Счупените очила на очите

В света не съществува зло, а само нашата неспособност да усетим доброто. И това не е някакво примиренческо отношение, като в религията, не е „ню ейдж”, не е източната медитация, която го подтиска.

В Kабала, човек напредва като по две релси – „доброто” и „злото” вървят паралелно и противостоят едно на друго като „плюса” и „минуса”. И всичко това е, за да си изясним своето състояние, да съединим „доброто” и „злото” по средата – и от тази точка да започнем да се издигаме в „средната линия”.

 

В лявата линия има желание за наслаждение, а в дясната е силата на светлината и можем да свържем желанието и светлината, да ги съединим по средата – а вече по-нататък, да ги използваме правилно. Така развиваме в себе си свойството отдаване – новия „сетивен орган”, с който ще усетим цялото добро, в което се намираме.

Излиза, че само онзи, който използва методиката Kабала, методиката на „трите линии”, може да каже, че в света няма зло. Защото той не затваря очи, не се крие от злото, проявяващо се в света, а гледа на разкриващото се зло като на необходим симптом, показващ недостатъчната степен на нашето поправяне.

Злото съществува само в нашето възприемане на реалността, както е казано: „Всеки съди света в степента на собствената си непоправеност”. Затова си даваме сметка, че разкриващото се зло се намира вътре в нас. А ако поправим своето зрение и възприятие, своите непоправени свойства, рисуващи ни лъжлива картина, ще видим истинския свят – с очите на светлината…

По този начин поправям своето възприемане на реалността. И тогава светът, който съм усещал отвън и вътре в себе си, се обединява в една неразривна реалност – и тя, цялата става моя.

Но само онзи, който умее да работи с трите линии, върху които се основава методиката за поправяне, може да напредва към разкриването на истинската реалност, да разкрие и използва всички желания и да ги съедини в една цялостна картина –  вътрешната и външна хармония, сливащи се в едно.

Въпросът за доброто и злото е занимавал човечеството в продължение на всички поколения. Върху това са изградени всички митологии, философията, отношението към живота, към природата, към човешкото общество и самия себе си, към семейството. Хората са вярвали, че съществуват добри и лоши ангели, добър Творец и зъл дявол – тоест, че цялата природа се дели на две части, където една с друга воюват силите на доброто и злото, ангелът на смъртта и Творецът.

Именно това отличава науката Kабала от тях, която казва, че в реалността няма никой, освен Твореца, който по никакъв начин не променя своето отношение към нас. Има само една сила, действаща в мирозданието. Но ние, вътре в себе си усещаме „помощтта срещу Него” – своето егоистично желание, което ни помага да опознаем света около нас, докато не започнем да го отъждествяваме със себе си и се слеем с него.

Разкриването на злото става само, за да ни се покаже къде трябав да положим още усилие, за да постигнем сливането. Няма зло! Има само сигнал, който ми показва къде да добавя още малко чувство и разум, за да постигна единство, съединяване, сливане с Твореца.

От урока на тема  „Няма зло в света – всичко е необходимо и изпълнява своята роля“, 13.03.2011

[37903]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: