движението напред, в мен се натрупват беди и проблеми, провали, войни, разрушения… Тук всичко зависи от това, доколко аз съм чувствителен към тях, към източника и причината. Едва докоснал се до тях, аз мога веднага да се обърна към поправянето им.

Злото се разкрива само в материала, но то произтича от духовното. Докато материалната система пропуска през себе си злото, духовната система е неподвижна и е готова към активизиране от страна на човека.

Оттук е разбираемо, защо на нас ни е нужна реалността на този свят и неговите импулси, преминаващи през материалното тяло. Неживата, растителната и животинската природа около нас и в нас трябва да бъде именно такава, че чрез тези стъпала ние да усетим желанията, които не можем да усетим в техния духовен вид.

Защото в духовното, за да проявим желанията, трябва първо да приложим усилия. Аз трябва да поискам да ги разкрия. А в материалния свят на мен ми се откриват желания, от които бих искал да избягам. В това е цялата разлика.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37568]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: