Между Твореца и творението, светлината и съсъда, желанието за отдаване и желанието за получаване на наслаждение, съществува закон за съответствие на свойствата и формата. Само ако между тях има подобие, творението може да усеща Твореца, да се приближи към Него, да го докосне.

Но какво да се прави, след като творението е създадено противоположно на Твореца? Наистина, материалът на творението е желание за наслаждение. Но това желание може да получи върху себе си одежда, „намерение” и да работи с този материал „в името на отдаването”. Тогава, то напълно ще съответства на светлината.

Желанието за наслаждение включва в себе си 613 частни желания и ние трябва да поправим всички така, че вместо просто желание за получаване на удоволстие, да поискаме да се наслаждаваме само от отдаването – като Твореца, светлината.

Такова поправяне на всяко желание, добавянето към него на одежда „заради отдаване” се нарича изпълняване на заповедите. Тоест поправяйки 613-те желание, ние изпълняваме 613-те заповеди.

Поправянето на желанието е възможно само със силата на светлината, която го е създала. Ако се стремим към отдаване, то нас ни водят в кабалистична група, където можем да го реализираме. Там разкриваме, че не сме способни на отдаване и сме напълно противоположни на съединението. Тоест разкрива ни се нашия реален материал – желанието за наслаждение.

И тогава, благодарение на собственото ни обучение, можем да разкрием светлината, която връща към Източника, наречена „вътрешна светлина на Тора”.

Външната част на Тора са оригиналните кабалистични текстове, в които се разкрива тази светлина. И благодарение на желанието си да се поправим, четейки тези текстове заедно, ние привличаме към себе си светлината.

Светлината разкрива още по-голямото ни зло, за да пожелаем още по-силно да се избавим от него, за да установим, че сами не можем да направим това и да поискаме да се съединим със светлината. Така удвояваме желанието си за светлина.

Първо молим светлината да ни поправи на отдаващи. А после молим, за сметка на това отдаване да се прикрепим към светлината – да стигнем до прегръдка, до сливане, което е и била целта на творението.

Човекът, които иска такова поправяне се нарича „Исраел”, от думите „направо към Твореца” (яшар-ел). Ако той учи в група и иска да се съедини с другите, тогава получава от светлината сила, която го съединява и поправя. Тази сила се нарича светлина Хасадим (милосърдие). Тя запълва цялото пространство между тях и вместо ненавист, те започват да усещат съединение и любов, а вътре в това съединение чувстват самата светлина, т.е. разкриват Твореца.

Така, желанието за наслаждение придобива одежда на отдаване и вътре в нея разкрива своя Създател.

Тоест ние трябва да се погрижим за дрехата на своята душа! Има много такива одежди, 125 стъпала на съединението помежду ни. 125 пъти трябва да разкрием: ненавист -> съединение и отново ненавист -> съединение, повишавайки все повече и повече своята чувствителност. Така се поправяме, получаваме все „по-светли” одежди за душата, докато не завършим цялото поправяне. А светлината, която ни облича, също става все по-възвишена и светла.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[39058]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →