Въпрос от Япония: Каква трябва да бъде нашата вътрешна работа в екстремни ситуации? Докато аз гледам урока, трусовете не спират.

Отговор: В тези дни ние трябва още по-силно да се фокусираме върху единството и да бъдем уверени в това, че именно благодарение на вътрешните усилия, ние ще успеем да предотвратим подобни катастрофи в света – в Япония, и във всички региони, където хората сега страдат.

Защо страдат те? Защо не напредват по правилен начин към поправянето? Защо не се пробуждат и не излизат на улицата с призива: „Искаме Машеах сега!”? Казано по друг начин, защо те не искат поправяне, промяна, ново състояние?

Защо, вместо това призовават за смяна на правителството? С какво ще им помогне това? На никой няма да му стане по-добре от това, даже и да си отиде либийския диктатор. Образувалият се разрив ще запълни ислямския радикализъм или нещо друго, но това ще бъде само сляпа психологическа компенсация. На практика, на хората няма да им стане по-добре. Това е пътят на страданията.

В последно време светът стремително се въоръжава. Ние възобновяваме прекъснатата отпреди надпревара, сякаш желаейки да си премерим силите. Каква глупост – да се караме като малки деца! Но погледни, колко сили отнема това и ресурси.

В крайна сметка, всичко зависи от нас, от всички наши другари по целия свят, получили импулс към поправяне. Ние само трябва да се обединим отвътре, да се усетим като едно цяло. Тогава, желаейки да сплотим заедно целия свят, ние можем да  приближим и други. Защото те – това са нашата пасивна част, те са неспособни да се приближат със собствени сили, докато ние не им предоставим възможността за връзка с нас.

Получил пробуждането, точката в сърцето, човек идва при нас и се присъединява към всичко това, което активизира и ускорява развитието, адаптирайки темпа на своята работа към темпа на появяване на нови решимот. Тогава никакви сили, никакви цунами, революции, войни и др., няма да ни принуждават към придвижване в отрицателната форма.

Всичко зависи от нашите усилия, от това, в каква степен работим над обединяването. За света няма друго решение.

От урок на темата “Екологическият проблем и пътят за неговото решение”, 13.03.2011

[37940]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →