Радостта, даваща сили по пътя

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят „играта” се възприема като нещо нечисто и човек бива упрекван:”Защо си толкова неестествен, а играеш, фалшив си?”

Но в нашия случай – това е игра в най-естествените и неподправени действия, защото аз се издигам над материалния свят. Аз си представям, играя си на духовни състояния и се издигам към тях.

Аз не просто искам да позабавлявам другите, предавайки им радостта си. Радостта – това не е смях, а напълнение от увереността в правилността на пътя, целта, в която вярвам. И такава радост придава сили.

Това е напълнението, което трябва да се възцари във всички нас благодарение на нашето съединение – тоест в неподправено, поправено състояние в Света на Безкрайността. И играейки си на нея, аз полагам усилия, за да запълня общото ни желание /духовния съсъд, кли/, като в състоянието на Света на Безкрайността.

Това е много възвишена и достойна игра, която с нещо напомня играта на Твореца с Левиатан/митичен кит/. Творецът, желанието да отдаваш, играе със създаденото от него творение, желанието да се насладиш, върти го във всички посоки и го напълва със светлината Хохма.

По същия начин аз искам да напълня със светлината Хохма общото ни желание за наслаждение на цялата ни група, намиращо се между нас. Тоест аз играя с много възвишени неща, макар на пръв поглед това да изглежда много просто действие, което е по силите на всеки.

Трябва да се разбере, че от страната на човек, тази игра е необичайно сериозно действие. И нашето его не ни позволява да преклоним гордостта си, за да се включим в тази игра и да започнем да изпълняваме такива действия по отношение на групата.

Разбира се, има хора, на които във външната форма им се отдава лесно да го правят. А има такива, по-естествено се изразяват вътрешно. Но вътрешната работа е задължение на всеки и следствие от нея е, че в групата трябва да се съхранява приповдигната настроение.

А отвън може да е различно. Има такива случаи, когато и външно си задължен през цялото време да играеш на въодушевление, защото ако си заобиколен от „малки деца”, не можеш да им покажеш истинското състояние.

Ако, обаче, това е група от напреднали ученици, там може да се направи обратното – да не се играе външно, а да се запази сериозността и даже да се показва печал, за да се създаде противостояние на вътрешното с външното. По такъв начин са се държали великите кабалисти в миналото. Но ние сме още малки и трябва да играем външно, изобразявайки радост.

И, разбира се, цялото разпространение трябва да се състои от такива програми, които ще носят радост и ще оставят след себе си добро настроение. По-малко тъжни и печални песни – повече радост! Трябва да почувстваш сърцето на приятеля или на широката публика и да се погрижиш да не я вкарваш в дълбока печал, а да и дадеш да усети радост и обединение. В това е цялата мъдрост.

От урока на тема „Подготовка към конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38787]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: