Отначало, в обществото е действал прост натурален обмен, но когато егоизмът нараснал и станало трудно да се обменя направо, се наложило да бъде намерена някаква замяна, за да се опрости този процес.

И тогава било решено, за обмен да се използват скъпоценни камъни и метали, които имали ценност. Те служели за еквивалент при всяка покупка.

После се появили монетите – тъй като било необходимо да се потвърди, че това е истинско злато или сребро. А освен това, всеки властник, заради гордостта си искал да изсече на монетите своя профил, а държавата се е стремяла, чрез тях да утвърди символите на държавата и религията. Така се появили специални печати върху златни и сребърни слитъци.

Отначало, печатът само потвърждавал истинността на скъпоценния метал, който се оценявал според своето тегло, но после той придобил собствена ценност и получил силата на парите. Тоест, станало ясно, че е необходим не самия материал – сребро или злато, а този печат, чийто профил и особена форма е приеман навсякъде за еквивалент на монетната стойност. И тогава, започнали да секат монетите от прости метали.

Но зад всяка такава монета стояло златно обезпечаване – който и да е управник, с този печат удостоверявал, че там, в неговата съкровищница има злато, покриващо посочената върху монетата стойност. И всеки можел да я занесе и обмени в злато.

Така е било до наше време – докато не влязохме в епохата на прекаления егоизъм и не изгубихме всякакъв контрол върху това. Започнаха да печатат много повече пари, отколкото имат златно обезпечение и вече е невъзможно да поискаш да ги обменят. Парите постепенно губят своята ценност и под тях не остава, не само истинското обезпечение, но дори и фалшивата, изкуствена основа, върху която се крепи всяка финансова система.

На практика, нито една „хартийка” няма покритие! Защото в света има твърде много пари – повече, отколкото всички страни са способни да покрият. А сега, светът преминава на „карти” – вече не е на скъпоценни метали, на монети и дори не е на хартиени купюри, а на някакви късчета пластмаса, с помощта, на които превеждаме пари от някакви банкови сметки в други сметки от единия край на света в другия. И при това, реално нищо не се премества, а просто се преписват цифрите на новия адрес в компютъра.

И това не се случва просто така. Зад него стои много фината вътрешна философия на екраните, на световете и желанията. Това говори, че всички ние, все повече и повече губим връзка с покриването, с екрана – дори с егоистичния, който някога е служил като еквивалент на нашето усилие във времето, в пространството, в движението.

Преставаме да ценим високо всичко това, защото нашето его нараства и става по-голямо от реалното покритие! И ако в ръцете ми има машина, способна да печата пари без покритие – ще ги напечатам!

Мисля, че голям крах очаква финансовата система, защото така не може вечно да  продължава.

От урока на тема пари, 01.03.2011

[36760]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →